№ 298
гр. П., 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20234400500090 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.274 вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна
въззивна жалба от М. М. Д. ЕГН ********** от гр.В. срещу Определение
№5003 от 08.12.2022г. по гр.д.№5114/2022г. на Районен съд гр.П., с което е
върната исковата й молба на осн. чл.129 ал.3 от ГПК и прекратено
производството по делото.
В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно,
поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че парцел ЕКАТТЕ *** с №
*** е одържавен като собственост на Община Д.М.. Иска е по ЗСПЗЗ чл.14. В
качеството й на наследник на имот, намиращи се в землището на гр. Т.,
община Д.М., област П., съгласно документ за собственост на М.Д.М., а
парцел ЕКАТТЕ *** с № *** е бил част от двор по НА № 91 т.1 д. ***/1987 г.
и сега е нива в размер на 0,707 дка. Желае да й бъдат възстановени от
Общинска Служба Земеделие Д.М.. Парцелът е включен в ТКЗС преди 1958
г. и е отделен от парцел по НА № 91 т.1 д. ***/1987 г. настоящо е нива
ЕКАТТЕ *** парцел с № *** в размер на 0,707 дка. С НА № 91 т.1 д. ***/1987
г. е определено дворно място на М.Д.М., което е продадено, но парцел с №
*** в размер на 0,707 дка. не бил част от разпоредителната сделка, по това
време е бил отнет от ТКЗС със съседи ПИ №***, №***, №*** местност „***".
Заявява , че имот ЕКАТТЕ *** парцел с № *** в гр. Т. в момента е
1
собственост на Община Д.М..
П.ски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и
доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт
съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради
което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по
тълк. д. № 6 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасяне по частна жалба
срещу определение въззивният съд следва да извърши цялостна проверка на
валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, без
да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания.
В тази насока следва да се отбележи, че както от самата искова молба,
така и от депозираната жалба става ясно, че се претендира възстановяване на
собственост върху земеделска земя която преди това е била дворно място.
Ищцата- жалбоподателка предявява иска си срещу Общинска служба
земеделие и гори и настоява, че това е ответника, след оставянето на ИМ без
движение и даването на възможност за отстраняване на нередовностите.
Окръжният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция, че
нередовностите на ИМ не са отстранени нито в дадения срок, нито към
настоящия момент. Първо ответник в производството не може да бъде
Общинска служба земеделие и гори, както се твърди в ИМ, уточнителната
ИМ и жалбата. В случая срокът за подаване на заявление по чл.11 ал.1 от
ЗСПЗЗ е отдавна изтекъл, а същевременно няма и постановен отказ от ОбСЗГ,
по повод собствеността върху този имот. Така, че няма основание и за
образуване на производство по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.
Също така изтекъл е и срокът за подаване на иск по чл.11 ал.2 от
ЗСПЗЗ, в което производство евентуален ответник би била ОбСЗГ.
Претенцията по скоро следва да се квалифицира, като такава по чл.14
ал.4 от ЗСПЗЗ, макар да няма конкретизирано такова искане, но доколкото се
сочи, че замята е актувана като Общинска собственост. Този иск обаче също е
недопустим в конкретната хипотеза.
Установяването на вещни права към минал момент е допустимо само по
2
ограничен брой изрично предвидени в закона искове като например иск по
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 8 ЗВСВГЗГФ, чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) и
др. В конкретния случай липсва правен интерес от водене на иск за
установяване на право на собственост към минал момент, тъй като силата на
присъдено нещо се формира към момента на приключване на съдебното
дирене. Спорното материално право следва да съществува или не съществува
към момента на предявяване на иска и само ако това е така, съдът може да
обоснове извод кому то принадлежи, респективно не принадлежи. Ако фактът
на съществуването на едно право или правоотношение в миналото има
значение за други правоотношения, които са налице в настоящия момент, то
страната има възможност да се защити като предяви спорните съществуващи
права, но не и като претендира в самостоятелно исково производство
установяването на права към минал момент. Ищецът има правен интерес да
предяви иск за право на собственост към настоящия момент и срещу лицето,
което претендира да е собственик и по този иск ще бъде изследван и въпросът
дали това лице е било собственик и към минал момент. Процес за
състоянието на собствеността към минал момент е безпредметен, тъй като
няма да даде защита на накърнени към настоящия момент права./
Определение № 4281 от 24.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3707/2022 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията М.Д./. Същественото в случая е, че ответна страна
по този иск следва да е лицето, което претендира или притежава правата
върху съответния земеделски имот, което е Община Д.М., а не ОбСЗГ.
Категорична е съдебната практика, че оспорване принадлежността на
правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание
чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по
чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ/ Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г., по тълк.
д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС/.
Както вече бе посочено, поради изтичане на законовите срокове няма
възможност за иницииране на производство по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ,
същевременно няма и решение, с което да се обективира отказ за
възстановяване собствеността върху тези земеделски земи, и няма предмет на
обжалване по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ. Тъй като производство не може да започне
поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
3
Предвид и факта, че нередовностите не са отстранени от ищеца в срок,
то правилно съдът е приложил и санкционната норма на чл.129 ал.3 от ГПК,
като е върнал исковата му молба и прекратил производството по делото. Ето
защо П.ски окръжен съд счита, че постановеното от ПРС определение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, П.ски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №5003 от 08.12.2022г. по гр.д.
№5114/2022г. на Районен съд гр.П., с което е върната исковата молба от М.
М. Д. ЕГН ********** от гр.В. на осн. чл.129 ал.3 от ГПК и прекратено
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4