Р Е
Ш Е
Н И
Е № 260379
гр. Пловдив 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.01.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2278 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба, подадена от С.М.Б. срещу Е.К.Д., с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от разпространен от ответника
клип, съдържащ сексуална сцена между ищцата и ответника, деяние станало
известно на ищцата на 11.01.2020 г. ведно със законната лихва от датата на
деликта 11.01.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание
ответникът, чрез своя пълномощник оспорва иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация с чл.45 ЗЗД, във вр. с
чл.52 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск ищецът
следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, следния
фактически състав: деянието,
противоправността на деянието, твърдените вреди, техния размер, причинна връзка
между деянието и вредите, умишлената вина. Ответникът носи
насрещно доказване, както и да
обори презумпцията за вина /непредпазливост/
За
установяване твърденията на ищеца на същият са допуснати двама свидетели при
режим на довеждане и един свидетел при режим на призоваване.
От разпита на
свидетелката С. Н. Г. /протокол от о.с.з. от 16.10.2020 г. л.35/ се установява,
че същата познава ищцата от 10 години, работят заедно в б. в гр. Р., в който
град и живее ищцата. В края на 2019 г. ищцата споделила на свидетелката, че има
приятел. Скоро след това й заявила, че отношенията им не вървели добре и
смятала да прекрати връзката си с него. Изминало не много време, когато ищцата
потърсила свидетелката, като й казало, много разстроена и съсипана, че неин
приятел е получил клип, на който се вижда как ищцата прави *** любов на
приятеля си, с който са имали интимни отношения, на който клип се вижда лицето
на ищцата, но не и на приятеля. Ищцата заедно със свидетелката отишли в
Районното управление в гр. Р.. Ищцата разказала случая на *** в районното,
който издирил соченото от ищцата лице, пуснало клипа, а именно Е.Д.. В
районното на ищцата й прилошало, била много разстроена, била пред припадък.
Свидетелката си тръгнала. По-късно през деня се чула по телефона с ищцата,
която й разказала, че полицейските служители открили ответника, който пред тях
и ищцата изтрил записа. Ответникът споделил, че е изпратил записа на друго
момче. Полицейските служители отишли и при това друго момче, като записът и при
него бил изтрит. Въпреки това нямало и седмица и всеки, втори, който влезнел в
б. знаел и бил гледал записа. Дори съпругът на свидетелката, получил клипа.
Записът, изпратен от ответника от телефона му и разпространението му довело до
това ищцата да се чувства много зле, не искала да излиза от вкъщи. Свидетелката
и другите й колеги в б. се разбрали ищцата да не идва на работа една седмица.
Свидетелката й носела билки за успокоение. Ищцата искала дори да се премести в
гр. Пловдив, заради унижението и стреса, който преживява. За един месец
отслабнала с 5 кг. Всеки който влезнел в б. разпитвал за записа, имало
подигравки, ехидни подмятания. Ищцата прекратила социалните си контакти.
Излизала късно вечер, за да тегли заплатата си от банкомата, защото не искала
да среща хора, тъй като при всяка среща я гледали с присмех. Ищцата показала на
свидетелка неприлични намеци, отправени от момчета по месинджер. Споделила й,
че не издържа вече. От разпространението
на записа ищцата била съсипана.
От разпита на
свидетеля Л.Й.Г. /протокол от о.с.з. от 12.01.2021 г. л.44/ се установява, че
същият е с. в РУ – Р.. В началото на месец януари 2020 г. /в почивен ден/
ищцата се явила в РУ и разказала, че от неин приятел е разбрала, че неин бивш
приятел, с когото е имала интимни отношения разполага с видеоклип с
порнографско съдържание и го е показвал без нейно знание и съгласие. От
проведена беседа с ищцата се установило, че се касае за момче от Р. – Е.К.Д..
Свидетелят заедно със свой колега посетили адреса на ответника и го поканили да
дойде в РУ. Запознали го със сигнала, който е пристигнал при тях от ищцата С.
Б.. Ответникът не отрекъл, че в мобилния си телефон има такъв клип, както и не
отрече, че е имал интимни отношения с ищцата. Ответникът заявил на свидетеля,
че не е пускал клипа в сайтове, а единствено го е изпратил на свой приятел по
вайбър. Пред служителите на РУ ответникът се извинил на ищцата и изтрил клипа
пред нея. Ищцата и ответникът се уговорили пред свидетеля, че ако ответникът
изтрие клипа и спре разпространението, то ищцата няма да подава жалба срещу
него. Свидетелят с помощта на ответника установили кое е момчето, на което
ответникът е изпратил записа и полицейските служители веднага отишли при него.
Момчето било в нетрезво състояние, полицейските служители му обяснили
сериозността на случая и това момче веднага изтрило записа пред тях и заявило,
че не го е разпространявал на друг. Свидетелят установява, че случаят не е
документиран, за да се запази дискретност. Свидетелят споделя, че въпреки, че
записът бил изтрит разбрал, че има разпространение на същия месец по-късно.
От разпита на
свидетелката С. К. З. /протокол от о.с.з. от 12.01.2021 г. л.45/ се установява,
че и към настоящия момент записа се разпространява във фейсбук. Ищцата
получавала непрекъснато неприлични съобщения и предложения и дори обидни думи
от мъже от цяла България. Чувствала се много зле, била съсипана, плачела.
Изтрила своя фейсбук и месинджър, за да не получава обиди и неприлични
предложения. Затворила се вкъщи не излизала, единствено излизала за работа.
Преценени по
реда на чл.172 ГПК съдът кредитира показанията на всички обсъдени свидетели като
обективни и непротиворечиви помежду си. Свидетелите дават сведения за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.
Обобщено от
свидетелските показания се установява, че на мобилния телефон на ответника Е.Д.
е направен, със знанието и съгласието на ищцата, запис съдържащ сексуално
сцена, при която ищцата извършва на ответника *** любов, което ответникът не е
отрекъл пред полицейския служител. Това обстоятелство не се оспорва от
ответника по делото. От показанията на свидетеля Г. се установява, че записът е
разпространен от ответника, съзнателно чрез негово волево действие, чрез
изпращането му на негов приятел по вайбър, без знанието и съгласието на ищцата.
Съдът намира,
че със съзнателното и лично изпращане на записа от ответника на трето лице без
знанието и съгласието на ищцата е налице противоправно поведение от негова
страна по смисъла на чл.45 ЗЗД – нарушение на правилото да не се вреди други
му. Това е така независимо, че по делото не се установи, именно ответника да е
публикувал записа в социални мрежи. Достатъчно в случая е, че по делото се
установи, че ответникът е изпратил записа на един свой приятел, с което поставя
началото на разпространението на същия. Деянието е извършено в условията на
умишлена вина, доколкото ответникът съзнателно е изпратил процесния запис на
свой приятел. Дори и да не е умишлено, то в случая не е оборена презумпцията за
вина /по непредпазливост/.
В резултат от
деянието на ответника за ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и
страдания от емоционално и психическо естество.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото
се доказаха всички елементи от състава на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД.
По
отношение на размера на обезщетението
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции
и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът и степента на уврежданията, времето, изминало от увреждането,
времето за възстановяване от вредите и др.
В настоящия случай съдът прие, че на
ищцата са причинени
емоционални и психически болки и страдания, в резултат от извършеното от
ответника деяние. За определяне на обезщетението съдът взима предвид, че по
делото се установи, от показанията на свидетелите, доведени от ищцата, че от
момента в който последната е разбрала, че записът е разпространен – началото на
януари 2020 г. до настоящия момент търпи болки и страдания от извършеното с
интензивен характер, изпитва чувство на срам, притеснение, унижение. Отказва да
излиза, да общува с хора, затворила се е в себе си. Непрекъснато е подложена на
психически тормоз с отправяне на неприлични и обидни предложения.
От значение за размера на обезщетението е и
обстоятелството, че поставяйки началото на разпространение на запис, съдържащ
дълбоко лични и интимни преживявания на страните, в която ищцата участва в
сексуална сцена и може и бива разпозната, ответникът осъществява изключително
грубо посегателство върху личността, честта и достойнството на същата.
Отежняващо е обстоятелството, че единствената възможна цел, поради която
ответникът е изпратил записа на трето лице е унижаването и злепоставянето на
ищцата, тоест че деянието е извършено умишлено именно с посочената цел.
Съдът взе предвид и факта, че с изпращане на
записа на свой приятел ответникът е допринесъл за масовото разпространение на
записа и достигането му до множество на брой хора.
За да определи обезщетението съдът взе предвид
и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените
вреди към м. януари 2020 г. Налице
е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и
място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически
размер на доходите. В този
смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО
на ВКС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
определянето на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да е в размер на претендирания от нея от 10 000 лева, която сума именно се явява справедлив еквивалент
на търпените от ищцата болки и страдания от противоправното поведение на
ответника, като тази сума ще се присъди.
Като законна последица от уважаване на иска
за главница, следва да се уважи искането и за законна лихва върху главницата за
неимуществени вреди от датата на увреждането – 11.01.2020 г. до окончателното
плащане.
Съдът приема, именно тази дата – 11.01.2020
г., посочена от ищцата като датата на увреждането, доколкото от тази дата на
ищцата е станало известно, че клипът е разпространен. От показанията на
свидетеля Г. се установява, че началото на месец януари 2020 г. в почивен ден
ищцата е потърсила съдействие на полицията, като видно от календара за месец
януари 2020 г., именно 11.01.2020 г. отговоря на това описание /събота началото
на януари/.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски
се пораждат ищцата, която е направила своевременно искане за присъждане на
такива. Ищцата доказа следните разноски – 400 лева, платена д.т. /л.9/, 830
лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на които а
представени доказателства – разписка, съдържаща се в договора за правна защита
и съдействие /л.23/ и 30 лева – депозит за свидетел /л.39 /. Общо разноски
направени от ищеца в размер на 1260 лева,
които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.К.Д., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
на 10 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на ищцата в резултат от
виновно противоправно поведение на Е.К.Д., изразяващо се в разпространение на
клип, съдържащ сексуална сцена с ищцата, деяние станало известно на
ищцата на 11.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
11.01.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1260 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ