РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
698
гр.Пловдив, 20 . 04 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
430/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
С.Г.С.,***, с пълномощник адв.Ж.П.,
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 - 0329
- 000031/01.02.2022г. на Началник РУ Раковски към ОД МВР -Пловдив, изразяваща
се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
Становища на страните :
- Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на заповедта. Счита я за неправилна, издадена при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с материалния закон. Поискано е административния акт да бъде
отменен с присъждане на направените съдебни разноски. В ход по същество адв.П.
изтъкна, че в АУАН е отразено управление на МПС без свидетелство за управление,
но същевременно е издадено свидетелство за управление от страна – членка на ЕС
и съгл. чл.162 ЗДв.П няма пречка лицето да управлява МПС.
- Ответникът Началник РУ Раковски към
ОД МВР - Пловдив в писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена
като неоснователна. Поддържа законосъобразност на заповедта, издадена от
компетентен орган и в срок, при наличие на фактически основания и ясно
волеизявление.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено на 08.02.2022г. Жалбата е подадена
на 17.02.2022г. в деловодството на АС - Пловдив. Оспорващото лице е адресат на
ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок -
допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.2 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.22/;
АУАН серия АД № 88/31.01.2022г.
/л.20, бл.№ 049906/ – отразено е, че на 31.01.2022г., около 11:30ч., в
гр.Раковски, на ул.Река Струма до № 4, лицето К.В.М.управлява лек автомобил БМВ
318 с рег.№ ****, собственост на С.С., като допуска следното нарушение :
управлява МПС без свидетелство за правоуправление – неправоспособен, справка
ОДЧ – Раковски. В АУАН е отразено възражение в насока, че водачът има книжка.
1.2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е отразена следната фактическа установеност: На 31.01.2022г., около 11:30ч., в гр.Раковски
на ул.Река Струма до № 4 е спрян за проверка БМВ 318 И с рег.№ ****, управляван
от К.В.М., който е неправоспособен водач. На нарушителя е съставен АУАН №
049906 по чл.150 ЗДв.П.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.171 т.2А б.А ЗДв.П : „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година;“.
Преписката не съдържа отразената в
АУАН справка ОДЧ – Раковски, посредством която е възприето, че водача е
неправоспособен. В писменото становище на ответника е посочено, че К.Маринов е
представил свидетелство за управление на МПС № VI-1750629 категория А, В образец,
издадено от Република Португалия и по случая е образувано ДП № 33/31.01.2022г.,
като свидетелството за управление е изпратено за експертиза.
В обстоятелствената част на заповедта
не е отразена информацията от писменото становище, вкл. отсъстват данни за
съдържанието на свидетелство за управление на МПС № VI-1750629 категория А, В образец,
издадено от Република Португалия, както и не е направено позоваване на справка
ОДЧ – Раковски.
2. Обжалваната заповед е издадена от
Началник РУ Раковски към ОД МВР -Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и
т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР относно определяне на длъжностни лица
от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва
съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен
в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК.
Срокът на действие на посочената
временна ПАМ е дефиниран в закона - от 6 месеца до една година, като в случая е
определен максимален срок, несъответстващ на данните от преписката.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата не е приложима в конкретния
случай, тъй като както бе посочено – преписката не съдържа справка ОДЧ –
Раковски и свидетелство за управление на МПС № VI-1750629 категория А, В образец,
издадено от Република Португалия, при проверка на които доказателства да се
потвърди възприетия извод за управление на МПС от неправоспособен водач. В
случая именно този факт - управление на МПС от неправоспособен водач е
основание за издаване на оспорената заповед. Вярно е, че административният
орган се е позовал на АУАН, с който е установено управление на МПС от лице в
нарушение изискването на чл.150 ЗДв.П, но отсъства справката от ОДЧ-Раковски,
посочена в АУАН, вкл. обстоятелствената част на заповедта не съдържа данни за свидетелство
за управление на МПС № VI-1750629
категория А, В образец, издадено от Република Португалия, нито е налице
препратка към това свидетелство. Ведно с това, при неприложено копие на
свидетелството не е ясна причината за изпращането му за експертиза.
Следователно, в хода на административното производство е допуснато нарушение на
чл.35 АПК, тъй като заповедта е издадена при неизясненост по отношение
наличието и съдържанието на свидетелство за управление на МПС № VI-1750629. От друга страна, изводът за
неправоспособност на водача на МПС не е основан на конкретни доказателства –
посочената в АУАН справка ОДЧ не е приложена.
Обжалваната заповед се основава от
правна страна на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П и административният орган дължи
доказване на фактически основания за прилагане на ПАМ. Възприетото основание от
фактическия състав на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П е – „прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: а) …както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година;“. В случая констатациите в АУАН касаят единствено
установено управление на МПС без свидетелство за правоуправление –
„неправоспособен“, основани на справка ОДЧ – Раковски, неприложена в преписката
и по делото. Във вр. с данни в писменото становище на ответника относно
свидетелство за управление на МПС № VI-1750629 категория А, В образец, издадено от Република
Португалия, следва да бъде отбелязано, че в АУАН е възприето нарушение на
чл.150 ЗДв.П /“Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3
и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“/, а не на чл.162 ал.1 ЗДв.П /„Българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.“./.
В допълнение се отбелязва, че издаването
на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява
правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление,
по арг. от чл. 150а ал. 1 ЗДв.П. Удостоверяване на правоспособността е
посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова
свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно
да я установи.
Според теорията, съществено е нарушението, което създава
вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и
които са от значение за издаване на разпореждането. В случая данните от
преписката и по-конкретно – отсъствието им, поставят под съмнение истинността
на приетите за установени от органа факти. Констатациите в АУАН се ползват с
презумптивна доказателствена сила /чл.189 ал.2 ЗДв.П/, но се съобразява, че издаване
на ПАМ се осъществява в административно производство в режима на АПК.
Препратката към АУАН в обстоятелствената част на заповедта не е достатъчна да
обоснове извод за доказани фактически основания за издаване на административния
акт поради отсъствие на доказателства, потвърждаващи констатациите в АУАН.
По отношение определеният срок на действие на ПАМ : При
определяне срока на мярката в рамките на предвидените от закона минимум и
максимум, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне
вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на по-кратък
срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225 от 17.11.2020г. на
ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.;
Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о.;
Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018г., I о.; Решение № 910 от
23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О. /. Срокът на
действие на оспорената ПАМ е 1 година – максималният според закона, без да са
изложени съображения за преценката на административния орган. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид
и обем, които да не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Според данните от преписката не следва
извод за съобразен принципа за съразмерност по чл.6 АПК спрямо адресата на
административния акт. За С.С. не е приложена справка за нарушител/водач или
друг официален документ, обосноваващ необходимост от действие на ПАМ в
максималния срок, предвиден в закона. Приложеният максимален срок не е основан
на доказателства или обективни критерии на административния орган, обосноваващи
преценката му.
Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените
разноски в размер на общо 510лв. /10лв. държавна такса и 500лв. адвокатско
възнаграждение/.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22 - 0329 - 000031/01.02.2022г. на Началник РУ Раковски
към ОД МВР -Пловдив.
Осъжда ОД МВР-Пловдив да заплати на С.Г.С.,***,
ЕГН ********** - съдебни разноски в размер на общо 510лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :/п/