№ 4129
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100508706 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД, ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк.
Ц.Р. срещу решение № 12695/27.06.2024 г. на СРС, 63 състав, постановено по
гр.д. 2 453 /2024 г., в частта, в която е отхвърлен иска за главница над сумата
от 327, 49 лв. до претендираната с исковата молба от 1 307, 56 лв., както и в
частта за лихвата за забава, в частта, в която е отхвърлена претенцията,
съставляваща горницата над сумата 107, 65 лв. до претендираната в исковата
молба 429, 79 лв., както и в частта за разноските. В жалбата са наведени
твърдения, че СРС неправилно е приложил коефициент за овехтяване на
вложените в ремонта на автомобила части, което било недопустимо. Иска се
отмяна на решението, в неговата обжалвана част, като бъде постановено ново,
с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, чрез юрк. И.А., в който са наведени съображения относно правилността на
1
обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се
сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 411 от КЗ, обективно кумулативно съединен с акцесорен иск с правно
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Страните не са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната
отговорност, касаещи механизма на ПТП и вината за неговото осъществяване.
Спорът между същите е концентриран единствено в начина на определяне на
регресното вземане с оглед прилагане или неприлагане на коефициент на
овехтяване на вложените в ремонта на автомобила – застраховано имущество
части.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Не се спори, че по отношение на лек автомобил „Фиат Крома“ с рег. №
********* е налице сключен договор за застраховка, покриващ риска „Каско“
при ищцовото дружество и същият е със срок на действие 22.05.2019 г. –
21.05.2020 г.
2
Не е част от предмета на спора, че в срока на действие на договора е
осъществено ПТП с участие на застрахованото МПС. Не е формиран спор и
относно обстоятелството, че виновен за пътния инцидент е водача на лек
автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № *********, застрахован при ответното
дружество по риска „Гражданска отговорност“.
Не е част от предмета на спора, че по повод пътния инцидент, ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение в общ размер на 5 355, 39
лв., включващо и ликвидационни разноски.
Не е спорно и обстоятелството за извършено доброволно извънсъдебно
плащане от страна на ответника, застраховател по риска „ГО“ на виновния
водач, на сума в размер на 4 047, 83 лв. в полза на ищеца по линия на
регресната отговорност.
Изслушаната САТЕ пред СРС, изготвена от вещото лице инж. Й.Й. е
обективирала извод, че стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „Фиат Крома“, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП възлиза на 7 051, 67 лв. като обичайните ликвидационни разноски са
от порядъка 10-25 лв. Заключението е прието без възражение от страните.
Вещото лице е посочило в заключението си, че ако се приложи коефициент на
овехтяване стойността, необходима за възстановяване на автомобила би
възлязла на 4 283, 52 лв. СРС е възприел този извод на вещото лице по
причина, че автомобилът бил в експлоатация над 5 години към момента на
ПТП.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод на СРС. Дължимото
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Същото не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да
бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че размерът на
застрахователното обезщетение е ограничен и от максималната
застрахователна сума като в нейните рамки се определя и стойността на
подлежащата на репариране вреда. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл
3
е константната съдебна практика, установена с решение № 6/2.02.2011 г. по т.
д. № 293/2010 г. на Първо ТО на ВКС, решение № 206/3.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на Второ ТО на ВКС.
По повод възражението за задължително приложение на Методиката
към Наредба 24 на КФН, заявено в отговора на въззиваемата страна, следва да
се има предвид, че принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 ал.2 от
КЗ означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането. Методиката
не дерогира приложението на горецитираната разпоредба, доколкото
обезщетението не надхвърля размера на застрахователната сума по договора
/решение 115/9.07.2009 г. по търг. дело № 627/2008 г. на Второ ТО на ВКС,
решение 52/ 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на Първо ТО на ВКС, ТК,
решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/2010 г. на Първо ТО на ВКС и др./.
При липсата на други възражения, заявеният иск по чл. 411 от КЗ е
изцяло основателен и доказан по размер. С оглед основателността на главния
иск и акцесорния характер на претенцията по чл. 86 ал.1 от ЗЗД и при
приложение правилото на чл. 162 от ГПК, той също подлежи на уважаване.
С оглед несъвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна
инстанция с тези на СРС, първоинстанционното решение, в неговата
обжалвана част, следва да бъде отменено и постановено ново, с което
заявените искове да бъдат изцяло уважени.
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне и в частта относно
разпределението на разноските пред СРС като на ищеца се следва
допълнителна сума за разноски от 414, 49 лв., над тези присъдени с
първоинстанционното решение включително присъдените под условие,
доколкото същото е изпълнено, която сума представлява пълния размер на
сторените от ищеца съдебни разноски в производството пред СРС, като в
частта на разноските, присъдени на ответника решението следва да бъде
отменено.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззивника се следва сумата от 150
лв. – внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
4
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12695/27.06.2024 г. на СРС, 63 състав,
постановено по гр.д. 2 453 /2024 г., в частта, в която заявените искове по чл.
411 ал.1 от КЗ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД са отхвърлени, както и в частта за
разноските за сумата от 187, 38 лв. и сумата от 74, 94 лв., присъдени на ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да
заплати на ЗАД „Армеец“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 на основание чл. 411 ал.1 от
КЗ сумата от 980, 07 лв. – регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за имуществени вреди на лек автомобил
„Фиат Крома“ с рег. № *********, причинени от ПТП, осъществено на
02.07.2019 г. в гр. Перник, представляващо горницата над сумата от 327, 49
лв., присъдена с решението на СРС, до пълния предявен размер от 1 307, 56
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от
322, 14 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 11.01.2021 –
11.01.2024 г., представляваща горницата над сумата от 107, 65 лв., присъдена с
решението на СРС до пълния предявен размер от 429, 79 лв., както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 414, 49 лв. – съдебни разноски пред
СРС, представляващи горницата над присъдените с решението на СРС до
пълния предявен размер, както и сумата от 150 лв. – съдебни разноски пред
настоящата инстанция.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6