МОТИВИ към присъда № 120 / 25.11.2013г. по НОХД N:
1626 / 2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
С внесения обвинителен акт, въз основа на
който е образувано настоящето дело, са повдигнати спрямо подсъдимите Е.А.Б. и А.К.Д. обвинения за извършени престъпления по чл.354 а ал.2,
изр. 2 - ро, т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. ”А” и б. ”Б”
от НК – за подсъдимия Б. за това, че на 26.03.2013г. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е осъждан два или повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с
общо нето тегло 2,295 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин
/ДАМ/ 12,5 тегловни % на стойност 114,75 лв., като на същата дата и същото
място без надлежно разрешително е разпространил на А.К.Д., ЕГН **********
горепосоченото количество високорисково наркотично вещество – хероин с общо
нето тегло 2,295 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/
12,5 тегловни % на стойност 114,75 лв., а за подсъдимия Д. за това, че
на 26.03.2013 г. в гр.Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, без надлежно разрешително е придобил от Е.А.Б., ЕГН **********
и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с
общо нето тегло 2,295 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин
/ДАМ/ 12,5 тегловни % на стойност 114,75 лв.
Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от НПК –
съкратено съдебно следствие, при условията на чл.371 т.2 от НПК – по
изрично направено от двамата подсъдими искане и самопризнание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Окръжна
Прокуратура – Пловдив поддържа повдигнатите обвинения от фактическа и правна
страна, като изразява становище, че
събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен и
несъмнен извод, че подсъдимите са извършили
вменените им във вина престъпления, като по отношение на подс. Д. не се
поддържа обвинението по отношение на правната квалификация по чл.29 ал.1 б.”Б”
от НК и в този смисъл се прави искане същия да бъде оправдан за това обвинение.
Предвид изложеното се прави искане подсъдимите да се признаят за ВИНОВНИ в извършване на престъпленията, за които
са предадени на съд / с корекцията по отношение на подс.Д./ и да им се наложат
наказания при превес на смекчаващи отговорността им обстоятелства, които да се
изтърпят ефективно, при първоначален „ СТРОГ” режим. Прокурорът счита, че по
отношение на подс.Д. следва да се определи наказание в по-нисък размер от
наказанието за подс.Б., предвид данните за личността на двамата подсъдими,
съдебното им минало и процесуалното им поведение в хода на разследването. В
контекста на изложеното се иска на подс.Б. да се наложи наказание ШЕСТ години
лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 20 000 лв., а на подс.Д. – ПЕТ
ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 20 000 лв., като предвид
проведеното съкратено съдебно следствие така определените наказания лишаване от
свобода да се редуцират с 1/3. По отношение на веществените доказателства –
наркотичните вещества се изразява становище да се отнемат и унищожат, а мобилните телефони и СИМ – карти – да се
върнат на подсъдимите, както и двамата да се осъдят да заплатят направените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимия Б. –
адв. Х. изразява становището, че предвид
направеното от подзащитния му самопризнание на изложените в обвинителния акт
факти и обстоятелства и предвид събраните в хода на разследването доказателства
вината на подзащитния му е доказана и
съдът следва да го признае за виновен, като при определяне на наказанието се
съобрази с имотното и семейно състояние на подсъдимия и да му наложи минимално
наказание лишаване от свобода, което в съответствие с императивната норма на
чл.373 ал.2 от НПК да се редуцира, а по отношение на Глобата моли същата да не
се налага или да се наложи в минимален размер.
Защитникът на подсъдимия Д. –
адв. К. се присъединява към становището на адв. Х. относно виновността на
неговия подзащитен, както и към становището на прокуратурата относно
оправдаването на подсъдимия по правната квалификация по чл.29 ал.1 б. ”Б” от НК,
като моли да се наложи минимално наказание лишаване от свобода, което да се
редуцира с 1/3.
Подсъдимите Б. и Д. се
признават за виновни, молят да им се наложи минимално наказание.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата на страните, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
I.ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Е.А.Б. е роден на ***
***, българин, български гражданин, във фактическо съжителство, с начално
образование – завършен 6 клас, работещ като строител,
без трудов договор, ЕГН **********.
Видно от
справката съдимост, ведно с бюлетините към нея / л.24 – л.29 от съдебното
следствие/ Б. е осъждан четири пъти за извършени престъпления към момента на
осъществяване на инкриминираното деяние, като от значение за правната
квалификация на деянието значение имат последните му две осъждания, както
следва:
1. С определение
№4/23.01.2008г. за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 1990/2007г. по описа на ПОС, подс.Б. е
признат за виновен в извършване на престъпления по чл.321 ал.3 т.2 вр. с ал.1
от НК и по чл.354 а ал.1 от НК , за които му е определено едно общо най – тежко
наказание – две години лишаване от
свобода, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Определението е влязло
в законна сила на 23.01.2008г. От
приложената справка от ГД „ ИН” / л.60-л.61/ е видно, че наказанието е
изтърпяно на 12.01.2009г.
2. С определение
№ 34 / 14.05.2010г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 508/2010г. по
описа на ПОС, Б. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.354 а
ал.2, т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.
”А” вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.18 ал.1 от
НК и по чл.321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 от НК, за което му е наложено общо най –
тежко наказание – три години лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим
на изтърпяване. Определението е влязло в законна сила на 14.05.2010г. От приложената справка от ГД „
ИН” / л.60-л.61/ е видно, че наказанието е изтърпяно на 03.05.2012г.
Подсъдимият А.К.Д. е роден на *** г. в гр.****, живущ ***,
българин, бълг.гражданин, разведен, със средно образование, безработен, ЕГН **********
Видно от
справката съдимост, ведно с бюлетините към нея / л.24 – л.29 от съдебното
следствие/ Д. е осъждан пет пъти за извършени престъпления към момента на
осъществяване на инкриминираното деяние, като от значение за правната
квалификация на деянието значение имат последните му две осъждания, както
следва:
1. С определение
№699/12.07.2010г. за одобряване на споразумение, постановено по НОХД № 2265/2010г. по описа на РС - Пловдив, подс.
Д. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.196 ал.1 т.2 вр. с
чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 от НК, за което му е определено наказание
– две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Определението е влязло в законна сила на
12.07.2010г.
2. С Присъда № 568
/ 10.12.2010г., постановена по НОХД № 6538/2010г. по описа на РС - Пловдив, Д.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 29 ал.1 б. ”А” вр. с
чл.20 ал.2 вр. с чл.18 ал.1 от НК и по чл.196
ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.
”А” и б.”Б” от НК, за което му е наложено наказание – две години и девет месеца
лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Присъдата е влязла
в законна сила на 18.03.2011г.
Постановените по посочените две дела
наказания с Определение от 03.05.2011г., постановено по ЧНД №2342/2011г. по
описа на РС – Пловдив на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК са групирани и е
определено едно общо най – тежко наказание – две години и девет месеца лишаване
от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с три месеца, при
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. От приложената справка от ГД „ ИН” /
л.60-л.61/ е видно, че определеното общо най – тежко наказание, увеличено по
реда на чл.24 от НК е изтърпяно на 23.11.2012г.
Подсъдимите се запознали в затвора гр.
Пловдив по времето, през което изтърпявали наложените им наказания лишаване от
свобода. Подс. Б. бил осъден за държане и разпространение на наркотични
вещества предложил на подс. Д. да започне да разпространява наркотични
вещества, които ще му дава. Д. се съгласил.
След като изтърпели наложените им
наказания лишаване от свобода, подсъдимите запознали тази дейност в ****. Подс.
Д. получавал поръчки от наркозависими лица и конкретно употребяващи хероин.
След това отивал при подс. Б. и взимал от него хероин, който продавал на
наркозависимите.
През
месец март 2013г. в сектор „ ПКП” – гр. Пловдив била
получена оперативна информация, че лице с прякор „Едает” разпространява
наркотични вещества – хероин в гр. ****. Установено било, че това е подс.Б.. Полицейските
органи започнали експлоатация на СРС. Установило се, че подс. Б. продава хероин
на подс. Д..
На инкриминираната дата – 26.03.2013 г. полицейски служители от
сектор „ ПКП” – гр. Пловдив получили
информация, че в същия ден подс. Д. ще отиде в кв. „ ****”, за да купи хероин
от подс. Б. Сформирана била оперативна група от посочения сектор, един от които
бил свидетеля Г. за наблюдение на жилището, обитавано от подс. Д. ***. Около
10.50 часа пред блока на подс. Д. спрял л.а. „ Рено Канго” с ДК № РВ 6482 РР.
Подс. Д. се качил на предна дясна седалка на автомобила, който се управлявал от
св. К.. Последният закарал подс. Д. до адрес, посочен му от подсъдимия – гр. ****.
Пред блока на този адрес стоял и чакал подс. Б.. Подс. Д. слязъл от автомобила
и отишъл при подс. Б., който във входа на блока му дал хероин, поставен в
найлоново пликче срещу сумата от 60 лв. Стойността на хероина била 120 лв.,
като подсъдимите се разбрали остатъка от сумата – 60 лв. да бъде платена по –
късно. Подс. Д. взел хероина и го сложил в левия джоб на якето си. След това
отново се качил в л.а. „ Рено Канго”, управляван от св. К. *** автомобилът бил
спрян за проверка, а намиращите се в него лица – подс. Д. и св. К. били
отведени в сектор „ ПКП” – гр. Пловдив.
Извършен бил личен обиск на подс. Д.,
при който бил намерен и иззет найлонов
плик, съдържащ кафеникаво прахообразно вещество, за което бил съставен надлежен
протокол.
В последствие бил извършен и личен
обиск на подс.Б., при който били намерени и иззети мобилен телефон, марка „ Нокия”
със СИМ – карта на „Глобул” и 2 бр. СИМ – карти на „ Глобул”, за което също бил
съставен протокол.
При извършеното претърсване на л.а. „
Рено Канго” с ДК № РВ 6482 РР били намерени и иззети мобилен телефон, марка „ Нокия” със СИМ –
карта на „Глобул”, собственост на подс. Д., за което бил съставен протокол.
Според заключението на изготвената в хода
на разследването физикохимична експертиза / л. 67 от досъдебното производство /
предоставеното за изследване кафеникаво прахообразно вещество е хероин с нето
тегло 2.295 гр. със съдържание на активен компонент – диацетилморфин 12.5
тегловни % .
Съдът възприема и кредитира изцяло в
присъдата си депозираното заключение на назначената в хода на досъдебното
производство експертиза, като изготвена обстойно, задълбочено и от лице с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, съответстващо на приложените
по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
Така приетите за установени факти и
обстоятелства от значение за предмета на доказване, които са изложени й в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установяват безспорно въз основа
на направеното от подсъдимите Б. и Д. самопризнание на тези факти по реда на
чл.371 т.2 от НПК, което самопризнание, според съда, се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и
начина, предвиден в НПК, а
именно - от показанията на свидетелите Д.Г.,
Л.К., К.К., И.Г. и П.Б., които са в унисон с
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК -
протоколи за претърсване и изземване, протоколи за личен обиск и изземване / л.
19 – л.20; л.22; л.26 от досъдебното производство, одобрени от съдия при ПОС;
Експертна справка № 141 /л.74 от досъдебното производство/; характеристични
справки / л.89, л.90 от досъдебното производство/; справки – съдимост, ведно с
бюлетини за съдимост, справка от ГД „ ИН” / л. 24 – л.61 от съдебното
следствие, както и от приложените по делото веществени доказателства.
Съдът възприема и кредитира при
постановяване на присъдата си показанията на всички разпитани в хода на
разследването свидетели, като обективни, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени и
веществени доказателства. Между гласните доказателства не съществуват противоречия
относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, които да изискват подробния им анализ и съпоставяне по смисъла на
чл.305 ал.3 от НПК. Такова противоречие не съществува и между отделните
доказателства – гласни, писмени и веществени, като същите са
непротиворечиви и кореспондиращи си и достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимите
Б. и Д..
II.ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
При така установената по несъмнен
начин фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че събраните
доказателства дават възможност да се направи единствения възможен и категоричен
извод, че подсъдимите Е.А.Б. и А.К.Д. са
осъществили от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.354 а ал.2, изречение 2 - ро, т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29 б. ”А” и б. ”Б” от НК
– подс. Б. и по чл.354 а ал.2, изречение
2 - ро, т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.29 б. ”А”
от НК – за подс. Д., поради което с постановената присъда подсъдимите бяха признати за ВИНОВНИ по така
повдигнатите им обвинения.
Самопризнанието
на подсъдимите Б. и Д., направено по реда на чл.371 т.2 от НПК, относно релевантните
за предмета на доказване факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, според съда, се подкрепя от
всички събрани по делото доказателства, въз основа на които може да се направи
единствения възможен извод за осъществяване на престъплението от подсъдимия Б.,
в две от предвидените форми на изпълнително деяние – държане и разпространение,
а от подсъдимия Д. – една от тези форми - държане.
Осъществяването на фактическа власт върху
инкриминираното наркотично вещество от подсъдимия Б. и последващото му
разпространение на другия подсъдим – Д., както и държането на същото наркотично
вещество от подс. Д., се установява от
непротиворечивите показания на полицейските служители Г. и К., които
свидетелстват, че подс. Д. на инкриминираната дата и място е предприел пътуване
до жилището на подс. Б., във входа на което двамата са осъществили среща. След тази среща във
вещ, принадлежаща на подсъдимия Д. – черно платнено яке, е открито
инкриминираното количество хероин. Полицейските служители свидетелстват и за
наличието на предварителна информация за осъществяваната от подс. Б. и подс. Д.
дейност по разпространение на наркотични вещества, която информация е била и
повода за сформиране на оперативна група за наблюдение, съответно за използване
с разрешение на Председателя на ОС – Пловдив на СРС – наблюдение и подслушване.
Подсъдимият Д. също признава, че хероина е придобил от подс. Б. при
осъществената, преди задържането му среща, което се потвърждава и от
показанията на св. Б., който свидетелства, че когато е закупувал хероин от
подс. Д., последният винаги е вземал наркотичното вещество от подс. Б., като
дори свидетелят нееднократно е придружавал Д. до кв. „****”, за да вземе
наркотични вещества от подс. Б.. Тези гласни доказателства, съпоставени с
приложените по делото СРС, въз основа на които се установяват непрекъснатите
телефонни контакти между двамата подсъдими, осъществявани именно с цел
снабдяване на подс. Д. от страна на подс. Б. с наркотични вещества, както и осъществената на
инкриминираната дата и място среща между двамата, водят до категоричният извод
за авторството на деянията, вменени във
вина на подсъдимите.
По категоричен начин по делото е
установено и че намереното и иззето кафеникаво прахообразно вещество е високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло
2.295 гр. със съдържание на активен компонент – диацетилморфин 12.5 тегловни % ,
което се установява въз основа на заключението на изготвената
в хода на разследването физикохимична експертиза. В НК след последните
изменения няма легална дефиниция на това, кои вещества са наркотични. Ето защо
намират приложение разпоредбите на ЗКВНВП. В §1, т.11 от същия закон е посочено,
че наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено
в приложения № 1, 2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е и всяко друго
природно и синтетично вещество, включено в посочените приложения, което може да
предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие
върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Хероинът е включен в Приложение №1 към
чл.3, ал.2 от посочения закон сред веществата с висока степен на риск за
общественото здраве, забранени за употреба в хуманната и ветеринарната
медицина, поради вредния ефект от злоупотребата с тях. Същият има наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под международен
контрол : Списък 1 на конвенция на ООН за психотропните вещества , ратифицирана
от Р България и обнародвана в ДВ бр. 40
/1995г. и Конвенция на ООН за борба
срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества , ратифицирана от Р
България и обнародвана в ДВ ,бр. 89 /1993г. и под вътрешен контрол – Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите , обнародван в ДВ ,бр. 30
/1999г.
Не съществува спор по делото, че подс.
Б. и подс. Д. нямат надлежно разрешително за държане и разпространение на
наркотични вещества, като безспорно е доказана и специалната цел
на държането на хероина – за разпространението му, която цел от страна на подс.
Б. е и реализирана, тъй като първоначално държаното от него наркотично вещество
е разпространено на подс. Д., предавайки му го срещу сумата от 60 лв., с
уговорка за заплащане на още 60 лв. в по – късен момент. От своя страна подс. Д.
е придобил и държал инкриминирания хероин, именно с цел да го препродаде на
наркозависими лица, направили поръчка за наркотични вещества. Според съда, въз
основа на събраните по делото
доказателства специалната цел на
държането на наркотичното вещество от двамата подсъдими се установява от депозираните показания на полицейските служители относно факта на
получаване на оперативна информация, че те разпространяват наркотични вещества.
Сама по себе си оперативната информация, която не е събрана и приобщена по делото по реда и начина, предвиден в НПК,
не би могла да се използва като доказателство, но безспорно като доказателство
по делото могат да се използват свидетелските показания на двамата разпитани
полицейски служители, които установяват безпротиворечиво фактът на получаване
на оперативна информация в посочения
смисъл. Техните показания в тази насока са напълно обективни и непротиворечащи помежду си, поради което съдът ги кредитира
изцяло. В допълнение следва да се отбележи,
че за пълното кредитиране на показанията на полицейските служители за
посочените факти, съдът взе предвид и обстоятелството, че именно във връзка и
въз основа на тази получена информация полицейските служители са сформирали
група, която да провери информацията, като при липса на такива данни същите не
биха могли да знаят за осъществяваната от подсъдимите престъпна дейност и да
предприемат действия за проверка на получените сигнали във връзка с тази
дейност и то именно на инкриминираната дата и място. На следващо място
специалната цел за придобиване и държане на инкриминираните наркотични вещества
се извежда и показанията на свидетелите Б. и Г., които са непротиворечиви
относно това, че подсъдимия Б., известен и с името „ Едает” се занимава с разпространението
на наркотични вещества, като за него работи подс. Д., който при поръчка на
хероин от наркозависими лица, получава същия от Б., след което го
разпространява на поръчалите го лица/ един от които е бил и св. Б./. Предвид всичко изложено съдът намери, че
безспорно е доказана специалната цел на държането на наркотичните вещества, а
именно разпространението им.
Съобразно ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на наркотичното
вещество - хероин е 114.75 лв.
Правилна
е и правната квалификация на деянията, осъществени от подсъдимите, като
извършени в условията на опасен рецидив - по чл.29 ал.1 б. „А” и б.”Б” от НК –
за подсъдимия Б., а за подсъдимия Д. – по чл.29 ал.1 б.”А” от НК.
За подс. Б. тази правна квалификация на
деянието се обуславя от последните две от общо четирите му осъждания – по НОХД
№ 1990/2007г. и НОХД № 508/2010г., двете по описа на ПОС. Настоящето деяние е извършено
от подсъдимия, след като с постановен по първото дело съдебен акт е бил осъден за тежко умишлено престъпление, за
което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, изтърпяването на
което не е отложено по чл.66 от НК и същото осъждане обуславя квалификацията –
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”А” от НК. Това осъждане и
последващото – по НОХД № 508 /2010г. по описа на ПОС, по което също му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален
„ Строг” режим на изтърпяване, обуславят извода, че настоящето деяние е
извършено от подсъдимия, след като същия е осъден два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изтърпяването и на двете наложени
наказанията не е отложено с изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 от НК. От
изтърпяването на наказанията по двете осъждания, видно от справката от ГД „ ИН”
не са изтекли сроковете по чл.30 от НК.
По отношение на подс. Д. е налице
единствено правната квалификация опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”А” от НК,
обусловена от определеното по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК общо най – тежко
наказание - две години и девет месеца лишаване от свобода, увеличено на
основание чл.24 от НК с три месеца, изтърпяването
на което не е отложено с изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 от НК. От
изтърпяването на определеното общо най – тежко и увеличено наказание, видно от
справката от ГД „ ИН” не са изтекли сроковете по чл.30 от НК. Основателно е становището на
прокуратурата и на защитника на подс. Д., че не е налице правната квалификация
на деянието по чл.29 ал.1 б.”Б” от НК, тъй като съобразно непротиворечивата
съдебна практика, след групиране по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК е налице
едно осъждане, поради което в случая не са налице предвидените в чл.29 ал.1
б.”Б” от НК предпоставки – подсъдимия Д. да е осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието да не е отложено по чл.66 ал.1 от НК. Поради
това с постановената присъда същият бе признат за НЕВИНЕН и на основание чл.304
от НПК бе ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение.
От обективна страна
престъплението е насочено против обществените отношения, свързани със здравето
на населението, чрез действия – придобиване и държане, с цел разпространение на наркотично
вещество - хероин, което е включено в Приложение №1 към чл.3 ал.2 от
ЗКВНВП и е с висока степен на риск за
общественото здраве. Подсъдимите са осъществили деянията в
нарушение на установения ред и без надлежно разрешение за инкриминираното действие.
От субективна страна престъпленията са
извършени от подсъдимите с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено-опасни
последици. Същите са съзнавали, че придобиването, държането, с цел разпространение
и разпространението на наркотични
вещества е забранено от закона, че не притежават надлежно разрешително, но
въпреки това са осъществили изпълнителните деяния на вменените им във вина
престъпление, с цел реализиране на парични средства по престъпен начин за
задоволяване на личните си нужди, въпреки съзнанието, че нямат съответно
разрешение и че по този начин застрашават живота и здравето на други лица.
III.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Въз основа на приетата
правна квалификация на извършеното от подсъдимите Е.Б. и А.Д., при
индивидуализация на наказанията им, съдът
се съобрази с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства,
като намери, че наказанията следва да се определят при условията на чл.54 от НК,
тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността им
обстоятелства, при които и най – лекото предвидено в закона наказание да е
несъразмерно тежко с извършеното, с неговата обществена опасност и с
обществената опасност на самите дейци. Споделя се и становището на прокурора,
че по отношение на подс. Д. са налице повече смекчаващи отговорността му
обстоятелства, които обуславят и определяне на по-леко наказание, в сравнение
със съответното и справедливо наказание, което следва да се наложи на подс. Б..
В рамките на предвиденото в закона наказание за извършеното от подс. Д.
престъпление – от 5 до 15 години лишаване от свобода и ГЛОБА от 20 000
лв. до 100 000 лв. съдът намери, че
наказание в предвидения минимум – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в
размер на 20 000 лв. съответства на данните за личността на подсъдимия и
за конкретно извършеното от него престъпление. В тази насока като смекчаващи
отговорността на Д. обстоятелства се отчетоха признание на вината и изразеното
съжаление за извършеното, които в случая не са формални и декларирани единствено,
с цел приложението на чл.371 т.2 от НПК, тъй като от образуване на наказателното производство до
приключване на съдебното следствие, Д. чистосърдечно е признавал вината си, изразил
е съжаление за извършеното, като процесуалното му поведение е безупречно и неговите
обяснения са допринесли съществено за разкриване на обективната истина по
делото, най – вече по отношение осъществяваната от другия подсъдим
инкриминирана дейност. Минималното количество наркотично вещество и неговата
ниска стойност също бяха отчетени от съда при определяне на справедливото
наказание. Действително съдебното
му минало е обременено, но извън
осъжданията, включени в правната квалификация
на настоящето деяние, предвид
извършено по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК групиране, са налице само две
предишни осъждания, които са за деяния, свързани с наркотични вещества, но едното
е за тяхната употреба, а не държане, с цел разпространение. Данните за
конкретното деяние, а именно, че е бил мотивиран от другия подсъдим да извърши
престъплението, както и данните за употреба на наркотични вещества също се
отчетоха в полза на подсъдимия. При определяне размера на другото, кумулативно предвидено
наказание Глоба в допълнение към изложеното се отчете и недоброто материално
състояние на подсъдимия.
По
отношение на подс. Б. наказанието се определи при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – малкото количество инкриминирано наркотично
вещество и ниската му стойност, семейното му положение – необходимостта от
полагане на грижи за малолетни деца и възрастен и болен родител. За разлика от
подс. Д. съдът намира, че изразеното в хода на съдебното следствие признание на
вината е декларативно, с цел ползване от привилегията на чл.373 ал.2 вр. с
чл.371 т.2 от НПК, поради което и в съответствие с ТР № 1 / 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС, т.7 същото не бе отчетено допълнително в полза на
подсъдимия. В противовес на посоченото се констатира
обременено съдебно минало - предишни осъждания, които не са включени в правната
квалификация на деянието, за част от които е реабилитиран по право, но които
сочат на лоши характеристични данни за подсъдимия. Такива се извеждат и от
обстоятелството, че Б. е осъждан и преди, за деяния, свързани с разпространение
на наркотични вещества и то в условията на организирана престъпна група,
създадена за осъществяване на такава дейност. Очевидно такава е създадена от
него и в конкретния случай, макар и да липсва обвинение в този смисъл, тъй като
подсъдимият мотивира различни лица да разпространяват наркотични вещества от
негово име и за негова сметка, създал е нужната организация за това, което
сочи, че наложените му предишни наказания лишаване от свобода не са изиграли
своята превъзпитателна и превантивна роля. С оглед изложеното, съобразявайки
степента на обществена опасност на деянията, на дееца и предвидените в закона
рамки на наказанието за така извършеното престъпление – от 5 до 15 години лишаване
от свобода и ГЛОБА от 20 000 лв. до
100 000 лв., съдът намери, че справедливо и съответстващо наказание за
извършеното от подсъдимия Б. престъпление
е ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА
в размер на 30 000 лв. При определяне справедливия размер на
наказанието ГЛОБА съдът съобрази семейното състояние на подсъдимия и
необходимостта да оказва парична подкрепа на членове на своето семейство, но не
се споделя становището, че същият не реализира доходи и не следва да му се
налага това наказание. Подсъдимият заяви, че полага труд, макар и ситуиран в
рамките на „сивата” икономика - без трудов договор и без да заплаща дължимите
данъци, а от друга страна, предвид предишните му осъждания и данните, че
реализира доходи и от престъпна дейност – разпространение на наркотични
вещества, реализираните средства от които обществено известно са значими,
неоснователно се явява искането да не му се налага наказание ГЛОБА или същото
да бъде в минимален размер.
Според
съда така определените спрямо двамата подсъдими наказания ще допринесат за
постигане на целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
Предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК и императивната разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК вр. с чл.58 а ал.1 от НК определените наказания лишаване от свобода
бяха редуцирани с една трета и на подс. Д. се наложи наказание – ТРИ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, а на подс. Б. – ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
Предвид забраната за приложението на
чл.66 ал.1 от НК в конкретния случай и в съответствие с чл.57 ал.1 вр. с чл.60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС определи наказанията да се изтърпят ефективно, при първоначален „СТРОГ” режим, които следва да се изтърпят в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Установява се, че и двамата подсъдими
са били задържани, първоначално по реда на ЗВМР, след което по реда на НПК, поради
което и в съответствие с разпоредбата на
чл.59 ал.1 от НК, с присъдата се приспадна от наложените им наказания
периода на задържане, считано от 26.03.2013г.
до влизане на присъдата в законна сила.
По отношение на веществените
доказателства – 1 бр. мобилен
телефон, марка „ Нокия” с ИМЕЙ 355743025563913, със СИМ – карта на „Глобул” ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия А.К.Д., а 1 бр. мобилен телефон, марка „ Нокия” с
ИМЕЙ 359826013655969, със СИМ – карта на „Глобул” и 2 бр. СИМ – карти на „
Глобул” със сер.№89359050100703452111 и №89359050100703629395, съдът постанови да
се върнат на подсъдимите, след влизане на присъдата в законна сила. По
отношение на същите не са събрани доказателства да са били предназначени или
послужили за извършване на престъпленията, както и да са били предмет на
престъпление, съотв. да са придобити от престъпление, предвид на което й съдът
намери, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.53 от НК или 112 от НПК
за отнемането им в полза на държавата.
По отношение на остатъка от високорисково
наркотично вещество, след извършената физикохимическа експертиза – хероин –
1.859 гр., предадени на ЦУМ за
съхранение с Приемо – предавателен протокол № 27610 /11.04.2013г. /л.73 от
дознанието/ съдът постанови на основание чл.354 а ал.6 от НК да се ОТНЕМЕ в
полза на държавата, за унищожаване.
Причините
за извършване на престъплението са желанието на подсъдимите да задоволят
собствените си потребности, като се снабдят с парични средства, макар и по
забранен от закона начин, резултат на слабите им морално-волеви задръжки и
незачитане на установеният правов ред.
На последно място, предвид
постановената осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимите Е.А.Б.
и А.К.Д., със снета по-горе самоличност,
да заплатят по сметка на Пловдивски окръжен съд, по бюджета на съдебната
власт сумата от по 58 / петдесет и осем
/ лева всеки един от тях,
направени по делото разноски.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: