№ 13380
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110166029 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Е. А. П. е предявил срещу „К..“ ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД,
с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 136 лв. по Договор
за потребителски кредит с №.. от 08.11.2021 г. и договор за поръчителство към Договор за
потребителски кредит с №.. от 08.11.2021 г., както и сумата в размер на 692, 65 лв., по
Договор за потребителски кредит с №... от 21.05.2022 г. и договор за поръчителство към
Договор за потребителски кредит с №... от 21.05.2022 г. (съобразно изменението на
исковете, допуснато в откритото съдебно заседание, проведено на 25.06.2025 г.).
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „К..“ ЕАД, в
качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит с №.. от 08.11.2021 г.
Посочва, че по силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни
средства в размер на 3621, 53 лв., от които размер на Кредита 3200 лв. и застрахователната
премия в размер на 421, 53 лв. Страните са уговорили годишен лихвен процент по заема в
размер на 39, 95 %, а годишният процент на разходите да бъде 48, 14%. Уговорен е бил срок
на договора в 24 месеца. Посочва, че във връзка с Договор за потребителски кредит с №.. от
08.11.2021 година и на основание глава II, чл. 4 от последния е сключила и договор за
поръчителство с „А..” ЕООД, с цел обезпечение на вече подписвания договор за
потребителски кредит. С договора за поръчителство е било уговорено, че дължи
възнаграждение на „А..” ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение.
Твърди, че същото е следвало да се заплаща директно по сметките на „К..“ ЕАД ежемесечно,
заедно с първоначално уговорената погасителна вноска по кредита. Посочва, че въпреки
тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „К..“ ЕАД не е отразил това
обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния
процент на разходите, въпреки че е трябвало. Твърди, че е заплатила всички дължими такси
по договора за потребителски кредит и за поръчителство по сметката на „К..“ ЕАД. Твърди,
че между нея и ответника е сключен и Договор за потребителски кредит с №... от 21.05.2022
година. По силата на този договор, кредиторът е следвало да й предостави заемни средства в
размер на 1469,11 лева, от които размер на Кредита 1350.00 лева и размер на
застрахователната премия 119,11 лева. Страните са уговорили годишният лихвен процент по
заема в размер на 37, 51 %, а годишният процент на разходите да бъде 44.69 %. Уговорен
1
бил срок на договора в 24 /двадесет и четири/ месеца. Твърди, че във връзка с Договор за
потребителски кредит с №... от 21.05.2022 г. и на основание глава II, чл. 4 от последния,
сключила и договор за поръчителство с „А..” ЕООД, с цел обезпечение на вече подписвания
договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство е било уговорено, че дължи
възнаграждение на „А..” ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение.
Същото възнаграждение следвало да се заплаща директно по сметките на „К..“ ЕАД, заедно
с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Въпреки тези факти, касаещи
договора за поръчителство, ответникът „К..“ ЕАД не бил отразил това обстоятелство в
годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на
разходите, въпреки че е трябвало. Твърди, че е заплатила всички дължими такси по договора
за потребителски кредит и за поръчителство по сметката на „К..“ ЕАД. Счита, че договорите
за кредит са недействителни, тъй като ответникът е изискал и е събрал лихви, такси и
комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключените
договори за потребителски кредит. Твърди, че в договорите е бил неправилно посочен ГПР,
тъй като в него не били включени всички разходи, а в случай, че същите са били включени
същият е щял многократно да надхвърля допустимият по закон размер. Счита, че
предвидените суми в договорите за поръчителство са скрити разходи по заемите и като
такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите, съгласно чл.19,
ал. 1 от ЗПК. Твърди, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „А..” ЕООД е
„К..“ ЕАД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност
като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „К..“ ЕАД.
Счита, че завишаването на разходите по кредита представлява нелоялна търговска практика.
Твърди, че сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика
лишава от основание самия договор, тъй като договорът за поръчителство следва да се
сключва между поръчителя и кредитора. Твърди, че уговорените възнаградителни лихви
противоречат на добрите нрави. С оглед гореизложеното, счита че платените суми над
главницата по договорите са платени без правно основание. С оглед на това моли за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит №.../08.11.2021 г. По силата на процесния Договор е отпуснал кредит
на ищеца в размер на 3621, 53 лв., като сумата е била изцяло усвоена от ищцата по избрания
от нея начин на получаване. Договорът бил сключен при приложим ГЛП в размер на 39,95%
и ГПР в размер на 48, 14%, като общият размер на всички плащания е 5316 лв. Не оспорва,
че към дата на подаване на исковата молба задължението е изцяло доброволно погасено,
като по сметката му е постъпила сумата от 221, 50 лв., с която са били погасени задължения
различни от главница. Не оспорва, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски №.../21.05.2022г. По силата на същия е отпуснал кредит на ищцата в размер
на 1469,11лв., като последната е била изцяло усвоена от ищеца по посочения от него начин
на получаване. Договорът е бил сключен при приложим ГЛП в размер на 37,51% и
приложим ГПР в размер на 44, 69%, като общият размер на всички плащания е бил 1898,
92лв. Не оспорва, че към датата на исковата молба задължението е изцяло доброволно
предсрочно погасено. Оспорва, че по процесния Договор е постъпила сумата от 1730, 89лв.,
като твърди, че за погасяване на задължението по процесния Договор е постъпила сумата от
1486 лв., които са разпределени както следва: 1469, 11 лв. за главница, 5,60 лв. за
възнаградителна лихва, 10, 92 лв. за предоставено поръчителство, а сумата от 0, 37 лв. е
останала неразпределена. Твърди, че в Приложение №1 към процесния договор, по ясен и
недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума, както и е било упоменато, че
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. Не
оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А..“ ЕООД, не е включено като
разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Твърди, че възнаграждението по договорите за
поръчителство не е следвало да бъде включено към ГПР, доколкото не отговаря на легалната
дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби
2
на ЗПК, поради което единственият разход включен в ГПР е за възнаградителната лихва.
Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за
допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за
получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и
условия между „К..“ ЕАД и „А..“ ЕООД. Сочи, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите
към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение
да предостави обезпечение на кредита. Посочва, че договорът за кредит предвижда
изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере
необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и
необезпечен кредит. Твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение
„поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към
договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за
кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „К..“ ЕАД.
Твърди, че към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР не е имал
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде
избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „К..“ ЕАД. Посочва, че
не е знаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по
бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „А..“ ЕООД, по който бъдещ договор
„К..“ ЕАД не е страна. Сочи, че едва след подписването на договора за кредит и в случай че
клиентът е избрал да предостави обезпечение, същият се препраща към платформата на
„А..“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне
на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и
„А..“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Счита, че дори и да
приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за
потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията
изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на
кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но
не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във
връзка със същия договор за поръчителство. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето
на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже заплащането на посочената в исковата молба сума.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на същата.
С доклад по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност
на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при
условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит №../08.11.2021 г., сключен между
ищцата като кредитополучател и ответника „К..“ ЕАД като кредитодател, по силата на който
дружеството се е задължило да предостави на ищцата кредит в размер на 3200 лв., със
застрахователна премия от 421, 53 лв., при лихвен процент от 39, 95 % и годишен процент
на разходите 48, 14 %. Посочен е общ размер на всички плащания от 5316 лв., с 24
погасителни вноски от по 221, 50 лв.
3
Приет е и договор за потребителски кредит №.../21.05.2022 г., сключен между ищцата
като кредитополучател и ответника „К..“ ЕАД като кредитодател, по силата на който
дружеството се е задължило да предостави на ищцата кредит в размер на 1350 лв., със
застрахователна премия от 119, 11 лв., при лихвен процент от 37, 51 % и годишен процент на
разходите 44, 69 %. Посочен е общ размер на всички плащания от 1898, 92 лв., с 16
погасителни вноски в различен размер.
И двата договора за заем съдържат чл. 4, съгласно който в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита,
същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да
предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К..“ юридическо лице в срок до 48
часа от подаване на заявлението.
По делото е приет и договор за предоставяне на поръчителство от 08.11.2021 г.,
сключен между ищцата в качеството на потребител и „А..“ ЕООД в качеството на
поръчител, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор за
поръчителство с „К..“ ЕАД, съгласно който да отговаря солидарно с потребителя за
изпълнението на всички негови задължения по договора за потребителски кредит от
08.11.2021 г. В чл. 4 и чл. 8 от този договор е уговорено, че потребителят дължи на
поръчителя възнаграждение съгласно Приложение № 1 към договора, платимо по следните
начини: по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на „К..“ ЕАД, като „К..“
ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждение и в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към „К..“ ЕАД и на задължението към поръчителя
по договора за поръчителство, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя. Съгласно Приложение № 1 към договора за поръчителство възнаграждението на
поръчителя се заплаща на ежемесечни вноски в размер на по 166, 60 лв. всяка с падеж
падежа на вноските по договора за кредит.
Приет е и договор за предоставяне на поръчителство от 21.05.2022 г., сключен между
ищцата в качеството на потребител и „А..“ ЕООД в качеството на поръчител, по силата на
който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „К..“ ЕАД,
съгласно който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови
задължения по договора за потребителски кредит от 21.05.2022 г. В чл. 4 и чл. 8 от този
договор е уговорено, че потребителят дължи на поръчителя възнаграждение съгласно
Приложение № 1 към договора, платимо по следните начини: по банкова сметка на
поръчителя или по банкова сметка на „К..“ ЕАД, като „К..“ ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение и в случай
че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „К..“ ЕАД и на задължението към поръчителя по договора за
поръчителство, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
Съгласно Приложение № 1 към договора за поръчителство възнаграждението на поръчителя
се заплаща на ежемесечни вноски, всяка с падеж падежа на вноските по договора за кредит,
и е в общ размер от 1178, 25 лв.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Вещото лице е изчислило, че при включване на разходите за застрахователна премия и
вноските за възнаграждение на поръчителя по договора за поръчителство размерът на
годишния процент на разходите по договора за кредит от 08.11.2021 г. се равнява на 236, 70
%., а по договора за кредит от 21.05.2022 г. – се равнява на 279, 08 %. Установило е още, че
платените суми по двата договора за поръчителство са постъпили при ответното дружество.
Съгласно заключението общият размер на платените вноски по договора за кредит от
08.11.2021 г. се равнява на 3892, 65 лв., а по договора за кредит от 21.05.2022 г. – на 1486 лв.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесните договори за кредит приложение намира
4
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
По делото е установено и не се спори между страните, че на ищцата са били предоставени
съответните уговорени суми за главници по двата договора
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил
в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който
включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС.
Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява
разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на
правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, възнаграждението на
поръчителя по договора за поръчителство безспорно се явява разход по кредита, който
следва да бъде включен в годишния процент на разходите по договора за заем. Това е разход,
дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора
за потребителски кредит, наред със сумата за главница. Макар договорът за кредит и
договора за поръчителство да съставляват отделни договори, то дългът по кредита и по
договора за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло и са част от общите разходи по
кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати.
В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да
осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко
определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит – чл. 4, ответното дружество е
5
предвидило две алтернативни възможности за обезпечение на кредита – чрез банкова
гаранция или чрез поръчителство от одобрено от него юридическо лице. При извършена
служебна справка в Търговски регистър съдът установи, че едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител „А..“ ЕООД е кредиторът-ответник „К..“ ЕАД.
Следователно кредиторът по договора за кредит и поръчителят са свързани лица по смисъла
на пар. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Съвкупността на горните обстоятелства води до извода, че в
разглежданата хипотеза договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да
бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение, защото потребителят е
фактически принуден да го сключи с конкретно определено от кредитора свързано
дружество, за да бъде отпуснат кредитът. При това положение съдът приема, че
предоставянето на обезпечение от „А..“ ЕООД представлява задължително условие за
получаване на кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. След като предоставянето на
обезпечението е задължително условие за получаване на кредита, то възнаграждението по
договора за гаранция представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен
като компонент при формиране на годишния процент на разходите.
Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В
случая в договора за кредит от 08.11.2021 г. е посочен ГПР от 48, 14 %, който не е
действителният, т. к. той не включва разходите за възнаграждение за поръчителя и
застрахователната премия. При включване на тези разходи се получава действителният
размер на годишния процент на разходите, който надвишава максимално допустимия размер
по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно 236, 70 %. Договорът за заем от 08.11.2021 г. следователно е
нищожен поради липса на негов съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора
за кредит от 21.05.2022 г. е посочен ГПР от 44, 69 %, който не е действителният, т. к. той не
включва разходите за възнаграждение за поръчителя и застрахователната премия. При
включване на тези разходи се получава действителният размер на годишния процент на
разходите, който надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно
279, 08 %. Договорът за заем от 21.05.2022 г. следователно е нищожен поради липса на негов
съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, т.е. всички суми платени извън главниците по двата процесни
договора се явяват платени без основание и подлежат на връщане по предявения иск по чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза общият размер на платените вноски по договора за кредит от 08.11.2021 г. се
равнява на 3892, 65 лв. при главница от 3200 лв., следователно платена без основание е сума
в размер на 692, 65 лв. По договора за кредит от 21.05.2022 г. общият размер на платените
вноски се равнява на 1486 лв. при главница от 1350 лв., следователно платена без основание
е сума в размер на 136 лв. Ето защо, предявените искове следва да бъдат уважени в пълните
предявени размери.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и депозит за експертиза в общ
размер от 719, 23 лв.
В полза на Еднолично адвокатско дружество „М.“ следва на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в
размер на общо 480 лв. с вкл. ДДС.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
6
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К..“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„В..“ №.. (сграда А), ет. 4, „Б..“, да заплати на Е. А. П., ЕГН **********, с адрес: с. П.., ул.
„К..“ № 8, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да
заплати сумата в размер на 136 лв. по Договор за потребителски кредит с №.. от 08.11.2021
г. и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с №.. от 08.11.2021 г.,
както и сумата в размер на 692, 65 лв., по Договор за потребителски кредит с №... от
21.05.2022 г. и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с №... от
21.05.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 719, 23
лв.
ОСЪЖДА „К..“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„В..“ №.. (сграда А), ет. 4, „Б..“, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „М.“,
БУЛСТАТ .. със седалище и адрес на управление: гр. С.., бул. „К..“ №..., ет. 5, офис 42, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС за осъществена безплатна правна защита на ищеца Е. А. П..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8