Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260464 Година 13.12.2021 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На първи декември Година две хиляди двадесет и
първа,
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар БОРЯНА КОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 812 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове по
чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.294 от ТЗ.
Ищецът „Спийдфлоу Къмюникейшънс лимитид“, ЧЮЛ,
регистрационен № 5049330, със седалище и адрес на управление Обединено кралство
на Великобритания и Северна Ирландия, гр. Лондон, W5 3HL, 55 Hang Lane, представлявано от управителя
В.Е., чрез адв. Д.Д., съдебен адрес ****, иска осъждане на „Бу Медия“, ЧЮЛ с
регистрационен № 579302, със седалище и адрес на управление Полша, област
Мазовецка, гр. Варшава, с посочен по делото адрес Площад Пилсудскиего 1, 00
– 078, представлявано от К.Ц., да плати сумата от
16 050.80 евро, представляваща задължения по фактура № 310719/SF-0005658 от 31.07.2019г. и
фактура № 310819/SF-0006812 от 31.08.2019г., за предоставени
услуги по Договор № SF – 3576 от 29.03.2018г., ведно със законна
лихва върху сумата от сезиране на съда на 26.09.2019г. до изплащането й.
Твърди, че с ответника имат
сключен писмен договор за взаимодействие между телекомуникационни системи на
страните чрез отворен IP с цел предоставяне на глас по
IP в съответствие с условията на
договора. Услугите за предоставяне на гласови данни се предоставят от страните
взаимно на базата на отложено плащане, с плащане в края на всеки период от
фактуриране, съгласно клаузи на договора. Също така страните са имали уговорен
лимит на кредита, при надвишаване на който е възможно преустановяване при
предоставяне на насрещната услуга и искане за плащане.
В изпълнение на договора ищецът и ответникът
са си предоставяли взаимно услугата и са издавали фактури, при което обичайната
им практика е била при наличие на насрещни изискуеми задължения да извършват
прихващане по фактурите,в резултат на което по – малкото задължение се е
погасявало, а остатъкът до размера на по – голямото е бил заплащан от
съответното дружество по банков път. Така за юли и август ищецът е издал двете
фактури с общ размер на дълга по тях 21 820.02 евро, част от който е
прихванат със задължения на ищеца към ответника също по две фактура от по
3 580.07 евро и 2 189.15 евро /фактура № В0008-136-201908 от
01.08.2019г. в размер на 3 580.07 евро и фактура № В0007-136-201909 от
02.09.2019г. в размер на 2 189.15 евро/, в резултат на което остатъчната
стойност на дълга на ответника е 16 050.80 евро. Сумата надхвърля
уговорения лимит, не е платена след покани, поради което се търси.
Уточнява, че между страните е
водена кореспонденция за дължимите и неплатени суми, при което ответникът в
нито един момент не е оспорил задълженията си по фактурите. С електронно писмо
от 10.09.2019г. ответникът е уведомен, че достига кредитния лимит и балансът му
е минус 16 050.77 евро, необходимо
е да плати, за да се избегне спиране на услугите. С отговор от същата дата
ответникът посочва, че има затруднения и се опитва да плати, което ще отнеме
време. Като признание на дълга е
извършеното от ответника частично плащане на 02.08.2019г. в размер на
2 158.10 евро.
Уточнява, че в чл.6.5 от
договора е посочена процедура за решаване на спорове при фактуриране: при спор
страната трябва в 10 – дневен срок от издаване на фактурата да я оспори писмено
като представи и договорените документи. Твърди, че отвеникът не е оспорил
двете фактури до момента по тази процедура пред него.
Уточнява, че в първата фактура
за 17 064.83 евро е посочено, че това е стойност на база генериран трафик
за м. юли 2019г. в размер на 2 038 052.54 минути, предоставен и
използван през юли 2019г., който на хартиен
носител е над 40 000 страници. За втората фактура на стойност
4 755.19 евро е посочено, че е стойността е на база генериран трафик за
568 018.72 минути, предоставен и използван през август 2019г., който на
хартиен носител е над 12 000 страници.
Възразява, че ответникът е
наясно с ползвания трафик и оспорването сега е недобросъвестно.
Уточнява, че с електронното
съобщение от 10.09.2019г. ищецът е уведомил ответника за достигане на кредитния
лимит и за необходимостта да плати.
Ангажира доказателства,
претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът
не признава исковете по основание и размер. Признава сключване на писмения
договор от 29.03.2018г. между страните с предмет сътрудничество между
телекомуникационните системи на страните чрез отворен IP за
пренос на глас чрез IP в съответствие с договора, както и
задълженията по договора за взаимно предоставяне на услугата. Признава, че
определят условия и правила за плащане, според които всички плащания трябва да
се извършат в края на всеки период на фактуриране, който е 30 дни като
фактурата трябва да бъде издадена всеки път в рамките на 2 дни след края на
периода на фактуриране и заплатена изцяло в срок до 30 дни, считано от деня на
нейното получаване. Признава, че на 01.04.2019г. е сключен Анекс № 3 към
договора за промяна на валутата в евро.
Твърди,
че до 31.08.2019г. съвестно и навременно изпълнява всичките си задължения.
Признава, че на 01.08.2019г. получава първата фактура на стойност
17 064.83 евро, но възразява, че в нея не е определено ясно и разбираемо
начина на фактическото и правно основание за тази стойност, начина на
изчисляване на сумата и не е приложено никакво доказателство за дължимостта й.
Твърди, че поради съмнения не е заплатил фактурата. Същото възразява и за
втората фактура на стойност 4 755.19 евро – да не съдържа фактически и
правни основания за сумата, начина на изчисляването й и за нея също не са
приложени писмени доказателства. По втората фактура възразява и, че е издадена
преди изтичане на договорения период от 2 дни след края на периода на
фактуриране и че се сезира съда преди изтичане на договорения период за
плащането й, т.е. преди падежа й. За тази фактура също възникнали съмнения за
основателността й.
Възразява
да не е дал основание за съдебно търсена защита от
ищеца, което е с оглед разпределяне разноските по делото.
По
същество възразява, че не дължи сумите по двете фактури. Ищецът не
е имал правно основание и компетентност да извръшва прихващане със свои
задължения. Твърди, че сумите по двете фактури не са изчислени правилно и в
съответствие
с договора. Не признава твърденията, че не изпълнява задълженията си към
кредиторите си и че извършва действия към ликвидация на имуществото си. Не
признава да има проблеми с финансовата ликвидност.
Възразява,
че нормата на чл.5.9 от договора не е ясна кое от точките се отнася към
кредитния лимит, поради което следва да се счита за необвързваща страните по
договора, тъй като счита, че е недопустимо правото за искане на плащане и за
спиране на услуги да зависи от неясни и неразбираеми показатели. В нормата се
посочва кредитен лимит от 0 евро. При прилагането й в този вид възразява, че
това означава искане за незабавно плащане и прекратяване на услугите във всеки
моменти, когато има дълг или забавено плащане, дори то да е 0.01 евро.
Възразява, че тази норма на договора и прилагането й нарушават принципите за
сигурност и стабилност на икономическия оборот и за това следва да не се
прилага като се замени с разпоредби на закона.
Възразява,
че ищецът не му е изпратил писмено известие по смисъла на чл.5.9 от договора
като условие да се иска незабавно плащане.
Възразява,
че към датата на предявяване на исковете сумата по втората фактура в размер на
4 744.19 евро, дори да е правилно изчислена и дължима, не е била изискуема
– падежът за плащане не е настъпил.
Не
признава дължимостта на сумите по двете фактури като възразява, че не са
изчислени правилно по правилата на договора, а са произволни суми.
Възразява,
че по договора не е предвидено право на страните да извършват взаимни
компенсации, както и че извършените от ищеца прихващания на взаимни задължения
е сторено без знанието и консултация с ответника.
Ангажира доказателства.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото
доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения,
приема за установено следното:
Страните са търговци по правно – организационна форма,
съгласно приложените по делото документи за тяхната правосуектност и правен
статут според държавата по произход, където са учредени.
Не спорят и от представените писмени документи се
доказва, че на 29.03.2018г. сключват писмено Споразумение № SF - 3576 с предмет взаимодействие между телекомуникационните
системи на страните чрез отворен IP адрес с цел предоставяне
на глас по IP като всяка страна може да предостави услуга за изходящ
трафик на пренос на глас на телекомуникационната система през IP. Под услуга се разбира международни далекосъобщителни
услуги, предоставяни на посочени маршрути в приложението към споразумението.
Услугите включват предаване на гласови и факс съобщения чрез набиране.
Услугите за предаване на гласови данни се предоставят от
страните взаимно на базата на отложено плащане в края на всеки период на
фактуриране, който е 30 дена. В рамките на два дни в края на всеки период на
фактуриране доставчикът предоставя фактура за услугите съгласно данните на
системата за фактуриране.
В чл.5.7 и чл.5.8 от Споразумението двете страни са
посочили електронни адреси – имейли, на които ще фактутират насрещната страна
за предоставените й услуги. Цените на тарифите са уговорени в Допълнение 1 към
споразумението. С 5.20 страните се съгласяват, че фактурите могат да се
доставят по електронна поща /с получаване на потвърждение/, с факс, поща или
куриер. Според чл.5.6 фактурата трябва да бъде платена изцяло от страна на
клиента в рамките на 30 дни от момента на получаването на фактурата. С чл.5.23
е указано плащане по банков път като то е налице тогава, когато средствата
бъдат получени по сметката на получаващата страна.
С чл.5.13. и чл.5.14 страните са уговори сумата на
кредита /кредитен лимит/, който си предоставят, като ищецът предоставя на
ответника 0 USD, а ответникът предоставя на ищеца 10 000 USD, което означава, че ищецът не предоставя кредитен лимит
на ответника, докато ответинкът предоставя на ищеца лимит от 10 000 щатски
долара. С Допълнение № 3 от 01.04.2019г. страните са изменили валутата в
споразумението, което се счита навсяка в евро /EURO/.
С чл.5.10 страните дефинират израза „нетно салдо“ и това
е сумата, дължима от която и да е от страните след прихващане на взаимните
начислени задължения на двете страни, включително фактурирани, но все още
неизплатени, и дължими, но все още нефактурирани.Според чл.5.9 ако нетното салдо
на начислените задължения надвиши кредитния лимит, определен за клиента,
доставчикът има право да поиска от клиентската страна незабавно да плати цялата
дължима фактура/фактури, чрез писмено известие и ако е необходимо да се включи
последната вече предоставена, но все още неплатена фактура за услуга, която е
достатъчна за намаляване на нетното салдо до нула, и да се преустанови
предоставянето на услугата на другата страна, докато се изчаква получаването на
исканото плащане. В случай че дължимата сума за всеки определен период на
фактутиране /чл.5.11/ е по – малка от 6 000 щатски долара, след прихващане на
фактурите на двете страни, такова плащане на услугата се прехвърля за плащане
на услугите, предоставени в следващия период на фактуриране. Във всеки случай
това плащане се извършва не по – късно от един месец след крайната дата на
периода на фактуриране, в който дължимата сума за този период на фактуриране
възлиза на по – малко от 6 000 шатски долара. В тази ситуация не се начислява
неустойка.
Съгалсно раздел 6 – Отчетни спорове, всяка страна има
право да инициира назначаването на упълномощени представители, за да определи
причината за несъответствия. В случай, че спорът за разминаването при
отчитането на предоставените услуги /сумата на фактурата/ е по – малка от 1.0
%, сумите на фактурите, получени от страните, следва да бъдат изплатени в
рамките на периода по чл.5.6 / 30 дни от момента на получаване на фактурата/. Ако
спора за разминаването при отчитането според данните на страните е повече от
1.0 % от общата сума на фактурата,
неоспорената сума от фактурата трябва да се изплати в срока по чл.5.6.
Плащащата страна може да плати фактурата с изключение на оспорената сума,
подложена на предварително писмено уведомление на другата приемаща страна за
причините и сумата за спора. Тези несъотвествия се подлагат на разглеждане и
страните ще направят всичко възможно, за да го решат. Според чл.6.8,
неоспорването на сума в рамките на 10 дена от датата на издаване на фактурата
ще създаде неопровержима презумпция за правилността на тази сума и нейното
одобрение от получената страна. В този случай несъгласната страна се отказва от
правото си да оспори тази фактура.
Ищецът е издал на ответника : 1. фактура # 310719/SF – 0005658 на 31.07.2019г.
за фактуриран период 01.07.2019г. 0:00 до 31.07.2019г. 23:59, с дължима дата
31.08.2019г., за 2 038 052.54 минути на стойност 17 064.83 евро, платими по
посочена във фактурата банкова сметка; ***. фактура # 310819/SF – 0006812 на 31.08.2019г. за фактуриран период 01.08.2019г.
0:00 до 31.08.2019г. 23:59, с дължима дата 31.09.2019г., за 568 018,72 минути
на стойност 14 755,19 евро, платими по посочена във фактурата банкова сметка.
От изслушаното заключение на ССчЕ, изготвена компетентно
и безпристрано, неоспорена от страните, на която съдът дава вяра, депозирана
след запознаване с материалите по делото и оглед на счетоводните записвания на
ищеца, се доказва, че от сключване на договора между страните по него са
издадени общо пет фактури, включително процесните две. Първите три фактури са
от 30.04.2019г. за отчетен период април 2019г., от 31.05.2019г. за отчетен
период май 2019г. и от 30.06.2019г. за отчетен период юни 2019г. Всички фактури
са на обща стойност 34 987.28 евро. Извършените от ответника плащания са на
23.05.2019г. в размер на 2 000 евро, на 27.06.2019г. в размер на 5 092.18 евро
и на 02.08.2019г. в размер на 2 158.10 евро, общо ответникът е платил 9 250.28
евро.
Ищецът е осчетоводил три фактури, които ответникът му е
издал по договора като негов доставчик, и те са от 01.07.2019г. за месец юни
2019г., от 01.08.2019г. за месец юли 2019г. и от 02.09.2019г. за месец август
2019г., всички на обща стойност 9 686.20 евро. По тях не е извършвал плащания.
Към 01.07.2019г. задълженията на ответника към ищеца са в
размер на 13 167.26 евро, платените от ответника на ищеца суми към тази дата са
7 092.18 евро; вземанията на ответника от ищеца са в размер на 3 916.98 евро. В
резултат на това към този момент 01.07.2019г. дългът на ответника към ищеца,
след насрещно прихващане и отчитане на платените суми, е 2 158.10 евро. С
издаване на процесните две фактури за периоди юли и август 2019г. размерът на
дълга на ответника се увеличава.
Счетоводно при ищеца е извършено прихващане между
задълженията, които има ответника по договора в размер на 34 987.28 евро и
задълженията, които има ищеца към ответника като негов доставчик в размер на 9
250.28 евро, в резултат на което към датата на сезиране на съда и в хода на
процеса остава непогасено задължение на ответника в размер на 16 050.80 евро.
Същите данни са изнесени и в приложеното към исковата
молба счетоводно извлечение от търговските книги на ищеца.
От представените от ищеца разпечатки от електронна
кореспонденция между страните се констатира, че са осъществявали комуникация по договора чрез
електронните си пощи, защото писмата са изпращани на посочените електронни
адреси в споразумението и по тях са постъпвали насрещни отговори. По делото
ответникът не е оспори автентичността и достоверността на електроната
кореспонденция между страните, поради което съдът я кредитира като осъществена.
Първото съобщение
до отвеника за достигнат и преминат кредитен лимит е от април 2019г. за
неплатена сума от 3 000 $. След плащане от
ответника и погасяване на дълга, с писмо от 10.04.2019г. ищецът го уведомява,
че лимитът от 13 000 евро е прехвърлен към акаунта в евро.
С електронно писмо от 28.08.2019г. на ищеца на
електронните адреси, посочени в договора, се уведомява ответника, че е
достигнал кредитния си лимит като текущият му баланс е минус 16 088.06 $ и се кани да презареди баланса, за да продължат
услугите. С второ електронно писмо от 18.09.2019г. ответникът е уведомен, че е
спрян кредитния лимит, защото след отчитане на неплащане не може да се свърже с
никой от компанията като всички контакти не приемат никакви обаждания. Ответникът
е отговорил на 10.09.2019г. в 11.50 часа чрез законния си представител К.Ц., че
заедно с бизнес – паркньора се опитват да оправят нещата и алтернатива за
извършване на плащания е възможна най –скоро.
Ответникът изрично признава, че е получил първата фактура
на 01.08.2019г. и не въвежда спор за приложението на договорните клаузи, според
които стойността на ползваните услуги се фектурират на посочените в
споразумението електронни адреси на страните.
От изслушаната СТЕ, изготвена компетентно и
безпристрастно, неоспорена от страните, на която съдът дава вяра, депозирана
след запознаване с техническите данни на място при ищеца, се установява, че на
01.08.2019г. в 12.31 часа ищецът е
изпратил на електронния адрес на ответника фактурата от 31.07.2019г. за сумата
от 17 064.83 евро, приложена като два прикачени файла в два различни формата – xls и pdf. С електронното писмо го
е уведомил за размера на задължението по фактурата и срока за плащане от 30
дена. В отговора си ответникът признава, че е получил тази фактура на
01.08.2019г.
Втората фактура от 31.08.2019г. за задължение в размер на
4 755.19 евро е изпратена на 01.09.2019г. в 14.39 часа, ведно с приложена към
електронното писмо и самата фактура в два файла в два различни формата - xls и pdf. В съдържанието на
писмото е указан предмета, размера на задължението, срока за плащане.
Вещото лице е извело данни от информационната система на
ищеца за двете фактури. За месец юли 2019г. трафикът е с табличен запис от 661
194 реда, за август 2019г. трафикът е с табличен запис от 215 647 реда.
Таблиците са с информация за дата, час,
цена, стойност, продължителност, IP адресите на трафика,
дестинация. След сборуване вещото лице констатира, че за юли 2017г. трафикът е 122 283 161 секунди, което е 2 038
052.68 минути. В издадената от ищеца за юли 2017г. фактура таксуваният трафик е
2 038 052.54 минути. След сборуване на цената в таблиците вещото лице посочва
стойност от 17 065.3885 евро за юли 2017г., фактурата е за 17 064.83 евро. За
август 2019г. сборът на времето на трафика е 34 081 123 секунди, което е 568
018.71 минути. По фактурата времето е 58 018.72 минути. Стойността на трафика
след сборуване е 4 755.3677 евро, фактурата е издадена за 4 755.19 едвро.
При тези факти съдът намира ищцовите претенции за
доказани по основание и размер.
Страните са сключили писмен договор за взаимно
предоставяне на телекомуникационни услуги чрез IP адресите, с който са
уредили цени, валута, период на фактутиране на стойността на ползваните услуги,
срок за плащане, начин на кореспонденция, ред и условия за оспорване и проверка
на фактурираните стойности, начин за определяне на т.нар. кредитен лимит.
Издадените от ищеца две фактури за юли и август 2019г. са
съобразно техническите записвания при ищеца за предоставен на ответника
телекомуникационен трафик като време и стойност на ползваните услуги. Фактурите
са издадени за период от 30 дена според уговореното. Връчени са на ответника на
електронните адреси, съгласно съдържанието на договора, доказаната по делото
практика на страните да комуникирант на електронните си адреси и по този ред да
разменят информация, даденото заключение от СТЕ, изричното признание на
ответника, че е получил на 01.08.2019г. първата фактура и липсата на каквото и
да е оспорване от ответника на представената от ищеца по делото електронна
кореспонденция на страните. В тази връзка законният представител на ответното
дружество К.Ц. изрично отговаря с писмо от 10.09.2019г. за възникнали трудности
и опитите й да уреди плащане на дълга, което обоснова извода, че ответникът е
бил запознат с размера на задълженията си. Поради това са неоснователни
възраженията му, че ищецът не му е връчил фактурите, по които търси плащане,
както и че извънсъдебно не е поискал доброволно уреждане на спора. Видно от
съдържанието на електронните писма на ищеца до ответника, същият го уведомява изрично за непокрит кредитен
лимит на минус и неговия размер.
В 10 – дневен срок от връчването им – съответно от
01.08.2019г. и от 01.09.2019г., ответникът не е повдигнал отчетен спор по
правилата на чл.6 и следващите от споразумението им, поради което по силата на
чл.6.8 между тях действа презумпцията за
правилността на начислените суми и наличие на одобряването им от ответника.
След като стойностите не са били обект на спор по раздел
шест на договора, сумите се дължат за плащане на посочения в тях падеж, който е
съобразен с договореноното в чл.5.6, че се плаща в срок до 30 дни от получаване
на фактурите, защото след издаването им фактурите са изпратени на ответника на
електронните адреси за фактуриране и срокът за плащане е започнал да тече.
Вярно е, че дългът по втората фактура от 31.08.2019г.,
изпратена на 01.09.2019г., не е с настъпил падеж към датата на сезиране на
съда. Но за изискуемост на вземането си ищецът се позовава на чл.5.9 от
договора.
В тази връзка на първо място повдигнатият от ответинка
спор за нищожност на договорната клауза, с която се предвижда размер на
кредитния лимит на страните и в частост от 0 щатски долара за ответника, е
неоснователен. Клаузата на чл.5.13 и чл.5.14 от споразумението следва да се
тълкува във връзка с уговорката на чл.5.11, според която и за двете страни
задължение до 6 000 щатски долара, а след 01.04.2019г. – за задължение до 6 000
евро, след извършено насрещно прихващане на задълженията на двете страни, води до
прехвърляне на дълга за следващия отчетен период, като задължително се плаща не
по – късно от един месец след крайната дата на периода на фактуриране. Това
означава, че предоставеният от ищеца на ответника кредитен лимит по дефиницята
на чл.5.10 от договора и чл.5.13 от договора не е с нулева стойност, а е със
стойност до 6 000 евро. Поведението на ищеца е съобразено с тази уговорка,
защото претенцията му за плащане идва при възникнало задължение по първата
фактура в размер на 17 064.83 евро, което повече от двойния размер на 6 000
евро.
Именно в цитираните договорни уговорки е предвидено, че
размерът на задължението на насрещната страна се определя след като се извърши
взаимно насрещно прихващане на задълженията на двете страни по фактурите, за да
се определи каква е стойността на дълга на клиента /чл.5.10, чл.5.11, чл.5.9/.
Поради това възражението на ответника, че не е налице договроно или законово
основание ищецът да извършва прихващания между задълженията на ответника и
задълженията на ищеца по взаимно издадени насерщни фактури, се явява
неоснователно.
От неоспореното заключение на СТЕ се доказва, че
фактурираният трафик и неговата стойност отговарят на техническите данни при
ищеца за предоставена по количество и стойност услуга, ползвана от ответника.
Информацията на ищеца, ползвана от вещото лице, е на СД и съдържа данни по
смисъла на чл.5.17 от споразумението – дата, време, дестинация, номер,
продължителност в секунди, цена на минута, стойност, код/име на дестинацията,
поради което се кредитира и съдът приема, че въз основа на нея ищецът доказва
основанието и стойността на претендираните вземания, начислени в двете фактури.
Доколкото още първата фактура е със стойност над тази по
чл.5.11 и след приспадане на насрещните задължения на ищеца към ответника
сумата не е под 6 000 евро, за ищеца се поражда правото по чл.5.9 от договора
да иска плащане на дълга, включително и за вземането си по фактурата за
следващия период с ненастъпил падеж въпреки, защото размерът на задълженията на
ответника и след насрещните прихващания не е под 6 000 евро.
Неоснователно е възражението на ответниак за нищожност
поради неяснота на чл.5.9 от договора. Договорът следва да се тълкува в цялост,
а отделните негови клаузи – свързани една с друга, според вложения смисъл, а не
изолирано и превратно. Така, предвид чл.5.11 от договора, въвеждащ и за двете
страни защите праг на натрупан дълг до 6 000 евро, като се отчете, че над тази
сума ищецът обективно с чл.5.13 не е предоставил на ответника друг кредитен
лимит /така, както ответникът е предоставил на ищеца кредитен лимит от 10 00
евро/, следва, че при неплатени на падеж задължения над 6 000 евро ищецът има
право да поиска от ответника плащане при спиране на предоставените услуги.
Възражението за липса на писмено известие следва да се
приеме за неоснователно и изискването за спазено, с оглед чл.5.20 от договора,
като изпратено на електронните пощи на ответника, посочени в договора. От
кореспонденцията на представените извлечения, които ответникът не оспорва, се
доказва, че ответникът е получил уведомлението за размера на дълга.
Вярно е, че към датата на сезиране на съда падежът за
плащане по втората фактура от 31.08.2019г., който е 30.09.2019г., не е настъпил, но към датата на ход на делото
по същество падежът е настъпил, вземането е изискуемо и не погасено и това
обстоятелство подлежи на съобразяване, съгласно чл.235 ал.3 от ГПК.
От счетоводната
експертиза се
доказва размера на вземането на ищеца, определен след приспадане на неговите
задължения към ответника, съгласно съдържанието на сключеното споразумение. Към
хода на делото по същество не се твърди и няма данни дългът да е погасен,
поради което вземането съществува, изискуемо е и това обосновава уважаване на
претенцията.
При този изход на делото на ищеца се дължат доказани
разноски в размер на 7 473.11лв., съгласно представената справка. Не се
констатират обстоятелства, които да обосноват извода, че извънсъдебно
ответникът не е дал повод за сезиране на съда и оттук не отговаря за съдебните
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Бу Медия“, ЧЮЛ с регистрационен № 579302, със
седалище и адрес на управление Полша, област Мазовецка, гр. Варшава, с посочен
по делото адрес Площад
Пилсудскиего 1, 00 – 078, представлявано от К.Ц., да плати на „Спийдфлоу Къмюникейшънс
лимитид“, ЧЮЛ, регистрационен № 5049330, със седалище и адрес на управление
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия, гр. Лондон, W5
3HL, 55 Hang Lane,
представлявано от управителя В.Е., чрез адв. Д.Д., съдебен адрес ***, сумата от 16 050.80 евро /шестнадесет хиляди и
петдесет евро и осемдесет евроцента/, представляваща задължения по фактура №
310719/SF-0005658 от 31.07.2019г. и
фактура № 310819/SF-0006812 от 31.08.2019г., за предоставени
услуги по Договор № SF – 3576 от 29.03.2018г., сключен между страните, ведно със законна лихва върху
сумата от сезиране на съда на 26.09.2019г. до изплащането й и направените по делото
разноски в размер на 7 473.11 лв. /седем хиляди четиристотин седемдесет и три
лева и единадесет стотинки/.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: