№ 127
гр. П., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100005 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от “**** с адрес: гр. ****, представлявано от
Пл.С., Я.Д., Д. Д. чрез: юрисконсулт Е. М., ПРОТИВ: П. И. И., ЕГН: ********** с адрес
гр. П., ул. „***“ 12, ет. 1, ап. 2, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 610.35 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от
ответника по фактури издадени в периода 17.01.2022 г. - 15.04.2022 г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 34.45 лв. представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до *** г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.09.2022г./, до изплащане на
задължението. Претендира се деловодни разноски.
Ищецът *** твърди, че е доставил електрическа енергия на клиента П. И. И., за обект на
потребление, находящ се на адрес гр. П., „***“ 12, 1, като отношенията между страните се
регулирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***,
които са приети на основание на чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Твърди се още, че ответникът имал
неизплатени задължения за електрическа енергия към ищцовото дружество, по повод на
които е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него във връзка с
чл. 107 от Закона за енергетиката и на основание чл. 410 от ГПК. Общата сума на
неизплатените задължения била 644.8 лв., която включва неплатените фактури за
електрическа енергия в размер на 610.35 лв. за периода 17.01.2022 г. - 15.04.2022 г и
мораторна лихва в размер на 34.45 лв. представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до *** г..
Моли се за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал писмен
отговор с който оспорва исковете, като възразява, че след прехвърлянето на собствеността
върху имота на 05.03.2008 г., П. И. И. не е имал качеството на потребител на електрическа
енергия за този имот и не следва да отговаря за задължения за консумирана, но неплатена
електрическа енергия след тази дата. Възразява се, че липсват доказателства, ответникът да
е останал в имота на някакво правно основание като вещно право на ползване, договор за
наем, заем и т.н. или че има качеството на потребител на електрическа енергия според чл. 6,
ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ, от което следва, че П. И. И. не е използвал електрическа енергия в
този имот. Моли се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Е. М..
1
Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, като моли за уважаване
на заявените с нея претенции.
Ответникът П. И. се представлява от особения си представител адв. К. К., която оспорва
исковете и пледира за тяхното отхвърляне.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД:
По делото са приети и приложени като доказателства заверено копие на извлечение от
сметка към *** г.по партидата на П. И. И.; заверено копие на фактура № *** г.; заверено
копие на фактура № *** г.; заверено копие на фактура № *** г.; заверено копие на фактура
№ *** г.; заверено копие на известие за обезщетение за забава; заверено копие на
извлечение за фактури и плащания за период; заверено копие на справка за потреблението
през последните 12/24/36м; заверено копие на общи положения; заверено копие на решение
№ ****; заверено копие на общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е-ОН България Продажби“ АД; нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 146, т. I, рег. № 1762, дело № *** на нотариус Е. Д..
От анализа на приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява, че
ищецът е бил собственик на енергоснабдения имот до 05.03.2008г., когато по силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, т. I, рег. № 1762, дело №
*** на нотариус Е. Д. с райион на действие РС - П., собствеността му е прехвърлена на
лицето ***.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и тълкуването им с Тълкувателно
решение №2/17.05.2018 г. по т.д. №2/2017 г. на ОСГК на ВКС /относимо според съда и по
въпросите, свързани с доставката на ел. енергия/ ответникът е бил задължен да заплаща
консумираната в имота ел. енергия за времето, в което е бил собственик на имота. Спорът
между страните е дали ответникът има това задължение и след продажбата на имота.
Отново като се има предвид даденото тълкуване на разпоредбите на закона с посоченото
тълкувателно решение, в настоящия случай се извежда становището, че задължен за
заплащане на потребената енергия в обекта е собственикът му към момента на периода, за
който е потребена и начислена ел.енергия. В разглеждания казус това не е ответникът, тъй
като той е прехвърлил имота през 2008г. – т.е. преди исковия период /17.01.2022 г. -
15.04.2022 г/ и не е собственик на обекта. Твърдението на ищцовата страна, че ответникът
не е изпълнил задължението си да уведоми ответното дружество за извършената продажба
и по тази причина следва да се счита задължен за заплащане на потребената ел.енергия, е
неоснователно. Действително, съгласно чл.17, т.3 от ОУПЕЕ на „Енерго-про Продажби” –
АД, одобрени с Решение **г. на ДКЕВР, потребителят е задължен да съобщава на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” - АД в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна в
данните по чл.12, ал.1 от Общите условия, както и за промени свързани със собствеността
относно обекта, в който „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД доставя електрическа енергия, но
съгласно установената съдебна практика, неизпълнението на задължението за уведомяване
в тези случаи би могло да е основание за претендиране на обезщетение за вреди, но не и за
възникване на задължение за заплащане на стойността на ел.енергията.
По изложените мотиви съдът счита, че главният, а от там и акцесорният иск за лихви са
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направените в настоящото производство разноски следва да
останат за сметка на ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “**** с адрес: гр. В., бул. „***, представлявано от Пл.С.,
Я.Д., Д. Д. действащи чрез юрисконсулт Е. М., ПРОТИВ: П. И. И., ЕГН: ********** с
адрес гр. П., ул. „***“ 12, ет. 1, ап. 2, искове за признаване за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца СУМАТА от 610.35 лв. /шестстотин и десет лева и тридесет и пет
2
стотинки/, представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в
периода 17.01.2022 г. - 15.04.2022 г. и СУМАТА в общ размер на 34.45 лв. /тридесет и
четири лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сбора от мораторната лихва
на всяка фактура от падежа й до *** г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.09.2022г./, до изплащане на
задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3