Решение по дело №1671/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. С. Ж. от с. Плодовитово срещу решение № 47 от 17.06.2024 г., постановено по АНД № 213 по описа на Районен съд Асеновград за 2024 година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 603527 от 14.06.2022 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на И. С. Ж., [ЕГН], от с. Плодовитово, община Чирпан, област Стара Загора, ул. „Надежда“ № 16, на основание чл.189, ал.4 ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Съдът неправилно е приел, че касаторът е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, доколкото на Ж. са издадени и връчени два електронни фиша едновременно за едно и също нарушение, с което е нарушена общата забрана за налагане на повече от една санкция за едно и също нарушение. Според касатора неприлагането на чл.24, ал.1, т.6 НПК, във връзка с чл.84 ЗАНН, е винаги съществено процесуално нарушение. Моли да бъде отменено съдебното решение и потвърдения с него електронен фиш. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва жалбата и счита обжалваното съдебно решение за законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за установено, че на 14.06.2022 г. в 11,31 часа, на главен път І-8, км 251.500, в посока на движение на контролираните МПС от изток към запад, при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, И. Ж. като водач на МПС – лек автомобил “Фолксваген Голф”, с рег.№ [рег. номер], е извършил нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като се е движил със скорост 75 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч, съответно на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. Съставеният фиш е връчен срещу подпис на нарушителя на 11.03.2024 г. Установено е също, че в 11:31:23 часа намиращото се в работен режим техническото средство се активирало, като на разстояние от 165 метра от него, в контролираната лента на движение, в посока от изток на запад, било заснето приближаващо се МПС на жалбоподателя, което се е движило със скорост от 78 км/ч при разрешена скорост до 60 км/ч, както и че в 11:31:26 часа намиращото се в работен режим техническото средство отново се активирало, като на разстояние от 92 метра от него, в контролираната лента на движение, отново било заснето същото МПС, което при разрешена скорост до 60 км/ч поддържало същата скорост от 78 км/ч, съответно спрямо собственика на автомобила са издадени два електронни фиша, обжалвани пред Районен съд Асеновград, съответно по-късно издаденият електронен фиш серия К № 7202707 е отменен с решение № 36 от 12.05.2024 г. по АНД № 212/2024 г. Затова районният съд е приел, че отмяната на по-късно издадения електронен фиш е пречка на същото основание да бъде отменен и първият електронен фиш серия К № 6035237 – предмет на настоящото дело, независимо че реално заснемането на нарушението по него се явява второ като поредност, защото със съставянето на електронния фиш се слага началото на административнонаказателното производство и от значение се явява не поредността на заснемане на нарушението, а обстоятелството кой от двата фиша е издаден по-рано. При тези факти районният съд е достигнал до извод, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, нарушението е описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано, съставомерността на санкционираното деяние е установена по безсъмнен начин и правилно е квалифицирано деянието като нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.

Обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точно съблюдаване на съдопроизводствените правила. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е направен извод за съставомерност и доказаност на вмененото нарушение. Изводите на районния съд напълно се споделят от касационния състав, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2 АПК.

От страна на районния съд не е допуснато нарушение на материалния закон. Обосновани и правилни са изводите за отмяната на електронен фиш № 7202707 на основание чл.24, ал.1, т.6 НПК като издаден по-късно, съответно за липса на нарушение на принципа "non bis in idem". Изхождайки от легалната дефиниция по § 6, т.63 ДР ЗДвП за електронен фиш, се налага изводът, че издаването на повече от един електронен фиш за едно и също нарушение се дължи на неправилното му генериране от създадената за целта административно-информационна система, а не е последица от провеждането на повече от едно административнонаказателно производство спрямо нарушителя. В този смисъл правилен е изводът на районния съд, че липсват основанията на чл.24, ал.1, т.6 НПК, във връзка с чл.84 ЗАНН за отмяна и на оспорения в настоящото съдебно производство електронен фиш № 6035237. След като електронен фиш № 7200707 е отменен от съда, той не е породил своето правно действие и не е нарушен принципът "non bis in idem". В този смисъл не е нарушено и правото на защита на касатора, реализирано в пълен обем, включително чрез обжалване на двата електронни фиша пред съд.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 17.06.2024 г., постановено по АНД № 213 по описа на Районен съд Асеновград за 2024 година.

ОСЪЖДА И. С. Ж., [ЕГН], от село Плодовитово, община Чирпан, област Стара Загора, ул. „Надежда“ № 16, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.