Решение по дело №256/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 73
Дата: 17 август 2021 г. (в сила от 1 септември 2021 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20214230200256
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Севлиево , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200256 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. СН. М. за ВИНОВЕН в това, че в периода от
18.10.2020 година до 08.06.2021 година в с. Батошево, община Севлиево, като
пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16 години, с което е извършил престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, като
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване и/или протестиране пред Габровски
окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Производството е по чл. 78 А от НК и чл. 375 и следващите от НПК.
В Районен съд гр. Севлиево е постъпило предложение от Районна
прокуратура гр. Севлиево досъдебното производство, водено срещу Д. СН. М. от с.
***, община Севлиево, за престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК да се внесе в Районен
съд гр. Севлиево с предложение за налагане на административно наказание на
основание чл. 78а от НК.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка, на които съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата Е.Т.П. била родена на 24.02.2006 година. Тъй като
родителите на П.а се разделили, през месец октомври на 2019 година тя живяла в село
***, община Севлиево при баба си и дядо си – свидетелите М.П. и И.П., като
продължила да поддържа връзка с майка си и баща си – свид. Т.И.П.. В началото на
2020 година майката на пострадалата заминала за чужбина, където останала да живее и
работи, а свид. П., който бил с постоянен адрес в с. ***, община Севлиево, също
работел в чужбина, като периодично се прибирал в България. Поради тази причина
грижите за пострадалата се полагали от баба ѝ и дядо ѝ.
В края на 2019 година Е. П.а се запознала с обвиняемия Д.М., който
навършил пълнолетие на 12..10.2019 година, а пред месец март 2020 година двамата
започнали да водят полов живот, в резултат на което през месец октомври 2020 година
пострадалата забременяла. Обвиняемият знаел на колко гидини била пострадалата, но
въпреки това започнал и поддържал интимна връзка с нея
В село *** обвиняемият М. живеел в къща заедно с майка си – свид. С. М.а,
с мъжът, с когото последната живеела на семейни начала заедно с другите деца,
както и със свид. А.И. М.а – майка на мъжът, с когото свидетелката Н. живеела на
семейни начала. Обвиняемият бил син на свид. Н. от първия ѝ брак.
Свидетелите Н. и М.а заявяват в хода на досъдебното производство, че
първоначално, когато установили, че пострадалата остава в дома им да преспива
нощем при обвиняемия, не са знаели каква е точната възраст, и една когато
забременяла през месец октомври 2020 година разбрали, че била непълнолетна.
Свидетелите П.а, И.П. и Т. П. знаели за връзката на пострадалата с
обвиняемия, но въпреки че били на мнение, че тя била много малка, за да създава
семейство, след като разбрали, че е бременна, дали съгласието си двамата да живеят
заедно съпружески. В тази връзка роднините на обвиняемия посетили дома на
свидетелите П.а и И.П., за да „поискат“ официално пострадалата за жена на
обвиняемия и от 18.10.2020 година тя заживяла съпружески с обвиняемия в къщата му
в село ***, община Севлиево. Обвиняемият се грижел за пострадалата, като
осигурявал финансови средства.
На 08.02.2021 година пострадалата посетила гинеколог в МЗ „Здраве“ в гр.
Севлиево – д-р М., като от своя страна подала сигнал до ОДЗ гр. Севлиево, във връзка
с което от ДСП – Севлиево бил изготвен социален доклад и били издадени заповеди №
ЗД/Д-ЕВ-С-030/15.03.2021 година и № ЗД/Д-ЕВ-С029/15.03.2021 година, с които
пострадалата била насочена към Община Севлиево за ползване на социална услуга
1
Общностен център по програма „Семейно консултиране и подкрепа“ за срок от четири
месеца, и била временно настанена в семейство на роднини – свидетелите П.и. С
решение № 83/26.04.2021 година на РС – Севлиево спрямо пострадалата П.а била
предприета мярка за закрила „Настаняване в семейство на близки и роднини“, с което
било постановено същата да бъде настанена в семейството на баба си и дядо си –
свидетелите П.а и И.П., до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на
средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст. Пострадалата продължила
да живее съпружески с обвиняемия и на 07.06.2021 година се родило общото им дете,
което обвиняемият припознал, и за което двамата започнали да се грижат заедно.
Изложената по – горе фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от показанията на свидетелите Е. П.а, Т. П., М.П., И.П., С. Н., А. М.а и Д. Д.,
както и от приложените към ДП Доклад за оценка на постъпил сигнал – стр. 10-
12;Удостоверение за раждане на Е. П.а; Заповеди – стр. 31 - 35; Доклад за оценка на
случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете – стр. 45-47; Социален доклад
– стр. 50-52; Решение № 83 от 26.04.2021 година по гр.д. № 474/2021 година по описа
на Севлиевски районен съд – стр. 54 и 55 и Удостоверения за настоящ и постоянен
адрес – стр. 60 и 61 от ДП.
Обвиняемият М. дава обяснения по повдигнатото му обвинение и признава
вината си.
Въз основа на така описаните по- горе фактически обстоятелства съдът
прави следните правни изводи: От данните по делото безспорно се установява, че
свидетелката Е. П.а е родена на 24.02.2006 година и че този факт е бил известен на
обвиняемия М. когато същият е заживял съпружески с нея на 18.10.2020 година, без да
е сключил брак. Тогава обвиняемият е бил пълнолетен, а пострадалата не била
навършила 16 години. Съпружеското съжителство на пострадалата и обвиняемия
продължило и към момента на привличането му към наказателна отговорност, както и
към момента на разглеждане на делото.
Съобразявайки изложените по – горе фактически обстоятелства и
направените въз основа на тях правни изводи, съдът счита за установено и доказано по
един безспорен и несъмнен начин, че обвиняемият Д.М., след като в периода от
18.10.2020 година до 08.06.2021 година в с. ***, община Севлиево, като пълнолетно
лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16 години – Е. Т.ова П.а, родена на 24.02.2006 година, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
За това деяние в закона се предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият Д.М. не е
осъждан и до момента спрямо него не е прекратявано наказателно производство по гл.
VІІІ от НК. От престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК не са причинени съставомерни
имуществени вреди и не са налице ограниченията за освобождаване от наказателна
отговорност, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Съобразявайки тези обстоятелства
съдът прие, че предложението на прокуратурата относно постигане целите на
наказанието чрез прилагане на чл. 78а от НК е мотивирано, поради което следва да
бъде уважено.
2
При определяне наказанието на Д.М. съдът взема предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Деянието по чл. 191, ал. 1 от НК не е тежко
престъпление по смисъла на НК, но се характеризира според съда с една сравнително
висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на такъв род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
взема предвид признаването и осъзнаването на вината, трудовата ангажираност на
обвиняемия, с което същият осигурява необходимите средства за издръжка на
свидетелката П.а, добрите характеристични данни за М. и не на последно място
съдействието на обвиняемия при разкриване на престъплението. С оглед на тези
обстоятелства, съдът счита, че е правилно и целесъобразно Д.М. да бъде освободен от
наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание глоба в
полза на държавата в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, а
именно 1000,00лв. /хиляда/ лева. Съдът намира, че този размер е съобразен с имотното
състояние на обвиняемия, както и със степента на обществената му опасност.
Разноски по делото не са правени.
В този смисъл съдът произнесе решението си.

3