№ 24756
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110108199 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване за
разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец Б. П. К.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр.София, бул.* ** чрез адв.И. Л.-САК,
срещу ответник Д.Е. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес гр.София, *, **, със съдебен
адрес гр.София, жк.Младост-1, ** чрез адв.П.С.П.-САК, която удовлетворява изискванията
за редовност по чл.127 и чл.128 ГПК, въвеждайки допустими за разглеждане искове, родово
и местно подсъдни на СРС с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на ИМ/ОИМ/ от ответника по делото с
вх.№186013/29.6.2023г., с който исковете са изцяло оспорени като неоснователни.
С оглед горната констатация съдът намира, че са налице предпоставките за изпълнение
на процедурата по чл.140 ГПК по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, изготвяне на проекто-доклад и произнасяне по доказателствените искания на
страните.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на 20.10.2023г. от 10,00 часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилият писмен отговор.
СЪОБЩАВА на страните проект на доклад по делото /съгласно установеното по
ИМ, 3бр. УМ на ищеца и ОИМ от съда до момента на производството/, в следния смисъл:
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца срещу ответника
обективно кумулативно съединени искове, като се моли съдът да се произнесе с решение, с
1
което да осъди ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ дължими за ТВ по ТД
от 5.3.2002г. и споразумение от 16.3.2022г. сума от 2319,61 лева, както и лихва за забава от
85,60 лева за период 30.4.2022г.-15.2.2023г.
Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение/ТПО/ по силата
на сключен ТД от 5.3.2002г. прекратен със Заповед №933/20.1.2021г. с основание чл.328,
ал.1, т.3 КТ. Твърди се, че на 16.3.2022г. двете страни са сключили споразумение за
изплащане на останало дължимо ТВ в размер на 2519,61лв. разсрочено на вноски от по
200лв/месечно за период 31.3.2022г.-28.2.2023г. Била платена само първата вноска от 200лв.
Затова ищеца е предявил иск за осъждане на ответника да заплати остатъка от сумата по
споразумението от 2319,61лв. и лихвата за забава от 85,60лв. за период 30.4.2022г.-
15.2.2023г.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да се присъдят
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в депозирания писмен отговор/ОИМ/, застъпва становище за
неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. Твърди, че е издал
Заповед №880/23.03.2020г. за непълно работно време с продължителност от 6 часа, Заповед
№937/20.02.2021г. за непълно работно време с продължителност от 4 часа и Заповед
№981/23.04.2021г. за непълно работно време с продължителност от 6 часа, във връзка с
обявеното извънредно положение в Р.България с Решение от 13.03.2020г. и обявената
извънредна епидемиологична обстановка с Решение № 325 на Министерския съвет от 14
май 2020 г., удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение
№ 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от
15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на
Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25
септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г., Решение
№ 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г. и Решение № 395 на Министерския съвет
от 28 април 2021 г. и Решение № 426 на Министерския съвет от 26 маи 2021 г., както и
поради намаленият обем на работа при ответника Д.Е. ООД.
Поради изложеното се моли съдът да отхвърли предявените искове.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.128 КТ
и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че са били във валидно трудово
правоотношение/ТПО/, прекратено със Заповед №933/20.1.2021г., както и подписване на
споразумение между страните от 16.3.2022г. поради неизплатени заплати на ищеца,
останали като задължение на ответника.
СПОРНИТЕ ФАКТИ – не се установяват такива, с оглед подадения ОИМ.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 ГПК, указва на ищеца, че в
2
негова тежест е да докаже наведените с ИМ твърдения.
Ответникът от своя страна е длъжен да докаже своите възражения, които към
настоящия момент са неясни, доколкото изложеното в ИМ въобще не е оспорено.
УКАЗВА НА страните, че са ангажирали доказателства за твърденията си, затова съдът
не дава указания на страните какви още доказателства следва да ангажират.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищеца и
описани в исковата молба и от ответника с отговора писмени документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на ССЕ за изчисляване
на лихва, защото за изчисляване на законна лихва за забава може да се направи с електронен
калкулатор на НАП, т.е. ищеца може да представи изюисленията си за лихвата от ползван
електронен калкулатор на НАП.
УКАЗВА на ищеца, че може да се запознае с ОИМ в съда, доколкото същия е изпратен
на и-мейл на СРС, или в електронен вид чрез ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
доказателствените си искания и да ангажират доказателствата си, след което губят тази
възможност.
УКАЗВА на ответника, че след подаден отговор по реда на чл.131 ГПК губи
възможността поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл
да наведе в отговора си.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекратипроизводството.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
3
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4