№ 499
гр. Варна, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря ДоН. Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно граждаН. дело
№ 20223100500122 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по подадената от Д. В.ЕВА ПАНАЙОТОВА
въззивна жалба вх.№ 49925/8.12.2021г от Д.Р. П. в лично качеството и като законен
представител на двете деца Н. К. ЯР. и К. К. ЯР., против решението на ВРС-9с-в № 1832/
26.11.2021г по гр.д.№ 1015/2021г, с което е отхвърлена молбата й срещу К. ХР. ЯР. ЕГН
********** за постановяване на мерки за защита спрямо молителката и двете деца от
ответН. по реда на чл.5 от ЗЗДН; ОСЪДЕНА Е, на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер от 25лв, както и на осн.чл.11
ал.3 ЗЗДН да заплати в полза на К. ХР. ЯР. сумата в размер от 700лв - сторени по делото
разноски за адв.хонорар.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като
вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Излага следните доводи: ВРС не се е съобразил със събраните по делото
доказателства, като изцяло са игнорирани събраните пред него гласни доказателства. Неясно
е защо и на базата на кои критерии ВРС не приема и не кредитира свидетелските показания
на ищцовите свидетели и дава вяра единствено и само свидетелските показания на ответН..
Видно е от решението, че мотивите са неясни. Въпреки, че приема, че ответН.т е осъществил
Н.къв акт на домашно насилие не можело да се приеме, че това било така, тъй като ответН.т
1
не го е осъзнавал. Тези изводи на съда счита за абсолютно неправилни и незаконосъобразни.
На сл.място. Въпреки, че съдът е приел, че децата споделят и от техните показания
ставало ясно, че били свидетели на този психически тормоз спрямо тях и майка им, тъй като
всички скандали между двамата родители ставали пред децата, ВРС изобщо не ги приема и
игнорира същите.
Поради изложеното моли за отмяната изцяло решението на ВРС и за постановяване
на друго, с което да бъде уважена изцяло молбата й като основателна и доказана.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег. № 328/5.01.2022г от
въззиваемата страна К. ХР. ЯР., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
Производството е образувано по молбата на Д. В. П. срещу К. ХР. ЯР. за
постановяване на мерки за защита спрямо молителката и двете деца Н., род.18.01.2013г, и
К., род.27.08.2009г.
Твърди се в молбата, че страните са родители на малолетните деца Н. и К., като
същите са разделени и упражняването на родителските права по отношение на децата е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с решение по
гр.д.№ 14334/2018г на ВРС.
От Н.лко месеца ответН.т непрекъснато тормозел нея и децата, обиждал ги и ги
заплашвал, вкл. завел частна тъжба срещу нея за това, че възпрепятствала РЛО с тях.
Счита, че поведението му стресирало децата, които изпитвали ужас, страх и
притеснение от срещите с баща си и по този повод от началото на м.юни 2021г Н. и К.
посещавали психолог.
Твърди, че Н.лко пъти се опитвала да прекрати взаимоотношения с ответН., но това
го озлобявало още повече и започвал да я заплашва, че ще я убие, пребие, ще я съди и ще й
вземе автомобила. Затова счита, че ежедневните обиди и заплахи, отправяни от него спрямо
нея и децата, представляват актове на психическо и емоционално насилие.
Конкретно сочи, че след като тя предявила иск за увеличаване издръжката на децата
на 14.07.2021г ответН.т се обадил на детето К. и като я попитал защо го съдят сестра й Н. и
майка й, продължил разговора с обиди и заплахи спрямо нея и децата, наричайки майката
„овца“, „пача“ и „проста“; заявявайки, че вече не бил баща на децата; че не искал да ги
вижда; че те били убили котката и че не можели да се справят с нищо. Заплашвал, че ще
съсипе майка им психически и финансово, че ще ги остави на улицата и ще им вземе всичко,
което била единствената цел в живота му.
2
По изложените съображения моли съда да задължи ответН. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея и двете деца К. и Н., както и да му бъде
забранено да приближава нея и децата, жилището им в гр.Варна ул.„Ген.Г.П.“ № 25 вх.А
ет.8 ап.58, и местоработата й в гр.Варна бул.„Ц. ОСВ.“ № 25.
ОтветН.т К.Я. е оспорил изцяло изложената фактическа обстановка. Оспорва
посочения в декларацията акт на домашно насилие, осъществен по телефона на 14-ти юли,
при проведен разговор между ответН. и молителката Н.. Категорично се отрича да е имало
заплахи или какъвто и да е било физически и психически тормоз.
Не се оспорва, че ответН.т и молителката Д.П. са родители на децата Н. и К., родени
от съвместното им съжителство, както и че раздялата между родителите настъпила през
2018г. По силата на решение постановено по гр.дело № 14334/2018г родителските права по
отношение на децата са предоставени на молителката Д.П., а на ответН. К.Я. е определен
режим на личеН.нтакт с децата.
Сочи, че на процесната дата - 14.07.2021г ответН.т не бил в Република България.
Считано от 1.08.2021г децата били при него и той се грижел за тях. Прекарвали
времето заедно като ходили на плаж, на почивка и се наслаждавали на споделените мигове,
като в периода от 1.08 до 4.08 гостували и на майката на ответН. в дома й в гр.Нови пазар,
след това били на почивка на море, вкл. и в гр.Троян.
Твърди, че настоящото производство има за цел единствено да постави ответН. в
невъзможност да бъде с дъщерите си във времето, когато е в отпуск, и да се осуети
упражняването на РЛО между бащата и децата.
По същество моли молбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на сторените съдебно–деловодни разноски по представения
списък.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМА ГАНЕ“ -
гр.Варна не изразява становище.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, въз основа на събрания доказателствен материал по делото,
приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че страните по делото са родители на малолетните деца
Н. и К., по отношение на които с решение от 25.04.2019 по гр.д.№ 14334/2018г на ВРС
упражняването на родителските права е предоставено на майката, на бащата е определен
РЛО; присъдена е издръжка в полза на малолетните деца.
От представените писмени документи /л.35 и сл.-I/ е видно, че ответН.т е страна по
трудов договор и през периода от 18.06.2021г до 18.09.2021г бил командирован в Германия,
а считано от 31.07.2021г до 1.09.2021г е ползвал отпуск.
Представена е декларация по чл.9 ЗЗДН, в която са декларирани изложените в ИМ
3
твърдения на молителите.
По делото е приет социалният доклад на Д“СП-Варна. От същия се установява, че
не се установявали трайни последици върху здравето на двете деца и двете деца познават и
обичат родителите си. И двамата родители се грижели за децата си с много внимание и
всеотдайност, но децата били ангажирани с неприсъщи за възрастта и психиката им
проблеми, което им се отразявало негативно и ги поставяло в конфликт на лоялност към
всеки родител. Не били констатирани рискове за децата. Установени са влошени родителски
взаимоотношения и затова имало необходимост от предоставяне на консултации на
родителите за техните задължения и отговорност като такива.
Изложено е още, че самите деца споделили пред социалния работН. че много от
скандалите между родителите им ставали в тяхно присъствие, като за последния, който се е
случил през м.юли 2021г, децата предпочели да забравят предвид предстоящото гостуване
при баща им през м.август и желанието да бъдат спокойни и неангажирани с проблемите на
големите.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от двете
страни свидетели.
В показанията си свид.В. П., 68г, баща на молит.Д., и дядо на К. и Н., излага, че
отношенията между родителите били крайно влошени и К. просто не можел да приеме
фактическата раздяла и това негово отношение се пренасяло дори върху цялото семейство,
вкл. и върху тях /т.е.родителите на молителката/. Това било един постоянен натиск върху
нея. Двамата Н.га не можели да говорят спокойно - той все имал Н.кви претенции; делял
двете деца - с по-малкото дете, като говорел по телефона, било едно, а когато приказвал с
голямата, било съвсем друго. На децата разяснявал това, което изобщо децата не бивало да
знаят – какви били отношенията му с майка им, обиждал майката пред тях.
За телефонното обаждане от 14.07.2021г казва, че отв.Я. обвинявал децата, че станали
причина за смъртта на котката, която им бил подарил и която била паднала от прозореца
понеже била доста палава и започнала да скача от терасата на прозореца; така и паднала. По
време на разговора с баща си К. била в стаята, а дядо й – в коридора, но вратата била
отворена и затова чувал разговора; детето било напрегнато, тропало с крак и му отговаряло,
защото искало да прекъсне този разговор. След като затворила телефона, ръката й
треперела; „напрегнато положение“ и това било редовно спрямо К..
Изказва предположението, че било възможно поведението му на 14.07.2021 да било
провокрано от факта, че Д. била завела дело за издръжка. Не може да каже за нещо друго да
се е случило на процесната дата, но имало други сучаи, които абсолютно говорели за
отношенията и натиска от негова страна. Свидетелят казва, че К. намесвал детето в
отношенията между двамата родители; напр. знаел, че той им бил обяснил, че майка им го
съдела, а пък фактически делата той ги пускал. Знаел от дъщеря си, че бил говорил пред
нейни приятели, че щял да я съсипе, да я Н.ра да си продаде колата. Заплашвал, че щял да
спре да плаща заема за апартамента, детските. Тогава тя му блокирала сметката, за да вземе
детските понеже се били събрали 1600лв. Казва, че имали още две дела; той трупал „дела,
4
дела, дела“.
Признава, че децата се виждали с баща си през периода от 1.08.-30.08.2021г, както и
през време на определения от съда режим. С малкото дете Никол К. общувал по съвсем
различен начин. Н. специално му била казвала, че той не бил прав в отношение към майка
им, а детето било малко, едва втори клас. Свидетелят казва, че избягвал да говори с децата
за отношенията им с баща им, за да не преповторя преживяното, а и самите деца гледали да
стоят вече настрана, за да не се Н.лявала обстановката.
По думите на свидетеля К. бил човек, който доста си гледал децата. Цялата тази
история с разпада на семейството им, го била променила. Сега неговото поведение било
непредсказуемо. Като започнел да задълбава в дадена посока и „дълбаел, дълбаел“, при това
срещу детето си, което не може и не знае как да отреагира. При всяко едно общуване между
родителите той, дори и да се разберяли за нещо, Н.ая се стигало дотам да не могат да се
разберат, започвали веднага Н.кви обвинения.
Доколкото му било известно, тъй като вече имало подадено дело за насилие, той по
съвсем друг начин се бил държал, т.е. бил утихнал, бил по-нормален в държането си.
Свид.К. АТ. излага, че с Д. са приятелки.
На въпросната дата, 14.07.2021, имали уговорка с майката и децата следобед да
излязат на разходка и затова отишла до тях да ги вземе . Качила се горе и при влизането чула
викове. Оказало се, че детето К. говорело с баща си по телефона и той нещо й се карал.
Обвинявал децата, че били забравили шаха, който им бил подарил, у техен приятел. К. била
притеснена видимо, треперела и плачела. Затова после дръпнала майка си настрани и я
попитала дали има вариант да не отиде с баща си през м.август, но майката казала, че за
момента нямало такъв вариант и трябвало да отиде при него. След това той звъннал втори
път на детето и то вече в гнева си му казало, че го мрази и дало телефона на по-малката си
сестра Н. да говори с него. По мнението на свидетелката не било нормално дете на тази
възраст при разговор с баща си да започва да трепери, да плаче и да казва, че го е страх от
него.
След това К. провел телефонен разговор с Н., с която се държал много по-спокойно,
но отправил обвинения по адрес на бабата и дядото на децата по майчина линия. Ставало
въпрос за Н.ква постелка - понеже тренирала и бащата казал да каже на майка си да й купи
Н.ква хубава голяма постелка, а детето се опитало да му обясни, че нямало място за такава
голяма постелка у тях. На това той отговорил, че ако трябвало, да я прибират в колата долу
и бабата и дядото да се разхождат вместо да седяли и да ядяли, и да пушели цигари по цял
ден. Детето съответно се опитало да му обясни, че не било така, но той си държал на своето.
По думите на свидетелката, когато водила К. на урок по китара, К. пак се обадил по
телефона и започнал да обвинява детето за смъртта на котката, която била скочила от
балкона. Той постоянно крещял, викал, обиждал, обвинявал я за разни неща, че спадала към
двойкаджийките. Тогава попитала детето как е завършило училище и то отговорило - с две
или три петици, а всичко друго било шестици.
5
В показанията си свид.О. Я., 71г, майка на ответН. и баба на децата, също
потвърждава, че отношенията между родителите били крайно влошени. Синът й и Д.
откакто били разделени, не били в хубави отношения, защото децата били прибирани и
имало трудност той да се вижда с децата, както и тя.
Имало период, през който синът й бил безработен; от м.ноември 2020г започнал
работа към „Прима 91” като шофьор и затова отсъства за дълго време - близо три месеца.
Затова в средата на м.юли не е бил в България; върнал се на 1.08. Не знае за разговор по
телефона между него и дъщеря му К.
Не знае за провеждан разговор на 14.07.2021г между сина й и децата, които също не
били споделяли пред нея за такъв разговор. Сама тя по това време си била в Нови пазар.
За времето от 01.08.-30.08. децата били с него, както и свидетелката за част от
времето, за което разказва подробно. Като се върнал, взел децата /това било на 31.07. или
1.08./, понеже му се полагало по изп.лист един месец през лятото да ги вижда и трябвало да
ги върне в края на август. През този един месец той винаги ги развеждал Н.де; този път били
в ТрояН.я балкан, в село Орешак Н.лко дни, после като се върнали били за три дни при
свидетелката в дома й в Нови пазар; после пак се върнали във Варна и тя се присъединила –
била на море в Шкорпиловци; а след това около една седмица били на нос Емине, основно с
лодка; било много хубаво време и те се наслаждавали на морето.Имала дори снимки от
прекараното време, когато се забавлявали, возили се с лодка, къпали се в морето.
Свидетелката казва, че не била влизала с децата в морето понеже била като „кокошка на
брега“, тъй като не смеела да влиза във водата.
По нейно мнение отношенията на сина й с двете деца били много хубави; имали
силна емоционална връзка и с удоволствие прекарвали времето си заедно, още повече, че не
го били виждали отдавна понеже от времето два пъти на месеца не можел да се възползва,
тъй като бил в дълги командировки.
Според свидетелката детето К. нямало Н.къв страх; какъв страх, той им бил баща,
който още като бебе ги возел на ясла, на градина, навсякъде. Той им бил баща и те имали
нужда от него. По нейните думи „след тези концерти“, които ги правили, не искала да
тормози децата; била обявена от бащата на Д. за враг и затова не се месела много.
СЪДЪТ, въз основа на изложената фактическа обстановка, становището на страните
и приложимите материални норми, достига до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на чл.3 т.1 и 4 ЗЗДН и
чл.8 т.1 и т.2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд
съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и
срочност на същата по смисъла на чл.9 и чл.10 ал.1 от същия закон.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2 ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие.
Действително, представената по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН се ползва с
6
доказателствена сила, но в конкретния случай съдът не може да приеме само на база на
същата твърденията за упражнено психическо насилие спрямо молителката и децата за
доказани.
Съобразно трайната практика декларацията по чл.9 ЗЗДН се ползва с пълна
доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липсата на
представени по делото гласни и/или писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делото, съдът има задължението да прецени представената
декларация и изложените в нея твърдения след анализ на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. При това положение за уважаването на подадената
молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
молителката следва да установи действително извършени от ответН. действия на посочената
дата, които да бъдат квалифицирани като домашно насилие. Съответно, за отхвърлянето на
молбата, върху ответН. е тежестта да ангажира доказателства, които да оборят или внесат
съмнение в представените от молителката доказателства.
Съвкупният анализ на доказателствения материал налага извода, че твърдяното в
декларацията е подкрепено по убедителен начин от събраните доказателства. За да достигне
до този извод съдът възпирема показанията на двамата свидетели от ищцовата страна, макар
и в близки отношения с нея /свид.П. е неин баща, а свид.К.АТ.-нейна приятелка/ за
обективни и изградени върху непосредствени впечатления за случилото се на 14.07.2021г, за
разлика от свид.Я. /майка на ответН./, която не е била очевидец на тези събития.
Впечатленията на същата са само за времето, когато децата са с бащата, а това е индиция, че
майката не създава пречки децата да общуват с него. Очевидно е и това, обаче, че през
останалото време, поради силно изострените отношения между двамата родители, децата
изпитват напрежение, дискофрот и страдат от въвличането им в родителския конфликт,
провокиран предимно от поведението на бащата. Това се потвърждава от останолото
изложение на свидетелите на молителката.
Като е достигнал до извода, че децата били въвлечени волно или неволно в
родителския конфликт и за пълнота на изложението е посочил, че, независимо по чия
иницатива става въвличането, то следва да бъде преустановено, тъй като е увреждащо за
децата, РС, в противоречие със собствените си изводи е приел, че молбата е неоснователна.
Отправената обща препоръка за необходимостта между родителите да бъде изгрдено
нормално родителско сътрудничество, насочено към удволетворяване интересите на двете
деца, в случая очевидно не би била ефективна при наличните данни. Затова се налага
постановяване на мярката по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, доколкото по делото се установява, че с
поведението си ответН.т осъществява домашното насилие под формата на психическо и
емоционално, а по отношение на майката липсват твърдения и няма данни да е провокирала
такова поведение у ответН., за да се приеме молбата й за неоснователна.
Ето защо въззивният съд намира, че са налице предпоставки за уважаването на
молбата, като подходящата мярка по отношение на ответН. е тази по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН.
Достигането до правни изводи, различни от тези на ВРС, предпоставят отмяната на
7
постановеното решение.
С оглед изхода на спора, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски за двете инстанции, съобразно представените списъци
и доказателства към тях, и при липсата на заявено възражение за прекомерност, като следва:
за първата инстанция - 800лв заплатено адв.възнаграждение;
за въззивната инстанция – 600лв заплатено адв.възнаграждение или обо 1400лв
Върху ответН. следва да бъде възложено заплащането на дължимата държавна такса
за поризводството в размер на 25лв за първата инстанция и 12,50лв – за настоящата, на
осн.чл.11 ал.2 и чл.17 ал.2 ЗЗДН.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-9с-в № 1832/ 26.11.2021г по гр.д.№ 1015/2021г, с което е
отхвърлена молбата на Д.Р. П. ЕГН ********** в лично качество и като майка и законен
представител на децата Н. К. ЯР. ЕГН ********** и К. К. ЯР. ЕГН **********, срещу К.
ХР. ЯР. ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита спрямо молителката и двете
деца, на осн.чл.5 от ЗЗДН; ОСЪДЕНА Е молителката, на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН, да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер от 25лв, както и на
осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН да заплати в полза на К. ХР. ЯР. сумата в размер от 700лв - сторени по
делото разноски за адв.хонорар,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ЗАДЪЛЖАВА К. ХР. ЯР. ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
актове на домашно насилие лично спрямо молителката Д.Р. П. ЕГН **********, както и
спрямо децата Н. К. ЯР. ЕГН ********** и К. К. ЯР. ЕГН **********, на осн.чл.5 ал.1 т.1
вр.чл.2 ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. ХР. ЯР. ЕГН ********** да заплати на Д.Р. П. ЕГН **********,
сумата от 1400лв /хиляда и четиристотин лева/, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за двете инстанции, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА К. ХР. ЯР. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВОС дължимата за
разглеждане на делото държавна такса за двете инстанции в размер на 37,50лв /тридесет и
седем лева и 50ст /, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9