Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260012 /10.09.
Година 2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На четвърти август
Година
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00543 по описа за 2020
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-004622/27.11.2019г.,
издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на Н.И.П. *** са
наложени административни наказания:
глоба в размер 100 /сто/ лв., на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, и
глоба в размер 10 /десет/ лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, за това, че
на 06.11.2019 г., в 13.10 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, по път I-1, като водач на МПС – л.а. „Волво С40“ с рег. №*******, движейки се в посока от град София към ПВ Даскалово, на кръстовището с
път 1003 навлиза и преминава кръстовището на забранителен сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим – нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Н.П., с която моли за отмяна издаденото
наказателно постановление като навежда възражения за издаването му в нарушение
на процесуалните правила и материалния закон.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр.
чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 06.11.2019г. свидетелите Р.Г.А. и Д.С.С. – полицаи в Сектор “Пътна полиция” при ОД МВР - Перник
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. Около 13.10
часа се движели със зачисления им служебен автомобил по път 1003, в посока от с.
Рударци към път I-1. При преминаване през
кръстовището в с. Драгичево възприели лек автомобил „Волво
С40“ с рег. №*******, приближаващ от
дясната им страна, движещ се в посока
София – Перник, който навлязъл и преминал кръстовището. Полицейските
служители констатирали несъобразяване на водача на превозното средство със
светлинните сигнали на светофарната уредба, подадени в същия момент, поради което го последвали с включена светлина
сигнализация на патрулния автомобил. Водачът на автомобила спрял и съдействал
за извършване на проверката. Полицейските служители установили самоличността му
– Н.И.П., и го уведомили, че за извършеното нарушение, ще бъде съставен АУАН.
При
преглед на изисканите от него документи констатирали, че не представя контролен
талон към СУМПС, нито заменящ липсата му друг документ /акт или наказателно
постановление/.
За
констатираното нарушение на място срещу него било образувано административнонаказателно
производство с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №130110/06.11.2019г., като актосъставителят
– свид. Р.А. приел, че Н.П. виновно е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При съставяне
на акта Ненчев оспорил констатацията за нарушаване на светлинната сигнализация
при преминаването през кръстовището, поради което в акта било отразено, че не е съгласен с вменените
му нарушения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН П. депозирал писмено възражение, рег. №313000-10161 от 11.11.2019г., в което изложил подробно тезата си.
На 27.11.2019
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, отхвърляйки направеното възражение, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на Н.И.П. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид показанията на свидетелите Р.Г.А.
и Д.С.С., съставеният АУАН серия GA, №130110/06.11.2019г.,
заверено копие на заповед № 8121-з – 515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество е частично основателна.
По отношение
нарушението по т.1 от н.п., при извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
незаконосъобразност и отмяна на постановлението в тази му част.
Съображенията са следните:
Н.П. е
привлечен към отговорност за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП като му е вменено,
че като водач на МПС – лек автомобил навлиза и
преминава кръстовището от път I-1 и път 1003 в с. Драгичево
на забранителен сигнал при работеща в
нормален режим светофарна уредба.
Това описание на деянието в акта
и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не съответства на законовото изискване в
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението,
изискващо посочване на всички факти, относими към
фактическия състав на нарушението, както
и излагане на обстоятелствата, при които същото е осъществено.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП по императивен начин предписва, че участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Задължението на водачите на пътни превозни средства
да съобразяват поведението си със светлинните сигнали, регламентирано общо в
чл.6, т.1, пр.2-ро от ЗДвП, е конкретизирано в разпоредбите на чл.12 от ЗДвП и
Глава осма от Правилника за прилагане на ЗДвП, които регламентират мястото на
поставяне на светофарни уредби и значението на светлинните сигнали, както и в НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по
пътищата със светлинни сигнали, издадена на
основание чл.14, ал.1 от ЗДвП.
От гледна
точка на относимите
нормативни разпоредби, в случая фактическото описание на нарушението в акта и постановлението е неясно
и непълно, доколкото не е посочено при какъв сигнал на светофарната уредба жалбоподателят, като водач на МПС, е навлязъл
и преминал през кръстовището. Посочването, че е сторил това на забранителен
сигнал не е достатъчно за изясняване конкретната пътна ситуация и за упражняване
правото на защита, доколкото съгласно разпоредбите, определящи значението на светлинните
сигнали, а именно чл.31, ал.7, т. 1, 2 и 4 от ППЗДвП
и чл.7 от НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране
на движението по пътищата със
светлинни сигнали, тези, забраняващи преминаването,
са повече от един. Нещо повече, при
жълтата светлина, чието значение е „Внимание, спри!“ нормата на чл.31, ал.7,
т.4 от ППЗДвП съдържа изключение като предвижда, че не се отнася за водачите, спрямо които сигналът
с немигаща жълта светлина е подаден след сигнал, с който се разрешава
преминаването /т.е., зелен/, ако същите, в момента на смяна на
сигнала, се намират толкова близо до светофара,
че не могат
да спрат, без да създадат
опасност за движението. В тази хипотеза, навлизащите
или намиращите се в кръстовището, са длъжни да
го освободят, дори междувременно да е
подадена червена светлина.
Липсата
на яснота по въпроса каква е била светлината на светофара при
навлизането и при преминаването на Н.П. през кръстовището засяга самото
установяване на елементите от обективната страна на състава на нарушението, а
оттук прави невъзможна преценката нарушени ли са правилата на светлинните
сигнали, законосъобразно ли нарушителят е привлечен към отговорност и му е
наложено административно наказание за установеното нарушение. Извличането им по
пътя на формалната или правната логика, или по тълкувателен път от съдържанието
на други документи по административнонаказателната преписка, или от събрани
доказателства в съдебното производство е недопустимо, тъй като законът изисква фактите
на нарушението, изпълващи елементите на административнонаказателния
състав да са изложени ясно и конкретно в обстоятелствената част на акта и
постановлението като гаранция за ефективно
управжняване правото на защита на наказания
субект.
Констатираната
незаконосъобразност нарушава императивното изискване в чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението с излагане на всички
факти, имащи значение за преценка на съставомерността му. От своя страна горното
възпрепятства и проверката правилно ли установените факти са подведени под
съответната санкционна норма, респ. законосъобразно ли е наложено административно
наказание на жалбоподателя. Визираните недостатъци са съществени и поради това,
че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки
възможността му да узнае всички факти, въз основа на които е ангажирана
отговорността му по административнонаказателен ред и да проведе адекватна защита.
Изложеното
мотивира отмяна на наказателното постановление в тази част като
незаконосъобразно.
В останалата част, относно
нарушението по т.2 от наказателното постановление нарушения на процесуалните
правила съдът не констатира. Актът е съставен, а постановлението е издадено от
органи с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат
от приетата като
писмено доказателство по делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, издадена с оглед правомощието в чл.189, ал.1 и 12 от ЗДвП, като
приема, че това е станало при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в
съответствие с процесуалните правила, което предпоставя
разглеждане на делото в тази част по същество.
Вмененото на Н.П. административно
нарушение – че като водач на моторно
превозно средство не е носил контролен талон към свидетелството си за
управление на МПС, съгласно задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, съдът
приема за безспорно доказано. Писмените и гласните доказателства в тази насока
са непротиворечиви, взаимно се подкрепят и съдът ги кредитира с доверие.
Вмененото нарушение не се оспорва и от жалбоподателя, защитата на когото, видно
от доводите в жалбата му и тези изложени
в съдебните прения, е насочена спрямо първото описано в н.п.. По отношение
разглежданото нарушение, нито в акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, нито
в съдебното производство П. е направил възражения включително такива
нарушението да е резултат от причини извън неговото поведение. При липсата на
събрани каквито и да било доказателства, изключващи виновното поведение на
жалбоподателя, респ. на такива, установяващи различна от изложената в акта
фактическа обстановка, съдът приема, че формираните от актосъставителя
и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни,
поради което законосъобразно Н.П. като водач на МПС, е привлечен към
административнонаказателна отговорност и наказан за нарушението по чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
С наказателното постановление
административно-наказващият орган е наложил за извършеното нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер 10 лв. на основание
административнонаказателната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Това наказание е определено от закона в
абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в тази му част,.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1158-004622/27.11.2019г.,
издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник в частта, в която на Н.И.П.
с адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №19-1158-004622/27.11.2019г., издадено от Началник сектор ПП при
ОД на МВР – гр. Перник в частта, в която на Н.И.П. с адрес ***, с ЕГН **********,
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ