Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
като разгледа докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД № 88 по описа
за 2019 г. на Административен съд - гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от «Ч.г.к. ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Д.Р., със
седалище ***, чрез
адв.С.П.от АК-гр.Варна, срещу решение № 90 от 08.02.2019г., постановено по ВАНД № 3267/2018г. по
описа на Районен съд – гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 27-704/30.11.2018г. на Директора на Дирекция
«Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.1 от Кодекса
на труда (КТ) на «Ч.г.к. ЕООД, *** е наложена «имуществена санкция» в размер на
1500 лева. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с
чл.63, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че санкционираното дружество не е
извършило вмененото му неизпълнение на административно задължение, тъй като не
се явява "работодател" на лицето Н.Т.Ч.по смисъла, вложен в § 1, т.1
от ДР на КТ. Излагат се и доводи за допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено нарушение на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, доколкото в НП липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението.
Въз основа на изтъкнатите аргументи се отправя искане за отмяна на въззивното
решение и постановяване на ново решение, с което процесното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответната страна - Дирекция
«Инспекция по труда» - гр. Шумен, не изразява становище по касационната жалба.
На основание чл.217, ал.4 от АПК
по делото е постъпило становище от Д.Д., прокурор при Шуменска окръжна
прокуратура, в което се съдържа изявление за неоснователност на касационната
жалба и предложение решението да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са
следните:
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление №
27-704/30.11.2018г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с
което на основание чл.414, ал.1 от КТ на «Ч.г.к. ЕООД, *** е наложена
«имуществена санкция» в размер на 1500 лева за това, че посоченото дружество не
е изпълнило задълженията си като предприятие - ползвател на изпратените му
работници от предприятието, което осигурява временна работа - "Менпауър
България"ООД, гр.София, като не е осигурило основни условия на труд на
изпратения служител на длъжност "техник механик" Н.Т.Ч., допускайки
го на работа от 25.09.2018г. до 06.10.2018г. (12 отработени дни), без да му е
осигурило непрекъсната седмична почивка в размер на два последователни дни. Нарушението
е извършено на 30.09.2018г. в гр.Шумен и е констатирано на 25.10.2018г. при
извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство и ЗНЗ в
регионален офис в гр.Шумен, бул."Симеон Велики" № 48 на "Ч.г.к."ЕООД,
***, за което против дружеството е съставен АУАН № 27-0000704/31.10.2018г. На база на
съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което му е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Въз основа на събраните
доказателства, районният съд е приел за безспорно установено, че
санкционираният правен субект е нарушил разпоредбите на чл.107т, ал.2 и чл.153,
ал.1, във вр.с чл.107ч от КТ, осъществявайки
състава на посоченото в АУАН и в наказателното постановление
административно нарушение. Посочил е, че констатираното неизпълнение на административно
задължение правилно е квалифицирано и санкционирано съобразно нормата на чл.414,
ал.1 от КТ. Първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица, при липса на допуснати при издаването им съществени
нарушения на процедурата. Наред с това въззивният съд е посочил, че доколкото
се касае за неосигуряване на непрекъсната междуседмична почивка, от това
нарушение са произлезли вредни последици за засегнатия служител, поради което
не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен
случай по чл.415в, ал.1 от КТ. По изложените съображения районният съд е потвърдил
наказателното постановление.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд - гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират
помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по
същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното
производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при
които е осъществено.
При разглеждане на делото
районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и
е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на
събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид
релевантните за спора факти и обстоятелства, и изразените от страните становища
по тях.
Правилно районният съд е приел,
че административнонаказателното производство е протекло при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на касационния
жалбоподател, като същите притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от
фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Описаните в акта
факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, като са подведени под правилната правна квалификация. В тази
връзка съдът намира за неоснователни доводите на "Ч.г.к."ЕООД за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводственото правило,
регламентирано в чл.57, ал.1, т.5 от КТ, предвид неправилно посочване на датата
на извършване на нарушението и непрецизиране мястото на неговото осъществяване.
В НП ясно е посочено, че нарушението е осъществено на 30.09.2018г., което се
явява и датата на извършване на нарушението, доколкото това е денят, следващ
петдневния период по чл.153 от КТ, след изтичането на който касаторът е
следвало да осигури на служителя на "Менпауър България"ООД най-малко
48 часа непрекъсната седмична почивка. От друга страна, с отразяването, че
нарушението е извършено в гр.Шумен, е изпълнено изискването за посочване
мястото на извършване на нарушението, като за удовлетворяване на въпросното
изискване не е необходимо да се уточнява конкретния адрес в населеното място,
където е осъществено нарушението. Неоснователна е и тезата за неяснота в какво
качество е санкционирано дружеството-касатор, доколкото в постановлението ясно
е посочено, че отговорността му е ангажирана в качеството му на предприятие
ползвател. С оглед изложеното, касационната инстанция се присъединява към
становището на първоинстанционния съд, че при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които биха
могли да обосноват незаконосъобразност на санкционния акт.
На следващо място, касационната
инстанция споделя изводите на районния съд за съставомерност на процесното
неизпълнение на административно задължение по приложения
административнонаказателен състав. В случая дружеството е санкционирано на основание
чл.414, ал.1
от КТ за нарушение по чл.107т, ал.2 и чл.153, ал.1, във вр.с чл.107ч
от КТ. Според разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15000лв. Приетите за нарушени разпоредби на чл.107т,
ал.2 и чл.107ч от КТ са регламентирани в Глава пета "Възникване и
изменение на трудовото правоотношение", Раздел VIIIв "Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което
осигурява временна работа". В чл.107т, ал.2 от КТ е посочено, че при изпълнение на
работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието
ползвател е длъжно да му осигурява основни условия на труд и заетост и равно
третиране, каквито е осигурило на останалите работници и служители, които
работят при него и изпълняват същата или сходна работа или длъжност,
включително здравословни и безопасни условия на труд, а чл.107ч от с.к. препраща
към общите разпоредби на кодекса за неуредените в този раздел въпроси. Според императивната
разпоредба на чл. 153 от КТ,
при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична
почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в
неделя.
Според чл.5, ал.1 от трудов договор № 9589/31.08.2018г., сключен
между "Менпауър България" ООД и Недислав Чобанов, работното време на
последния е петдневна работна седмица при осем часов работен ден. Такова е и
работното време на работниците и служителите в "Ч.г.к."ЕООД, съгласно
чл.36, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред в посоченото дружество. По
делото е установено по безспорен начин, че служителят Н.Ч.е изпратен за
изпълнение на временна работа в "Ч.г.к."
ЕООД, с месторабота в гр.Шумен, като същият е престирал труд без прекъсване в
периода от 25.09.2018г. до 06.10.2018г., в т.ч. и през почивните дни на 29.09.
и 30.09.2018г., поради необходимостта от спешно приключване на инсталация. Т.е.
същият е полагал труд в продължение на 12 последователни дни, без след петия работен
ден да му е осигурена най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка, в разрез
с императивната разпоредба на чл.153 от КТ. При това положение обосновано
районният съд е приел, че описаното неизпълнение на административно задължение
осъществява регламентирания в чл.414, ал.1 от КТ административнонаказателен
състав. Обстоятелството, че касационният жалбоподател няма качеството на
работодател на въпросния служител по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, доколкото
последният работи по трудово правоотношение с "Менпауър България"ООД,
а се явява единствено предприятие ползвател по смисъла на § 1, т.18 от ДР на КТ
(по силата на Акт от 31.08.2018г. по чл.107с, ал.2 от КТ), не изключва
отговорността му по чл.414, ал.1 от КТ, тъй като съгласно правилото на чл. 415е от КТ,
разпоредбите на Раздел II "Административнонаказателна отговорност за
нарушения на трудовото законодателство" се прилагат съответно и спрямо
предприятие ползвател. От цитирания законов текст следва, че разпоредбата на чл. 414, ал.1 от КТ е приложима и спрямо предприятия ползватели, какъвто е настоящият
случай, което обосновава извода, че административнонаказателната отговорност на
дружеството-касатор е ангажирана в унисон с приложимите нормативни разпоредби.
Съответни на доказателствата по
делото са и доводите на въззивния съд, въз основа на които е обоснован извод за
липса на основания за приложение на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Съгласно посочения законов текст, за нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева. В случая от
съществено значение е обстоятелството, че нарушението е свързано с неосигуряване
на непрекъсната седмична почивка в размер на два последователни дни на служител,
което нарушение по същество е свързано със засягане на едно от най-важните
права на работниците и служителите - правото на почивка, нарушаването на което
пряко рефлектира в правната им сфера. От друга страна, с оглед естеството на
нарушението, към момента на установяването му същото не може да бъде отстранено поради това,
че вече е извършено. Тези обстоятелства категорично изключват възможността за
квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като маловажно
такова по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че решението на Районен съд - гр.Шумен е
законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на
въззивния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при
правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и
материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 08.02.2019г., постановено по ВАНД
№ 3267/2018г. по описа на Районен съд – град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
16.04.2019г.