Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260037/гр. Варна, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на
шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№307/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на
Г.Б.С. и Р.Б.Д., двете от гр.Варна срещу решение №51/16.01.2020 г. по т.д.887/2019 г. по описа на ОС – Варна, с което е прието за
установено, че въззивниците в
качеството на авалисти, дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, в качеството на универсален правоприемник
на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* (заличен търговец), сумата 200 000 лева, представляваща част от неиздължена главница, цялата
в размер на 1 000
000 лв., по запис на заповед
издаден на 05.04.2017 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 и сл., вр.
чл. 485, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 17355/2017 г., на ВРС, XXXI с.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения, неправилно интерпретиране на
доказателствата и необосновани изводи.
Насрещната
страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Въззивната
жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск
с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, в качеството на универсален правоприемник на
„Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* (заличен търговец) срещу Г.Б.С. и Р.Б.Д., двете от гр.Варна, за приемане за установено, че ответниците в качеството на
авалисти дължат солидарно на ищцовото дружество, сумата 200000 лв., представляваща
част от неиздължена главница, цялата в размер на 1000000 лв., по запис на
заповед издаден на 05.04.2017 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 и
сл., вр. чл. 485, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена Заповед по реда на чл.
417 ГПК, по ч.гр.д. № 17355/2017 г., на ВРС, XXXI с.
Твърди
се, че на 05.04.2017 г., „Бултрейд-2002“ ООД, със седалище гр.Варна е издал
запис на заповед, с която се е задължил при предявяване в срок до 30.03.2019 г.
да заплати на ищеца сумата 1000000 лв. Задължението по записа на заповед било
авалирано при условията, при които е прието от лицата И.Д., Р. С. и
ответниците. Излага, че записът на заповед е бил надлежно предявен на издателя и авалистите, но
плащане не е извършено, поради което ищецът се е снабдил на основание чл.417,
т.10 и чл.418 от ГПК със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Ответниците
излагат, че ценната книга е подписана по силата на Анекс А21-104/2017 г. от
30.03.2017 г., към Договор за кредит № 104/2004 г. и за обезпечаване на
задълженията по него на „Бултрейд-2002“ ООД, като ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение срещу издателя и другите авалисти, поради което считат,
че не са налице основание за снабдяване със заповед за изпълнение и срещу тях. Релевират
се и възражения за нищожност на записа на заповед поради посочване наред с главницатата и лихвата
от датата на издаване,
както и несъответствие на посочения падеж с разпоредбата на чл. 486 ТЗ. Оспорват
се обстоятелствата относно надлежното предявяване на записа на заповедена за
плащане.
В
допълнителната искова молба, ищецът признава, че действително записът на
заповед е издаден като обезпечение по договор за банков кредит. Излага, че ответниците
не са страни по каузалното правоотношение, поради което и не е налице дублиране
между претенцията по каузалното правоотношение и тази по ценната книга. Оспорва,
че е налице погасяване на задълженията по каузалното правоотношение.
Варненският апелативен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че в полза на въззиваемия по
ч.гр.д. № 17355/2018 г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу въззивниците Р.Д. и Г.С. за сумата от 200000 лв., представляваща част от дължима главница по запис на заповед
цялата в размер на 1000000.00 лв., издаден на 05.04.2017 г., с падеж на предявяване в срок до
30.03.2019 г.
Записът
на заповед от 05.04.2017 г. е издаден „Бултрейд - 2002“ ООД, с уговорен е падеж
на предявяване в срок до 30.03.2019 г. и е авалиран при условията, при които е
издадена от И.Н. Д., Р. С. С. и двете въззивници.
С
нотариални покани, записът на заповед е предявен на издателя и на авалистите Р.
С. и И.Д. на 15.10.2018 г., както и на авалистите С. и Д., на 26.10.2018 г. и на
22.10.2018 г.
По
отношение на възразилите длъжници, имащи качеството на авалисти, в тежест на
кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно менителнично правоотношение между него и издателя за претендиранта
сума, както и наличието на надлежно учреден авал. В случай на установяване на
горните факти ответникът следва да докаже изпълнение на задълженията си по
записа на заповед.
Записът на заповед е обикновена форма на менителничното
задължение, създава задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. За
неговата действителност не се изисква да бъде изразена причината на
задължението, нито тя се обуславя от условията, които са уговорени между
страните. Записът на заповед е едностранно волеизявление, абстрактна сделка и
тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за издаването му
основанието. Не предпоставя като условие за действителност наличността на друга
основна сделка с каузален характер, нито пък валидност на правоотношението по
каузалната сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление
правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от
развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект
е издаден.
В този смисъл, разглеждането на характера на записа на заповед
като сделка налага извода, че в производството по установяване вземането по
издадената заповед за изпълнение, съдът трябва да направи проверка дали са
спазени изискванията на закона досежно формалните реквизити на записа на
заповед, тъй като строгата форма на записа на заповед е съществено условие за
неговата действителност и ако не съдържа едно от изброените в чл. 535 ТЗ
съществени условия, няма менителнична сила.
Представеният запис на заповед от 05.04.2017 г., съдържа
изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ. Същият е с падеж на предявяване в срок
до 30.03.2019 г., като с оглед вписаната клауза "без протест",
кредиторът е бил освободен от задължението да извърши протест поради неплащане.
Обстоятелството,
че след посочване на сумата, която издателет се е задължил да плати е посочена
и законна лихва върху нея за период от датата на издаване до окончателното плащане
на всички задължения по записа, не опорочава формата на записа на заповед, нито разколебава
безусловния характер на поетото задължение за плащане, поради което и следва да
се счита за неписана.
Неоснователно
е и възражението касаещо падежа на ценната книга. Безспорно, падежът е
определен на предявяване, което да се извърши до определена дата, което е в
съответствие с разпоредбата на чл. 476, ал. 1 ТЗ.
С
оглед на горното, съдът намира, че процесната ценна книга е съставена в
предписаната от закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл. 535 ТЗ.
Тъй
като авалистът отговаря солидарно с всички останали задължени лица по ефекта,
като от своя страна, по аргумент от чл.513, ал.2 от ТЗ, приносителят може да предяви
исковете си срещу всички задължени по лица, заедно или поотделно, без да губи
правата си срещу някой от тях, в случай, че първо е предявил иск само срещу
един от длъжниците, съдът намира, че с предявяването на ефекта е настъпила
изискуемостта на задължението както спрямо издателя, така и спрямо авалиста.
Доколкото
по смисъла на чл.592, ал.2 от ГПК, по реда на връчване на нотариална покана,
могат да се извършват всякакви съобщения, покани, предупреждения и отговори във
връзка с граждански и търговски правоотношения, съдът намира, че предявяването
на записа на заповед за плащане също може да се извърши с нотариална покана.
В настоящото производство, ответникът е навел възражения,
че между лицето спрямо което е авалирал менителничния ефект и поемателя съществува
правоотношение, което е причина за издаването на ценната книга.
Съдът
намира за неоснователни доводите на ответника относно каузалната сделка,
предхождаща издаването на запис на заповед, тъй като авалистът не разполага с
възможност да противопостави на ищеца, като приносител на ценната книга
възражения,които произтичат от каузалното правоотношение между издателя на
записа на заповед и нейният приносител (в този смисъл Решение №17/21.04.2011 г.
по т.д.№213/2010 на II Т.О. на ВКС, Решение №5/09.02.2010 г. по т.д.№268/2009г.
на II Т.О. на ВКС и др).
Това
обстоятелство следва от факта, че авалът, съобразно чл.483 - 485 от ТЗ е самостоятелно, неакцесорно задължение,
което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста,
независимо от задължението, което обезпечава. Поради автономния характер на
задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопоставя на на
приносителя на менителничния ефект възраженията, които самият издател би могъл
да противопостави самият издател – както абсолютните възражения за
недействителност на ефекта, така и неговите лични(относителни) възражения,
произтичащи от каузалното правоотоношение.
Това
правило е обусловено от невъзможността на авалиста да се позове на
недействителността на задължението на хонората. Поради самостоятелния самостоятелния характер на задължението на
менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на
менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият
хонорат - както абсолютните възражения за
недействителност на ефекта, с изключение на възражението относно
формата, така и неговите лични относителни възражения, произтичащи от каузалното правоотоношение.
Това
следва от изричната разпоредба на чл.485, ал.2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и
когато задължението, за което е дадено е
недействително поради каквато и да била причина, освен поради недостатък във
формата. От страна на авалиста са допустими всякакви възражение, включително и
лични във връзка с каузалното отношение на хонората и на приносителя единствено
в случаите, когато авалистът е страна по него. Когато обаче страни по
каузалното правоотоношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на
хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя, само ако
последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, като
злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя подлежи на изрично
доказване от авалиста.
Наведените
възражения за злоупотреба с право от страна на въззиваемия, изразяващи се в
прикриване на каузалното правоотношение и наличие на издадена заповед и
изпълнителен лист за задълженията по него срещу кредитополучателя и солидарните
длъжници по него са неоснователни и не представляват злоупотреба с право. Както
се посочи по-горе, записът на заповед е едностранна сделка и за неговата действителност не се изисква да бъде изразена
причината на задължението, нито тя се обуславя от условията, които са уговорени
между страните, поради което и кредиторът няма как да посочи в ефекта
дали ценната книга обезпечава конкретно правоотношение, а и самите авалисти не
са страна по такова правоотношение.
Действително
страните не спорят, а и от събраните доказателства действително се установява,
че в полза на въззиваемото дружество е била издадена заповед по чл.417 ГПК срещу
кредитополучателя и солидарните длъжници по сключения договор за кредит №
104/2004 от 21.04.2004 г. и 28 бр. анекси към него, сключени за периода
24.09.2004 г. – 30.01.2018 г., която след успешно проведен иск по чл.422 от ГПК
по т.д. № 1278/2018 г. на ВОС, се е стабилизирала. Не се установи обаче,
вземането по тази заповед за изпълнение да е било събрано по реда на
изпълнителното производство от издателя или някой от солидарните длъжници по
договора.
Неоснователни
са и доводите на въззивниците - авалисти, черпени от откритото производство по
несъстоятелност спрямо издателя „Бултрейд - 2002“ ООД /т.д.№15/2019 год. по
описа на ТОС/. По делото е установено, че кредиторът е предявил вземане срещу
несъстоятелния длъжник, произтичащо от каузалното кредитно правоотношение и че
същото е прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. Доколкото вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, то за издателя и кредитополучател, не е налице
възможост да оспори това вземане
в производството по несъстоятелност. Обстоятелството, че друг кредитор е
оспорил това вземане, произтичащо от каузалното правоотношение, не може да
рефлектира върху валидно възникналото менителнично поръчителство.
Неоснователно
е и възражението, че договор за кредит № 104/2004 г. не е сключен между
„Бултрейд-2002“ ООД и въззиваемото дружество, а с клон на чуждестранна банка,
доколкото след сключване на договора, клонът на „Банка Пиреос“ АД – Гърция,
като част от нейното предприятие е бил прехвърлен и е станал част от
преприятието на ищеца, с когото са сключвани всички последващи анекси след края
на 2005 г.
При
така установеното, в тежест на
въззивниците е да установят плащането на възникналото задължение, каквито
доказателства не са ангажирани, което обуславя извода, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Като е стигнал до същите правни изводи, ВОС е
постановил правилен съдебен акт и като такова обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като въззивният съд на осн. чл.272 от ГПК, препраща и към
мотивите на първоинстанционния съд.
Водим
от гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №51/16.01.2020 г. по т.д.887/2019 г. по описа на ОС – Варна, с което е прието за
установено, че Г.Б.С. и Р.Б.Д., двете от гр.Варна, в
качеството на авалисти, дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, в качеството на универсален правоприемник
на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* (заличен търговец), сумата 200 000 лева, представляваща част от неиздължена главница, цялата
в размер на 1 000
000 лв., по запис на заповед
издаден на 05.04.2017 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 и сл., вр.
чл. 485, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 17355/2017 г., на ВРС, XXXI с.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК,
в едномесечен срок от връчването му на страните.
РЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: