Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на седми ноември, две хиляди и осемнадЕ.ета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Йоана
Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 9 393 по описа за
2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „Г.**“ ЕООД да заплати на «Г.**» ЕООД следните суми:
1. на основание чл. 61, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД):
а) 16 587,48 лева
без ДДС за охрана на общите части от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. на
12-етажната сграда на ул. „*******в гр. София плюс
законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане;
б) 2 197,80 лева
без ДДС за подържане на асансьорите от 01.01.2014 г. до 30.09.2015 г. на
12-етажната сграда на ул. „*******в гр. София плюс
законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане;
в)
1 175,18 лева без ДДС за подържане на пожароизвестяването от 01.01.2014 г.
до 30.04.2016 г. на 12-етажната сграда на ул. „*******в гр. София плюс законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане;
г)
3 394,62 лева за почистване на общите части от 01.01.2014 г. до 30.04.2016
г. на 12-етажната сграда на ул. „*******в гр. София плюс законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане;
д)
5 704,16 лева за техническа подръжка от 26.02.2014 г. до 30.06.2016 г. на
12-етажната сграда на ул. „*******в гр. София плюс
законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане;
е) 496,05
лева за необходими разноски по общите части на 12-етажната сграда на ул.
„*******в гр. София, извършени в периода 01.01.2014 г.-30.06.2016 г. плюс законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане;
ж) 129,95
лева за полезни разноски по общите части на 12-етажната сграда на ул.
„*******в гр. София, извършени в периода 01.01.2014 г.-30.06.2016 г. плюс законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане.
2. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - 3 613,83 лева разноски по делото.
[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на „Г.**“ ЕООД
срещу „Г.**“ ЕООД:
1.
искове по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД:
а) иска за
заплащане на разходи за охрана над 16 587,48 лева до пълния предявен
размер от 20 743,35 лева;
б) иска за
заплащане на разходи за асансьори над 2 197,80 лева до пълния предявен
размер от 2 747,25 лева;
в) иска за
заплащане на разходи за подържане на пожароизвестяване за разликата над
1 175,18 лева до пълния предявен размер от 1 468,97 лева;
г) иска за
заплащане на разходи за необходими ремонти за разликата над 496,05 лева до
пълния предявен размер от 621,30 лева;
д) иска за
заплащане на полезни разноски за разликата над 129,95 лева до пълния предявен
размер от 5 531,36 лева.
2. всички
искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
[3] ОСЪЖДА „Г.**“ ЕООД да заплати на „Г.**“
ЕООД 4 364,46 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението.
[5] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с въззивната С.жалба,
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 133,74
лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той
следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен
документ. Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба, той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 593,71 лева
държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва
да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен
документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[6] „Г.“ ЕООД (Г.**) заявява в искова молба от
29.07.2016 г., че с ответника „Г.**“ ЕООД (Г.**) са съсобственици на дворно
място и самостоятелни обекти от сградата, построена в него. Ищецът твърди, че от
общите части на сградата той притежава 72,7% от идеалните части, а ответникът
27,3%. Ищецът е заявил, също, че: той е заплатил вместо ответника и разходи за
самостоятелни обекти на ответника; ответникът е получил доходи от имоти на
ищеца и от общи части на сградата, които са се дължали на ищеца; ищецът е
извършил необходими и полезни разноски по общите части на съсобствената сграда,
за които ответникът не му е заплатил припадащата се част от разходите. Така
ищецът е предявил срещу ответника 13 иска.
[7] Първият иск е за това, че през периода
01.01.2014 г.-30.04.2016 г. Г.** е сключил договори за охрана с трети лица и е
заплатил за охрана на сградата 75 950,00 лева от 01.01.2014 г. до
30.04.2016 г. От тях 20 734,35 лева са били дължими от ответника, но той
не ги е заплатил на ищеца.
[8] Вторият иск е за това, че от 01.01.2014 г. до
30.09.2015 г. ищецът е сключил договори с трети лица за поддръжката на
асансьорите и е заплатил 10 063,20 лева за това. От тях 2 747,25 лева
са се дължали от ответника, но той не е ги е заплатил на ищеца. Ищецът твърди,
че след 30.09.2015 г. ответникът няма достъп до асансьорите.
[9] Третият иск е за това, че от 01.01.2014 г. до 30.04.2016
г. ищецът е сключвал договори с трети лица за подържане на пожароизвестяване за
сградата и е заплатил 5 745,60 лева. От тях ответникът е следвало да
заплати на ищеца 1 468,97 лева.
[10] Четвъртият иск е за това, че от 01.01.2014 г.
до 30.04.2016 г. ищецът е сключвал договори с трети лица за почистване на
общите части и е заплатил 12 434,52 лева. От тях ответникът му е дължал и
не му е заплатил 3 394,62 лева.
[11] Петият иск е за това, че от 01.09.2015 г. до
30.04.2016 г. ищецът е заплатил 1 034,80 лева за електричество за общите
части. От тях ответникът му е дължал, но не му е заплатил 281,50 лева.
[12] Шестият иск е за това, че от 26.02.2014 г. до
30.04.2016 г. ищецът е сключвал договори с трети лица за техническа поддръжка
на сградата и е заплатил 20 894,37 лева. От тях ответникът му е дължал
5 704,16 лева, но не му ги е заплатил.
[13] Седмият иск е за това, че от 01.01.2014 г . до
30.04.2016 г. ищецът е заплатил
21 714,31 лева за топлоснабдяване на самостоятелните обекти на
ответника. Ответникът не е заплатил тази сума на ищеца.
[14] Осмият иск е за това, че от 01.07.2014 г. до
31.10.2015 г. ищецът е заплатил 5 887,69 лева за студена вода, доставяна
на обектите, собственост на ответника. Ответникът не е заплатил тази сума на
ищеца.
[15] Деветият иск е за това, че ответникът е имал
право да ползва само две паркоместа. Въпреки това от 01.01.2014 г. до
30.09.2015 г. ответникът е отдавал под наем други 15 паркоместа, които е
следвало да ползва ищецът, и е получил за тях 18 482,52 лева наем, който е
следвало да бъде получен от ищеца. Ответникът не е заплатил на ищеца тази сума.
[16] Десетият иск е за това, че от 01.01.2014 г. до
31.10.2015 г. ответникът е отдавал под наем на трето лице покривното
пространство на съсобствената сграда. От това той е получил 6 600,00 лева
наемна цена, от която 4 798,20 лева са се дължали на ищеца. Ответникът не
е заплатил на ищеца тази сума.
[17] Единадесетият иск е за това, че от този
наемател ответникът е получил за изразходена електрическа енергия 537,18 лева,
които са били заплатени от ищеца. Ответникът не е заплатил на ищеца тези 537,18
лева.
[18] Дванадесетият иск е за това, че в периода
01.01.2014 г.-30.04.2016 г. ищецът е заплатил 2 275,82 лева за необходими
ремонти. От тези разходи припадащата се част на ответника е 621,30 лева.
Ответникът не е заплатил тази сума на ищеца.
[19] Тринадесетият иск е за това, че от 01.01.2014
г. до 30.04.2016 г. ищецът е извършил и полезни разноски по съсобствената
сграда за 20 261,39 лева. От тези разходи припадащата се част на ответника
е била 5 531,36 лева. Ответникът не ги е изплатил на ищеца. Затова Г.**
моли съда да осъди Г.** да му заплати описаните суми (исковата молба, т. I, л. 2-18; молбата за изменение на исковете, т. V, л. 2148; определението на съда за допускане изменението на исковете,
т. V, л. 2277).
2.
На ответника
[20] Ответникът Г.** е подал писмен отговор. С него
той е заявил, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да води процесните
искове, защото предвид на това, че те се отнасят за разходи, свързани с общи
части на етажна собственост, активно процесуално легитимирана е етажната
собственост, а не отделен етажен съсобственик. Затова той моли съда да прекрати
производството по делото.
[21] Ответникът е оспорил предявените искове
относно заплащане на разходи, свързани с общите части на етажната собственост.
Той е заявил, че общото събрание на етажната собственост никога не е вземало
решения за извършването на разходите. Затова те са недължими.
[22] Г.**е заявил, че решението за сключване на
договор за охрана е следвало да бъде взето единодушно от всички етажни
собственици, а това не е било направено. Затова ответникът не може да бъде
задължен с плащането на разходи по охрана. Ответникът възразява, че
служителите, които ищецът твърди, че е наел за почистване и техническа
поддръжка на сградата, всъщност са правили това, но само за обектите на ищеца,
но не и за общите части. Ответникът възразява, че търсените суми за
електричество, топлоенергия и студена вода не са били изразходени за общите
части или обекти на ответника.
[23] Ответникът е възразил, че твърдените от ищеца
15 паркоместа всъщност са идеални части от незастроеното дворно място, които са
собственост не на ищеца, а на трети лица. Тези трети лица са съсобственици със
страните по делото на поземления имот, върху който е построена сградата,
съсобствена между страните. Затова ответникът не дължи на ищеца нищо за
ползването на тези идеални части от мястото.
[24] Според ответника ищецът търси два пъти сума за
електроенергия за общи части – веднъж, като незаплатена от ответника и втори
път, като платена на ответника от наемателя на покривното пространство, но не
заплатена от ответника на ищеца. Ответникът възразява ищецът да е извършил
твърдените от него необходими ремонти, а твърдените полезни разходи са били в
полза само на ищеца, евентуално и в полза и на третите лица, съсобственици на
поземления имот.
[25] Г.**е предявил и възражения за прихващане.
Тези възражения са четири.
[26] Първото възражение е, че от 24.11.2011 г. до
31.08.2015 г. ответникът е заплатил 40 000,00 лева за електричество, което
е било доставяно в обекти, собственост на ищеца, както и за общи части. Тези
обекти са били част от първи етаж, трети, пети, шести, седми и осми етажи
[27] Второто възражение е, че в периодите
03.01.2012 г.-01.07.2013 г. и 01.08.2012 г.-01.07.2013 г. ищецът е отдавал под
наем на „А.С. Е.“ ЕАД (А. С. Е.) съответно помещения 902 и 907 на деветия етаж,
които са били собственост на ответника.. Така ищецът е получил наем от 45 415,35
лева с ДДС (37 846,12 лева без ДДС), които са се дължали на ответника, и
ищецът не е ги е заплатил на ответника.
[28] Третото възражение е, че ищецът е отдал под
наем на А. С. Е. и обекти, които са били общи части. Това са били: обособено
помещение от фоайето на административната сграда от 10,00 кв. метра; открита
площ от около 10,00 кв. метра за монтаж и обслужване на дизелов генератор на
кота +4; открита площ от около 150,00
кв. метра на кота +37 за монтаж на рекламни съоръжения; рекламни площи –
осветени пана във фоайето на сградата, в асансьорните кабини, фасадата на
сградата и прилежащите тревни площи с лице към бул. „Шипченски проход“. От
получения наем 8 972,00 лева са се дължали на ответника, но ищецът не му
ги е заплатил.
[29] Четвъртото възражение е, че ищецът е ползвал
три помещения, собственост на ответника, без съгласието на ответника. Първото
помещение е било 907 на 9-я етаж и ищецът го е ползвал от 24.11.2011 г. до
03.01.2012 г., както и от 01.07.2013 г. до 02.07.2014 г. Второто помещение е
било 906 на 9-я етаж и ищецът го е ползвал за свои нужди от 24.11.2011 г. до
15.07.2014 г. Третото помещение е било 902 на 9-я етаж и ищецът го е ползвал от
24.11.2011 г. до 01.08.2012 г. и от 01.07.2013 г. до 15.03.2014 г. За това
ищецът дължи на ответника обезщетение от 9 461,60 лева за ползването на
първото помещение, 4 850,60 лева за ползването на второто помещение и
6 396,00 лева за ползването на третото помещение. Възраженията са
евентуални, ако съдът уважи някой от исковете на ищеца, тогава да разгледа
възраженията.
[30] Ответникът твърди, че след предявяването на
иска, ищецът е изготвил протоколи от общи събрания на етажната собственост.
Ответникът твърди, че общите събрания не са били проведени редовно и той е
оспорил пред СРС решенията, взети на тях (писмения отговор, л. т. II, 636-657; увеличението на възражение, т. IV, л. 1740).
3. Насрещни
твърдения на ищеца
[31] Ищецът е заявил, че разходите, които търси за
охрана, поддържане на асансьорите, почистване на общите части, топлинна енергия
и подръжка на сградата, са били правени и по-рано, още към 2011 г. Тогава те
отново са се заплащали от ищеца, след което ответникът е заплащал на ищеца
припадащата му се част. След 2011 г. ответникът никога не е възразявал срещу
заплащането на тези разходи от ищеца и е ползвал предоставените услуги. До 2014
г. всички финансови взаимоотношения между двете дружества са били уреждани
доброволно, като те са имали споразумение за уреждане на взаимоотношенията им
за разходите за общите части от началото на 2012 г. до края на 2013 г.
[32] Ищецът твърди, че дори да е ползвал лично или
чрез трети лица обекти, собственост на ответника, това е ставало с изричното
съгласие на ответника това да бъде безвъзмездно, докато ответникът си намери
наематели. Това е правил и ищецът за ответника. Дори това да не е било така,
ответникът е бил овъзмезден за това ползване за сметка на наемите, които
ответникът е получил от отдаването под наем от него на общите части през 2012
г. и 2013 г. – 15 паркоместа – както и чрез разходите за етажната собственост,
заплатени от ищеца за този период.
[33] Ищецът възразява, че липсата на решение на
общото събрание на етажната собственост не прави разходите на ищеца по общите
части недължими. Според него това е така, защото е налице разместване на
имуществени блага без основание. Въпреки това такова последващо решение за
одобряване на разходите е налице (становището, т. III, л. 871-880).
4.
Последващи
насрещни твърдения на ответника
[34] Ответникът е възразил, че дори ищецът да е
извършил необходими ремонти и подобрения по общите част, те не са били уместни
и не са били добре направени. Ответникът също твърди, че ищецът не е заплащал
разноски за общите части и обекти на ответника за периода януари 2012 г. –
декември 2013 г. (становището, т. III, л. 1277-1283).
II. ПО ПРОЦЕДУРАТА
[35] В хода на делото ответникът Г.** е признал три
от предявените искове. Това са:
- вторият иск – за заплащането на 2 747,25
лева разходи за асансьорите;
- третият иск – за заплащането на 1 468,97
лева разходи за пожароизвестяване;
- осмият иск за заплащането на 5 887,69 лева
за студена вода, доставяна на обектите на ответника в периода 01.07.2014 г.-31.10.2015
г. Този иск ответникът признава само за 2 260,27 лева (изявлението на
адвокат Д., т. III, л. 1321-гръб).
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[36] На 16.09.1982 г. Ленински районен народен
съвет (ЛРНС) е издал акт за държавна собственост (АДС) на недвижим имот. Този
имот е представлявал:
- терен от 6 000,00 кв. метра;
- високо тяло със застроена площ от 320,00 кв.
метра на 12 етажа;
- ниско тяло със застроена площ от 540,00 кв.
метра на седем етажа;
- входно и обслужващо ниско тяло, свързващо
12-етажната и седем-етажната сграда със застроена площ от 200,00 кв. метра;
- стол със застроена площ от 210,00 кв. метра;
- кухня към стола със застроена площ от 240,00
кв. метра;
- медицински пункт със застроена площ от 65,00
кв. метра на два етажа;
- клуб със застроена площ от 90,00 кв. метра
на два етажа;
- гаражно-складова сграда със застроена площ
от 200,00 кв. метра на два етажа;
- две дървени бараки със застроена площ от
150,00 кв. метра;
- две типови гаражни клетки.
[37] Имотът е бил предоставен за оперативно
управление на КНИПИАТ „Г.“ към Министерството на строителството и архитектурата.
Административният му адрес е бил ул. „*******(АДС, т. 2, л. 801-803).
[38] Впоследствие 12-етажната сграда е била
предоставена на „Г.“ ЕООД, седеметажната сграда е била предоставена на „Г.-Г.“
ЕООД и „АСИ-Г.“. „Г.“ ЕООД е получил за ползване и 529,00 кв. метра от земята
на партерното ниво (АДС, т. II, л. 802).
Разпределението на общите части е било: 57,7% за „Г.“ ЕООД; 23,7% за „Г.-Г.“
ЕООД; 18,6 % за „АСИ Г.“ (протокола, т. II, л. 803-804, АДС, л. 802).
[39] На 07.06.1995 г. СД „П.С.-Г.“ е закупил
от Министерството на териториалното развитие и строителството (МТРС) девети,
10-ти и 11-ти етажи от 12-етажната сграда на ул. „*********, която е била
построена върху терен от 504,00 кв. метра, заедно с 27,3 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на собственост, върху която тя е била
изградена. Общата разгъната застроена площ на трите закупени етажа е била
356,00 кв. метра (договора, т. III, л. 905-909).
[40] Не се спори, че впоследствие СД „П.С.-Г.“
е било преобразувано в „П.“ АД. Последното е учредило „А.П.“ ЕООД, като е
внесло в капитала му като непарична вноска:
- трите етажа от 12-етажната сграда на ул. „******,
построена върху терен от 504,00 кв. метра с абонатна станция и трафопост;
- 27,3 % идеални части от: общите части на
сградата; правото на собственост на мястото, върху което е изградена
административната сграда; земята, върху която са изградени съоръженията към
административната сграда – абонатна станция и трафопост;
- правото на ползване на две паркоместа в
прилежащия на сградата терен;
- правото
на преминаване през този терен (решението, т. III, л. 895; СТЕ, т. III, л. 896-902;
протокола от с. з. на 01.03.206 г., т. III, л. 903-904; учредителния акт, т. I, л. 23-27). При оценката на непаричната вноска вещото лице, извършило
оценката, е оценило само 504,00 кв. метра от прилежащия терен към 12-етажната
сграда, както и правото на ползване на две паркоместа (т. III, л. 901). Не се спори, че впоследствие фирмата на „А.П.“ ЕООД е
станала „Г.2.“ ЕООД.
[41] В капитала на Г.** са включени:
- партера, сутерена, от втори до осми етаж
включително от 12-етажната сграда на ул. ******;
- 72,7 % от общите части на сградата;
- топла връзка и сутерен под него;
- 41,95% идеални части от трафопост и 41,95%
от електрическо табло;
- 54,42% от УПИ I в кв. 106, местността „Гео Милев“ с площ от 4 900,00 кв. метра (устава,
дружествения акт, декларацията, т. I, л. 28-30, 31-34, 37).
[42] Не се спори, че съсобствениците на
първоначалния УПИ I не са извършвали делба.
Впоследствие през 90-те години от УПИ I са били обособени
два урегулирани поземлени имота – УПИ I и УПИ III. В тези две УПИ-та има общо 79 паркоместа (пак там). Съсобствениците
на УПИ I и III фактически са си разделили ползването на двете УПИ-та, като Г.** и Г.**
ползват УПИ III, а АСИ-Г. и Г.-Г.
ползват УПИ I (заключението на вещото лице Ц., отговор на втора задача, т. IV, л. 1714-1736, както и приложение 4В към него, л. 1732; показанията на
вещото лице Ц., т. IV, л. 1738-1739;
показанията на свидетеля Х, т. IV, л. 1740-1741).
[43] Не се спори, че от 01.01.2012 г. до
30.09.2015 г. Г.** е отдавал под наем на „Б.Б.“ ЕООД 15 паркоместа от тези,
които са се намирали в процесните две УПИ-та (заявеното от адвокат Д. в о. с.
з. на 07.07.2017 г., т. III, л. 1293). От тях
седем паркоместа са били пред фасадата на 12-етажната сграда, а други осем на
паркинга в задния двор на 12-етажната сграда. Месечната наемна цена е била
25,00 евро без ДДС или тяхната левова равностойност (договора, т. IV, л. 1794а). Всички паркоместа, които е наел Б., са били в УПИ III, ползвано от страните по делото.
[44] За периода 01.01.2012 г.-31.12.2013 г. Б.
е заплатил на Г.** 21 122,88 лева с ДДС, а за периода 01.01.2014
г.-31.07.2015 г. 16 722,28 лева с ДДС (стр. 13-14 от заключението на
вещото лице Х., отговор на девета задача на ответника, т. V, л. 2108). В този период Г.** е ползвал и своите собствени две паркоместа (показанията на свидетеля Х.,
т. IV, л. 1741-гръб). Липсват доказателства Г.** да
е заплатил на Г.** суми от получения наем. Затова съдът приема, че Г.** не е
направил това.
[45] В периода 01.01.2012 г.-30.04.2016 г. Г.**
е осигурявал охраната на 12-етажната сграда на ул. „******, поддръжката на
асансьорите, пожароизвестяването, почистването на общите части, техническата поддръжка.
Той е заплащал и за топлоподаването (договорите за охрана, поддръжка на
асансьорите, пожароизвестяване, почистване, техническа подръжка - т. I, л. 44-52, л. 110-113, л. 156-161, л. 191-193, л. 203-208, л. 306-315;
служебната бележка, т. I, л. 344; писмото,
т. I, л. 424; показанията на свидетелите Х., Д., П. - т.
IV, л. 1741, л. 1742-1745, л. 1745-гръб; платежните
документи – т. I, л. 53-108. 114-154,
162-189, 194-202, л. 345-422а, л. 425-470; т. III, л. 912-960, л. 960-1008, л. 1009-1081, л. 1082-1111, л. 1114-1163, л.
1164-1216; стр. 18 от заключението на вещото лице Х., отговор на първа задача
на ответника, т. V, л. 2108).
[46] За периода 01.01.2012 г.-31.12.2013 г. Г.**
е заплатил за 12-етажната сграда на ул. „*******следните суми:
а) 19 680,00 лева за охрана на сградата,
от тях припадащите се на Г.** са били 5 372,64 лева с ДДС;
б) 11 687,56 лева за поддръжка на
асансьорите, от тях припадащата се част на Г.** е била 3 190,70 лева с ДДС;
в) 8 202,60 лева за пожароизвестяване, от
тях припадащите се на Г.** са били 2 239,31 лева с ДДС;
г) 5 883,04 лева за почистване на общите
части, от тях припадащите се на Г.** са били 1 606,07 лева;
д) 84 832,92 лева за топлоподаване на
цялата сграда, като от тях 21 273,89 лева с ДДС са се припадали на Г.**за
девети, 10-ти и 11-ти етажи;
е) 22 768,27 лева за студена вода за
цялата сграда, като от тях 6 215,74 лева с ДДС са се припадали на Г.** (стр.
6-13 от заключението на вещото лице Х., отговори на задачи 1-4 от ищеца, т. V, л. 2091-2145). Липсват доказателства Г.** да е заплатил на Г.**
припадащите му се суми. Затова съдът приема, че Г.** не е направил това.
[47] За периода 01.01.2014 г.-30.04.2016 г. Г.**
е заплатил за 12-етажната сграда на ул. „*******следните суми:
а) 75 950,00 лева за охрана на сградата, от
тях припадащите се на Г.** са били 20 734,35 лева с ДДС
или 16 587,48 лева без ДДС;
б) 5 745,60 лева за пожароизвестяване, от
тях припадащите се на Г.** са били 1 468,97 лева с ДДС или 1 175,18
лева без ДДС;
г) 12 434,52 лева за почистване на общите
части, от тях припадащите се на Г.** са били 3 394,62 лева;
д) 20 894,37 лева за техническа
поддръжка, от тях припадащите се на Г.** са 5 704,16 лева;
д) 79 539,59 лева за топлоподаване на
цялата сграда, като от тях 21 714,31 лева с ДДС са се припадали на Г.** за
топлоподаване към девети, 10 и 11-ти етажи (стр. 6-13 от заключението на вещото
лице Х., т. V, л. 2091-2145).
[48] Липсват доказателства Г.** да е заплатил
на Г.** припадащите му се суми. Затова съдът приема, че Г.** не е направил
това.
[49] За периода 01.01.2014 г.-30.09.2015 г. Г.**
е заплатил 10 063,20 лева за поддръжка на асансьорите, като припадащата се
част на Г.** е била 2 747,25 лева с ДДС или 2 197,80 лева без ДДС. За
периода 01.01.2014 г.-31.10.2015 г. Г.** е заплатил 19 001,80 лева за
студена вода за цялата сграда, като от тях 5 187,49 лева с ДДС са се
припадали на Г.** за студена вода за девети, 10-ти и 11-ти етажи (стр. 6-13 от
заключението на вещото лице Х., отговори на задачи 1-4 от ищеца, т. V, л. 2091-2145). Липсват доказателства Г.** да е заплатил на Г.**
припадащите му се суми. Затова съдът приема, че Г.** не е направил това. Не се
спори, че от 01.10.2015 г. Г.**не е имал достъп до асансьорите и не ги е ползвал
(заявеното от адвокат К. и адвокат Д. в о. с. з. на 07.07.2017 г., т. III, л. 1296).
[50] В периода 01.01.2012 г.-30.09.2015 г. Г.**е
имал договор за наем с „М.Т.“ ЕООД (М.), по който Г.** е отдавал на М. покривно пространство на сградата за поставяне на
антени (заявеното от адвокат Д. в о. с. з. на 07.07.2017 г., т. III, л. 1293). За периода 01.01.2012 г.-31.12.2013 г. М. е заплатил на Г.**
6 060,00 лева с ДДС, като от тях 4 405,62 лева с ДДС са се припадали
на Г.**. За периода 01.01.2014 г.-30.09.2015 г. М. е заплатил на Г.**
6 300,00 лева с ДДС, като от тях 4 580,10 лева с ДДС са се припадали
на Г.** (заключението на вещото лице Х., отговор на задача 10 от ищеца, т. V, л. 2104-2105). Липсват доказателства Г.** да е заплатил на Г.**
припадащите му се суми. Затова съдът приема, че Г.** не е направил това.
[51] За периода 01.09.2015 г.-30.04.2016 г. Г.**
е заплатил за електричество за общите части 1 034,80 лева, от тях 282,50
лева са се припадали на Г.** (в тази сума е включена и сума за електричество за
асансьори и такова, ползвано от „М.Т.“ ЕООД за септември 2015 г., но от октомври
2015 г. тази сума включва само електричество за фоайе) (заключението на вещото
лице Х., отговор на задача пета на ищеца, т. V, л. 2099-2100). Липсват доказателства Г.** да е заплатил на Г.**
припадащите му се суми. Затова съдът приема, че Г.** не е направил това.
[52] За периода 01.09.2015 г.-31.10.2015 г. Г.
е заплатил 537,18 лева за електричество, използвано от М.. Липсват
доказателства доказателства Г.** или М. да е заплатил на Г.** тази сума. Затова
съдът приема, че те не са направили това.
[53] Липсват доказателства Г.** да е извършвал
ремонти по общите части на 12-етажната сграда в периода 01.01.2012
г.-31.12.2013 г. (платежните документи в т. III, л. 1217-1255 и л. 1257-1263 не установяват извършването на твърдените
ремонти по общите части, а вещото лице Х. е използвала, за да отговори на
задача 12 на ищеца; за извършването на такива ремонти по общите части не са
споделили и свидетелите, както и вещото лице Ц.). Затова съдът приема, че
такива ремонти не са били извършвани.
[54] В периода 01.01.2014 г.-30.04.2016 г. Г.**
е ремонтирал задното входно стълбище на 12-етажната сграда, като е поставил
гранитогрес. Той е заменил с гранитогрес гранитът на двата входа на сградата и
в близост до задния паркинг, защото гранитът е бил напукан, а при дъжд е бил
хлъзгав. Г.** е поправил повредената задна врата за достъп и нарушената фасада
на 10-ти и 11-ти етажи. За това Г.**е заплатил 2 271,27 лева с ДДС или 1 817,02
без ДДС. От тях припадащите се на Г.** са били 620,06 лева с ДДС или 496,05
лева без ДДС (показанията на свидетелите Х., Д.и М., т. IV, л. 1742, 1743, 1747; приложение 1 към заключението на вещото лице Ц.,
т. IV, л. 1722; платежните документи, т. I, л. 505-535). Липсват доказателства Г.** да е заплатил на Г.**
припадащите му се суми. Затова съдът приема, че Г.** не е направил това.
[55] В периода 01.01.2014 г.-30.04.2016 г. Г.
е изградил система за видеонаблюдение на общите части на 12-етажната сграда.
Той е поставил контролер и софтуер на асансьорите; монтирал е две пейки с
пепелници пред сградата и две пейки във фоайето; направил е табели за
паркоместата, озеленил е вътрешния двор на сградата. За това Г.** е заплатил
17 433,45 лева с ДДС или 13 946,76 лева без ДДС (показанията на
свидетелите Х., Д.и М., т. IV, л. 1742, 1743,
1746-1747; приложение 2 към заключението на вещото лице Ц., т. IV, л. 1724; платежните документи, т. I, л. 536-565). От тази сума припадащата се на Г.** е била 4 759,33
лева с ДДС или 3 807,46 лева без ДДС. Липсват доказателства Г.** да е
заплатил на Г.** припадащите му се суми. Затова съдът приема, че Г.** не е
направил това. Както разходите по този параграф, така и разходите по предходния
параграф ищецът е направил със знанието и без противопоставянето на ответника.
[56] В периода 24.11.2011 г.-31.08.2015 г. Г.**
е заплатил 193 057,17 лева с ДДС за електричество (заключението на вещото
лице Х., отговор на трета задача на ответника, т. V, л. 2109). Липсват доказателства Г.** да е заплатил за електричество
за общите части или за обекти на Г.**. Затова съдът приема, че Г.** е заплатил
за ползваното от него електричество.
[57] От 03.01.2012 г.
до 01.07.2013 г. Г.** е отдавал под наем на А.С.Е.помещение 907 на деветия етаж
на 12-етажната сграда. От 01.08.2012 г. до 01.07.2013 г. Г.** е отдавал под
наем на А.С.Е.помещение 902 на деветия етаж на 12-етажната сграда (анексите, т.
2, л. 819-822). За периодите на отдаване под наем на помещенията Г. е получил
от А.С.Е.наемна цена от 18 117,31 лева с ДДС или 15 097,76 лева без
ДДС (заключението на вещото лице Х., отговор на 12-та задача на ответника, т. V,
л. 2113-2115). Липсват
доказателства Г.** да е заплатил тези суми на Г.**. Затова съдът приема, че Г.**
не е направил това.
[58] От 29.07.2011 г. до 01.07.2013 г. Г.** е
отдавал под наем на А.С.Е.следните общи части:
1. обособено
помещение от фоайето на административната сграда от 10,00 кв. метра;
2. открита площ от около 10,00
кв. метра за монтаж и обслужване на дизелов генератор на кота +4;
3. открита площ от около 150,00
кв. метра на кота +37 за монтаж на рекламни съоръжения;
4. рекламни площи – осветени
пана във фоайето на сградата, в асансьорните кабини, фасадата на сградата и
прилежащите тревни площи с лице към бул. „Шипченски проход“ (договора за наем,
т. II, л. 808-818). А.С.Е.е заплатил на Г.** наемна цена от 85 317,65 лева с ДДС или 68 254,12 лева без
ДДС. От тях припадащите се на Г.** са 23 291,72 лева с ДДС или
18 633,38 лева без ДДС (заключението на вещото лице Х., отговор на задача
13 на ответника,т. V, л. 2117).
[59] Липсват доказателства Г.** да е заплатил
тaзи сумa на Г.**. Затова
съдът приема, че Г.** не е направил това.
[60] Oт 24.11.2011 г. до 03.01.2012 г., както и от 01.07.2013 г. до 02.07.2014
г. Г.** е ползвал помещения 906 и 902 на деветия етаж на 12-етажната сграда
(показанията на свидетелите М., Тодорова, Андонов, т. IV, л. 1746, л. 1749-1750, л. 1750). Средният пазарен наем за тези помещения
за процесните периоди е бил: 5 275,00 лева без ДДС за помещение 906 (13х386,00+(2/3х186,00)
или 6 330,00 лева с ДДС; 2 181,41 лева без ДДС за помещение 902
(13х159,62+(2/3х159,62) или 2 617,69 лева с ДДС. Общият среден пазарен
наем за двете помещения е 7 456,41 лева без ДДС или 8 947,69 лева с
ДДС (заключението на вещото лице Ц., т. IV, л. 1720).
[61] Липсват доказателства Г.** да е
предоставил на Г.** тези помещения за послужване. Затова съдът приема, че това
не е станало. Липсват доказателства Г.** да е заплатил обезщетение на Г.** за
ползването на тези помещения. Затова съдът приема, че Г.** не е направил това.
[62] Г.** е направил разноски за
10 514,79 лева. Г.** е направил разноски за 6 650,00 лева.
2. Спорни обстоятелства
[63] Няколко са спорните по делото
обстоятелства. Те са: 1. дали паркоместата, които Г.** е отдавал под наем на Б.,
са били на Г.** или и на другите съсобственици на имота; 2. дали Г.** е
заплащал за охрана на общите части; 3. дали Г.** е заплащал за топлоподаване и
студена вода към обекти на Г.**; 4. дали Г.** е заплащал за електричество за
общи части, както и дали Г.** е заплащал за електричество за помещения на
ищеца; 5. дали ищецът е направил разходите за ремонт със знанието, но без
противопоставянето на ответника.
[64] По първото спорно обстоятелство - дали
паркоместата, които Г.** е отдавал под наем на Б., са били на Г.** или и на
другите съсобственици на имота. Съдът приема, че паркоместата са били на Г.**,
защото между съсобствениците е било налице фактическо разпределение на
ползването на трите паркинга, като тези ползвани от ищеца и ответника са били в
УПИ III. Няма логично обяснение, а и липсват
доказателства Г.** да е ползвал паркоместа в УПИ I. Затова съдът приема, че Г.** е ползвал паркоместа на Г.**.
[65] По второто спорно обстоятелство – дали Г.**
е заплащал за охрана на общите части преди 01.01.2014 г. - съдът приема, че Г.**
е заплащал, защото това ясно се установява от събраните платежни документи.
Нещо повече в договора за наем с А.С.Е.изрично е било уговорено осигуряването
на оборудване за охрана и самата охрана на общи части на сградата от Г.** (чл.
1.6.-1.8., т. IV, л. 1775). Ето защо
съдът приема, че Г.** е заплащал за охрана на общите части преди 01.01.2014 г.
[66] По третото спорно обстоятелство - дали Г.**
е заплащал за топлоподаване и студена вода към обекти на Г.** - съдът приема,
че Г.** е заплащал за топлоподаване и студена вода за обектите, собственост на Г.**.
Съдът приема това поради следното: от служебната бележка от „Т.С.“ ЕАД и „С.В.“
АД се установява, че за 12-етажната сграда на ул. „*******Г.** няма партида за
топлоподаване и студена вода. Такава партида има само Г.**. От платежните
документи съдът установява, че Г.** е заплащал всички дължими суми за топлоподаване
и студена вода за процесните периоди, въпреки, че 27,3% от сградата е
собственост на Г.**. Ето защо припадащата се част от тези разходи за Г.** е
27,3 % от тях.
[67] По четвъртото спорно обстоятелство - дали
Г.** е заплащал за електричество за общи части, както и дали Г.** е заплащал за
електричество за помещения на ищеца. Съдът приема, че Г.** е заплащал за
електричество за общите части и за такова ползвано от М., защото това се
установява от констативните протоколи, които са потвърдени от съставителя им –
свидетелят Дичев. Същевременно Г.** нито е представил такива протоколи, нито е
установявал съдържанието им чрез разпит на свидетел, а в платежните му
документи липсва отбелязване плащането да е за електричество за обекти на
ищеца. Затова съдът приема, че Г.** е заплащал електричество за собствените си
обекти, но не и за такива на ищеца и общи части.
[68] По петото спорно обстоятелство - дали ищецът е направил разходите за ремонт със
знанието на ответника. Съдът приема, че това е станало със знанието на
ответника, защото тези ремонти и разноски са били извършени по 12-етажната
сграда, в която офиси е имал и самият ответник. Ето защо няма как той да не е
знаел за извършването на ремонтите. Липсват доказателства за противопоставянето
на ответника срещу извършването на ремонтите. Затова съдът приема, че такова не
е имало.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[69] Ищецът е предявил 13
иска, които са по две правни основния. Първата група искове са с правно
основание чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В тази
група попадат първия, втория, третия, четвъртия, шестия, дванадесетия и
тринадесетия иск. Втората група искове са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В тази група попадат петия, седмия, осмия, деветия, десетия и единадесетия
иск. При определянето на правната квалификация на исковете съдът се води от
Решение на ВКС 238-2013-IV Г. О.
по гр. д. 1012/2012 г., което е било поставено по реда на чл. 290 от ГПК.
[70] Ответникът е направил три
евентуални възражения за прихващане. Те са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
1.
По
исковете по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД - първия, втория, третия, четвъртия, шестия,
дванадесетия и тринадесетия иск
[71] Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за
личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни
разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Ако работата е била
предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на
обогатяването му (чл. 61, ал. 2 от ЗЗД). Следователно предпоставките за
уважаването на иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД са: 1. ищецът да е
извършил работа в интерес на ответника и свой собствен интерес; 2. тази работа
да е била предприета уместно и да е била управлявана добре; 3. ищецът да е
направил разходи за воденето на работата; 4. ответникът да не е заплатил на
ищеца сумата, с която ответникът се обогатил.
[72] Коя е тази сума, когато работата е извършена
от съсобственик без съгласието на другия съсобственик или на етажен собственик
без съгласието на другия етажен собственик - спестените разходи, увеличената
стойност на имуществото или спестените разходи плюс увеличената стойност? Съдът
приема, че това е увеличената стойност. Това е така, защото ако се приеме, че
това са само спестените разходи, от това ограничение – до размера на
обогатяването - не би имало нужда, тъй като така или иначе те се дължат. Ако се
приеме, че това са спестените разходи плюс увеличената стойност, би се
достигнало до другата абсурдна крайност, разноските винаги да се дължат в пълен
размер, защото те са единият елемент от ограничението (другият е увеличената
стойност). Ето защо съдът приема, че се дължат разноските, но до размера на
увеличената стойност.
[73] Налице е и друга неяснота. Важи ли
ограничението и за необходимите и за полезните разноски или то важи само за
полезните разноски. Съдът счита, че ограничението важи само за полезните
разноски, т.е подобренията. Необходимите разноски се правят за подържането или
запазването на вещта. Ето защо независимо дали те водят до увеличение на
стойността или не, те са направени в интерес на неучаствалия в тях
съсобственик.
[74] Съдът установи, че ищецът
е осигурил охрана за общите части на процесната сграда, в които идеални части
има и ответникът. Ищецът е подържал асансьорите и пожароизвестителната система,
като е заплащал за почистване и техническа поддръжка на общите части. Ищецът е
извършил и ремонти по подържането на сградата, както и за подобряването на
нейното състояние. Извършеното от ищеца е било и в негов интерес, защото той
също притежава идеални части от общите части на сградата. Съдът приема, че
извършеното от ищеца е било предприето уместно и добре направено. Това е така,
защото без охрана, работещи асансьори и пожароизвестителна система, почистване
и техническа поддръжка на процесната сграда тя не би могла да изпълнява
основната си функция. Съдът приема, че извършените ремонти са били необходими
(тези по пар. 55) и полезни (тези по пар. 56), защото: първите са водели до
подържането на сградата в състояние, позволяващо използването ѝ по
предназначение; вторите са подобрявали възможностите за използване на сградата
по предназначение. Всички разходи, направени от ищеца без тези, които съдът
приема за полезни разноски, са били необходими, а ответникът не е заплатил на
ищеца припадащата му се част.
[75] Налице са предпоставките
за уважаването на исковете. Размерите, за които исковете са основателни са:
а) 16 587,48 лева без ДДС
за охрана – първия иск;
б) 2 197,80 лева без ДДС
за поддръжка на асансьорите – втория иск;
в) 1 175,18 лева без ДДС
за подържане на пожароизвестяването – третия иск;
г) 3 394,62 лева без ДДС
за почистване – четвъртия иск;
д) 5 704,16 лева за
техническа поддръжка – шестия иск;
е) 496,05 лева без ДДС разходи
за необходими ремонти – 12-я иск.
[76] По отношение на 13-я иск -
този за заплащането на полезните разноски - съдът следва да установи с каква
сума се е увеличила стойността на общите части на ответника вследствие на
извършените дейности. Съдът установи, че 3 807,46 лева без ДДС са разходите
за тези дейности, припадащи се на ответника. Затова по реда на чл. 162 от ГПК
съдът приема, че 2 000,00 лева е увеличената стойност на общите части на
ответника, вследствие на полезните разноски, извършени от ищеца.
[77] На водещия чужда работа
без пълномощие не се дължи ДДС (решение на ВКС 47-2016-II Т. О. по т. д. 828/2015 г.). Затова в случая съдът не включва ДДС в
дължимите суми.
2. По исковете
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - петия, седмия, осмия, деветия,
десетия и единадесетия иск
[78] Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца; ответникът да не е върнал на
ищеца това, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
[79] Съдът установи, че ищецът
е заплатил следните суми, които са се дължали от ответника:
а) 282,50 лева за
електричество за общите части – петия иск;
б) 21 714,31 лева за
топлоподаване – седмия иск;
в) 5 187,49 лева за
студена вода – осмия иск. Ответникът не е заплатил тези суми на ищеца.
Следователно са налице предпоставките за уважаването на петия, седмия и осмия иск за посочените
размери.
[80] Съдът установи, че
ищецът е заплатил 537,18 лева за електричество, ползвано от наемател на
ответника. Липсват доказателства обаче как ответникът се е обогатил с това.
Затова съдът приема, че по отношение на тази сума липсва обогатяване на
ответника. Ето защо съдът отхвърля 11-я иск.
[81] Съдът установи, че
ответникът е отдавал под наем паркоместа, които са били на ищеца, от което е
лишил ищеца от получаването на 16 722,28 лева наем. Ответникът е отдал под
наем и общи части на покрива без да заплати на ищеца припадащата му се част от
4 580,10 лева. Така ответникът се е обогатил с тези суми за сметка на
ищеца. Ето защо тези два иска – девети и 10-ти – са основателни за посочените
размери. Така исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на ищеца са основателни за
48 486,67 лева.
3.
По възраженията на ответника по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
[82] Предпоставките
за уважаването на възражението са тези за уважаването на исковете по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е направил четири възражение за прихващане – първо със
суми, платени от него за електричество за помещения на ищеца и общи части;
второ със суми, които ищецът е получил от отдаването под наем на трети лица на
помещения, собственост на ответника; трето със суми, които ищецът е получил от
отдаване под наем на общи части; четвърто със суми, които ищецът не е заплатил
на ответника за ползване на помещения на ответника.
[83] Съдът не
установи ответникът да е заплащал електричество за помещения на ищеца или за
общи части. Затова първото възражение е неоснователно.
[84] Съдът обаче
установи, че ищецът е отдавал под наем на трети лица помещения 902 и 907,
собственост на ответника, за което не е заплатил на ответника наем от
18 117,31 лева. Съдът също установи, че ищецът е отдавал под наем и общи
части, за което не е заплатил на ответника 23 291,72 лева. Съдът установи
и, че ищецът е ползвал лично в определени периоди помещения 906 и 902,
собственост на ответника, без да му заплати обезщетение за това. Следователно
второто, трето и четвъртото възражение са основателни общо за 50 356,72
лева.
[85] Ищецът е
възразил, че е овъзмездил ответника за тези суми чрез извършени от ищеца
разходи в предходни периоди. Липсват доказателства обаче, за извършени такива
прихващания. Затова съдът приема, че такива не са били правени. Ищецът не
посочва и конкретни суми, които да бъдат прихванати в настоящото производство.
Затова и съдът не извършва прихващане.
[86] Съдът
извършва прихващане на 50 356,72 лева, дължими от ищеца на ответника, с
48 486,67 лева, дължими от ответника на ищеца по исковете по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД. Така се погасяват всички искове на ищеца по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Затова съдът отхвърля тези искове.
[87] От
възражението на ответника остават 1 870,05 лева. С тях съдът извършва
прихващане на 2 000,00 лева, дължими от ответника на ищеца за полезни
разноски. Така ответникът остава да дължи на ищеца 129,95 лева за полезни
разноски.
[88] Така съдът
уважава следните искове по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД на ищеца срещу ответника за
следните суми:
а) първия иск за разходи за охрана за
16 587,48 лева, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от
20 743,35 лева;
б) втория иск за разходи за подържане на
асансьорите за 2 197,80 лева, като го отхвърля за разликата до пълния
предявен размер от 2 747,25 лева;
в) третия иск за подържане на пожароизвестителната
система за 1 175,18 лева, като го отхвърля за разликата до пълния предявен
размер от 1 468,97 лева;
г) четвъртия иск за разходи за почистване за
3 394,62 лева;
д) шестия иск за разходи за техническа подръжа за
5 704,16 лева;
е) 12-я иск за разходи за необходими ремонти за
496,05 лева, като го отхвърля за разликата до 621,30 лева;
ж) 13-я иск за полезни разноски за 129,95 лева,
като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 5 531,36 лева.
4.
По разноските
[89] Г.**търси разноски. Той е
направил такива за 10 514,79 лева.
[90] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава исковете на ищеца за 29 685,24 лева при предявен размер от 86 372,05
лева. Затова съдът осъжда Г.** да заплати на Г.** 3 613,83 лева разноски
по делото (10 514,79х29 685,24/86 372,05).
[91] Ответникът също търси
разноски. Той е направил такива за 6 650,00 лева.
[92] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля исковете за 56 686,81 лева при предявен размер от
86 372,05 лева. Ето защо съдът осъжда Г.** да заплати на Г.**
4 364,46 лева разноски по делото (6 650,00х56 686,81/86 372,05).
Съдия: