О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./……………..2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Варна, IХ троен състав,
в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова адм. дело №2792/2021 г. по
описа на Адм. съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба от „СИЙСТАР ШИП СЪПЛАЙ“ ООД, ЕИК *********, с
управители Ц.Г.А. и С.И.Т./начин на представляване - поотделно/, чрез адв. В. С.
срещу Разпореждане
В-З-163/20.08.2021 г. издадено от директор на Дирекция „Морска администрация –
Варна“, с което е изменено Разпореждане № 1/10.09.2018 г. на директора на Дирекция
„Морска администрация – Варна“, изменено с Разпореждане № 93/28.06.2019 г., в
частта на т.13.4, 13.5 и т.24.1.
С Разпореждане № В-3-163/20.08.2021 г.
издадено от Директор на
Дирекция „Морска администрация – Варна“ е
изменено Разпореждане № 1/10.09.2018 г. на директора на Дирекция „Морска администрация
– Варна“,
изменено с Разпореждане № 93/28.06.2019 г. както следва:
Т.9.
След точка 13.3 се добавят нови точки 13.4 и 13.5, както следва:
„13.4
Ходови изпитания в района на териториална отговорност на дирекция „Морска
администрация - Варна“ се извършват след представяне в ИС „MOVER“ от класификационната организация на кораба за
потвърждение, че същия е годен за изпитания. Изпитанията се разрешават след
съгласуване на района на Капитана на пристанището и се провеждат под контрола
на дежурния оператор на СУТ.
13.5
Девияция за магнитен компас на кораб в района на териториална отговорност на
дирекция „Морска администрация – Варна“ се извършва след представяне в ИС „MOVER“ на информация за девиатора, определен да извършва
девиацията, данни за неговата компетентност, както и граници на полигона за
изпълнение. Извършва се под контрола на дежурния оператор на СУТ след
потвърждение от Капитана на пристанището.“
Т.
20. След точка 24 се добавят нови точки 24.1 и 24.2, както следва:
„24.1
Кораби, предназначени за превоз на опасни наливни товари, се допускат за ремонт
в пристанища със специално предназначение след извършване на замерване на рейда
и издаване от квалифицирано лице от съответното пристанище на свидетелство за „Gas free“. Дежурният оператор на СУТ, след получаване на
свидетелството, дава разрешение за приемане на кораба.“
Жалбоподателят
обосновава правния си интерес от обжалването като сочи, че е лице, което
извършва морско – технически услуги и с договора за агентиране корабния агент
се задължава да извършва обичайните услуги свързани с корабоплаването – чл.222
от КТК. В качеството на корабен агент следва да се грижи за интересите на
корабопритежателите и да е запознат с действащите нормативни разпоредби
съобразно § 1, т.5. от Наредба № 7 от 23.05.2001 г. Снабдяване с посочените документи в трите обжалвани
разпоредби забавя обслужването на корабите. Освен доводите за допустимост на
жалбата са изложени такива и за незаконосъобразност на административния акт в
оспорената част.
Ответник
– изпълнителен директор на Дирекция „Морска администрация – Варна“ намира
жалбата за недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма правен интерес
от оспорването.
Жалбата
е недопустима поради следните съображения:
С Определение
№ 2269/13.09.2021 г. по адм. дело №1992/2021 г. е оставена без разглеждане
жалбата, делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на ВАС.
С
Определение 11825/19.11.2021 г. по адм. д. № 10144/2021 г. на ВАС е повдигат
спор за подсъдност между ВАС и Адм. съд – Варна.
С Определение №
12794/15.12.2021 г. по адм. дело № 11501/2021 г. на Адм. съд – Варна е
определено, че компетентен да се произнесе по жалбата на „Сийстар Шип Съплай“, ООД, гр. Варна против Разпореждане
№ В-З-163/ 20.08.2021 г. на директора на дирекция „Морска администрация-
Варна“, с което е изменено разпореждане № 1/10.09.2018 г. на същия
административен орган в частите по т. 13.4, т.13.5 и т.24.1., е Административен
съд – Варна. Делото е изпратено по подсъдност на Адм. съд – Варна. След връщане
на делото в Адм. съд – Варна е образувано с № 2792/2021 г.
Съдът е указал
на жалбоподателя да представи доказателства, че е сред лицата по чл. 362, ал.1, т.1-4 от Кодекс
на търговското корабоплаване относно Разпореждане № В-3-163/20.08.2021 г.
издадено от Директор на Дирекция „Морска администрация – Варна“ в обжалваната част:
т.9 /добавят се т.13.4 и т.13.5/ и т.20 /в частта, с която се добавя т.24.1/.
В
молба с. д. № 1858/07.02.2022 г. жалбоподателя е посочил, че е лице по чл.362,
ал.1, т.4 от КТК, а именно лице извършващо морско – технически услуги,
респективно корабен агент по чл.222 от КТК. Представя доказателства, че е
действал като корабен агент на моторен танкер STOLT KASHI, който е пристигнал на 11.08.2021 г. за
ремонт, приложена е про – форма дисбурсмент сметка № 3/12.07.2021 г. и
кореспонденция с капитана на пристанището.
Разпореждане
В-З-163/20.08.2021 г. на директора на Дирекция „Морска администрация – Варна“,
в частта на т.9 /въвеждат се т.13.4 и т.13.5, с които се урежда извършване на
ходови изпитания и девиация на морски компас в района на териториална
отговорност на Дирекция „Морска администрация – Варна“/ и т. 20 /в частта на
т.13.4 урежда допускане на кораби, който превозват опасни товари в района на
териториална отговорност на Дирекция „Морска администрация – Варна/ е издадено на основание чл. 362, ал. 1 от КТК. Разпореждането в оспорената
част е вътрешнослужебен акт, който е адресиран до посочените от издателя
длъжностни лица, които отговарят за осигуряване безопасността и сигурността на
корабоплаването в района на отговорност на Дирекция „Морска администрация -
Варна“. Същото е издадено за осигуряване безопасността на карабоплаването и
пристанището съобразно определение № 11825/19.11.2021 г. по адм. д. №
10144/2021 г. на ВАС.
Съгласно чл. 362, ал.1 от КТК изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция "Морска администрация" или оправомощени от него длъжностни
лица в рамките на своята компетентност издават разпореждания, които имат
задължителен характер за:
1.
всички кораби, плаващи под знамето на Република България, независимо от
собствеността и предназначението им;
2.
всички кораби, плаващи под чуждо знаме, когато се намират в териториалното
море, вътрешните морски води и българския участък на река Дунав, ако в законите
или международните договори, страна по които е Република България, не е
предвидено друго;
3.
всички корабопритежатели, членове на корабните екипажи, работници и служители в
пристанищата и корабите, държавни и общински администрации, когато дейността им
е свързана с търговското корабоплаване, както и за всяко лице, намиращо се в
морските пространства на Република България, вътрешните водни пътища на
Република България и другите водни пространства без контакт с морето,
независимо от служебното им положение и гражданство;
4.
(нова - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) всички собственици на пристанища, пристанищни
оператори, лица, които извършват съпътстващи дейности, както и лицата, които
предоставят морско-технически услуги съгласно Закона
за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република
България.
Посочените
актове по чл.362, ал.1 от КТК следва да се с конкретна насоченост към субекта
посочен в нормата, за да създадат за съответното лице правен интерес от
оспорването на разпореждането.
Жалбоподателят
не е капитан на кораб, корабопритежател, член на корабен екипаж, работник или
служители в пристанище или кораб, държавна и общинска администрация, чиято дейност
да е свързана с търговското корабоплаване, лице, намиращо се в морските
пространства на Република България, вътрешните водни пътища на Република
България и другите водни пространства без контакт с морето. Също
така жалбоподателят не е: собственик на пристанище, пристанищен оператор по см.
на §1, т. 26 от ДР на Закон за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
/ЗМПВВППРБ/ - "Пристанищен оператор" е търговец,
получил достъп за извършване на определени пристанищни услуги в пристанище;
лице, които извършват съпътстващи дейности – чл. 116а от ЗМПВВППРБ; лице, което предоставя
морско-технически услуги по см. на чл. 116, ал.2, т.1 от ЗМПВВППРБ - пилотаж,
буксировка (влачене или тласкане), швартоване, снабдяване на корабите с вода,
комуникации и електрическа енергия; бункероване, приемане и обработване на
отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност и други. Следва, че жалбоподателят
не попада сред лицата по чл. 362, ал.1, т.1-4 от КТК.
Жалбоподателят
е заявил, че извършва дейност като корабен агент - чл.222 от КТК в качеството
на такъв оспорва разпореждането в посочените части, тъй като на основание чл.
224 от КТК е длъжен да се грижи за
интересите на корабопритежателя.
Корабният
агент не е сред лицата, за което разпореждането по чл. 362, ал.1, т.1 – 4 от КТК
има задължителен характер, т.е. не е адресат на разпореждането в оспорената
част, поради което не е и след лицата които имат право да го оспорват по силата
на чл. 362, ал.2 от КТК.
Жалбоподателят е посочил, че
извършва морско – технически услуги. Съдът съобразява, че съгласно чл. 116, ал.2, т.1 от ЗМПВВППРБ - Пристанищните услуги по
ал. 1 се разделят на следните категории: морско-технически услуги - пилотаж,
буксировка (влачене или тласкане), швартоване, снабдяване на корабите с вода,
комуникации и електрическа енергия; бункероване, приемане и обработване на
отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност и други. Жалбоподателят не е
представил доказателства, че извършва посочените морско-технически услуги.
Агентиране по чл.222 от КТК не е морско - техническа услуга, поради което
доводът на жалбоподателя, че е сред лицата по чл. 362,
ал.1, т.1-4 от Кодекс на търговското корабоплаване е
неоснователен.
В
случая за преценка на правния интерес на основание чл. 2, ал.2, т. 3 от АПК
следва да се установи с разпореждането в оспорените части засягат ли се права,
свободи или законни интереси на жалбоподателя.
Въпреки
дадените указания за обосноваване на правен интерес от оспорването жалбоподателят
не е установил наличието на такъв.
Съгласно чл. 222, ал.1 от Кодекс на
търговското корабоплаване /КТК/ - С договора за агентиране корабният
агент се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на
корабопритежателя обичайни услуги, свързани с корабоплаването в района на
определено пристанище или територия; ал.2 - Корабният агент представлява
корабопритежателя пред пристанищните власти, пред всички учреждения и органи на
властта, физически и юридически лица в Република България. Той представлява
корабопритежателя и капитана на кораба във връзка с всички формалности и
действия по пристигането, пребиваването и отплуването на кораба, може да
сключва от името на корабопритежателя договори за превоз, договори за
застраховка и договори за обработка на кораба, да издава и подписва коносаменти
за натоварените товари, да предава получените пратки срещу представяне
оригиналните коносаменти от легитимираните им държатели, да инкасира
предплатени и дължими навла и други вземания на корабопритежателя, възникнали
от изпълнение на договора за превоз, да разплаща суми, свързани с пребиваването
на кораба в пристанищата на Република България по нареждане на корабопритежателя
или капитана на кораба, да предявява искове от тяхно име пред съдилищата.
Нормата на
чл.222, ал.2 от КТК, предоставя право на корабния агент да извършва дейности от
името на корабопритежателя или капитана на кораба, включително и да предявява
искове от тяхно име пред съдилищата. С настоящата жалба се оспорва
вътрешноведомствен акт, който има характеристиките на индивидуален
административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, но само относно лице което има
правен интерес да го оспори. Срещу такъв административен акт не е насочена
жалбата, поради което не може да се приеме, че качеството на корабен агент на
жалбоподателя обосновава наличието на правен интерес от оспорването. Също така
в случая не е предявен иск от името на корабопритежател.
Не е
представен договор за агентиране, но дори и да се приеме, че такъв е налице,
жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Оспореното разпореждане е с
адресати лицата посочени в чл. 362, ал.1, т.1-4 от КТК, като жалбоподателя не е
сред тези лица. На основание чл. 147,
ал.1 от АПК - Право да оспорват административния акт имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или за които той поражда задължения. Съгласно чл. 120, ал.2
от Конституцията на РБългария - Гражданите и юридическите лица могат да
обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично
посочените със закон. Посочените норми въвеждат изискване за наличие на пряк
интерес от оспорването, а не опосреден. След като жалбоподателят не е адресат
на процесното разпореждане и за него не е налице правен интерес от оспорване.
Жалбоподателят
посочва, че издаденото разпореждане в оспорената част може да доведе до
неоснователно забавяне на кораба в пристанището, което е финансова загуба за
корабособственика, като корабния агент носи отговорност за забавянето.
Издаденото разпореждане няма пряко действие върху жалбоподателя. Действително
възможно е издаденото разпореждане да има опосредено действие спрямо
жалбоподателя, но това не поражда правен интерес от оспорване на
административния акт. Защитата на корабния агент срещу увеличеното време за
изпълнение на въведените изисквания ще може да се осъществи в евентуални
претенции към лицата, които представлява в качеството на корабен агент. Оспорването
на разпореждането в процесната част и евентуалната му отмяна няма да доведе до
пряк резултат за корабния агент, защото забавения престой в пристанище и други усложнения
в обслужване на кораб не нарушават пряко правата на корабния агент.
Правния интерес
следва да е пряк и непосредствен, а не опосреден и предполагаем. При липса на
пряк интерес от оспорването жалбата е недопустима, което налага оставянето й
без разглеждане и прекратяване на производството по делото, съгласно чл. 159,
т.4 от АПК. В този смисъл е съдебната практика: Определение № 380 от 18.01.2022
г. на ВАС по адм. д. № 10951/2021 г., Определение № 15750 от 18.12.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 13063/2020 г., Определение № 14175 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 11127/2020 г., Определение № 7770 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4755/2020 г., Определение № 1892 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13995/2019
г. и др.
В случай, че се
приеме, че разпореждането в оспорените части е общ административен акт, за
жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването, тъй като не е след лицата
по чл. 362, ал.1, т.1-4 от КТК.
Водим от
горното и на основание чл.159, т.4 от Административен съд – гр.
Варна,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
от "СИЙСТАР ШИП СЪПЛАЙ“ ООД, ЕИК *********, с управители Ц.Г.А. и С.И.Т./начин на представляване - поотделно/, срещу Разпореждане
В-З-163/20.08.2021 г. издадено от директор на Дирекция „Морска администрация –
Варна“, с което е изменено Разпореждане № 1/10.09.2018 г. на директора на Дирекция
„Морска администрация – Варна“, изменено с Разпореждане № 93/28.06.2019 г., в
частта на т.13.4, 13.5 и т.24.1.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №2792/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване от с частна жалба пред Върховен административен съд на
РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.