Р Е Ш Е Н И Е
№ 260067 / 16.2.2022г.
гр. Перник, 16.02.2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 00707 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, офис парк – Пощенска банка, иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземането за сумата
1000,00 лв. – представляваща част от сумата 10648,01 лв. – главница по договор
за потребителски кредит № *****за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 601 по описа за 2012 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. №
1075/2012 г. на ЧСИ Анелия Василев, с район на действие ОС-Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 601 по описа за 2012 г. на Районен съд
– Перник в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 1075/2012
г. на ЧСИ Анелия Василев, с район на действие ОС-Перник. Счита, че
изпълнителното дело е прекратено на 06.10.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК поради непоискване от взискателя на извършването на изпълнителни
действия в продължение на повече от 2 години, считано от 05.10.2012 г., от
който момент е започнала да тече погасителната давност за вземанията. Твърди,
че не дължи принудително изпълнение на вземането, тъй като същото е погасено по
давност, поради което моли за уважаване на предявения иск и осъждане на
ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Петкова, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита,
че липсва правен интерес за ищеца от предявяване на иска като частичен, тъй
като това няма да осуети изпълнението за разликата над предявения размер. Сочи,
че до постановяване на ТР по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015
г. в отношенията между страните са приложими постановките на ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което по време на образувано изпълнително дело
давност не тече. С оглед изложеното сочи, че давността е започнала да тече от
26.06.2015 г. и многократно е прекъсвана по изп. д. № 1075/2012 г. по описа на
ЧСИ Анелия Василева, тъй като са отправени искания от взискателя за извършване
на изпълнителни действия срещу длъжниците, поради което 5-годишният давностен
срок за вземанията не е изтекъл. По изложените съображения моли за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложената за послужване по настоящото дело Заповед №
543/21.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 601/2012 г. на Районен съд-Перник, се
установява, че е издадена в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД срещу
длъжниците А.Й.Т., И.М.Г. И А.П.П.за солидарно заплащане на сумата 10648,01
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *****сумата
1825,96 лв. – договорна лихва за периода 14.05.2006 г. – 20.01.2012 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 10648,01 лв., считано от 20.02.2012 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 249,48 лв. – държавна
такса, и сумата 599,38 лв. – адвокатско възнаграждение. Върху заповедта е
извършено удостоверяване, че на 21.02.2012
г. в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД е издаден изпълнителен лист
за посочените суми.
От приложения заверен препис на изп.д. № 1075/2012 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева се установява, че е образувано по молба от 04.05.2012 г. на „Юробанк
България И Еф Джи България“ АД въз
основа на изпълнителен лист от 21.02.2012 г., издаден въз основа на заповед от
21.02.2012 г. по ч.гр.д. № 601/2012 г.
на РС-Перник за солидарно заплащане от А.Й.Т., И.М.Г. И А.П.П.на горните
суми. С молбата е отправено искане до
съдебния изпълнител да наложи възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника И.М.Г., възбрана върху недвижими имоти, собственост на А.Й.Т., както и за извършване на справки в КАТ за
МПС на длъжниците и в случай, че бъдат установени такива, да се наложи запор
върху тях. Към молбата е приложено доказателство за платена такса за образуване
на изпълителното дело.
На 15.05.2012 г. е изпратено
съобщение до ТД на НАП за предоставяне на информация за публични задължения на
длъжника и за имущественото му състояние, както и покана за добороволно
изпълнение до длъжника, получена на 17.05.2012 г. от Павел Иванов – баща, видно
от известието за доставяне.
С молба от 05.10.2012 г. е
отправено искане от взискателя за извършване на справка за трудови договори на
длъжниците и налагане на запор върху трудовите им възнаграждения, като е
предстваено доказателство за плащане на дължимата такса.
С молба от 31.05.2014 г. е
отправено искане от взискателя за извършване на справки за трудови договори на
длъжниците и предприемане на нужните действия за обезпечаване на вземанията.
С молба от 20.03.2015 г. е
отправено искане от взискателя за извършване на справка за трудови договори на
длъжниците и налагане на запор върху трудовите им възнаграждения, като с
молба от 05.05.2015 г. е представено доказателство за плащане на дължимата
такса.
С молба от 10.08.2015 г. е
отправено искане от взискателя за извършване на справки за банкови сметки,
трудови договори, движими и недвижими вещи на длъжниците и пристъпване към
изпълнителни действия, с които да се обезпечи вземането на взискателя, като с
молба от 14.12.2015 г. е представено доказателство за плащане на дължимата
такса.
С молба от 11.05.2016 г. е
отправено искане от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника А.Т. от „А.Т.-ТАКО“ ЕТ, към която е приложено
доказателство за платена такса.
С молба от 29.11.2016 г. е
отправено искане от взискателя за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Полинс 77“ ЕООД. С писмо с изх. № 17859/01.12.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Полинс 77“ ЕООД за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на А.Т., без данни за получаването му, поради което е
разпоредено изпращане на съобщението по имейл.
С молба от 26.01.2017 г. е
отправено искане от взискателя за извършване на справка за трудови договори на
длъжника А.Т. и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение,
както и извършване на опис на движимите вещи в дома й. С молба от
06.03.2017 г. е представено доказателство за плащане на дължимата такса.
Със съобщение с изх. № 5455/06.03.2017 г., получено на 30.03.2017 г., А.Т. е уведомена, че на 12.07.2017 г. в 16,00
ч. ще се извърши опис на движими вещи нейна собственост, находящи се на
адрес: гр. *****.
С молба от 11.04.2017 г. длъжникът А.Т. е
заявила, че в имота няма вещи нейна собственост.
С молба от 28.07.2017 г. е отправено искане от
взискателя за извършване на справки в ТД на НАП за трудови договори на длъжника
и налагане на запор на трудовите му възнаграждения, извършване на
справки за наличието на банкови сметки на лдъжниците и при наличие на такива да
предприеме необходимите действия за обезпечаване на вземанията, както и
извърпване на опис на движимите вещи в дома на длъжниците А.Т. и И. Г..
Изпратено е съобщение до взискателя, че следва да внесе такса от 396,00 лв.,
получено на 07.08.2017 г.
С молба от 23.08.2017 г. е отправено искане от
взискателя да се извършат справки за трудови договори на всички длъжници и при
наличието на такива да се предприемат необходимите действия за обезпечаване на
вземанията, да се наложи възбрана на недвижимите имоти, собственост на
длъжниците, за извършване на опис на движими вещи в дома им и налагане
на запор на банковите им сметки.
От приложените по делото платежни нареждания се
установява, че съдебният изпълнител е превел по сметка на взискателя с
основание изп.д. № 1075/2012 г. и
длъжник А.Т. следните суми: на 21.03.2018 г. – 106,63 лв., на 19.04.2018 г. –
252,66 лв., на 17.05.2018 г. – 232,20 лв., на 26.06.2018 г. – 208,00 лв., на
18.07.2018 г. – 152,70 лв., на 20.08.2018 г. – 213,17 лв., на 18.09.2018 г. –
219,85 лв., на 21.11.2018 г. – 142,79 лв., на 17.12.2018 г. – 226,67 лв.,
17.01.2019 г. – 134,01 лв.
Приложени са платежни нареждания за извършени
преводи от съдебния изпълнител с основание изп.д. № 1075/2012 г. и длъжник А.Т. към
НАП, както следва: на 18.10.2018г. – 135,88 лв., 19,94 лв. и 74,51 лв., на
20.02.2019 г. – 21,61 лв.142,47 лв., на 19.03.2019 г. – 84,41 лв., на
17.04.2019 г. – 66,11 лв., на 16.05.2019 г. – 188,26 лв., на 20.06.2019 г. –
61,41 лв., на 25.07.2019 г. – 73,47 лв., на 28.08.2019 г. – 86,00 лв., на
17.10.2019 г. – 43,00 лв., на 17.10.2019 г. – 142,73 лв., на 22.11.2019 г. –
147,02 лв., на 20.12.2019 г. – 40,90 лв., на 22.01.2020 г. – 67,12 лв., на
19.02.2020 г. – 91,35 лв., на 16.03.2020 г. – 40,08 лв., на 16.04.2020 г. –
15,28 лв., на 18.05.2020 г. – 39,42 лв., на 17.06.2020 г. – 52,57 лв., на
17.07.2020 г. – 82,04 лв., на 19.08.2020 г. – 66,65лв., на 17.09.2020 г. –
96,92 лв., на 20.10.2020 г. – 92,95 лв., на 19.11.2020 г. – 43,04 лв., на
17.12.2020 г. – 20,65 лв.,на 17.02.2021 г. – 24,64на 19.05.2021 г. – 28,65 лв.
С моба от 14.12.2020 г. е отправено искане от
взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А.Т.
от „Полинс 77“, а в случай, че има наложен запор и не постъпват средства, за
извършване на опис на движимите й вещи по постоянния й адрес.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът не дължи
принудително изпълнение на ответника, който се легитимира като взискател по
образувано изпълнително дело, поради погасяване на вземанията по давност след
издаване на изпълнителния лист. Когато длъжникът се позовава на давност,
предмет на предявения по реда на чл.
439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение,
въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес предявяването на отрицателен
установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност,
цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на
принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното
основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т.
7 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа
на принудителното изпълнение.
От доказателствата по делото се установява, че в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист за вземания по заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.
417 ГПК. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в
срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да
направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се
позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и
възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране
на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали
вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед
за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно
установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 -
годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по
описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.
Съгласно задължителната съдебна
практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и
в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат
приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по
тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от
момента на постановяването му. Съобразно това разрешение и предвид датата на
образуване на изпълнителното дело, приложение следва да намери тълкуването на
чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно ППВС № 3/1980 г.
погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното
дело и не тече докато трае висящността му. Следователно с образуване на
изпълнителното дело на 04.05.2012 г. давността за вземанията е прекъсната и е
спряла да тече по време на висящността му.
От приложения препис на изп.д. №
1075.2012 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева е видно, че поканата за добороволно изпълнение е връчена
на длъжника на 17.05.2012 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, поради което следва,
че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 01.06.2012 г. /с изтичане на
двуседмичния срок за възражение/, от който момент е започнала да тече
петгодишната давност за съдебнопризнати вземания.
Давността е прекъсната с подаването на молбата на
взискателя за налагане на запор върху вземанията на длъжника на 05.10.2012 г.,
след което е период от 2 г. не са поискани и предприемани от съдебния
изпълнител изпълнителни действия. При бездействие на кредитора в период
от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като
това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен
юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Следователно изпълнителното дело е прекратено по силата
на закона на 06.10.2014 г.
С Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, е прието, че перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ
– той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист.
С оглед изложеното, давността е прекъсната отново с подаване на молбите от взискателя, съдържащи искане да се приложи
конкретен изпълнителен способ на 20.03.2015
г., 11.05.2016 г., 29.11.2016 г., 26.01.2017 г., с насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника със
съобщението от 06.03.2017 г. и с получаването му на 30.03.2017 г., с молбите на взискателя, подадени на 28.07.2017
г., 23.08.2017 г., както и с постъпването на сумите по наложения запор по
сметка на взискателя на 21.03.2018 г., 19.04.2018 г., 17.05.2018 г., 26.06.2018
г., 18.07.2018 г., 20.08.2018 г., 18.09.2018 г., 21.11.2018 г., 17.12.2018 г. и
17.01.2019 г.
По горните
съображения съдът приема, че предвиденият в закона давностен срок за погасяване
на вземанията не е изтекъл, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК право за разноски
се поражда за ответника. Същият претендира разноски в размер на 360,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, и 24,00 лв. – такса за препис от изпълнително дело,
т.е. общо сумата 384,00 лв., която ищецът следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от А.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, офис парк –
Пощенска банка, иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение на сумата 1000,00
лв. – представляваща част от сумата 10648,01 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № *****за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
601 по описа за 2012 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1075/2012
г. на ЧСИ Анелия Василев, с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА А.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, офис парк – Пощенска банка, сумата 384,00 лв. /триста осемдесет и
четири лева/ – разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: