РЕШЕНИЕ № 228
гр.
С., 14. 10. 2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С.ски РАЙОНЕН СЪД, I състав, в
публичното заседание на деветнадесети май, две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Районен
съдия: Кирил Павлов
при секретаря Евелина Пейчинова
разгледа гр. д. № 851 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството
е предявен от „Б.“ ЕООД гр. Л. против „Е.“ ЕООД, ЕИК BG ********* иск за
осъждане на този ответник да заплати на ищеца сумата 14 789, 81 лева,
претендирани неизплатена цена на продадена на ответника храна за риби на обща
стойност 23696, 10 лева с ДДС.
Твърденията на ищеца в
исковата молба са, че по неформален договор за покупко-продажба ищцовото
дружество продало на ответника храна за риби на стойност 23 696.10 лева с ДДС.
Сумите по издадените фактури следвало да бъдат заплатени на датата на издаване
на съответната фактура.
Сочи се в исковата молба,
че към момента подаване на исковата молба в съда от посочената сума 23696, 10
лева са заплатени на ищеца 8 906.29 лева с ДДС и остава да му се дължат 14
789.81 лева с ДДС, като претендирана главница
Твърди се в исковата
молба, че задължението на ответника е формирано както следва:
1. По фактура№ 63573/ 26.08.2016 г. дължима
сума 10 770 лева с ДДС. Платена сума по фактурата - 6 000 лева с ДДС. Остават
да се дължат 4 770 лева с ДДС;
2. По фактура№
64673/ 18.11.2016 г. дължима сума 2292 лева с ДДС. Плащане по фактурата не е
правено - пълно неизпълнение;
3. По фактура№ 64982/ 13.12.2016 г. дължима сума 2 409 лева с ДДС. Платена сума по
фактурата - 2 000 лева с ДДС. Остават да се дължат 409 лева с ДДС;
4. По фактура№
63573/ 26.08.2016 г. се твърди в исковата молба, че дължимата сума е 8
225.10 лева с ДДС, от които били платени 906.29 лева с ДДС и оставали да се
дължат 7 318.81 лева с ДДС; Същата фактура е описана и на първо място като
източник на задължението на ответника с изявление за задължението по тази
фактура, че са заплатени от това задължение 6000 лева и остава да се дължат
10 770 лева.
Твърди се в исковата
молба че, стоките по фактурите били доставени на ответника с подписани от
страните Приемателни протоколи, без възражения относно количеството и
качеството на получената стока.
Твърди се в исковата
молба, че посочената сума предмет на иска остава неплатена, като в петитума на
исковата молба се държа искане съдът да осъди ответника „Е." ЕООД ЕИК: ВG ********* да ни заплати
на ищеца сумата от 14 789.81 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по водене на делото, вкл. заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът не представя
отговор на исковата молба, не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по иска.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:
По неформален договор за
покупко-продажба ищецът „Б.“ ЕООД гр. Л. продал на ответника „Е.“ ЕООД, ЕИК BG
********* храна за риби на стойност 15 471
лева с ДДС. Стоките предмет за покупката, а именно храна за риби е предоставена
на ответното дружество, потвърдено от приложените по дело в преписи предавателни
протоколи № № 4946 от 26. 08. 2016
година, № 6560 от 18. 11. 2016 година и № 7031 от 13. 12. 2016 година.
Към момента на
предявяване на иска от посочената сума 15 471 лева ответникът е изплатил на
ищеца 6 000 лева с ДДС по фактура № 63573/ 26.08.2016 г. на стойност 10 770 лева
с ДДС и 2000 лева с ДДС, по фактура № 64982/ 13.12.2016 г. на стойност 2 409
лева с ДДС и по тази фактура не са
изплатени 409 лева. Общо по посочените три фактури ответникът не е изплатил на
ищеца 4770 + 2292 + 409 = 7 471 лева с ДДС.
Задължението
на ответника е формирано както следва -
1. По фактура№ 63573/ 26.08.2016 г. дължима сума
10 770 лева с ДДС. Платена сума по фактурата - 6 000 лева с ДДС. Остават да се
дължат 4 770 лева с Д ДС. Стоката за която е тази фактура, видно от приложения
в препис Предавателен протокол на 26. 08. 2016 година.
2. По фактура№ 64673/ 18.11.2016 г. дължима сума
2292 лева с ДДС. Плащане по фактурата не е правено - пълно неизпълнение,
въпреки че по приложения в препис предавателен протокол стоката по фактурата е
получена от ответника „Е.“ ЕООД, ЕИК BG ********* на датата 18. 11. 2016 година
3. По фактура№
64982/ 13.12.2016 г. дължима сума 2 409
лева с ДДС. Платена сума по фактурата - 2 000 лева с ДДС, което е потвърдено от
самия ищец. От посочената сума 2409 лева не са изплатени и се дължат 409 лева с
ДДС. Стоката за която е издадена фактура 64982/ 13.12.2016 г. е получена от
ответника с предавателен протокол от същата дата, приложен в препис по делото.
От приобщеното към доказателствата
заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза ССч. Е, неоспорено от
страните, което съдът кредитира, се установява, че всяка от описаните по-горе
фактури е осчетоводена при ответното
дружество, включена в дневниците за покупки за пълната стойност на всяка от
фактурите № № 63573/ 26.08.2016 г., № 64673/ 18.11.2016 г. № 64982/ 13.12.2016
г. и по всяка от тях е ползван и усвоен данъчен кредит. Както получаването от
ответника на стоките по цитираните фактури, на същата дата, на която са съставени,
така и приемането на фактурите и получаване на данъчен кредит за тях от
ответника са доказателства за неговото съгласие за договора за покупко-продажба
на визираните стоки – храна за риби така, както са описани във фактурите. Най
важното задължение на купувача по чл. 200 ал. 1 от ЗЗД – да плати цената на закупената и получена
стока не е изпълнено от ответника купувач и той следва да се осъди да заплати на ищеца сумите по описаните
фактури, ведно със законната лихва считано от завеждане на иска до
окончателното изплащане. Още с получаването на стоките по отделните фактури в
деня на издаването им е станало изискуемо задължението на ответника за
заплащане на цената на стоките и съдът намира за доказано, че към датата на
завеждане на делото е изискуема както всяка от сумите по фактурите така и
общата сума в размер на 7 471 лева, набрана от незаплатените стоки храна за
риби по тези фактури.
При тези данни от фактическа страна съдът намира предявения иск
за основателен за всяка от продажбите по фактури № № 63573/ 26.08.2016 г., №
64673/ 18.11.2016 г. № 64982/ 13.12.2016 г. Като е получил закупената от него
храна за риби, предмет на тези фактури и протоколите за получаването им, а не е
заплатил цената, ответникът на основание чл. 79 от ЗЗД следва да се осъди да
заплати на ищеца общо 7 471 лева. Към момента на предявяване на иска, цялата
сума е била изискуема, която изискуемост на основание чл. 200 ал. 2 от ЗЗД е
настъпила още при получаването на закупената стока, потвърдено с предавателния
протокол за всяка от продажбите по цитираните фактури. На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца и законната лихва върху
сумата 7471 лева считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Съдът следва да отхвърли
предявения иск за разликата над сумата 7471 до предявените като главница 14789,
81 лева като неоснователен. Не се дължи на ответника сумата претендирана по
четвъртата фактура така както се претендира в исковата молба. По тази фактура
63573/26.08.2016 г. дължимата сума при получаването на стоката е 10 770 лева с
ДДС. Платената от ответника сума по тази фактура е 6 000 лева с ДДС, които
ищецът е приел и ги е приспаднал от главницата. Остават да се дължат от
продажната цена 4 770 лева с ДДС, които
не са заплатени от ответника на ищеца и тази сума е включена в общо дължимата
сума 7471 лева. Няма основание отново към дължимата главница да се прибавя
сумата по фактурата, която е посочена на четвърто място, но дължимата по нея
сума е една и тя е 4 770 лева с ДДС.
Не е допустимо
изменението на иска което ищецът е наименовал уточнение на иска, защото това
представлява изменение на основанието на иска чрез въвеждане на нова фактура за
продажба от съвсем друга дата след исковия период, така както е визиран в
исковата молба. Такова изменение на иска затруднява защитата на ответника и с
оглед разпоредбата на чл. 214 от ГПК не следва да се допуска в настоящото
производство. Съдът намира че такова изменение на основанието чрез прибавяне на
фактурата № 66944/20. 04. 2017 година не следва да се допуска, защото това ново
основание в конкретния случай изисква самостоятелна защита от страна на
ответника по тази фактура и сумите които му се претендират по нея. Съдът намира че в моментът в който това изменение
на основанието по смисъла на чл. 214 ГПК е направено, това затруднява защитата
на ответника и не следва да се допуска в настоящото производство. Ако ищецът
претендира тази сума по фактурата № 66944/20. 04. 2017 година, различна от тези
посочени като първоначално основание на иска, то следва да си предяви
претенциите за дължими сума по тази фактура в друг процес. По тези съображения,
съдът следва да постанови с изричен диспозитив че не допуска направеното
изменение на иска чрез изменение на основанието за сумата претендирана по точка
4 на исковата молба и прибавяне на фактура № 66944/20. 04. 2017 година като
основание на тази претенция.
Съобразно уважената част
на иска от направените разноски в общ размер 1806 лева, ответникът на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК дължи на ищеца сумата 912, 28 лева.
Мотивиран
от изложените съображения
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК BG
********* със седалище и адрес на управление град С., ж. к. „С.о“, блок 38, вх.
„Б“, ет. 1, ап. 3 с управител и законен представител Н.П.Д.да заплати на „Б.“
ЕООД с ЕИК BG ********* със седалище и адрес на управление
гр. Л., Северна индустриална зона с управител и законен представител И.К. сумата
7471 (седем хиляди четиристотин и седемдесет и един) лева, представляващи
неизплатена цена за закупена и получена храна за риби по фактури № №
63573/26.08.2016 г., № 64673/ 18.11.2016 г. № 64982/ 13.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата 7471 лева считано от датата на предявяване на иска
- 28. 10. 2020 година до окончателното й изплащане, както и сумата 912, 28 лева
за направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“
ЕООД Л. с ЕИК BG ********* срещу „Е.“
ЕООД, ЕИК BG ********* за разликата над 7471 лева до претендираните общо
14789,81 лева, включително за сумата 7318, 81 лева, претендирана като
неизплатена цена на храна за риби, закупена по фактура № 63573/ 26.08.2016 г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК BG
********* да заплати на „Б.“ ЕООД гр. Л. за разноски по делото, съобразно
уважената част на иска сумата в лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Не допуска изменение на
иска чрез въвеждане на ново основание -
фактура № 66944/20. 04. 2017 година за претендираната сума 7318, 81
лева, което изменение на иска е направено с молба от 14. 05. 2021 година.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
В частта му в която не е
допуснато направеното с молба от 14. 05. 2021 година изменение на иска чрез
въвеждане на ново основание - фактура №
66944/20. 04. 2017 година за претендираната сума 7318, 81 лева настоящият
съдебен акт е с характер на определение и може да се обжалва с частна жалба
пред СОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия