Решение по дело №2752/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3385
Дата: 13 август 2019 г. (в сила от 28 септември 2019 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330102752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                                

     

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3385                      13.08.2019  година                            град Пловдив

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2752 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ********* против М.М.М., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 213, ал.1 КЗ /отм./.

 

В исковата молба се твърди, че на ********. при движение в гр. ************” и ул. „**********”, било реализирано пътно-транспортно произшествие по вина на ответника като водач на МПС „Опел Астра” с ********. Били причинени имуществени вреди на МПС „Мерцедес”, с ********, за което между собственика и ищеца имало валидно застрахователно правоотношение по договор „Автокаско”, обективиран в полица № ********. След уведомяване за събитието била образувана преписка по щета.

След направена оценка било платено обезщетение от 4077,60 лева. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, спрямо когото възникнало регресно вземане в размер на платената сума, ведно с обичайните ликвидационни разноски от 15 лева. Моли се за присъждане на сумата от общо 4092,60 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.07.2018 г. до окончателното плащане и разноските по делото.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди наличие на съпричиняване на резултата в съотношение 20 % към 80 % за водача на застрахования автомобил, т.к. в хода на образувано НОХД за причинена телесна повреда при ПТП, бил установен механизъм на събитието, според който отговорността му следвала да бъде намалена. Моли се за частично отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, да е изплатил на застрахования или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила; размер на вредата към деня на събитието; процент на запазени части, като докаже претенцията си за обезщетение и по размер, както и този на ликвидационните разноски.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. твърдяното от него съпричиняване, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.

 

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за частично основателен по следните съображения:

 

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на твърдяната дата е настъпило ПТП с посочените участници, при което са причинени материални щети на МПС „Мерцедес”, с ********, за възстановяване на които ответникът носи отговорност от поне 20 % от действителната стойност; че към датата на събитието е било налице валидно, действащо и покриващо съответния риск застрахователно правоотношение по договор „Автокаско”, обективиран в полица № ******** за увредения автомобил; че обезщетението от 4077,60 лева е било платено на собственика на МПС „Мерцедес” /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 2323/27.02.2019 г. – л.3-4/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Настъпването на ПТП не е спорно, както и неговият механизъм. От приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира изцяло, като ясно и компетентно изготвена, се установява, че между него и щетите по л.а. „Мерцедес” има причинно – следствена връзка. Скоростта на движение на последния в момента на удара е била 62 км/ч., а тази на управлявания от ответника „Опел Астра” – около 31 км./ч. Вещото лице сочи, че основни причини за настъпване на произшествието са две – ответникът е предприел маневра „завой наляво” пред л.а. „Мерцедес” по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., когато мястото на удара е било в опасната зона на последния, както и, че л.а. „Мерцедес” се е движел със скорост, която не му е позволила да пропусне л.а. „Опел Астра”, тъй като при движение с 50 км./ч., той би имал тази възможност, без да се налага водачът да задейства спирачната система. При устния си доклад пред съда, ВЛ допълва, че мястото на удара е в опасната зона на „Мерцедес” – а при 62 км./ч. и при 50 км./ч., т.е. той не е могъл да спре, но, ако се е движел с 50 км./ч., е могъл да пропусне таксито, т.е. ще е минал зад него /л.а. „Опел Астра”/, без да натиска спирачки.

Събрани са гласни док. средства, чрез разпит на св. С. – водач на л.а. „Мерцедес”. Твърди, че в деня на инцидента се е движел при ясно време, на зелен светофар, направо. Изведнъж едно такси не спряло, отнело му предимството, завило наляво и той го ударил. Не очаквал, че МПС няма да спре, а ще завие. Произшествието станало бързо и нямал време да реагира, а и не очаквал, че маневрата от другия водач ще бъде предприета. Показанията се кредитират /освен за скоростта, док. се опровергават от САТЕ/, т.к. са ясни и непосредствени.

При тези данни, спорен по делото се явява единствено въпросът за наличието на съпричиняване на резултата.

Според съда, такова е налице, т.к. има съпричастност и на двамата водачи за настъпване на инцидента. Следва да се прецени в каква степен.

От влязлата в сила присъда № 275 от 14.09.2015 г. по НОХД № 2643/2014 г. на ПРС, XI нак. състав /потвърдена от ПОС/, се установява, че ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.1, вр. с чл. 342, ал.1 НК – за причиняване на средна телесна повреда на трето лице, изразяваща се в загуба на слезка, при условията на независимо съпричиняване с М.С. /водач на л.а. „Мерцедес”/, като е установено, че е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал.1 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП – при завой наляво не пропуснал насрещно движения се и на кръстовище с предимство, не пропуснал л.а. „Мерцедес”, който се движел по пътя с предимство. Водачът на л.а. „Мерцедес” също е признат за виновен за същото престъпление, извършено в условията на нез. съпричиняване, като е посочено, че е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – избрал е скорост на движение в населено място над 50 км./ч.

Така създадената СПН съвпада с изводите на вещото лице по САТЕ. При тези доказателства и с оглед условията при настъпване на ПТП, поведението на водачите и нарушените от тях правила за движение по пътищата, съдът приема, че съпричиняването е в равен размер от 50 %. Този извод се формира вследствие анализа на пътната обстановка, тежестта на нарушенията и приносът на всеки от водачите за настъпване на инцидента. Ситуацията възниква вследствие на взетото от ответника решение, като водач на такси, да извърши маневра „завой наляво” по начин и време, когато това не е безопасно. Същият навлиза в кръстовище от път без предимство и отнема предимството на насрещно движещото се МПС. Извършва едновременно две нарушения – не пропуска насрещно движения се при извършване на маневрата, като същевременно му отнема и предимството. М. се е отклонил от дължимото поведение, като не е проявил дължимата грижа, бил е длъжен и е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат, както и да го предотврати. Вещото лице е категорично, че мястото на удара е било в опасната зона на „Мерцедес”- а и при 62 км./ч., и при 50 км./ч., като същият не е могъл да спре. Касае се за неочакваност на събитието от страна на този водач, който не е реагирал, чрез задействане на спирачната система. Последният от своя страна обаче, също е нарушил законововменено задължение при управление на МПС, като е избрал скорост на движение над допустимата по закон за градски условия. Макар да не е драстично надвишаваща определената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, фактът й всъщност допринася в еднаква степен за настъпване на инцидента, т.к. при движение с 50 км./ч., ПТП е щяло да бъде предотвратено - таксито е щяло да премине /САТЕ/. Доколкото водачът на „Мерцедес”- а е избрал скорост на движение над законоустановената и има съответния принос за настъпване на инцидента, съдът определи горния процент на съпричиняване като равен. Двамата имат сравним принос за реализиране на ПТП, като всяко поведение фактически е довело до вредоносния резултат. Ответникът извършва маневра, когато това не е безопасно, но застрахованият водач се движи в градска среда със скорост над позволената. Нарушения и от двамата са налице. Поради това и участието им е сравнимо, причините за ПТП се коренят в поведението и на двамата, като превес на единия не следва от данните по делото и анализираната обстановка. Няма основание за намаляване отговорността на ответника до твърдяната от него стойност в ОИМ. Тя не държи сметка за тежестта на извършените от него нарушения, нито за реалния му принос към настъпване на произшествието, предвид внезапността и небезопасността на предприетата маневра. Ето защо и съдът достигна до горния извод, при което обезщетението следва да се определи при равна пропорция.

От САТЕ се установява, че е налице тотална щета за увреденото МПС, застраховано при ищеца по см. на чл. 193, ал.4 КЗ /отм./. От действителната  стойност са премахнати запазените части /решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о./, при което е посочено, че пазарната стойност на щетите е 5343 лева. На застрахователя се дължи сума в размер на извършеното плащане, което е в по – нисък размер – 4077,60 лева, ведно със сумата от 15 лв., претендирана като ликв. разноски, която съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 213, ал.1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника по тази щета сума. Така от общото вземане от 4092,60 лева, ответникът /който няма ГО към момента на ПТП/ дължи 2046,30 лева. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен, поради доказаност на защитното възражение за съпричиняване, макар и не в твърдения размер. Сумата се дължи ведно със законната лихва от предявяване на ИМ като последица.

 

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л.11/ и доказателства за плащане на 163,70 лв. – ДТ; 150 лева – депозит – САТЕ; 20 лв. – за свидетел /изплатен/ и 400 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /няма доказателства за платено ДДС, за да се присъжда/. Дължат се 366,85 лева.

Ответникът също претендира разноски, с представен списък  /л.17/ и док. за плащане на 150 лева – депозит САТЕ и 800 лв. – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е частично основателно. Минимумът по чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ е 516,48 лв. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените действия, явяването в о.с.з, ангажирането на доказателства и пр., които свидетелстват за проявена процесуална активност, съдът приема, че справедливото и адекватно по стойност възнаграждение е в размер на 700 лева. По съразмерност се дължат 425 лева.

Така мотивиран, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И:

 

 ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 2046,30 лева /две хиляди четиридесет и шест лева и тридесет стотинки/ - представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на ********. и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 13.07.2018 г. до окончателното погасяване и общо 366,85 лева /триста шестдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 4092,60 лева.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да плати на М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 425 лева /четиристотин двадесет и пет лева/ - разноски по делото по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ