Решение по дело №439/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на дял III от Административно процесуалния кодекс (АПК) и чл.19ж от АПК.

Производството по настоящото дело е след обезсилване поради недопустимост на Решение№159 от 14.12.2022 г. по а.д.№212/2022 г. по описа на Административенсъд-Шумен с Решение№11637 от 30.10.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по а.д.№3246/2023 г. по описа на с.с. Съобразно мотивите на отменителното решение на ВАС, задължителни за настоящата съдебно инстанция според разпоредбата на чл.224 от АПК, съдебното решение на АдмС Шумен е обезсилено като недопустимо, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания, при новото разглеждане на делото съдът да уточни предмета на спора-по първоначално предявените искови претенции и допълнително заявените такива.

В унисон с дадените от ВАС указания по отменителното Решение№11637 от 30.10.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по а.д.№3246/2023 г. по описа на с.с., съдът с Определение№140/31.01.2025 г. е приел, че предмет на настоящия спор е претенцията на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Мадара“ (СБАЛК – Мадара) ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.3, представлявана от д-р М. С. С., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Д. С. от САК, против Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – [населено място], за присъждане на сумата в размер на 324 669,60 лева, представляваща незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на здравноосигурени лица за периода 01.01.2022 г. – 30.04.2022 г., съгласно Договор № 270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 14 791,69лв. за периода от завеждане на исковата молба-03.05.2022 г. до 13.10.2022 г., когато е окончателното доброволно заплащане на главницата от 324 669,60 лева от страна на ответника.

В исковата си молба ищецът сочи, че „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Мадара“ (СБАЛК – Мадара) е изпълнител на болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица въз основа на Договор № 270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, сключен на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., с възложител НЗОК. Като изпълнител по посочения договор и сключените допълнителни споразумения за 2022 г., „СБАЛК – Мадара“ ЕАД се задължила да оказва на ЗОЛ болнична медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки съгласно приложение №17 „Клинични пътеки“, по амбулаторни процедури, съгласно Приложение №18 „Амбулаторни процедури“ и по клинични процедури, съгласно приложение №19 „Клинични процедури“ на НРД МД 2020 – 2022 г. От своя страна НЗОК, в качеството си на възложител по договорите, се задължила да заплаща определените съгласно НРД МД 2020 – 2022 г. цени за извършената и отчетена БМП. В изпълнение на договорните задължения и в съответствие с изискванията на чл.366, ал.1 – ал.9 от НРД МД 2020 – 2022 г., болницата ежедневно е изпращала файлове по електронен път (електронни отчети) в утвърдени от НЗОК формати, за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора. След окончателната обработка на отчетената в ежедневните отчети дейност за месеците януари, февруари, март и април 2022 г., РЗОК – Шумен изпратила на изпълнителя на БМП фактури за всеки един от посочените месеци. От същите се установявало, че болницата е изпълнила задълженията си за този период и е реализирала дейност по предоставяне на БМП на ЗОЛ в общ размер на 1 768 949,60лева, от които касата е заплатила 1 444 280,00 лева. Неизплатеният остатък възлизал на 324 669,60 лева. Неизплатената сума от 324 669,60лева съставляваща цената на настоящия иск съответствала на реално реализираната от лечебното заведение БМП за периода 01.01.2022 г. – 30.04.2022 г. в обхвата на пакета медицински услуги, гарантирани от бюджета на здравноосигурителния орган, която надвишава индикативната (погрешно очаквана) сума, посочена в Приложение №2 към анексите, подписани по отношение на дейността, осъществявана през месеците от януари до април 2022 г. Във връзка с реализираното надвишаване на месечната индикативна стойност по Приложение №2 за дейността, извършена в посочения в исковата молба период, чрез мотивирани заявления изпълнителят отправил до директора на РЗОК – Шумен молби стойностите за БМП, изпълнени през първото четиримесечие на 2022 г. да бъдат коригирани, съответно незаплатената стойност на неприетите и неплатени дейности, представляващи цената на исковата претенция, да бъдат заплатени. Ищецът сочи, че доколкото сумата не е платена и възложителят по договора е в забава, за него е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова молба. В подкрепа на изложените факти и обстоятелства прилага писмени доказателства. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни аргументи, претендира заплащане на сума в общ размер на 324 669,60 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

С молба с рег.№ДА-01-2797/25.11.2024 г. по описа на ШАдмС, ищецът уточнява, че с оглед извършеното в хода на съдебното производство плащане от НЗОК на цялата дължима главница, претендирана с исковата молба, ищецът е оттеглил молбата си в частта за главницата от 324 669,60лв. и поддържа исковата си молба единствено и само в частта досежно дължимата законна лихва в размер на 14 791,69лв. върху доброволно заплатената от НЗОК главница от 324 669,60лв. за периода от завеждане на иска-03.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата-13.10.2022 г..

С молба с рег.№ДА-01-3130/23.12.2024 г., ищецът изрично уточнява, че поддържа само исковата молба в частта досежно дължимата законова лихва в размер на 14 791,69лв. върху доброволно заплатената главница от 324 669,69лева за периода от завеждане на иска-03.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата-13.10.2022 г.

С писмено становище с рег.№ДА-01-259/27.01.2025 г. по описа на ШАдмС, ответникът-НЗОК, чрез пълномощника си-адв.С. заявява, че извършеното от ищеца оттегляне на главен иск във второто открито заседание по делото е незаконосъобразно, тъй като за него според нормата на чл.232 от ГПК е необходимо съгласието на ответника по делото, каквото в случая не е давано. Изрично заявява, че не дава съгласие по смисъла на чл.232 от ГПК за оттегляне на главен и акцесорен иск за лихва по исковите претенции на ищеца. С оглед на това, същото следва да бъде оставено без уважение поради противоречие с процесуалните правила на ГПК.

Въз основа на установеното, съдът с Определение№140 от 31.01.2025 г. по а.д.№439/2024 г. на ШАдмС приел, че предмет на настоящия спор е претенцията на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Мадара“ ЕАД против НЗОК-[населено място] за присъждане на сумата 324 669,60лв., представляваща незаплатена главница, дължима за извършване на болнична медицинска помощ /БМП/, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. по Договор№270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 14 791,69лв. за периода от завеждане на исковата молба-03.05.2022 г. до 13.10.2022 г., когато е окончателното доброволно заплащане на главницата от 324 669,60лв. от страна на ответника. Поради изрично заявеното от ответника несъгласие по чл.232 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК по оттеглянето на главния първоначално предявен иск за главница в размер на 324 669,60лв., след първото при първоначалното разглеждане на делото заседание по делото, съдът дължи произнасяне по така предявения иск за главницата по същество.

Ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Депозира писмено становище с рег.№ДА-01-399/10.02.2025 г., в което заявява, че поддържа исковата молба в частта за дължимата законна лихва в размер на 14 791,69лв. върху доброволно заплатената от ответника главница от 324 669,60лв. Сочи, че не е спорно по делото, че главницата е била разплатена от НЗОК в хода на делото, след завеждане на исковата претенция и след решение на НС на НЗОК, с оглед на което ответникът е изпаднал в забава. Налице е падеж на задължението на ответника да заплаща извършената от болницата дейност до 25-то число на месеца, следващ отчетния период. Сочи още, че нито в НРД, нито в индивидуалния договор с лечебното заведение, нито в Правилата на НС на НЗОК и в Правилата за болнична медицинска дейност не е предвидено изключение от правилото, че НЗОК дължи плащане за извършената дейност до 25-то число на месеца следващ нейното отчитане. Следователно, забавянето на ответника няма нормативно основание, тъй като е налице фиксиран падеж, съобразно правилото на чл.375 от НРД, действащ през 2022 г., а от друга страна-НЗОК е била поканена да извърши плащане със самото завеждане на исковата молба. Аргумент за задължението на ответника ищецът извежда и от Механизма за гарантиране, предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителните плащания за БМП по приложението на Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г., регламентиран в чл.369 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., съгласно който за закупуване на медицинските дейности в рамките на утвърдените по чл.368, ал.4, т.2 стойности, за всеки изпълнител в Приложение№2 към договора с НЗОК се определя месечна стойност при условията и по реда на правилата по чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2020 г., като РЗОК има задължение текущо да анализира постъпващата информация от ежедневните електронни отчети на изпълнителя на БМП за достигнатото изпълнение на стойностите по приложението. При констатирана тенденция за изпреварващо достигане от изпълнителя на определените стойности, какъвто е настоящия случай, РЗОК разполага с правомощието да осъществи контрол върху надлимитната дейност, след което да я разплати. Следователно, според ищеца, не са съществували пречки надлимитната дейност за процесния исков период да бъде разплатена по-рано в случай, че НЗОК е приложила своевременно механизма по чл.369 от НРД 2020-2022 г.Позовава се на съдебна практика на ВАС по идентичен казус. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – [населено място], чрез процесуалните си представители-адв.С. и юрк.А. счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Оспорва депозираните главен и акцесорен иск по основание и размер. Счита че не дължи претендираното от ищеца вземане, тъй като същото е заплатено от ответника.

В депозирана по делото писмена защита с рег.№ДА-01-1177/22.04.2025 г. ответникът развива подробно доводите си досежно неоснователност на претендираните от ищеца главен и акцесорен иск за лихва. Сочи, че съобразно представените по делото доказателства претендираното от СБАЛК“Мадара“ЕАД парично вземане по главния иск е платено в цялост от страна на ответника. В тази насока, неоснователен и недоказан е и предявеният от ищеца акцесорен иск за лихва поради правомощието на НЗОК на основание чл.55а, ал.1 от ЗЗО да планира предоставените на нейно разположение обществени средства, респективно да овъзмездява контрагентите си за извършените от тях дейности в рамките на бюджетната година, съобразно текущото разпределение и разходване на наличния финансов ресурс, което в случая е изпълнено в цялост преди 31.12.2022г..Аналогично разрешение според ответника е възприето и в Решение№6 от 11.04.2024 г. по к.д.№15/2023 г. на КС на РБългария. Алтернативно, претендираната от ищеца за заплащане недоговорена с индивидуален договор дейност, предмет на главния иск става част от облигационната връзка между НЗОК и болничното заведение, когато страните сключват Допълнително споразумение към Договор за оказване на болнична помощ по КП№270538/20.02.2020 г., с което се договарят да бъдат променени договорените стойности за изработка-Приложение№2 към договора, следователно изискуемостта, забавата и давността за дължимата престация настъпва на 10.10.2022 г., когато е сключено допълнителното споразумение, тъй като се касае за задължение, имащо единен правопораждащ юридически факт. На следващо място, с Решение№6 от 11.04.2024г. по к.д.№15/2023 г. Конституционният съд на РБългария обяви за противоконституционен текста на чл.55а, ал.2 от ЗЗО, според който НЗОК не заплаща за оказана на ЛЗ медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл.59, ал.1 обеми и стойности. Отменената разпоредба от КС според ответника няма въздействие върху текстовете за определяне броя и стойностите на МД в индикативните и месечните стойности в БМП и тяхната регулация, залегнали в договорените в НРД за медицински дейности за 2020-2022 г.. Поради факта, че решението на КС не отменя чл.55а, ал.1 от ЗЗО, НЗОК продължава да има задължение да планира, договаря и закупува за ЗОЛ медицинска помощ по чл.55,ал.2,т.2 в рамките и обемите, договорени в НРД и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. Съгласно нормативната уредба, действаща през процесния период, липсва основание за заплащане от страна на НЗОК/РЗОК на недоговорени в Приложение№2 към договора стойности на договорена за изкупуване изработка. За да се финализира коригиране на стойностите е необходимо подписването на съответните допълнителни споразумения, с които се изменя Приложение№2 от договора, едва след сключването на които изпълнителят има право на договорно основание да претендира от възложителя заплащане на допълнително извършената медицинска дейност, над първоначално установения обем, респективно на надлимитната дейност, която след изменението на Приложение№2 вече става в рамките на лимитите. При положение, че процесната надлимитна дейност е останала незакупена от възложителя НЗОК/РЗОК, тя е извън предмета на договора и за ищеца не се породило договорно вземане за нея. Несподелена от ответника е твърдяната от ищеца недопустимост на уговарянето в индивидуалния договор на ограничения в обема и стойността на медицинските услуги. Лимитирането на обема и стойността на МД в индивидуалните договори с изпълнителите не противоречи на това право на достъп, а напротив-осигурява го за всички ЗОЛ съобразно ограничения държавен ресурс. Несподелени от ответника са и доводите на ищеца за дължимост на остатъка от неразплатената стойност на извършеното лечение по КП за процесния период, обосновани с твърдения за недействителност н клаузи от договора поради противоречието им с чл.35 от ЗЗО, тъй като това би игнорирало приложението на ЗБНЗОК. Мотивите досежно ролята на НРД за МД при определяне вида и количеството на предоставяните от ЛЗ медицински услуги, изведено от ищеца като аргумент за тяхното заплащане съответстват на чл.59,ал.7 във вр. с чл.55,ал.2,т.3а от ЗЗД, които въвеждат категоричното изискване за конкретизиране на същественото съдържание на индивидуалните договори на ИБМП с НЗОК.

Въз основа на доводите релевирани в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, ответната страна моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на производството, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Между НЗОК – София като възложител и „СБАЛК - Мадара“ ЕАД като изпълнител е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури № 270538/20.02.2020 г., както и допълнителни споразумения, с които действието на същия е продължено по отношение на дейностите по предоставяне на болничната медицинска помощ по клинични пътеки, по амбулаторни процедури и по клинични процедури в полза на здравноосигурените лица през 2022 г. в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от НЗОК и разписан в чл.45 от ЗЗО. В Приложение №2 „Стойности за заплащане през 2022 г. на обеми на дейностите в БМП, за медицинските изделия в БМП и на лекарствените продукти за лечение в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги“ във всяко от посочените допълнителни споразумения са отразени съответните месечни стойности за дейността, осъществена през месеците от януари до април 2022 г., подлежаща на заплащане от касата през месеца, следващ извършване на дейността.

От изготвена и приета по делото съдебна експертиза се установява, че дейността на дружеството – ищец за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г. е отчитана ежедневно по надлежния ред към РЗОК, на база на което са съставени месечни известия, в които по детайли е описана количествено и стойностно извършваната дейност и която е намалена със сумата, превишаваща лимитирания стойностен размер на дейности, определен от НЗОК.

С решение № РД-НС-04-106/10.10.2022 г. на Надзорния съвет на НЗОК е утвърдено увеличение на месечните стойности, утвърдени по Правилата по чл.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г. за дейностите извън Приложение 1.

На същата дата (10.10.2022 г.), между страните по делото е сключено Допълнително споразумение №64 към Договор № 270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършаване на амбулаторни процедури.

В изпълнение на допълнителното споразумение, с платежно нареждане , инициирано на 12.10.2022 г. на ищеца е платена сума в размер на 511 979,48 лева, съставляваща цялата претендирана от „СБАЛК – Мадара“ ЕАД по настоящото дело главница за извършена медицинска дейност в периода м.януари – м. юли 2022 г. /включващ процесния период м.януари-м.април 2022 г./

По делото е изготвена и приобщена към доказателствения материал по делото като обективна и компетентно дадена ССчИЕ, неоспорена от страните, от заключението по която е установено, че размерът на законната лихва от датата на завеждане на иска-03.05.2022 г. до датата на окончателното плащане на главницата - 13.10.2022 г. върху сумата от 324 669,60лв., съставляваща претендираната от ищеца главница е в размер на 14 791,69лв.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства и по същество не се оспорва от страните.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Първоначално исковата молба е подадена до Окръжен съд - Шумен, където е образувано производство по т.д. № 40/2022г. по описа на с. съд. С определение №113/27.06.2022г. ШОС е приел, че делото е подведомствено на административните съдилища, поради което е прекратил производството по т.д. №40/2022г. на ШОС и е изпратил делото на Административен съд – Шумен по компетентност.

Със закона за изменение и допълнение на АПК (Обн. ДВ, бр.74/20.09.2016г.) е регламентиран нов институт за националното ни право – „административният договор“. Според чл.45а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) договорът по чл.45 от ЗЗО, сключен между НЗОК (съответно РЗОК) и физически или юридически лица, е административен договор. Съгласно чл.45, ал.4 от ЗЗО по отношение на тези административни договори приложение намират нормите на чл.19а и сл. от АПК. Разпоредбата на чл.19ж от АПК предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори, се решават от компетентния административен съд. В случая ищецът твърди, че медицинската дейност, за която претендира плащане от ответника, е включена в обхвата на сключения между тях Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури № 270538/20.02.2020 г. и Допълнителните споразумения към него, които безспорно според ЗЗО имат характер на „административен договор“. Горното обуславя допустимостта на така предявения иск, като същият е подсъден за разглеждане и произнасяне от настоящия съд.

При разглеждането му по същество съдът приема следното:

По делото липсва спор по фактите, а и от приобщените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор № 270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и допълнителни споразумения към него, с които действието на договора е продължено по отношение на дейностите по предоставяне на болничната медицинска помощ по клинични пътеки, по амбулаторни процедури и по клинични процедури в полза на здравноосигурените лица през 2022 г. в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от НЗОК и разписан в чл.45 от ЗЗО. По силата на сключените договор и анекси ответникът НЗОК е възложил, а ищецът се е задължил да оказва на здравноосигурени лица и на други лица, посочени в чл.1 от договора дейностите по предоставяне на болнична медицинска помощ по КП от Приложение №17 „Клинични пътеки“ на НРД МД 2020-2022; Амбулаторни процедури от Приложение №18 „Амбулаторни процедури“. От своя страна, съгласно чл.68 от договора възложителят се задължил да заплаща извършената дейност съобразно условията на договора в срок до 25-то число на месеца, следващ отчетния, при посочени в договора и анексите цени на отделните медицински дейности. В договора и анексите са заложени ограничения на стойностите и обемите на дейността, която възложителят заплаща на изпълнителя, установени в Приложение №2. Предвидено е, че тези стойности може да се коригират на тримесечие с допълнително споразумение, а при отказ на изпълнителя – от възложителя по установен административен ред. Съгласно клаузите на договора „надлимитната дейност“ може да се заплати при наличие на решение на НС на НЗОК, взето в рамките на параметрите по ЗБНЗОК, и след отразяване на увеличената стойност в Приложение №2 чрез сключване на допълнително споразумение. За процесния период ищецът е извършил надлимитна дейност по договора на обща стойност 324 669,60лв., подробно посочена по месеци в исковата молба.

От представените по делото доказателства е видно, че ищецът в изпълнение на задълженията си по договора е оказал медицинска помощ на здравноосигурени лица по процесните клинични пътеки за процесните периоди, които са от пакета от здравни дейности, включен в процесните договори и гарантиран от бюджета на НЗОК и НРД. Спазени са критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, която е извършена в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм на съответната пътека. Осъществената болнична помощ, в изпълнение на сключения между страните договор следва да бъде заплатена в изпълнения обем, включително и за надлимитните дейности, след като е извършена съобразно изискванията на сключения договор между болницата и здравната каса и е отчетена пред възложителя в електронната система при положение, че в бюджета на НЗОК за тази година в края й има остатък за разплащане на медицински дейности.

Заплащането на т.нар. „надлимитна дейност“ е регламентирано като възможност чрез изпълнение на определена административна процедура, която следва да бъде финализирана чрез надлежно изменение на договора с допълнително споразумение в частта за Приложение №2. В случая на 10.10.2022 г. между страните е сключено Допълнително споразумение№64 към Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 270538/20.02.2020 г., предхождано от надлежно взето Решение № РД-НС-04-106/10.10.2022 г. на Надзорния съвет на НЗОК, по силата на което е заделен допълнителен финансов ресурс от бюджета на НЗОК, позволяващ сключването и изпълнението на допълнителното споразумение между страните. В изпълнение на допълнителното споразумение, с платежно нареждане , инициирано на 12.10.2022 г. на ищеца е платена сума в размер на 511 979,48 лева, включваща цялата претендирана от „СБАЛК – Мадара“ ЕАД по настоящото дело главница за извършена медицинска дейност в периода м.януари – м. април 2022 г. сума от 324 669,60лв., както и извършената надлимитна дейност за периода м.юни-м.юли 2022 г. В резултат на същото, в хода на производството по делото процесната „надлимитна дейност“ е заплатена в пълния претендиран от лечебното заведение размер.

С оглед на това, претенцията на ищеца за сумата 324 669,60лева, представляваща незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на здравноосигурени лица за периода 01.01.2022 г. – 30.04.2022 г., съгласно Договор № 270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури се явява неоснователна, като погасена поради извършено плащане на сумата в пълния претендиран от ищеца размер.

Досежно предявеният от ищеца акцесорен иск за законната лихва върху главницата в размер на 14 791,69лв. за периода от завеждане на исковата молба-03.05.2022 г. до 13.10.2022 г., когато е окончателното доброволно заплащане на главницата от 324 669,60 лева от страна на ответника, съдът в настоящия състав, не споделя становището на ответника за неоснователност и недоказаност на депозирания от СБАЛК“Мадара“ЕАД акцесорен иск за лихва, аргументирано с правомощието на НЗОК по чл.55а, ал.1 от ЗЗО да планира предоставените в нейно разположение обществени средства, респективно да овъзмездява контрагентите си за извършените от тях медицински дейности в рамките на бюджетната година, в зависимост от текущото разпределение и разходване на наличния финансов ресурс, което в случая е сторено преди 31.12.2022 г.. Действително, с постановяването на Решение№6 от 11.04.2024 г. по к.д.№15/2023 г. на Конституционния съд на РБългария е обявена за противоконституционна нормата на чл.55а, ал.2 от ЗЗО, според която „НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл.59,ал.1 обеми и стойности“. Поради факта, че решението на КС не отменя разпоредбата на чл.55а,ал.1 от ЗЗО, остава задължението на НЗОК по планиране, договаряне и закупуване за ЗОЛ на медицинска помощ по члл.55,ал.2,т.2 в рамките на обемите, договорени в НРД и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година.

Законът обаче не е предвидил възможност посредством едностранни актове на органите на НЗОК да бъде изменен сключения по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗО договор с изпълнител, поради което той може да бъде изменен само по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма. Д. П.№2 е част от сключения по реда на чл.59,ал.1 договор, то неговото изменение може да се извърши само по взаимно съгласие на страните, чрез анекс или сключване на допълнително споразумение. При това, НЗОК не разполага с представителни правомощия за сключването и изменението на договорите по чл.59,ал.1 от ЗЗО, с такава съгласно чл.20,ал.1,т.4,5 и 6 и чл.59,ал.1 от ЗЗО разполага само директорът на съответната РЗОК. Ето защо, за да се финализира подобно изменение е необходимо подписването на съответното допълнително споразумение, с което се изменя Приложение№2 от договора, едва след сключването на което изпълнителят по договора ще има право на договорно основание да претендира от възложителя заплащането на допълнително извършената медицинска дейност, над първоначално договорения обем, т.е. на надлимитната дейност, която след изменението на Приложение№2 вече става в рамките на лимитите.

С оглед на това, претендираната за заплащане от ищеца-изпълнител на БМП недоговорена с индивидуалния Договор № 270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури дейност-предмет на главния иск става част от облигационната връзка между НЗОК и СБАЛК“Мадара“ЕАД на 10.10.2022г., когато е сключено Допълнително споразумение№64 към Договор№ 270538/20.02.2020 г., с което страните са се договорили да бъдат променени договорените стойности за изработка-Приложение№2. В изпълнение на предвидената в договора процедура за заплащане на „надлимитната дейност“, допълнителното споразумение е предхождано от надлежно взетото от Надзорния съвет на НЗОК Решение № РД-НС-04-106/10.10.2022 г., по силата на което е заделен допълнителен финансов ресурс от бюджета на НЗОК, позволяващ и обезпечаващ сключването и изпълнението на допълнителното споразумение към договора за оказване на болнична помощ по КП между страните.

Съобразно константната съдебна практика, вземането за лихва е акцесорно и тази акцесорност е обоснована с обстоятелството, че ако няма неизпълнено парично задължение, ответната страна не се явява длъжник, респективно не е изпаднала в забава и не дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху размера на паричното задължение, респективно не е налице основание за уважаване на претенция по чл.86 от ЗЗД за лихви.

В случая, задължението по главния иск за заплащане на извършената от изпълнителя надлимитна дейност е възникнало на 10.10.2022 г. със сключване на Допълнителното споразумение към Договора за оказване на болнична помощ по КП№270538/20.02.2020 г., следователно изискуемостта на вземането, респективно забава на плащането от ответника настъпва на 10.10.2022 г. и трае до 13.10.2022 г., когато е осъществено окончателното заплащане на пълния размер на претендираната от ищеца главница от 324 669,60 лева от страна на ответника.Или, основателна е претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 324 669,60лв. само за периода от 10.10.2022 г. до 13.10.2022 г., като дължимата сума, изчислена според общодостъпния калкулатор на НАП за лихви е в размер на 360,77лв., за който претенцията за лихви на ищеца се явява основателна и доказана. Исковата претенция в останалата част за разликата над 360,77 до пълния размер на претендираната сума от 14 791,69лв. се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на спора, съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва са се присъдят разноски по делото в размер на 14,55лева (четиринадесет лева и петдесет и пет ст.) в т.ч. заплатените пред двете въззивни и касационната инстанция държавни такси и внесени депозити за вещи лица по двете съдебни експертизи. Съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да се уважи направеното от страна на ответника искане за присъждане на съдебни разноски. В производството ответната страна се представлява от двама процесуални представители – адв.С. и ст.юрисконсулт А.. Доколкото по делото не са представени доказателства за заплащане на възнаграждение на адвоката, не е представен договор за правна защита и съдействие и платежен документ, удостоверяващ получаване на уговореното възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 299,68 (двеста деветдесет и девет лева и шестдесет и осем ст.) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете въззивни и касационната инстанция.

Воден от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради погасяването му заради плащане предявеният от „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Мадара“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.3, представлявана от д-р М. С. С., против Национална здравноосигурителна каса – [населено място] иск за присъждане на сумата в размер на 324 669,60 лева, представляваща незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ, предоставена на здравноосигурени лица за периода 01.01.2022 г. – 30.04.2022 г., съгласно Договор № 270538/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса – [населено място] да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Мадара“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.3, представлявана от д-р М. С. С. сумата от 370,77лева (триста и седемдесет лева и седемдесет и седем ст.), съставляваща законната лихва върху главницата от 324 669,60 лева за периода от 10.10.2022 г. до 13.10.2022 г., когато е окончателното доброволно заплащане на главницата от страна на ответника.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Мадара“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.3, представлявана от д-р М. С. С., против Национална здравноосигурителна каса – [населено място] за законна лихва върху главницата от 324 669,60 лева за периода от 10.10.2022 г. до 13.10.2022 г., когато е окончателното доброволно заплащане на главницата от страна на ответника в останалата му част, за разликата над 360,77лева до пълния претендиран от ищеца размер от 14 791,69лв.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, [населено място], [улица], БУЛСТАТ ********* да заплати на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Мадара“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.3, представлявана от д-р М. С. С. разноски по делото в размер на 14,55лева (четиринадесет лева и петдесет и пет ст.) .

ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Мадара“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.3, представлявана от д-р М. С. С. да заплати на Национална здравноосигурителна каса, [населено място], [улица], БУЛСТАТ *********, разноски по делото в размер на 299,68 (двеста деветдесет и девет лева и шестдесет и осем ст.).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, ал.3, във връзка с чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.