Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. П., 09.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. П., Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на
седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 2408/2019 г. по описа на РС- П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 22, офис 3, представлявано
от управителя В.Й.Б., против Наказателно постановление № КГ-2132 от 04.04.2019
г. издадено от В.Т.В.в качеството му на заместник-председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл.34
ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл.8
ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6 т.2, Приложение № 1 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол (НИКТГУРНТК).
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска и отмяна
на издаденото НП.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател
редовно призовано, не се явява законовия представител, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и представя аргументирано
писмено становище в подкрепа на искането за отмяна на НП. Претендира присъждане
на сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. Не депозира писмено становище по същество.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите изложени в жалбата и
писменото становище на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
намира за установено следното от фактическа страна:
Търговско дружество „***“ ЕООД управлява и ползва
обект- бензиностанция, находящ се в гр. С., на ул. „Ч.“, в който се
разпространяват течни горива. На 17.01.2018 г. в обекта, служители
на Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН гр.
София, между които и актосъставителя св. Н.М.- гл. инспектор в Отдел „Инспекция
на качеството на течните горива“, извършили проверка в посочения обект за
установяване на съответствието на предлаганото гориво с изискванията на
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина на техния контрол (наричана по-долу Наредбата). Проверката била
извършена в присъствието на представител на дружеството, стопанисващо
бензиностанцията.
В хода на проверката контролните органи установили, че последната доставка
на гориво е в количество 5 041 литра по нареждане за експедиция №
53636/16.01.2018 г. с Товарителница № 495753/16.01.2018 г. и се разпространява
в обекта с Декларация за съответствие № 0023/11.01.2018 г. издадена от „Лукойл
България“ ЕООД за партида № 0023 в общо количество 3 000 т. Установено
било и наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № - към
момента на проверката, а именно 2 581 литра.
Проверяващите иззели контролна и арбитражна проба от разпространяваното
течно гориво- гориво за дизелови двигатели от посочената бензиноколонка, за
което бил съставен Протокол за проверка и взимане на проба от течно гориво №
Пд-007/17.01.2018 г.
След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН- ГД ККТГ-
гр.София, бил издаден протокол от
изпитване № С-0016 от 19.01.2018 г. На основание посочения протокол от
изпитване в ГД ККТГ била извършена експертиза и бил изготвен Констативен протокол № КП- 0013/19.01.2018 г.
за съответствие на течното гориво- гориво за дизелови двигатели,
съгласно който полученият резултат от изпитването се отклонявал от допустимите
норми съответно за показателя „пламна температура“.
За показателя „пламна температура“ (°С), полученият резултат от изпитването
бил 46,5°С при норма над 55,0 °С.
Съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти.
Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“, при получен
резултат от изпитването под 53,1°С, продуктът не съответства на изискването за
качество по показателя пламна температура
Ето защо контролният орган на въззиваемата
страна приел, че с оглед резултатите от изпитването на контролната проба, било
налице несъответствие на разпространяваното течно гориво- гориво за дизелови
двигатели по посочения показател с изискванията към него в Приложение № 2 от
Наредбата.
На основание чл.22 ал.8 от Наредбата, Протоколът от изпитване и
констативния протокол, били изпратени на дружество „***“ ЕООД с писмо с изх. №
84-01-37/19.01.2018 г. и доставени на 24.01.2018 г. (известие за доставяне на
л. 72 от делото).Със заявление вх. № 84-01-37-1/24.01.2018 г.
дружеството-жалбоподател поискало на основание чл.22 ал.9 от Наредбата
изпитване на арбитражна проба. Проведена била кореспонденция с управителя на
дружеството, в края на която управителят на същото отказал арбитражно изпитване
с писмо вх. № 84-01-37-3/31.01.2018 г.
С писмо-покана изх. № 84-00-21/18.01.2018 г.,
връчено на служител в дружеството на 23.01.2018 г. (виж известие на л.80 от
делото), „***“ ЕООД било поканено да се яви на 23.02.2018г. за съставяне и връчване на
АУАН (л.79 от делото). На посочената дата управителят на дружеството се явил и
в негово присъствие срещу дружеството бил съставен АУАН при условията на чл.40
ал.4 от ЗАНН въз основа на официални документи. След това
АУАН бил връчен на управителя на дружеството-нарушител и връчен срещу подпис.
Наказващият орган възприел изцяло установената от
контролните органи фактическа обстановка и на 04.04.2018 г. издал атакуваното
НП, в което приел, че като е разпространявало на 17.01.2018 г. течно
гориво- гориво за дизелови двигатели, за което на 9.01.2018 г. с Констативен протокол № КП- 0013/19.01.2018
г. е установено несъответствие с изискванията за качество съгласно
Приложение № 2 от Наредбата, „***“ ЕООД, в качеството му на краен
разпространител по смисъла на §1 т.20 от ДР на ЗЧАВ, е извършило нарушение на
чл.8 ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6 т.1 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
НП е връчено надлежно на 25.11.2019 г. на
дружеството-нарушител чрез неговия законен представител лично, видно от
отбелязаното на самото НП (л.9 от делото). Жалбата против НП е подадена от санкционираното дружество чрез
АНО до съда по пощата на 02.12.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимиран субект,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че
така изложената фактическа обстановка е установена по безспорен начин от
събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, на които съдът
дава вяра, като непротиворечиви и взаимнодопълващи се, изяснявайки обективно значими,
свързани с предмета на делото факти.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите
от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че
актосъставителят по делото- Н.М., е оправомощена от заместник-председателя на
ДАМТН да извършва проверки във връзка с упражняването на контрол за спазване
разпоредбите на ЗАЧВ и да съставя АУАН за нарушения на разпоредби на този
закон, в т.ч. и по чл.34 от ЗАЧВ, видно от приложената по делото Заповед №
А-167/01.03.2017 г. (л.50-51 от делото). В изпълнение на това свое правомощие, Н.М.,
в качеството си на контролен орган, е съставила АУАН за извършено нарушение на
чл.34 във вр. с чл.8 ал.2 от ЗАЧВ. В този смисъл актосъставителят е бил
материално компетентен да съставя АУАН.
Наказателното постановление също е издадено от
компетентен орган по смисъла на закона- В.В., заместник-председател на ДАМТН,
оправомощен да осъществява правомощията на председателя на ДАМТН, в т.ч. да
издава и НП за нарушения на ЗЧАВ, видно от Заповед № А-458/15.06.2017 г.
Съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по
форма и съдържание на изискванията по чл.42,
респ. чл.57 от ЗАНН,
издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2
и ал.3 от ЗАНН,
надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
Поради това съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че АУАН и НП
били издадени извън предвидените в закона срокове. Както се посочи по-горе
проверка в обекта на дружеството е направена на 17.01.2018 г. Резултатите от
взетите проби са станали известни, в това число и осъщественото нарушение на
19.01.2018 г. Тогава и дружеството чрез неговия управител е било поканено за съставяне
на АУАН, което е станало на 23.02.2018 г. Тоест АУАН е съставен в тримесечния
срок от установяване на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на
нарушението. НП е издадено на 04.04.2018 г., тоест в 6-месечния срок от
извършване на нарушението.
Съдът не споделя и другото направено в жалбата
възражение относно допуснат порок при съставянето на АУАН. Последният е издаден
на основание чл.40 ал.4 от ЗАНН- въз основа на официални документи в
отсъствието на свидетели. Както се посочи по-горе, нарушението е било прието за
установено, едва след анализ на взетите проби, като въз основа на резултатите
от пробите бил съставен и констативен протокол, послужил като основание за
издаване на АУАН. Тоест последният е издаден въз основа на официален документ.
Такъв статут имат както КП, така и експертното заключение. Констативният
протокол е издаден на основание чл.30б ал.1 т.8 от ЗЧАВ по предвидения ред, въз
основа на резултатите от протоколите за изпитване в лабораторията. Съставен е в
съответната форма, тъй като отразява нормативно установени обстоятелства,
свързани с резултатите от извършените лабораторни анализи при съпоставка за
съответствие с изискванията за качество на течните горива. По-нататък КП е
издаден от директора на ГД „ККТГ” при ДАМТН, тоест от длъжностно лице в кръга
на службата му. Експертното заключение по чл.22 ал.4 и протоколите по чл.22
ал.6 от Наредбата също представляват официални документи, като се издават от
длъжностни лица. Поради това и съставянето на АУАН въз основа на този официален
документ (в случая и експертизата) и в отсъствието на свидетели не съставлява
процесуално нарушение, тъй като е напълно в съответствие с нормата на чл.40
ал.4 от ЗАНН. В този смисъл е и постоянната практика на Административните и
районните съдилища, като само за пример може да се посочи Решение №
206/19.04.2018 г. по АНД № 1528/2015г. по описа на РС- П., потвърдено с Решение
№467/20.7.2018 г. по КАНД № 520/2018 г. на Административен съд- П..
Следва да се посочи също, че съставените АУАН и НП отговарят
на изискванията на чл.42 т.4
и чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание
на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му.
Налице е също съответствие между фактическото описание на нарушението и
неговата правна (цифрова) квалификация.
В обстоятелствената част на НП, а и
в описанието на нарушението в АУАН, ясно е посочено, че нарушението е извършено
на 17.01.2018 г., като е установено по време на извършената проверка на същата
дата. В случая датата на извършване на нарушението и датата на неговото
установяване съвпадат. Това е възможно, т.к. самото изпълнително деяние на
нарушението визирано в разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ се изразява в
разпространение на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в наредбата.
Дефиниция на понятието „разпространение на течни горива“ е дадена в два
нормативни акта- §1 т.23 от ДР на ЗЧАВ и §1 т.16 от НИКТГУРНТК, а именно: „движението на течните горива по веригата от
производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително
транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в
местата по чл.3 ал.1 т.5.“
И в описателната част на АУАН и в
обстоятелствената част на НП е посочено, че нарушението е извършено и
установено в бензиностанция стопанисвана от „***“ ЕООД, находяща се в гр. С.
При това положение без никакво съмнение е, че мястото на извършване на
нарушението е посочено ясно и точно.
На следващо място съдът не споделя и
декларативното възражение, което не е обосновано по никакъв начин, за допуснато
съществено нарушение на процедурата по вземането на пробите. Безспорно се
доказа от показанията на св. М., че вземането на пробите е станало в пълно
съответствие с чл.18 от Наредбата. Взети са шест броя проби от течното гориво-
гориво за дизелови двигатели, в метални предварително охладени кутии, всяка
промита с по 200 мл от горивото през удължител, поставен в единия край в
кутията, а другия- в пистолета на бензиноколонката. Количеството гориво е
подавано с пистолета на колонката, кутиите са напълнени последователно с по 800
мл от горивото (съгласно чл.18 от Наредбата). Всяка една проба, след
напълването й, е била запечатана веднага с поставяне на херметична тапа на
кутията, с поставена пломба и етикирана с необходимите данни, след което е поставена
със запушалката надолу в хладилна чанта с охладител и по този начин пробите са
транспортирани до специализираната лаборатория и предадени за изследване.
Вземането на пробите е станало в съответствие с чл.18 ал.3 от Наредбата, в
присъствието на служител в обекта, управляван от дружеството. В този смисъл са
подробните показания на св. М., които съдът кредитира като достоверни и
обективни, т.к. не противоречат и на на писмените доказателства- Протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво № Пд-007/17.01.2018 г., т.2 от
същия (л.52-53), бележки за взетите проби и служебни фискални бонове (л.54). От
показанията на св. М. става ясно, че сумарно общото взето количество от
бензиноколонката е 6 литра- 1,2 л. за промиване и 4,8 литра за пробите. Това
количество е отразено и в посочените писмени доказателства. Обстоятелството, че
в протокола не е посочена вместимостта на съдовете с които са взети пробите,
както и в АУАН и НП, не накърнява правото на защита на санкционираното
дружество. Първо защото представител на дружеството е присъствал при вземането
на пробите, положил е подписа си на етикетите на всяка една от тях и една от
пробите е останала в обекта за проверяваното дружество. По този начин без
проблем може да се установи вместимостта на съда и с какво количество гориво е
запълнен, а от там и на другите 5 съда.
На следващо място за това , че редът
за вземане на пробите е спазен, се установява и от химическото изследване на
дизеловото гориво, което съдът счита за достоверно, т.к. е извършено от
акредитирана химическа лаборатория. Резултатите от това изследване са отразени
в Протокол от изпитване № В-0015-2/18.01.2018 г. (л.62-63 от делото), Експертно
заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ-
0064/18.01.2018 г., протокол от изпитване № С-0016/1901.2018 г. и Констативен
протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №
КП-0013/19.01.2018 г. (л.62-70 от делото).
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че АНО не
е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът не споделя и направените възражения по същество,
като намира че вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е извършено от
същото и е доказано до изискуемата от закона степен на несъмненост, поради
което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
същото.
Както се посочи вече разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ, забранява пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата.
Съгласно чл.34 ал.2 от ЗЧАВ лица, които разпространяват, включително като
краен разпространител, или използват течни горива, които не съответстват на
някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8 ал.1 от
закона, подлежат на санкция. Несъмнено дружеството-жалбоподател е краен
разпространител по смисъла на §1 т. 20 от ДР на ЗЧАВ
на течни горива към датата на проверката и това обстоятелство не се оспорва.
Съгласно посочената норма „краен разпространител“ са „бензиностанции,
които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните
резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации
(резервоари) за съхранение на тези горива”. Не се спори, че към датата на
проверката дружество „***“ ЕООД управлява процесния проверяван обект-
бензиностанция в гр. С., на ул. „Ч.“. Несъмнено, както се поясни по-горе, в
този обект се е извършвало разпространение на течни горива. Въпросният обект попада в местата по чл.3 ал.1 т.5 от
ЗЧАВ, който съхранява течни горива и като краен разпространител извършва
разпространение на течни горива.
При това положение не може да бъде споделено
възражението, направено с жалбата за обективна несъставомерност на нарушението,
в смисъл, че дружеството-жалбоподател не е извършило нарушението, тъй като било
„краен разпространител“ и че не можело да му се вмени във вина противоправно
поведение (виж писмени бележки на л.94-95 от делото).
На следващо място безспорно се установи, че горивото за дизелови двигатели,
обект на проверката, не съответства на изискванията за качество. Видно от
заключението на експертите от акредитираната лаборатория, обективирано в
Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество
и Експертното заключение (цитирани по-горе), е че е установено отклонение от
допустимите гранични стойности по показателя „пламна температура“ (°С),
доколкото полученият резултат от изпитването е 46,5°С при норма над 55,0°С и е
под 53,1°С, т.е. констатирано е отклонение 6,5°С. При това положение съгласно
БДС EN ISO 4259 продуктът не съответства на изискването за пламна температура и от тук
по този показател не съответства на изискванията за качество съгласно
Приложение 2 от Наредбата.
При това положение няма как дружеството да не носи
отговорност за допуснатото нарушение. Освен това без значение е с колко
градуса, е отклонението от нормата, при положение, че е налице такова по този
показател. Което пък означава, че не отговаря на стандартите и характеристиките
за качеството на това гориво. И не на последно място, ангажираната отговорност
на дружеството е обективна, безвиновна, т.е. не е необходимо да е имало виновно
поведение от страна на служител или работник в дружеството.
Съдът не намира основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Вярно
е, че нарушението е извършено за първи път, доколкото по АНП няма данни за
други такива нарушения, осъществени от дружеството-жалбоподател. Изхождайки
обаче от дефиницията за „маловажен случай“ дадена в разпоредбата на чл.93 т.9
от НК, в конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи отговорността на
дружеството обстоятелства, които да са били констатирани в хода на АНП, които
да обусловят по-ниска степен или липса на обществена опасност от извършеното
нарушение. Самото нарушение е на формално извършване и принципно чл.8 от ЗЧАВ
не изисква настъпването на реални вреди. В случая обаче вредни последици са
напълно вероятни, като същите биха се изразявали неминуемо в замърсяване на
околната среда при продажба на некачествено горивото на крайните потребители. Това нарушение е с типичната обществена опасност и
вредни последици за нарушенията от този тип. То засяга важни обществени
отношения свързани със защита на живота и здравето на хората, на животинския и
растителен свят, чиито живот зависи от чистотата на въздуха,а тя - от редица
фактори, вкл. от пораженията на вредните газове, изпускани от автомобилите в
процеса на работата им. Затова и има строга нормативна регулация на определени
стойности за показатели, които могат да повлияят на качеството на въздуха,
съдържащ жизненоважния за живота кислород. Отделно от това, дори и конкретния
показател, който не съответства на нормативните изисквания да няма пряко
отношение към чистотата на въздуха, той би увредил самото превозно средство,
което индиректно може да доведе до замърсявания.
С оглед на всичко изложено до тук, настоящият съдебен
състав намира, че дружеството-жалбоподател с поведението си е осъществило
вмененото му административно нарушение по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ, поради което и
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Нарушението е доказано по безспорен начин от всички писмени доказателства по
делото и показанията на разпитаните свидетели.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната
норма на чл.34 ал.2 от ЗЧАВ, предвид дадената правилна квалификация на
нарушението, с оглед на което и основателно е наложил административно наказание
имуществена санкция на дружеството-жалбоподател.
Съдът намира, че наложеният минимален размер на
санкцията- 10 000 лева е определен от наказващия орган при спазване на
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Правилно е отчетена обществената опасност на
нарушението и обстоятелството, че същото е извършено за първи път, както и че отклонението в
качеството на горивото по процесния показател не е драстично. Определената
санкция в минимален размер, ще постигне целите по чл.12 от ЗАНН и е съответна
на тежестта на извършеното.
Всичко изложено до тук обосновава решението НП да бъде
потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода на делото-
потвърждаване, а не отмяна на обжалваното НП, искането на процесуалния
представител на въззивника за присъждане на разноски за заплатен адвокатски
хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН, Районен съд П., в настоящия състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-2132 от
04.04.2019 г. издадено от В.Т.В.в
качеството му на заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „***“ № 22, офис 3, представлявано от управителя В.Й.Б.,
на основание чл.34 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за извършено
нарушение на чл.8
ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6 т.2, Приложение № 1 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол, като законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: