Определение по дело №219/2020 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………………

 

Гр.Враца 19.06.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Врачанският окръжен съд наказателно отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

    ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ ДОСОВ

            ИВАН МАРИНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Маринов ВЧНД № 219 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

  

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано по жалба на А.И.К. *** срещу определение № 21/13.03.2020 год., постановено по ЧНД № 63/2020 год. по описа на РС Козлодуй.

С атакувания съдебен акт, жалбата на К. против постановление от 18.02.2020 год. на РП Козлодуй за прекратяване на наказателното производство по ДП № 471/2019 год. по описа на РУ на МВР Козлодуй, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал. 1 НК е била оставена без разглеждане, като недопустима.

Във въззивната жалба се навеждат доводи и съображения, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като съда неправилно бил приел, че К. няма качеството на "пострадал" по смисъла на чл. 243, ал. 3 НПК. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено, а жалбата да бъде разгледана по същество, след което постановлението на РП Козлодуй да бъде отменено, а делото върнато със съответните указания.

Врачанският окръжен съд, след като се запозна с доводите и съображенията изложени в жалбата, с материалите по приложеното ЧНД, както и с атакуваното определение, приема за установено следното:

Производството по ДП № 471/2019 год. по описа на РУ на МВР Козлодуй е било образувано за това, че на 17.08.2019 год. в 08.41.40 ч. в ОДЧ при ОД на МВР –Враца, по системата ЕЕН 112, лице представило се като Мая Казакова е подало по телефон с мобилен номер **********, невярно повикване и заблуждаващ знак за помощ и тревога.

В хода на разследването са били извършени редица процесуално-следствени действия, като са събрани множество доказателства, въз основа които разследващия орган е приключил ДП с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК.

С атакуваното пред първоинстанционния съд постановление от 18.02.2020, прокурор от РП Козлодуй на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното производство, като е приел, че няма престъпно деяние, т.е. че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НК.

Срещу така постановения прокурорски акт е постъпила жалба от А.И.К., въз основа на която в РС Козлодуй е било образувано ЧНД № 63/2020 год., с искане обжалваното постановление да бъде отменено с указание за извършване на обективно разследване и преценка на всички данни за извършени от Казакова престъпления както по чл. 326 НК, така и за набеждаване и за даване на неверни показания по чл. 290 НК.

С определение № 21/13.03.2020 год., постановено по ЧНД № 63/2020 год. първостепенния съд е оставил жалбата без разглеждане, като е приел, че жалбоподателят не попада сред лицата, имащи право на жалба, посочени в разпоредбата на  чл. 243, ал. 4 от НПК.

Настоящият състав намира, че този извод на първостепенния съд е правилен и законосъобразен по следните съображения:

Досъдебното производство е било образувано и водено срещу неизвестен извършител на престъпление по  чл. 326, ал. 1 от НК. След проведено разследване, същото е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК.

За инициирането на производство по реда на чл. 243 от НПК е необходимо съответния съд да е сезиран с надлежна жалба, изхождаща от активно легитимиран субект.

В конкретния случай, както правилно е посочил и първостепенния съд, депозираната от А.К. жалба, против постановлението на РП Враца от 18.02.2020 г., с която е бил сезиран РС Козлодуй, е била процесуално недопустима. Същата е била подадена от  лице, което не попада в кръга на посочените в чл. 243, ал. 3 НПК и на които законът дава възможност да предприемат действия по обжалване на прекратително прокурорско постановление в установения от закона срок. Както правилно е отразил първоинстанционния съд, разпоредбата на чл. 243 НПК посочва лимитативно кръга от лица, които имат право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство – обвиняемият или неговия защитник, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. Същите лица имат право на жалба и срещу акта на първостепенния съд.

В случая обаче, К. не попада в нито една от тези категории лица, доколкото съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство цели да обезпечи само интересите на лице, което при предпоставките на чл. 84 НПК може да встъпи като граждански ищец в съдебната фаза на наказателния процес.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира за правилни изводите изложени в атакуваното определение, които са в този смисъл.

Безспорно е, че с престъпление по  чл. 326, ал. 1 от НК се засягат обществени отношения, които осигуряват реда и общественото спокойствие в страната. За да е налице престъпление по този текст е необходимо деецът съзнателно да е предал по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи сигнали за помощ, злополука или тревога. Това престъпление не изисква за осъществяването му, настъпването на определен противоправен резултат, т.е. единственото съставомерно изменение на съществуващата действителност е осъществяване на изпълнителното деяние. Настъпването на конкретни вредни последици не е елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл. 326, ал. 1 НК, които да са относими към определено лице, което да бъде определено като пострадало по смисъла на чл.74 НПК. Тази разпоредба определя като пострадал лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

В тази връзка, въззивният съд възприема изцяло изложеното от първостепенния съд, че от цитираното престъпление, с оглед неговото систематично място и обществените отношения, които защитава не може да има пострадало физическо лице или ощетено юридическо такова. В допълнение на горното, от посоченото престъпление няма и как да бъдат причинени преки, още по-малко непосредствени вреди, т.е жалбоподателят А.К. не разполага с правата визирани в чл. 75 и чл. 84 от НПК, респ. с право на жалба по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК. Това налага определяне жалбата като процесуално недопустима, обстоятелство ограничаващо произнасянето по нея по същество.

В жалбите до РС Козлодуй и до ОС Враца са излагат доводи за извършени от Казакова престъпления освен по чл. 326 НК и такива за набеждаване и за даване на неверни показания по чл. 290 НК. Същите обаче са несъстоятелни.

От една страна, с престъпленията по  чл. 286, ал. 1 НК и по чл. 290, ал.1 НК се защитава правилното функциониране на правосъдната система и това е техния основен обект. Тези престъпления са формални и техните състави не визират като обективен признак настъпването на вреди за частноправен субект. Ето защо с оглед естеството на засегнатите обществени отношения, А.К. не притежава качеството "пострадал" от престъпление по смисъла на чл. 75 и 76 НПК, тъй като той не е претърпял имуществени или неимуществени вреди от посочените "престъпни деяния".

 От друга страна, следва да се отбележи, че въпросът дали да повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление е от изключителна компетентност на прокурора, съгласно чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ и чл. 46, ал. 1 НПК.

Съдът, като независим и безпристрастен арбитър между страните няма процесуална възможност да указва на прокурора дали да предяви обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление, като дори въвеждането на съдебния контрол върху прекратяването на наказателното производство не отнема това правомощие на прокурора.

Поради изложеното, ВрОС намира, че като е установил липсата на процесуално право на жалба на А.К., първостепенния съд правилно е оставил подадената такава срещу прекратителното постановление на РП- Козлодуй без разглеждане като недопустима.

Жалбоподателят обаче разполага с правна възможност да атакува процесното прекратително постановление по реда на чл. 200 НПК, по реда на институционалния контрол пред горе стоящата прокуратура.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че определението на РС Козлодуй е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Врачанския окръжен съд

 

 

                  О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 21/13.03.2020 год., постановено по ЧНД № 63/2020 год. по описа на РС Козлодуй.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: