Р Е Ш Е Н И Е
№3068/28.6.2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на първи юни, през две хиляди и осемнадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело
№1807 по описа на Варненски
районен съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
предявена от Д. С. К., ЕГН ********** ***, действаща
в качеството й на майка и законен представител на детето Д.П.П., ЕГН ********** срещу
П.Ж.П., ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно осн. 150 СК за
изменение на месечна издръжка, определена в размер на 100 лева с решение
постановено по гр. дело
№9007/2010г. на ВРС, като същата бъде
увеличена на 250 лева месечно.
Излага
се, че за детето предвид неговата възраст са необходими повече средства за
отглеждане, като определения с горепосоченото решение размер на издръжката е
недостатъчен. Сочи, че ответника е в трудоспособна възраст, работи като моряк,
поради което намира, че същия може да заплаща без особени затруднения поискания
размер на месечната издръжка в полза на детето.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който предявения иск
се оспорва по размер. Излагат се възражения, като се посочва, че ответника не
упражнява труд по трудово правоотношение, а е безработен, при което не е
възможно да заплаща поискания размер на месечната издръжка от 250 лева в полза
на детето.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Представено по делото е съдебно
решение № 3882/19.11.2010г., постановено по гр. дело № 9007/2010г. на ВРС, с
което месечната издръжка в полза на детето е определена в размер на 100 лева месечно.
Представена е по делото служебна
бележка № 025/22.01.2018г., от която се установява, че детето Д.П.П. е ученик в пети клас в ОУ „Й.Й.“
гр. Варна.
Представен е амбулаторен лист
№001018/30.04.2018г., от който се установява, че детето е с поставена диагноза
„Алергичен ринит, неуточнен“, при което е насочено за
терапия изразяваща се във физио – терапевтични
процедури 20 бр.
Представен е график на детето за
поставяне на алергени за периода 13.02.2017г. – 09.06.2017г.
От представена по делото справка от
ТД на НАП гр. Варна се установява, че ответникът считано от 05.06.2017г. е с
прекратено трудово правоотношение, като няма данни за ново възникнало такова.
От удостоверение №
003-00054033/18.01.2018г. от ТП на НОИ
гр. Варна се установява, че ищцата е в отпуск за бременност и раждане, на осн. чл. 50 и чл.51 КСО, при което за периода 07/2017г. –
12/2017г. реализира доход от обезщетение
по посочения ред в размер на 460 лева месечно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Режимът на родителското алиментно
задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност
спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Доколкото от доказателствата по
делото се установи, а и не се спори между страните, че ответникът е баща на
детето, то съдът намира, че така предявения иск е доказан по основание.
Размерът на издръжката се съобразява
с възможностите и материалното състояние на родителите и същевременно с
необходимите за развитие на детето условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне нуждите на
детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация.
Предвид безусловния
характер на задължението за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете следва да се
определи адекватна на нуждите на
детето
издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да
престира последната. От събраните по делото доказателства се установи, че
ищцата, която упражнява преките родителски права по отглеждане на детето е в
отпуск за бременност и раждане, при което се ангажират доказателства за
получавани от нея обезщетения в размер на 460 лева месечно. Ответникът – баща
на детето няма данни да упражнява труд по трудово правоотношение, не са
ангажирани и доказателства за квалификация на последния съобразно наведени в
исковата молба твърдения, че същия може и има право да упражнява труд на борда на кораб. От друга
страна детето Д. се установи, че е ученик в пети клас в редовна форма на
обучение. Детето е с поставена диагноза „Алергичен ренит“,
което предоставя и лечение с поставяне на алергени, доказателства за която
процедура ищцата ангажира по делото. От момента на определяне на първоначална
издръжка от 100 лева до към настоящия момент с изминали 7 години. Потребностите
на детето са се увеличи, тук следва да бъдат включени разноските свързани с
учебния процес, дрехи, обувки и пр. Следва да бъде взето в предвид при
определяне размера на издръжката и поставената диагноза на Д., която предполага
освен лечение с медикаменти, така и специфични физио-терапевтични
процедури с поставяне на алергени, които са изпълнявани реално видно от
представените по делото писмени доказателства. Тези специфични по лечение на
детето разходи, както и предвид възрастта на същото предполагат необходимостта
от изменение на първоначалната издръжка. Същата обаче следва да бъде определена
съобразно възможността на родителите да престират
такава, възможност не само за ответника, а за ищцата, доколкото родителите
(заедно) са задължени да издържат своите деца, на осн.
чл. 143, ал.1 СК. Бащата не работи, няма данни да притежава имущество, същия
обаче е в трудоспособна възраст, няма данни за заболявания, които да
възпрепятстват упражняване на труд по ТПО, от което същия да реализира доходи.
Майката е в отпуск (съобразно наличните по делото писмени доказателства)
реализира доход от получаване на обезщетение по реда на КСО в размер на
минималния доход за страната. Така съдът като взема предвид потребностите на
детето и възможностите на родителите определя издръжка на последното в размер
на 260 лева месечно, като по-голямото парично участие от по 160 лева месечно
следва да бъде възложено на бащата, за сметка на преките родителски права,
които осъществява майката. Съдът намира, че ответника няма да бъде затруднен да
изплаща определения размер на месечната издръжка доколкото същата е определена
около минимума по закон, отделно от това какво вече бе посочено няма пречки П.
да упражнява труд по ТПО, от което да реализира доходи, с които да заплаща
дължимата в полза на неговото дете издръжка. Тук следва да бъде посочено, че
доходите и на ищцата са съобразени при определяне на издръжката в полза на
детето, като неприемливо би било да бъде прието, че същата с реализирания от
нея доход в минимален по закон размер, би могла да осъществява издръжка в
по-голям размер в полза на Д..
Издръжката се дължи
от подаването на исковата молба в съда – 07.02.2018г., ведно със законната лихва
за всяка забавена вноска, до настъпване на
законно основание за изменение или
прекратяване. Претенцията за заплащане на месечна издръжка за сумата
над 160 лева до предявения размер от 250 лева, следва да бъде оставена без
уважение, като недоказана.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението
подлежи на предварително изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
По отношение на разноските:
В исковото производство ищеца
релевира искане за присъждане на разноски, на осн.
чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, която хипотеза предпоставя
предоставянето на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице.
Посочения текст на чл. 38 ЗА дава възможност на адвоката да предоставя
безплатна правна помощ, и в случай че лицето, на което е била предоставена така
помощ му бъдат уважени претенциите, то насрещната страна, която се явява
задължена за разноски, следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение за
процесуално представителство на адвоката предоставил безплатната правна помощ,
като съдът определя размера на възнаграждението съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и съдебната практика по приложимостта
на чл. 38 ЗА в случая обективирана в определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение
№ 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Съгласно тази практика липсата на изрично уговорен
размер на адвокатското възнагражедение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне
на искането за присъждане на
възнаграждение. С оглед на това
и доколкото в договора за правна помощ №0160405/02.02.2018г. не е посочен
изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде
определен в съответствие с минимума по Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно сумата от 300 лева.
При тези съображения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Паскалев, предоставил безплатна правна помощ на ищеца в размер на 300 лева, на осн. чл. 38 ЗА.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 86,40 лева, съставляваща 4% върху увеличения размер
на дължимата месечна издръжка на тригодишна база, на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
присъдената със съдебно решение № 3882/19.11.2010г., постановено по гр. дело №
9007/2010г. на ВРС, с което месечната издръжка в полза на детето Д.П.П., ЕГН **********, дължима от П.Ж.П., ЕГН ********** ***, като я УВЕЛИЧАВА от 100 лева, на
160 (сто и шейсет) лева месечно, считано от датата на предявяване на иска в съда – 07.02.2018г. до настъпване на
законово основание за изменение или прекратяването й ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 160 лева до претендирания размер от 250 лева, на осн. чл. 143,ал.2 във вр.
с чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му
относно увеличението на присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда П.Ж.П., ЕГН ********** *** да заплати на адвокат З.Д. *** – партер сумата от 300
( триста) лева съставляващи възнаграждение за
процесуално представителство по указана на Д. Стилиянова К., ЕГН **********
***, действаща в качеството
й на майка и законен представител на детето Д.П.П., ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по
гр. дело № 1807/2018г. по описа на ВРС,
на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Осъжда П.Ж.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд държавна такса върху увеличения размер на
дължимата в полза на детето издръжка в размер
на 86,40 (осемдесет и
шест лева и 40 ст.) лева, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист, на осн. чл.
78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: