Решение по дело №489/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.306, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на кмета на Община Велинград, срещу Разпореждане № 1188/25.03.2024г., постановено по адм. дело № 166/2024 г., по описа на Административен – гр. Пазарджик, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение на решение № 299 от 16.05.2023г., постановено по адм. дело № 158/2023г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че към момента на постановяване на обжалваното Разпореждане, кмета на община Велинград е изпълнил решение № 299 от 16.05.2023г., постановено по адм. дело № 158/2023г. по описа на Административен съд – Пазарджик, като на 14.03.2014г. се е произнесъл с решение № 418, с което е удовлетворил искането за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 94-00/458/26.01.2023г. от страна на Н. К.. Прави се искане наложената с обжалваното разпореждане глоба да бъде отменена.

В съдебно заседание – частния жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител лично.

Ответникът по частната жалба – Н. Б. К., се представлява от адв. П., която моли съда да отхвърли частната жалба, като неоснователна и недоказана. Подробни аргументи излага в отговора по частната жалба, претендира присъждането на разноски, съгласно представен списък.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че частната жалба е неоснователна и недоказана, моли същата да бъде оставена без уважение.

Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.306, ал.5 от АПК, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема изцяло правилно установена от въззивния съд фактическа обстановка, както следва:

С влязло в сила решение № 299 от 16.05.2023г., постановено по адм. дело № 158/2023г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, по жалба на Н. К. е отменен мълчалив отказ на кмета на община Велинград за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 94-00/458 от 26.01.2023г. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение и съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Първостепенния съд е посочил, че до момента на постановяване на Разпореждане № 1188/25.03.2024г., постановено по адм. дело № 166/2024 г., по описа на Административен – гр. Пазарджик, органът не е предприел действия по изпълнение на съдебното решение, вкл. и след подаденото на 16.01.2024г. искане от страна на ответника до органа за произнасянето му в съответствие с диспозитива на решението. Непроизнасянето е повече от седем месец след изтичане на дадения от съда срок. При индивидуализация размера на глобата съдът е отчел, че нарушението е допуснато за първи път и е наложил на частния жалбоподател глоба в минимален размер от 200 лв.

С решение № 418/14.03.2024г. кмета на община Велинград се произнесъл по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 94-00/458/26.01.2023г.

Въззивния съд е събрал необходимите и относими доказателства, като в решението си е изложил мотиви, относно преценката на доказателствата, която е извършил и е достигнал от правилни правни изводи, изцяло споделими от касационната инстанция.

Правилно контролираният съд се е доверил и е формирал вътрешното си убеждение върху представените по делото писмени доказателства, които е изследвал изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни за страните, а в случай на отмяна на административен акт имат действие по отношение на всички. Следователно и административния орган е длъжен да изпълни влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от АПК предвижда административно-наказателна отговорност за длъжностно лице, което не е изпълнило свое задължение произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. За да са налице предпоставките за приложение на чл. 304, ал. 1 от АПК е необходимо: 1) да има влязъл в сила съдебен акт, който да предписва определено поведение на административния орган; 2) този съдебен акт да е изпратен на органа; и 3) постановеното от съда в съдебния акт да не се изпълнява от същия орган.

Видно от съдържанието на влязлото в законна сила на 16.05.2023г. Решение № 299, постановено по адм. дело № 158/2023г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, по жалба на Н. К. е отменен мълчалив отказ на кмета на община Велинград за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 94-00/458/26.01.2023г., като на основание чл. 174 от АПК е определен 14-дневен срок за произнасяне по заявлението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Видно от представеното по делото придружително писмо, преписката е била изпратена на частния жалбоподател на 18.05.2023г. Едва на 14.03.2024г., повече от седем месеца след постановяване на Решение № 299/16.05.2023г., по адм. дело № 158/2023г., от когато е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 174 от АПК кмета на община Велинград се е произнесъл по заявлението на Н. К. за предоставяне на достъп до обществена информация.

Така постановеното разпореждане е правилно и съответно на дължимата преценка в производството по налагане на наказание за неизпълнение на съдебно решение. Доводите, изложени в становището към частната жалба, не сочат на изпълнение на съдебното решение към датата на издаване на атакуваното Разпореждане, доколкото решение № 418/14.03.2024г., издадено от кмета на община Велинград е представено за пръв път пред касационния съд.

Разпоредбата на чл. 304, ал. 1 АПК предвижда ангажирането на имуществена отговорност, чрез налагане на глоба на длъжностните лица, които не изпълнят задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. При повторно нарушение, нормата на ал. 2 разписва налагане на глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако неизпълнението се дължи на обективна невъзможност. По делото не се установяват обстоятелства, сочещи на обективна невъзможност за изпълнение на съдебното решение. Въпрос на административна организация е произнасянето по преписката, съобразно дадените указания и съответно изпълнение на съдебното Решение № 299/16.05.2023г., по адм. дело № 158/2023г. в предвидения от закона срок.
Влезлите в сила съдебни решения са задължителни за страните и е недопустимо под какъвто и да претекст да не се изпълнява съдебно решение, по силата на което органа е задължен да предприеме действия. Неизпълнението на влезлите в сила съдебни решения създава сериозна заплаха за функционирането на държавната власт и правовата държава.
Производството по реда дял VI, глава Х. АПК е специално производство, с което се налагат санкции на длъжностни лица, които не изпълняват задължения, произтичащи от влезли в сила съдебни атове. В това производство не се прилагат общите разпоредби, както и тези на ЗАНН. По този ред носят отговорност както едноличните административни органи, които не изпълняват задължения, произтичащи от влезли в сила съдебни актове, така и колективни административни органи, допуснали същото нарушение. Неоснователно е възражението на наказаното лице, чрез процесуалния му представител, че след като към момента на постановяване на съдебния акт за налагане на адм. наказание, съдебното решение е изпълнено и наказание не следва да бъде налагано, тъй като от момента на постановяване на съдебния акт до изпълнението му е изтекъл продължителен период от време, през който адм. орган е бездействал и е изпълнил съдебното решение едва след образуване на производството по адм.дело № 166/2024г., по описа на съда

Настоящия съдебен състав намира, че правилно и в съответствие с данните по делото е определен размера на наложената глоба в минимално на предвидената в разпоредбата на чл. 304, ал.1 от АПК граница.

Обжалваното съдебно разпореждане е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, контролирания съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид горното, обжалваното Разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

В АПК не е предвидена възможност за присъждането на разноски в производство по направено искане за налагане на административно наказание за неизпълнение на съдебен акт по реда на глава осемнадесета АПК. В производството по чл. 306 от АПК, когато на административния орган е наложена глоба, не се присъждат разноски в полза на лицето, инициирало производството, поради което направеното в тази връзка искане от страна на ответника по частната жалба следва да бъде отклонено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, XII-ти касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 1188/25.03.2024г., постановено по адм. дело № 166/2024 г., по описа на Административен – гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.