МОТИВИ
към присъда по НОХД Nr:307/2014г.
по описа на РОС
Русенска окръжна
прокуратура е обвинила:
Н.З.А. ***
в това,че:
На 25.08.2013 г., на 07.10.2013г. и на 23.10.2013г. в
гр.Русе, в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление – на три
пъти, отнел чужди движими вещи – 2бр.златни обеци от 14 – каратово злато, с
общо тегло 8г., 2бр. златни обеци от 14-каратово злато, с общо тегло 5г., 1бр.
пръстен от 14-каратово злато с тегло
3г., всичко на обща ст.-т 1 113лв. от владението на Й.Х.Л., Н.А.К. и П. П.
Ц.,*** с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила–
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК .
Съдебното производство е протекло по реда на гл.27 НПК, в
хипотезата на чл.371,т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението и иска от съда да
постанови осъдителна присъда, с която да наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода, ориентирано в размер на осем години лишаване от свобода и
след редукцията да определи наказание от пет години и четири месеца лишаване от
свобода, което да се търпи ефективно.
Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за същите
да не се събират доказателства в хода на съдебното следствие. Моли съда за
минимално наказание, каквото е и становището на неговия служебен защитник –
адв.Зл.З. ***.
Окръжният съд, след преценка на събрания по делото доказателствен
материал приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден на ***г***, български гражданин, с
постоянен адрес в с.гр., без образование, неженен, не работи, осъждан многократно,
като последните четири присъди за кражби, извършени в периода 17.07.2010г. - 08.03.2012г.,
както следва: по НОХД №738/11г., №1334/11г., №1433/11г. и по НОХД №1595/11г. -
всички по описа на РРС са били групирани с присъдата по последното дело, в сила
от 26.08.2011г. и определеното общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване
от свобода при СТРОГ режим е изтърпяно в Затвора – Белене на 21.03.2013г.
След излизането си от затвора, подс.А. не успял да намери
работа, с която да се прехранва и решил да си набави парични средства чрез
грабеж и продажба на златни бижута – собственост на възрастни жени. Така на 25.08.2013г.
той се движел по ул.”Доростол” в гр.Русе, където пред вход 2 на №45 седяла
възрастна двойка. Подсъдимият помолил мъжът – св.Л. да отиде да му донесе вода
и възползвайки се от неговото отсъствие смъкнал насила златните обеци на
съпругата му – св.Л., под претекст, че иска да ги разгледа и да прецени дали са
златни. Пострадалата била трудно подвижна и не успяла да реагира своевременно
за да спре подсъдимия, който се отдалечил с обеците, двете на обща ст.-т
424лв., които продал в заложна къща.
На 07.10.2013г. подсъдимият отново решил да ограби някоя
възрастна жена и в района на ул.”Чипровци”№64 в гр.Русе забелязъл такава –
св.Н.К., която седяла на една пейка. Подсъдимият я заговорил за да отклони
вниманието й, след което внезапно дръпнал със сила златните обеци от ушите й,
както и златния пръстен на една от ръцете на жената. Нападателят се отдалечил
бързо и продал бижутата на обща ст.-т 530лв. в заложна къща.
На 23.10.2013г. по ул.”Панега” в гр.Русе по същата схема,
подсъдимият приближил възрастната жена – св.П.Ц., която носела златен пръстен
със зелен камък и я заговорил. В един момент издърпал насила пръстена на ст.-т
159лв. от лявата й ръка, след което избягал и го продал в заложна къща.
След разкриване на деянията от органите на полицията,
подс.А. бил разпознат категорично от пострадалите и направил пълни признания за
вината си още в хода на досъдебното
производство, с което обективно съдействал за разкриване на престъпленията. В
хода на образуваното досъдебно производство подсъдимият бил експертизиран от
съдебни психолог и психиатър, които установили, че същият е годен да разбира
свойството и значението на извършеното, както и че е бил в състояние да
ръководи своите постъпки към момента на извършване на деянията, така и към
настоящия момент, въпреки, че страда от лека степен на умствено изоставане,
която се характеризира с определено ниво на интелектуален дефицит, изразен в
леко забавен по темп и тематично беден мисловен процес, но тези непълноценни
интелектуални възможности не затрудняват цялостното когнитивно функциониране на
лицето и не могат да се приемат за проява на умствена изостаналост по см.на
чл.33 от НК, която да е предпоставка за неговата невменяемост.
Изложеното се
установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия, направени пред
съда, които напълно се подкрепят от приложените към делото писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство и съдържащи се в показанията на свидетелите Л.и, В.,Г., А.,К., Ц.,
Л., свидетелство за съдимост, декларация, автобиография, СЦИЕ, СППЕ, протоколи
за разпознаване, фотоалбум.
Предвид
горното, съдът прави следните правни изводи:
Наличните преки и косвени доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната взаимовръзка налагат единствения възможен извод за
безспорно установено авторство на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние,
при което от обективна и субективна страна същият е осъществил състава на
престъплението, за което е предаден на съд – това по чл.199, ал.1, т.4,
вр.чл.198, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като на
посочените по-горе дати и места, в условията на опасен рецидив и на
продължавано престъпление – на три пъти, при което трите отделни деяния осъществяват един и същ състав на
престъпление и са обединени обективно и субективно помежду си, бидейки
извършени през непродължителен времеви период, при една и съща фактическа
обстановка и еднородност на вината, така, че всяко следващо се явява
продължение на предходното, при което отнел чужди движими вещи – златни обеци и
пръстени на обща ст.-т 1 113лв. от владението на Й.Х.Л., Н.А.К. и П. П. Ц.,***
с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Наличието
на принуда се обуславя от начина, по който подсъдимият е присвоил вещите на
пострадалите, а именно издърпвайки ги със сила от ушите и от ръцете им, воден
от стремежа да лиши по този начин собствениците на вещите от фактическата власт
върху тях. Благодарение на физическите си насилствени действия, подсъдимият успял
да установи своя такава, което пък обуславя и довършеността на деянието му.
Подсъдимият е действал при пряк умисъл - съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал настъпването на противоправните последици, което
се потвърждава не само от направените пред съда самопризнания, но и от
цялостното му поведение - избор на подходящо безлюдно място, време и сравнително
безпомощни жертви по пол и възраст за извършване на деянието.
Деянието на подс.А.
разкрива признаците на престъпление, извършено в условията на опасен рецидив по
см.на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, което квалифицира извършеното от него по чл.199,
ал.1, т.4 от НК, с оглед посочените по-горе минали осъждания, които попадат в
срока по чл.30, ал.1 от НК.
С оглед на изложеното съдът преценява,че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването
на престъплението, за което е обвинен и да му се определи наказание.
При индивидуализация на наказанието съдът не отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство направеното признание за вината,
доколкото то е основание за приложение на съкратеното съдебно следствие,
обуславящо задължителната редукция, съобразно чл.58а от НК, поради което не
следва да се приема за обстоятелство, което е от естество да доведе до по-нисък
размер на определеното наказание. Отегчаващо отговорността обстоятелство са
миналите осъждания, освен взетите предвид при квалификация на деянието, а
смекчаващо такова – обективно установеното ниво на интелектуален дефицит,
неблагоприятната социална среда, в която живее, сравнително ниския интензитет
на упражнената принуда, при което съдът определя наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – към законоустановения минимален размер в
особената част на НК за извършеното, а именно – шест години лишаване от
свобода, коет онаказание редуцирано при условията на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК, съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК определя на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При липса на изискуемите формални предпоставки за
приложение на чл.66,ал.1 от НК и съгласно чл.60, ал.1,вр.чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът
е преценил, че изтърпяването следва да бъде ефективно, при първоначален СТРОГ
режим, в затворническо общежитие от закрит тип, от което на осн.чл.59, ал.1 от НК следва да се приспадне предварителното задържане под стража, считано от 14.01.2014г.
Така съдът счита, че най-пълно ще се постигнат целите на генералната и лична
превенция, тъй като през този период на изолация младият осъден ще има
възможност да преосмисли поведението си и да се преориентира към един
законосъобразен начин на живот за в бъдеще за да осигури препитание по един
общественоприемлив начин за себе си и евентуално да създаде свое семейство.
Въпреки желанието на подъсимия, спрямо него да се приложат ПММ по чл.89 или
чл.92 от НК, заключението на СППЕ в тази насока е категорично, че страданието
на подсъдимия А. не налага определянето на такива мерки, поради което и съдът е
отхвърлил искането на подсъдимия в този смисъл, като необосновано и недоказано.
Подсъдимият следва да заплати направените разноски на
досъдебното производство.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия:
