Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 108

 

   гр.Белоградчик, 25.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

         при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 131 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на Т.И.Й. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 395/23.04.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 50,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – тов.автомобил, м.”УАЗ” с рег. № СО 86 45 РА и на същото основание - чл.273 ал.1 от ЗГ постановено отнемането в полза на държавата на  предмета на нарушението – 3,00 пр. куб.м. дърва за огрев /дъб/.

           В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърдят се допуснати нарушения при издаване на НП – налагане на две отделни наказания вместо едно, не проведено изследване относно стойността на предмета на нарушенията и вещта, средство за осъществяването им, и се иска допускането до разпит на свидетел при довеждане и назначаването на оценителна експертиза. В с.з. жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител. Последният, от негово име поддържа жалбата, излага доводи, че двете нарушения са извършени в условията на идеална съвкупност, поради което следва да се определи едно общо наказание за тях. Иска се и отмяна на НП в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на чуждото за жалбоподателя МПС, тъй като собственикът му и ползвателят му не са давали съгласие , нито са имали знанието, че Т.Й. ще извърши нарушение по ЗГ с него.

          Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител, но по делото е депозирано то нейно име писмено становище по същество на казуса, като се иска потвърждаване на НП, предвид доказаност на деянията, авторството им и вината на този автор - жалбоподателят.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

           На 10.04.2019 г., около обяд, в ДГС-Белоградчик постъпила информация по повод сигнал на служител на полицията, че в землището на с.Р., обл.В., м.”С. д.” е спряно МПС, натоварено с дърва. По този повод – с цел проверка, било поискано и съдействие и били изпратени и служители на ДГС към мястото. Когато свид. Ал.А. – горски надзирател при ДГС-Белоградчик и колегата му Г.Г.  пристигнали на мястото заварили полицейския служител Н.Й., който бил спрял за проверка МПС – тов.а. м.”УАЗ” с рег. № СО 86 45 РА, с водач Т.Й.. На място бил и водачът  - жалбопод. Т.Й.. В МПС били натоварени 3,00 пр.куб.м. дърва за огрев , от вида  дъб, на които нямало поставена КГМ, и които били измерени от служителите на Горското стопанство. Те поискали на Т.Й. и надлежен документ – превозен билет, какъвто той не представил, и се оказало, че въобще няма издаван. При това св.А. съставил констативен протокол за случая. Автомобилът и дървата били задържани, и предадени за отговорно пазене на домакина при ТП-ДГС-Белоградчик. А А. съставил на място и АУАН № 395 от 10.04.2019 г., на Т.Й. за нарушения по “по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ”, като вписал в него , като свидетели на установяване на нарушението – колегата си Г.Г. и Н.Й. от РУ-Белоградчик. Нарушителят не отрекъл въобще провиненията си, подписал акта и приел копие от него.

         На 23.04.2019 г. въз основа на АУАН № 395/10.04.2019 г. е издадено и обжалваното НП № 395/2019 г. на РДГ-Берковица.

         По искане на жалбоподателя Й., съдът е назначил провеждането по делото на съдебно оценителна експертиза със задача към вещото лице да даде заключение относно стойността на дървата, предмет на нарушенията, а също и на МПС – ползвано от Й. за извършването на провиненията. Заключение по тази експертиза е депозирано, съдът е приел същото като писмено доказателство по казуса.

          При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

          Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

         При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление – частично само.

По съществото на казуса, съдът намира за безспорно установени вина и авторство на Т.Й. за деянията, приписвани му с акта и НП. Жалбоподателят е бил спрян и му е извършена проверка и от служител на полицията, а пристигналите след това служители на ТП-ДГС-Белоградчик, вкл. и актосъставителят, са констатирали безспорно приетите от съда за истинни факти – с посоченото МПС в АУАН и НП, жалбоподателят Т.Й. да е превозвал / “транспортирал” / 3,0 пр.куб. м. дърва – дъб. Тази дейност Т.Й. извършвал без дървата да са маркирани, и без да притежава надлежен документ за техния транспорт -  превозен билет, което и не отрекъл тогава.

         Предвид всичко гореизложено, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил съставите на две отделни административни нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ.

         Съдът отбелязва тук, чене намира за правилен доводът, изтъкван от страна на жалбоподателя – за допуснато нарушение от АНО, който е определил две отделни санкции на виновното лице, след което не ги е групирал в едно общо такова, предвид “идеалната съвкупност” на осъществените провинения. Действително  ЗАНН / в чл.11/ прави някои препратки към институти на НК, позволявайки, всъщност задължавайки АНО и съдът  да ги прилагат и в админ.нак.производства. Изброяването на тези институти обаче е изчерпателно, а в нормата на чл.11 от ЗАНН- съвкупността на деянията и групирането на санкциите за тях / по смисъла на НК/ – не се споменава, респ. не следва да се считат за приложими тук. Още повече, изрично в чл.18 от ЗАНН законодателят е разпоредил: наказанията за отделните админ.нарушения да се търпят поотделно, т.е те не могат да се кумулират и се понасят така, както са определени – за всяко нарушение - наказание. Или съдът намира, че правилно в случая АНО е дефинирал, както дейността на провинилия се – определяйки я по два отделни, самостоятелни състава на ЗГ, така и санкционирайки я - с две отделни наказания. 

         В горния ред на мисли, съдът отчита, че в санкционната норма на чл.266 ал.1 от ЗГ е предвидено административно наказание "глоба" в размер от 50 до 3 000 лв. за редица нарушения по закона, включващи и тези по чл.213 ЗГ.

         АНО в случая е преценил, че на нарушителя се следва наказание “глоба” в размер  на по 50 лв. за всяка една от проявите му на 10.04.2019 г., респ. минималният такъв за всяка. По делото не са представени никакви данни за други, подобни прояви на нарушителя – нарушаване нормите на ЗГ. Липсват и всякакви доказателства за финансовото положение на Т.Й. -  АНО не е и изследвал за такива, нито събрал подобни, отчитайки съвкупно и останалите обстоятелства известни по делото, съдът намира наистина за  правилно определен размера на санкциите “глоба”. От една страна, съдът не намира за установено, дали жалбоподателят работи и има редовни трудови доходи, дали притежава недвижимо или движимо имущество. На следващо място, количеството дърва, които са транспортирани от нарушителя е малко.

         При цялостна преценка на така изложените факти – сред които и смекчаващи отговорността на дееца, и отегчаващи същата, съдът намирайки превес на първите, намира, че следващите се наказания на нарушителя за двете отделни прояви, предмет на делото, е законосъобразно и целесъобразно да бъдат определени в размер на минималния по чл.266 ал.1 от ЗГ. Съдът, съобразявайки се с това и с чл.27 от ЗАНН , счита, че “глобите”, които следва да понесе като наказание Т.Й. за настоящите му прояви, е справедливо да са в размери на по 50,00 лв., за всяко нарушение.

         В чл.273 ал.1 от ЗГ се указва съдбата на предмета на нарушенията по закона и тази разпоредба касае всяко едно нарушение по този закон. Ето защо съдът намира, че постановеното с НП отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 3,0 пр.куб.м. дърва – дъб, е също законосъобразно  /при положение разбира се, че съдът вече прие за доказано извършването на нарушенията по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, авторството им и вината на извършителя/.

Относно обаче разпореденото отнемане на средството на извършване на админ.нарушение – МПС, съдът намира, че същото е неправилно и  незаконосъобразно. Съгласно чл.273 ал.1 от ЗГ "вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им". Безспорно / въпреки изисканата и не представена справка от сектор “ПП” при  СДВР/ е че, МПС – “УАЗ” с рег. № СО 86 45 РА е собственост на ФЛ, различно от жалбоподателя. Това се установява от представените в с.з. на съда копия от регистрационни талони на същото МПС.  Съдът обаче намира, че е налице хипотезата, установена в чл.273 ал.1 от ЗГ, недопускаща отнемането на вещта, с която е извършено нарушението, ако се установи, че е използвана независимо от волята на собственика или против нея. Съдът приема, че е налице такъв именно случай, или поне не е доказано обратното. Задължение на АНО е да установи безспорно всички факти и обстоятелства, имащи отношение към отговорността на едно лице, на което се вменява извършването на админ.нарушение. В хода на админ. нак. производство въобще не е изследвано, в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН от наказващия орган - обстоятелството дали ползването на вещта за извършване на нарушението е станало със знанието или съгласието на собственика или напротив. Санкциониращият орган не е събирал въобще доказателства дали формалният собственик на вещта е знаел за ползването му и дали не е давал съгласие за това. Ето защо съдът не може да приеме, че формалният собственик на ползваното МПС е знаел въобще, за да се съгласи или не се противопостави, за извършване на нерегламентирано транспортиране на дървесина, и въобще не е знаел кога и с каква цел е ползвано това превозно средство. Дори и тази вещ, да е била предоставена за ползване от трето ФЛ – свид.Ив.Й. , това не променя горните факти и правни изводи – собственикът й не е знаел от кого и за какво ще се ползва тя на 10.04.2019г. Самият фактически владелец на вещта, преди извършване на нарушенията – И. Й., макар и брат на жалбоподателя, под страх от наказателна отговорност даде показания, в смисъл, че също не знаел или позволявал на Т.Й. да ползва МПС за незаконен транспорт, на незаконно добити, дърва.  Предвид изложеното съдът намира, че АНО незаконосъобразно е постановил отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – МПС, м.”УАЗ” с рег. № СО 86 45 РА.

Съдът отбелязва само, че общият нормативен акт, регламентиращ провеждането на админ.нак.производства – ЗАНН, в чл.20 ал.4, не позволява отнемането в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на админ.нарушение, когато тяхната стойност не съответства на характера и тежестта на админ.нарушение, в която насока за прецизност съдът е провел изследване. Съдът по искане на жалбоподателя е назначил провеждането на оценителна експертиза, макар и в последствие / след изясняване собствеността на МПС/, това се явява и не необходимо – МПС, предмет на АУАН и НП се оказа не собственост на нарушителя, в който единствено случай ЗАНН – чл.20 ал.1 и ал.3, позволява да се прави преценка по чл.20 ал.4 от ЗАНН. Т.е.  когато средството, чрез което е осъществено админ.нарушение, не е собственост на самия нарушител, не е и приложим чл.20 ал.4 вр. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. А в конкретният случай – по настоящето дело, в специалният закон – ЗГ, законодателят е предвидил специален ред, по който се извършва разпореждане с вещите, послужили за извършване на нарушения.

По сочените до тук, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, средство за извършване на вмененото админ. нарушение, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, докато в останалата му част - потвърдено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 395/23.04.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която  на Т.И.Й. ***, с ЕГН **********, са наложени две отделни наказания „глоба” в размер на по 50,00 лв. на едно и също основание - чл.266 ал.1 от ЗГ, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, както и е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението - 3,00 пр.куб.м. дърва за горене – дъб, на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ.

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 395/23.04.2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която спрямо Т.И.Й. ***, с ЕГН **********, е постановено на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършването на нарушенията по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ -  тов.автомобил  м.”УАЗ” с рег. № СО 86 45 РА.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                              

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: