№ 811
гр. Благоевград, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20201200100736 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Народно
читалище (НЧ) „Б.М.*“ – гр. П., ЕИК *********, представлявано от председателя на
настоятелството С.в.Д. и секретаря В.И.Т., чрез адв. И.А. С., против Община П., ЕИК
*********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.Б.“ №24, представлявана от кмета на общината Д.Б..
Навежда се в исковата молба, че „Н.ч.Б.М.*“ е основано в гр. П. през 1914 г. и от тогава до
сега не е прекъсвало дейността си. Твърди се, че през изминалите повече от 100 години,
читалището винаги е било център на духовният живот в гр. П., в него се намирала най-
голямата читалня в града, единствената театрална сцена, литературен кръжок с над 50
годишна история, школи за изучаване на музикални инструменти, пеене и танци.
Понастоящем читалището се ползвало за читалищна сграда, находяща се в имот с
идентификатор 56126.602.2475 по КККР на гр. П., построена от читалището в периода 1945-
1955 г., като строителството е осъществено в следната хронология. От мотивите към
законопроект за отстъпване даром на настоятелството на читалище „Б.М.“ в гр. П. държавно
място от 726.50 кв. м., ведно със стара джамийска сграда се установявало, че през 1919 г. на
читалището е предоставена за ползване стара джамийска сграда (намираща се на част от
мястото на сегашната сграда), със застроена площ от 317.30 кв. метра, върху държавно
дворно място с площ от 726.50 кв.метра, съставляващо част от кв.216 по плана на града.
Поради разширяване на дейността, през 30-те година на XX век възникнала нуждата от
построяване на нова по-голяма сграда. Навежда се, че са направени постъпки държавата да
дари мястото и сградата на старата джамия, тъй като в същият квартал, общината също е
притежавала места, които е отстъпила на читалището (мотивите на законопроекта). В
резултат в Държавен вестник брой 129 от 14 юни 1939 г. е публикуван закон, с който на
читалището е отстъпено даром джамийската сграда и прилежащото дворно място, което
заедно с места, дарени от общината ще оформят място за нова читалищна сграда. Видно
било от протокол №5 от 09 февруари 1945 г., че е избрано ново читалищно настоятелство, с
1
председател К.Н.С., което на свое заседание, отразено в протокол № 6 от 14 февруари 1945
г., приело решение да започне строителство на нова читалищна сграда, както и да поиска от
Върховният читалищен съюз да нареди на Българска земеделска и кооперативна банка да
отпусне заем за строителството в размер на 15 000 000.00 лева. Във връзка със започналия
строеж, читалищното настоятелство с писмо от 21.05.1946 г. направило искане до
изпълнителният комитет на фонда за кооперативен строеж на читалищни сгради да разреши
изтеглянето на собствената на читалището сума във фонда. С писмо от 03.04.1947 г. до
Върховният читалищен съюз, настоятелството на читалището информирало, че отпуснатите
осем милиона за строеж на читалищната сграда са вече изразходвани и иска отпускането на
още седем милиона, с което се установява, че в този период строителството на сградата е
започнало, а строежа се ръководи и финансира от читалището. С писмо от 03.11.1949 г.
Върховният читалищен съюз е изискал от председателя на читалището в П. информация за
необходимото количество строителни материали до края на годината, като с писмо от
21.10.1950 г. БНБ уведомило читалище „Б.М.“, че Централния съвет на съюза на народните
читалища е одобрил отпускането на заем от десет милиона за продължаване строежа на
читалището. От картон за регистрация форма „образец 2“ към Правилника за регистрация на
проектните и сметни документации се установявало, че строеж на читалищната сграда в П.
продължава, като за инвеститор е посочено самото читалище във ведомството на Съюза на
народните читалища. С писмо от 13.03.1951 г. читалище „Б.М.“ моли висшия архитектурен
съвет да не намалява площта на театралната сцена. С писмо от 17.03.1951г. Държавно
строително предприятие уведомявало Председателя на читалището в П., че следва да внесе
15% авансово за предвиденото строителство. С писмо до Централния съвет на народните
читалища от 27.08.1953 г. читалище „Б.М.“ информирало за етапа на завършеност на
строежа и искало помощ от специалисти, които да уточнят необходимите средства за
завършването на сградата. На 30.05.1953 г. е било проведено събрание на управата на
читалището, на което е коментиран въпроса за състоянието на строежа и необходимите
довършителни работи. От банково извлечение на българска инвестиционна банка от
17.08.1955 г. , адресирано до Върховния читалищен съюз се установявало, че от сметката на
съюза е изплатена сума за извършените строителни работи през месец юли на обект
„Читалищен дом П.“. На 14 ноември 1955г. приемателна комисия съставя протокол за
привременно приемане на читалищната сграда. Като инвеститор в протокола е посочено
„Народно читалище Б.М.“. На 11.03.1956 е съставен акт за отстраняване на констатираните
дефекти с предният протокол. И в този протокол читалище „Б.М.“ фигурирало като
инвеститор.
Поддържа се, че с изброените писмени доказателства ищецът цели да докаже, че читалище
„Б.М.“ е инвеститор от началото до края на строителството на сградата, същата е построена
с читалищни средства (на читалището и на Върховният читалищен съюз), в строителството
не са влагани държавни средства. Твърди се, че от построяването и въвеждането й в
експлоатация, държавата никога не предявявала претенции към сградата, напротив изрично
е признавала правата на читалището, като е заплащала наем за ползваните читалищни
помещения, което се установявало от квитанция № 124 от 20.04.54 г. ГТП „Градска
2
търговия“ П. заплаща на читалището сумата от 240.00 лева, наем за бюфет за 1953 г., с
квитанция № 125 от 20.04.1954г. ГТП „Градска търговия“ заплаща наем за бюфет в размер
на 80.00 лева за месеците януари - април на 1954г., с писмо изх.№ 58 от 18.09.1957г. до
Околийския съдия, читалището иска да се определи наем, който да заплаща общинския
народен съвет, за дадените от читалището помещения за ползване като градски стол, с писмо
изх. № 57 от 18.09.1957 г. се иска от околийския съдия за определи наем, заплащан от
общинския народен съвет /ОНС/ за една канцелария.
Поддържа се, че дейността на народните читалища е уредена нормативно за първи път със
Закон за народните читалища, ДВ бр. 291 от 28 март 1927 г. С чл. 6 от закона на читалищата
е призната юридическа правоспособност, без специална регистрация, а в чл. 9 се предвижда
формиране на читалищен фонд, източниците на приходи за него, а съгласно чл. 11 30% от
тези приходи се капитализират за „Фонд постройка читалищно здание“. Навежда се, че с чл.
15 се предвижда задължение за всяка община да осигури подходящи места за постройка на
читалищни помещения. Съгласно §31 от Правилника за прилагане на закона за народните
читалища - ДВ бр.65 от 24.06.1927 г., е предвидено сумите по чл. 11 от закона да се
съхраняват на влог в Българска земеделска банка за фонд „Постройка на читалищно здание“
и да се изразходват само и единствено за строеж на читалищни здания, съгласно проекти,
одобрени от Министерството на народното просвещение.
Твърди се, че законът е отменен с нов Закон за народните читалища - ДВ бр. 129 от 17 юни
1941 г., като с чл. 1 от новия закон се потвърждава юридическата правосубектност на
народните читалища и правото им да придобиват и притежават имущество. В чл. 36 е било
предвидено задължение всяко читалищно настоятелство да снабди читалището с редовни
документи за правото на собственост, а при липса на такива, чрез обстоятелствена проверка
по реда на чл. 34 от Закона за нотариусите. В чл. 48 било предвидено задължение за всяка
община да отпусне задължително и безплатно място за постройка на удобно читалищно
помещение, като с правилника за прилагане на закона (ДВ бр. 179 от 14.08.1942г.), § 32, е
доразвито задължението на всяка община да осигури място за читалищна сграда и да
съдейства за изграждането й. Поддържа се, че този закон действа до 22.06.1945 г., когато е
отменен с Наредба - Закон за народните читалища, ДВ бр.142/ 1945 г. , действал до 1996 г. С
Наредбата - Закон се потвърждавали основните принципи на предишните закони -
правосубектността на читалищата без необходимост от регистрация, правото им на
собственост, а с чл. 29 и задължението на общината да им предостави място за изграждане
на сграда. Навежда се, че сега действащият Закон за народните читалища е обнародван в ДВ
бр. 89 от 22.10.1996 г., като с него за първи път се предвиждало вписване в регистъра за
юридическите лица с нестопанска цел, като условие за признаване на правосубектността. С
§4 (предишен §3) от ПЗР на закона се предвиждало върху сгради държавна и общинска
собственост, които се ползват от читалища за читалищна дейност, да се учреди безвъзмездно
право на ползване. Поддържа се, че с §5 (предишен §4) от ПЗР на закона се предвиждало
възстановяване правото на собственост на читалищата върху всички техни имоти, отнети за
държавна и общинска нужда, независимо от основанията.
3
Посочва се в исковата молба, че било очевидно, че с тези две разпоредби законодателят
въвеждал разграничение между сгради, държавна и общинска собственост, предоставени за
ползване на читалищата за читалищна дейност, и сгради придобити и построени от
читалищата с техни средства. Сградите, които са собственост на читалищата, които не са
построени с държавни средства, се прави довод, че законът предвижда да бъдат върнати на
читалищата, в случай, че са им били отнети, а ако сградата е била държавна или общинска
собственост и е предоставена на читалище, то следвало да се учреди в полза на читалището
право на ползване.
Поддържа се, че в разрез с посочените императивни разпоредби на закона, община П.
извършила национализация на читалищната сграда. От представените писмени
доказателства се установявало, че „Народно читалище Б.М.*“ е придобило ползваната от
него сграда, доколкото във всички строителни документи, то фигурирало като собственик и
инвеститор. Твърди се, че сградата е построена по инициатива на читалището, със средства
на читалището и Върховният читалищен съюз, като тя не е финансирана от държавата,
съответно не е преотстъпвана като държавна за читалищни нужди. С това се обяснявал
факта, че до 1989 г. не бил съставен акт за държавна собственост. Съставени били актове
само за място, което е било отчуждено за предвиденото, но нереализирано разширение на
читалището в западна посока - това са акт № 1110 от 23.06.1983 г. и акт № 1111 от
23.06.1983 г. С посочените актове се отчуждавали два застроени жилищни парцела с пл. н.
№ 2622 и пл. н. № 2621 и построените в тях жилищни сгради, състоящи се от дюкянско
помещение и жилищен етаж.
Поддържа се, че с акт № 439 от 25.10.2001 г., в противоречие с §5 от ПЗР на ЗНЧ и без
правно основание, за първи път читалищната сграда е актувана като публична общинска
собственост от органите на община П.. Като основание за съставянето му, в акта са
посочени чл. 2, ал. 1, т. 6 и т. 9 и чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОС. Прави се довод, че в чл. 3, ал. 2, т. 2
ЗОС е формулирано основанието за придаване на сграда, статут на публична общинска
собственост - имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности
от общинско значение. Поддържа се, че основанията, посочени в акта - т. 6 и т. 9 от чл. 2, ал.
1 от ЗОС са неприложими спрямо читалищните сгради. Твърди се, че те не могат да се
явяват част от общинската културна или битова инфраструктура, доколкото читалищата
винаги са дефинирани на законово ниво като „традиционни и самоуправляващи се културно
просветни сдружения“ ЗНЧ от 1996 г., „сдружения с идеална цел за държавно - гражданско
и народностно възпитания, чрез културно-просветна дейност“ ЗНЧ от 1941 г. Това, че
дейността на читалищата е неразривно свързана с образователната и културната дейност в
съответното населено място, не можело да се тълкува като основание за приложението на
чл. 2, ал. 2, т. 6 и т. 9 от ЗОС, защото дейността им е отделна и независима от общината,
нещо повече § 5 от ПЗР на ЗНЧ изрично забранявал подобни действия. Навежда се, че в
изложения смисъл актуването на читалищната сграда за общинска собственост е
незаконосъобразно, тъй като обективно не е на лице нито едно от сочените в акта
законовите основания и е налице законова забрана. При описанието сградата е разделена две
4
части : 1. Част от сграда на три етажа и част от сграда на два етажа, въпреки, че и двете
части на сградата представляват функционално неделимо цяло. Твърди се, че следващият
акт за сградата е № 3140, съставен на 12.04.2013 г., като този път сградата е обявена за
частна общинска собственост. Като основание за съставянето му били посочени чл. 3, ал. 1,
т. 3 от ЗОС (ал.1 на чл.3 никога не е съдържала т.3), във вр. с чл. 59 от ЗОС, който текст
въвеждал изискването при влизане в сила на кадастралната карта да се съставят нови актове
за общинска собственост с въведени идентификатори. Твърди се, че с този акт сградата е
разделена на три самостоятелни сгради с различни идентификатори: сграда с идентификатор
56126.602.2475.1 на два етажа, сграда с идентификатор 56126.602.2475.2 на три етажа и
сграда с идентификатор 56126.602.2475.3. Разделянето на сградата на три самостоятелни
сгради било необяснимо при условие, че цялата сграда е функционално свързана и
неделима. Твърди се, че следващият акт е с № 3881 от 24.03.2016г. за поправка на
предходния акт 3140 от 12.04.2013г. С него сградата (сградите) отново е обявена за
публична общинска собственост, като се прави довод, че посочените актове за обявяването
на читалищната сграда за общинска собственост са незаконосъобразни. Поддържа се, че
читалищата винаги са били с призната правосубектност и са имали право на собственост
върху своите сгради. Единствено, когато читалищните сгради са построени с държавни или
общински средства, държавата или общините се задължават да им предоставят (учредят)
право на ползване за осъществяване на дейността им.
Поддържа се, че от описаните в настоящата искова молба документи безпротиворечиво се
установявало, че настоящата читалищна сграда е строена от „Читалище Б.М.*“, с
финансиране от Върховния читалищен съвет и финансова помощ от фонд читалищни
сгради. Като самостоятелен правен субект читалището е закупувало строителни материали,
ръководило е строежа и в заключителните актове и протоколите за приемане на сградата, е
посочено като инвеститор. При това се прави извод, че община П. няма законово право да
включи читалищната сграда към общинската културна и всякаква друга инфраструктура.
Община П. не би могла да придобие собствеността върху сграда и на основание
правоприемство от държавата., тъй като до 1991 г. общинска собственост не съществувала.
Тя била предвидена със сега действащата конституция от 1991 г., като практически
възникна с §7 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ бр.77/ 1991г.) с който държавата прехвърлила в
собственост на общините обекти на общинската инфраструктура. Сградата на „Народно
читалище Б.М.*г.“, никога не е била държавна собственост, не е актувана като такава и не
може да се приеме, че е прехвърлена на община П. с ПЗР на ЗМСМА.
Прави се извод, че изложеното установявало, че община П. не е собственик на сграда,
заснета по КККР на гр. П. като три самостоятелни сгради, построени в имот с
идентификатор 56126.602.2475, както следва : 1) сграда с идентификатор 56126.602.2475.2
по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с
функционално предназначение „сграда за изкуство и култура“, брой етажи три, застроена
площ 504 кв. метра при съседи на сградата: север - улица А.С., изток - ул. „С.“, юг - улица
„Б.М.“, запад сгради с идентификатор 56126.602.2475.1 и 56126.602.2475.3; 2) сграда с
5
идентификатор 56126.602.2475.1 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД -18-70 от
14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „сграда за изкуство и
култура“, брой етажи два, застроена площ от 893 кв. метра, при съседи на сградата: север -
сграда с идентификатор 56126.602.2475.3, изток — сграда с идентификатор
56126.602.2475.2, юг - улица „Б.М.“, запад - сгради с идентификатори 56126.602.2475.4 и
56126.602.2475.5 и 3) сграда с идентификатор 56126.602.2475.3 по КККР на гр.П., одобрени
със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение
„друг вид обществена сграда“, брой етажи един, застроена площ от 135 кв. метра, при съседи
на сградата: север-улица „А.С.“ , изток - сграда с идентификатор 56126.602.2475.2, юг -
сграда с идентификатор 56126.602.2475.1, запад - сграда с идентификатор 56126.602.2475.4,
при съседи на поземлен имот с идентификатор 56126.602.2475 : север - улица „А.С.“, изток -
ул.“С.“, юг - улица „Б.М.“, запад - улица „В.“.
Поддържа се, че издадените актове за общинска собственост нарушават правата на
читалището, смущават нормалната му работа, дават основание в противоречие със ЗНЧ
органите на общината - кмет и общински съвет, да предприемат действия по управление и
разпореждане със сградата, ползвана от читалището.
Поддържа се, че към настоящият момент читалището не разполага с документ за
собственост, а само упражнява фактическа власт върху сградата от самото й построяване.
Посочва се, че Съгласно ТР 8/ 2012 по ТД № 8/ 2012 г. налице е интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът се позовава на фактическо
състояние.
Прави се искане пред съда да се приеме за установено по отношение на ответника, че не е
собственик на сграда, заснета по КККР на гр. П. като три самостоятелни сгради, построени
в имот с идентификатор № 56126.602.2475, както следва :
1. сграда с идентификатор 56126.602.2475.2 по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД -
18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „сграда за изкуство и
култура“, брой етажи три, застроена площ 504 кв. метра при съседи на сградата : север –
улица А.С., изток - ул. „С.“, юг - улица „Б.М.“, запад сгради с идентификатор
56126.602.2475.1 и 56126.602.2475.3;
2. сграда с идентификатор 56126.602.2475.1 по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД -
18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „сграда за изкуство и
култура“, брой етажи два, застроена площ от 893 кв. метра, при съседи на сградата: север –
сграда с идентификатор 56126.602.2475.3, изток – сграда с идентификатор
№56126.602.2475.2, юг – улица „Б.М.“, запад - сгради с идентификатори
56126.602.2475.4 и 56126.602.2475.5, и
3. сграда с идентификатор 56126.602.2475.3 по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД -
18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „друг вид
обществена сграда“, брой етажи един, застроена площ от 135 кв. метра, при съседи на
сградата: север-улица „А.С.“, изток – сграда с идентификатор № 56126.602.2475.2, юг -
6
сграда с идентификатор 56126.602.2475.1, запад - сграда с идентификатор 56126.602.2475.4,
при съседи на поземлен имот с идентификатор 56126.602.2475: север - улица „А.С.“, изток -
ул.“С.“, юг - улица „Б.М.“, запад - улица „В.“.
Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Община П., в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подала такъв,
в който посочва, че оспорва предявения иск. Навежда се, че предявеният от ищеца
отрицателен установителен иск срещу Община П. е недопустим поради липса на правен
интерес. Поддържа се, че за ищеца не съществува правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск, че Община П. не е собственик на читалищната сграда, тъй като ищецът
твърди, че упражнява фактическа власт върху читалищната сграда от 14.11.1955 г. до
момента на предявяване на иска – към момента на влизане на ЗНЧ в сила читалищната
сграда е била предоставена на ищеца за читалищни нужди. Поддържа се, че твърдяната от
ищеца „фактическа власт“ върху имота отпреди влизане на ЗНЧ в сила представлява именно
„предоставянето“ на сградата за читалищни нужди по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗНЧ, поради
което и тази „фактическа власт“ не е елемент от „владението“, което може да доведе до
придобиване на право на собственост. Посочва се, че ако се окаже, че читалищната сграда не
е публична общинска собственост, няма как ищецът да има правата по § 4 от ПЗР на ЗНЧ
(да има право да ползва безвъзмездно имота), на които се позовава в исковата молба и на
които се е позовавал многократно в различни други производства. Дори да се приемело, че
ищецът е упражнявал владение върху имота (което не е така и изрично се оспорва от
ответника), предвид разпоредбата на чл. 86 от ЗС нямало как да е придобил имота по
давност.
Ответникът оспорва обстоятелствата, на които се основава иска, като се поддържа, че
твърдението на ищеца, че Народно читалище „Б.М.*“, ЕИК: *********, гр. П., е идентично
като правен субект на Народно читалище „Б.М.“, за което се твърди в исковата молба, че е
основано през 1914 г. и е осъществявало дейност до днес. Оспорва се твърдението, че
ищецът ползва цялата читалищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор
56126.602.2475 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. (нанесена като
три самостоятелни обекта с идентификатори съответно 56126.602.2475.1., 56126.602.2475.2
и 56126.602.2475.3. ),като се твърди, че читалището не ползва и никога не е ползвало за
читалищни нужди:
- Помещението, в което се намира историческият музей на гр. П., което помещение
представлява самостоятелен обект, с предназначение за музей, разположен на кота +/-0,00 в
сграда с идентификатор 56126.602,2475.1 и сграда с идентификатор 56126.602.2475.3 по
КККР на гр. П., двете представляващи части от обща сграда, но заснети в КККР като
отделни сгради с различни идентификатори, с площ на самостоятелния обект от 306,50 кв.м.,
състоящ се от музейна зала, кабинет и три броя хранилища;
- Ритуалната зала на Община П., с площ от 293.76 кв.м., състоящ се от камерна зала - фоайе,
камерна зала, две санитарни помещения, тераса, разположена на кота +3,40 в сграда с
идентификатор 56126.602.2475.3 по КККР на гр. П.. Поддържа се, че останалата част от
7
Читалищната сграда на гр. П., заснета с три самостоятелни идентификатора
56126.602.2475.1, 56126.602.2475.2 и 56126.602.2475.3 се ползва от ищеца за читалищни
нужди, с изключение на помещение, което е отдадено под наем от ищеца и е използвано от
наемателя като дискотека в нарушение на чл. 3, ал. 4, т. 1, предл. 2 от ЗНЧ. Обстоятелството,
че ищецът не ползвал цялата сграда, се установявало и от последните два годишни Доклада
за дейността на читалището, заявени за обявяване в ТРРЮЛНЦ по партидата му, както и от
всички останали доклади, обявени по партидата на ищеца в Търговския регистър.
Оспорва се и твърдението на ищеца, че в резултат на отстъпване на читалището на
джамийска сграда и прилежащо дворно място, заедно с места, дарени от общината, било
оформено мястото за новата читалищна сграда. В тази връзка се поддържа, че дворното
място, в което е изградена процесната сграда, не съвпада нито по площ, нито по
конфигурация и местонахождение с отстъпеното дворно място като прилежащо към
джамийската сграда. Оспорва се и твърдението на ищеца, че към момента на отстъпване на
джамийската сграда със закон (към 1939 г.) от общината били дарени и други места, които са
включени в терена, върху който е изградена днешната читалищна сграда на гр. П., както и
че сградата на читалището е построена изцяло с читалищни средства (на читалището и на
Върховния читалищен съюз) и че в строителството, извършено в периода 1945 г. - 1955 г.,
не са влагани държавни средства.
Поддържа се, че построяването на сградата е извършено в период след приемане на
Конституцията на НРБ от 1947 г. и че основната част от средствата, вложени в
строителството на сградата, са средства на държавата, заемни средства от Българска
Инвестиционна Банка и БНБ (около 20 милиона лева към 13.03.1951 г., по признание на
самия ищец), средства, събрани от гражданството на гр. П. (около 18 милиона лева към
13.03.1951 г.), като отделно след този период държавата е инвестирала допълнително
средства за довършване на сградата и за оборудването на сцената. Тези обстоятелства се
установявали и от Историческа справка от 30.11.1999 г., изготвена от ищеца, от която било
видно, че строителството на сградата започва през 1947 г., като сградата е построена чрез
набиране на средства от населението и полагане на доброволен и безплатен труд. Оспорва се
твърдението на ищеца, че държавата никога не е предявявала претенции към сградата на
читалището и е признавала правата на читалището, като е заплащала наем за ползваните
читалищни помещения, като в тази връзка се твърди, че читалището е ползвало
читалищните помещения не защото е било техен собственик, а защото на читалището като
обществена организация по смисъла на чл. 2 от ЗС е било предоставено ползването и
стопанисването на читалищната сграда от държавата. Държавата е станала собственик на
читалищната сграда след построяването й на основание чл. 2 от Закона за държавните имоти
(отм.), респ. чл. 6 от ЗС (в редакцията до 1990 г.), тъй като сградата е построена
преимуществено с държавни средства и не е имала друг собственик към момента на
построяването й. Навежда се, че в Конституцията на Народна република България от
06.12.1947 г. общинската собственост не е уредена, поради което с влизане в сила на
Конституцията от 1947 г. всички общински недвижими имоти стават държавна собственост.
8
Държавната собственост в периода до 1991 г. е единна и общонародна (чл. 2 и чл. 4 от ЗС),
но управлението и стопанисването на държавните имоти е предоставено на различни правни
субекти - на стопански организации и на обществени организации. Управлението и
стопанисването на държавните недвижими имоти предпоставя ползването на имотите.
Поради това субектите, на които е предоставено правото да управляват и стопанисват
държавен недвижим имот, по дефиниция ползват имотите и няма как да придобият право на
собственост, защото не са владелци, а държатели на държавен имот. Между държавата и
субектите, на които е предоставено управлението и стопанисването на държавен имот за
осъществяване на техните стопански или обществени задачи (какъвто е случаят с
читалищните сгради), няма как да възникне правен спор относно собствеността, за да се
поставя въобще въпросът дали държавата се е противопоставяла и е имала претенции към
сградата, при положение че самата държава е предоставила ползването на държавния имот -
в настоящия случай като държавата е изградила самата читалищна сграда. Между субектите,
на които са били предоставени за управление и стопанисване държавни недвижими имоти,
са възниквали и съществували облигационни отношения, в рамките на които един субект е
заплащал наем или обезщетение на друг правен субект, защото ползването на държавните
имоти е давало възможност на правните субекти не само да ги ползват лично, но и да ги
отдават под наем по ред, определен от държавата. Затова например при наемните
правоотношения между социалистически стопански организации и обществени организации
(каквото несъмнено е читалището), наемът е бил фиксиран и определян по тарифи, а не е
бил определян при условията на свободно договаряне. Поради това се твърди, че
обстоятелството, че ГТП „Градска търговия“, П., като социалистическа стопанска
организация или общинският народен съвет като местен орган на държавна власт са искали
определяне на наем или са заплащали наем на читалището за ползване на едно или друго
помещение от читалищната сграда, не е аргумент, че читалището е било собственик на
сградата.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, за ищеца,
редовно и своевременно призован, явява се лично председателят на НЧ „Б.М.*“ и адв. С..
Последният, по съществото на делото, поддържа, че предявеният иск е основателен и моли
за уважаването му, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, за ответника,
редовно и своевременно призован, явява се адв. Г., редовно упълномощен процесуален
представител. По съществото на делото, същата поддържа становище, че предявеният иск е
неоснователен и моли за уважаването му, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
По делото са събрани множество писмени доказателства, извършени са експертизи и са
разпитани свидетели.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото, становището на
страните и приложимите разпоредби на закона, намира че предявеният по делото иск е
процесуално недопустим, по следните съображения:
9
Предмет на разглеждане в настоящето производство е отрицателен установителен иск за
собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се цели да се
отрече със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника върху процесните
имоти, а именно:
1) сграда с идентификатор 56126.602.2475.2 по КККР на гр. П., одобрена със Заповед № РД -
18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „сграда за изкуство
и култура“, брой етажи три, застроена площ 504 кв. метра при съседи на сградата: север -
улица А.С., изток - ул. „С.“, юг - улица „Б.М.“, запад сгради с идентификатор
56126.602.2475.1 и 56126.602.2475.3;
2) сграда с идентификатор 56126.602.2475.1 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД
-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „сграда за изкуство
и култура“, брой етажи два, застроена площ от 893 кв. метра, при съседи на сградата: север -
сграда с идентификатор 56126.602.2475.3, изток – сграда с идентификатор 56126.602.2475.2,
юг - улица „Б.М.“, запад - сгради с идентификатори 56126.602.2475.4 и 56126.602.2475.5,
както и
3) сграда с идентификатор 56126.602.2475.3 по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД -
18-70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „друг вид
обществена сграда“, брой етажи един, застроена площ от 135 кв. метра, при съседи на
сградата: север-улица „А.С.“ , изток - сграда с идентификатор 56126.602.2475.2, юг - сграда
с идентификатор 56126.602.2475.1, запад - сграда с идентификатор 56126.602.2475.4, при
съседи на поземлен имот с идентификатор 56126.602.2475 : север - улица „А.С.“, изток -
ул.“С.“, юг - улица „Б.М.“, запад - улица „В.“.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Установителен
иск е този иск, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със
сила на пресъдено нещо, както е и в процесният случай. Съгласно Решение №398/22.10.2010
г. по гр.д.№598/2010 г. на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК
„правният интерес при установителните искове се обуславя от наличието на правен спор с
предмет конкретно субективно материално право между страните по делото, като с
постановяване на решение по спора и влизане в сила на това решение съществуващият спор
ще се разреши със сила на пресъдено нещо”. В Решение №446 от 06.01.2011 г. по гр.д.
№475/2009 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че за
да съществува интерес от установителния иск, за който съдът следи, е достатъчно да се
оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право.
Съобразно Решение №90 от 5.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 846/2010 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Камелия Маринова, правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на
собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално
значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и
10
когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее
имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по – ограничен
обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния
спор. Сочи се, че съгласно прогласения в чл.6 от ГПК основен принцип съдебните
производства започват по молба на заинтересованото лице, като предмета на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Следователно от волята
на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор
право. Именно в контекста на този основен принцип следва да се преценява във всеки
конкретен случай и изискването на чл.124, ал.1 ГПК за наличие на правен интерес от
предявяването на положителен или отрицателен установителен иск. Според Решение №329
от 24.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№1439/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.К.,
наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск е обусловено преди
всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото предявяване, тоест от вида на
действията, посредством които ответникът извънсъдебно оспорва правото на ищеца. За да се
приеме, че е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е необходимо
постановеното по така предявения иск съдебно решение да разреши окончателно със сила на
присъдено нещо възникналия между страните правен спор и по този начин да преустанови
както правния спор, така и нежеланото поведение на страната, която неоснователно оспорва
правата на другата страна. Обстоятелството, че едно лице, поддържайки наличие на
собствено субективно право, е предявило отрицателен установителен иск с цел отричане
правата на ответника, не обръща доказателствената тежест. И при предявен отрицателен
установителен иск ищецът следва да докаже наличието на собственото си субективно право,
което поддържа, че е нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на ответника.
Разликата между двата установителни иска е, че при уважаването на положителен иск
силата на присъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на
ищеца като същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния
установителен иск само се отрича претендираното от ответника право. Не при всяко
извънсъдебно оспорване е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск и ако уважаването на този иск не би довело до постигане на онзи
резултат, към който ищецът се стреми, то следва да се приеме, че не е налице правен интерес
от предявяването на такъв иск.
Горната постоянна практика на ВКС намери израз и в постановеното впоследствие
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№8/2012 г., ОСГТК,
докладвано от съдиите Л.И. и С.П., в която т.1 върховният съд окончателно прие, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес производството се прекратява. А съгласно т.2 от коментираното
тълкувателно решение правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и
11
други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви
осъдителен иск за същото право.
В мотивите към цитираното по – горе тълкувателно решение се сочат следните хипотези на
наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
и вещни права: твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното,
право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора, ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект (допустимо е
предявяването на иск за собственост от двете страни по спора), защитават се фактически
състояния, напр. такъв е случаят, при който владението е смутено (но не е отнето) преди да
са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е
собственик, когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание
или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В мотивите към
коментираното тълкувателно решение се сочи още, че при отрицателния установителен иск
за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава
правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Ето
защо съдът следва да прецени дали са налице заявените в исковата молба факти, обуславящи
правния интерес на ищеца да предяви иска, предмет на делото, преди да разгледа спора по
същество.
В исковата молба, ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на заявения
отрицателния установителен лист с твърдения, че не разполага с документ за собственост, а
само упражнява фактическа власт върху сградата от самото й построяване до настоящия
момент. Посочил е, че съгласно ТР №8/2012 г. е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът се позовава на фактическо
състояние.
Принципно правилно е становището на ищеца, че е налице правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск, когато ищецът се позовава на фактическо състояние,
каквото в случая е твърдението, че владее процесните имоти, считано от построяването им
до настоящия момент. За допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, съобразно изложеното по-горе обаче, ищецът не само трябва да се позовава на
фактическото състояние, но той следва да го докаже, посредством допустимите
доказателствени средства. В настоящият случай, ищецът не доказа, че е владелец на
процесните имоти, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е
процесуално недопустим, тъй като ищецът не доказа, че има правен интерес от
предявяването на иска.
Най-напред следва да бъде посочено, че ищецът не доказа по категоричен и безспорен
начин, че НЧ „Б.М.*“, регистрирано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, е идентично като
12
правен субект с Читалище „Б.М.“, за което се твърди, че е построило процесните сгради.
Такива доказателства липсват. Сходството в наименованието съвсем не означава, че се касае
до един и същи правен субект.
Отделно от това, дори и да се приеме, че се касае до един и същи субект, ищецът не успя да
докаже, че е упражнявал фактическа власт (владение) върху процесните сгради, считано от
построяването им до настоящия момент.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи
като своя. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт –
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имота като владение. В този смисъл, доколкото ищецът се позовава
на владение върху процесните имоти, съдът ще преценява данните както относно
фактическата власт, така и демонстрирано намерение за своене. Владението е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга
страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да
доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече
придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо
промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин.
В настоящия случай, ищецът не доказа по делото наличието на двата елемента от
фактическия състав на владението. По делото се установи, че действително ищецът
упражнява фактическа власт върху част от сградата, считано от построяването на сградата,
но тази фактическа власт представлява държане, а не владение по смисъла на чл. 68 ЗС, тъй
като ищецът не доказа, че е упражнявал фактическата власт като своя. Ищецът не е считал
сградата като своя, поради което не е имал намерение за своене, което е задължителен
елемент от съдържанието на владението като елемент от придобивната давност като
оригинерен придобивен способ.
През целия период от построяване на сградата до настоящия момент, всички действия по
стопанисване на сградата, които следва да извършва собственикът – основни ремонти,
застраховане, даване на съгласие за одобряване на строителни книжа, инициативи, свързани
с ремонти и реконструкции, са извършвани от Община П., респ. от държавата чрез ОбНС П.
до 1991 г., който е действал като местен орган на единната държавна власт.
Обстоятелството, че ищецът не е считал себе си за собственик, са и собствените му
изявления, отправени до съда (частните жалби до Административен съд-Благоевград, респ.
до Върховния административен съд), в които се съдържат оплаквания, че Община П. като
13
собственик на имота не е предоставила право на ползване върху читалищната сграда.
Отделно от това, ищецът е отправил искане на 23.01.2020 г. до Община П. с искане
общината като собственик или да му възстанови собствеността, или да му учреди право на
безвъзмездно ползване на читалищната сграда. Това писмо е показателно относно
обстоятелството, дали при упражняване на фактическата власт върху имота намерението на
ищеца е било да счита себе си за собственик или е считал Община П. за собственик. След
като ищецът е поискал именно от Община П., като собственик да му възстанови
собствеността или да му учреди право на ползване, очевидно е, че той е считал себе си
единствено за държател, а не за владелец.
След като ищецът не доказа да е владелец на процесните недвижими имоти, то и
предявеният от него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим,
поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по делото
следва да бъде прекратено.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените от него разноски по делото по представения списък по чл. 80 ГПК,
възлизащи в общ размер на 37 562, 50 лв.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.05.2022 г., с което е даден ход на делото по
същество и същото е обявено за решаване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от Народно
читалище (НЧ) „Б.М.*“ – гр. П., ЕИК *********, представлявано от председателя на
настоятелството С.в.Д. и секретаря В.И.Т., чрез адв. И.А. С., против Община П., ЕИК
*********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.Б.“ №24, представлявана от кмета на общината Д.Б.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска от
съда да се приеме за установено по отношение на ответника, че не е собственик на сграда,
заснета по КККР на гр. П. като три самостоятелни сгради, построени в имот с
идентификатор № 56126.602.2475, както следва : 1. сграда с идентификатор
56126.602.2475.2 по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010г. на ИД
на АГКК, с функционално предназначение „сграда за изкуство и култура“, брой етажи три,
застроена площ 504 кв. метра при съседи на сградата : север – улица А.С., изток - ул. „С.“,
юг - улица „Б.М.“, запад сгради с идентификатор 56126.602.2475.1 и 56126.602.2475.3; 2.
сграда с идентификатор 56126.602.2475.1 по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД -18-
70 от 14.12.2010г. на ИД на АГКК, с функционално предназначение „сграда за изкуство и
култура“, брой етажи два, застроена площ от 893 кв. метра, при съседи на сградата: север –
сграда с идентификатор 56126.602.2475.3, изток – сграда с идентификатор
14
№56126.602.2475.2, юг – улица „Б.М.“, запад - сгради с идентификатори 56126.602.2475.4
и 56126.602.2475.5, и 3. сграда с идентификатор 56126.602.2475.3 по КККР на гр.П.,
одобрени със Заповед № РД -18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, с функционално
предназначение „друг вид обществена сграда“, брой етажи един, застроена площ от 135 кв.
метра, при съседи на сградата: север-улица „А.С.“, изток – сграда с идентификатор №
56126.602.2475.2, юг - сграда с идентификатор 56126.602.2475.1, запад - сграда с
идентификатор 56126.602.2475.4, при съседи на поземлен имот с идентификатор
56126.602.2475: север - улица „А.С.“, изток - ул.“С.“, юг - улица „Б.М.“, запад - улица „В.“.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 736/2020 г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, Народно читалище (НЧ) „Б.М.*“ – гр. П., ЕИК
*********, представлявано от председателя на настоятелството С.в.Д. и секретаря В.И.Т.,
чрез адв. И.А. С., да заплати на Община П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., ул. „Ц.Б.“ №24,
представлявана от кмета на общината Д.Б., сумата в размер на 37 562, 50 лв. (тридесет и
седем хиляди петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки) – сторени разноски по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред
Апелативен съд – гр. София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15