№ 1429
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20231000500666 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Столична
община/СО/ срещу решение № 1407/13.06.2022г.на СГС, ГО, 17 състав,
постановено по гр.д. № 13125/21г. в частта, в която е уважен иск по чл.49 от
ЗЗД .
Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от А.
И. З. в част, в която предявеният от нея иск е отхвърлен над 10 000 лв. до
20 000лв .
Жалбоподателят СО твърди, че в атакуваната от него част съдебният
акт е неправилен и незаконосъобразен. Неправилно е прието, че е доказан
фактическият състав на непозволеното увреждане. Съдът в нарушение на
чл.12 и чл.235 от ГПК не е обсъдил възраженията му и доводите за липсата на
предпоставките на чл.49 от ЗЗД. Не е доказано точното място, където е
настъпил процесният деликт. Съдът е приел, че на общината законът е
възложил да поддържа посредством възлагане да полага дължимата грижа за
удобно и безопасно придвижване по улиците и пътищата. Въпреки, че СО,
район „Триадица“ не оспорва собствеността върху процесната улица, това не
означава сигурния и категоричен извод, че инцидентът е настъпил в
1
територия, поддръжката на която е ангажимент на общината. Счита, че
деликтът може да е настъпил на място, което не е общинска собственост или
не се стопанисва и поддържа от СО. Затова не може да се направи
категоричен извод за противоправно поведение на въззивника. Твърди, че
травма от подобен характер може да се получи и при битов инцидент. Сочи,
че ищецът не е посетил веднага спешен медицински център като в този
период може да е настъпило падане на друго място. Неправилно е прието, че
има причинна връзка между твърдяната противоправност и настъпилия
вредоносен резултат. Съдът не е направил задълбочен анализ на събраните
доказателства. В заключението на приетата техническа експертиза е прието,
че падането на ищецът може да е поради неположено повишено внимание,
каквото обичайно се изисква от преминаващите при такава амортизация на
пътната настилка. Сочи, че при пострадалата е проведено консервативно
лечение и липсват настъпили усложнения в областта на гривнената става.
Няма функционален дефицит на ръката. Счита, че присъдено обезщетение е
прекомерно и следва да бъде намалено. Съдът не е обсъдил възражението за
съпричиняване, което е направено от СО.
За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която е уважен предявеният иск по чл.49 от ЗЗД и постанови друго
като го отхвърли изцяло или намали присъдено обезщетение.
Жалбоподателят А. З. сочи, че в обжалваната от нея част решението е
неправилно необосновано. Правилно е прието, че са й причинени
неимуществени вреди, както и че причината за падането е неподдържаната
увредена настилка на тротоара. По делото е доказано увреждането, което е
получила, проведеното лечение и периода на възстановяването. Твърди, че
присъденото обезщетение не отговаря на принципа на справедливостта и не е
в състояние да я компенсира
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да уважи иска като й присъди допълнително още
10 000лв.
В депозиран писмен отговор СО и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва насрещната въззивна жалба като
неоснователна.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител А. З. оспорва
2
жалбата на СО.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на
неимуществени вреди. В исковата молба ищецът А. З. твърди, че на
10.09.2021г. около 19-19.30ч. в гр. София, вървейки по тротоара на ул.
„Гургулят“, в района на № 24А на дясно от магазин „ BIMBO“, е попаднала на
участък от тротоара с неравни, неукрепени и липсващи тротоарни плочки до
съществуваща шахта. При стъпването си върху тях е политнала и паднала.
Причина за падането й е бил неподдържан и увреден тротоар, изразен в
наличието на участък с неравни и неукрепени плочки. При движението й те
са поддали. Въпреки, че е била с удобни обувки е политнала и паднала.
Неравният участък не е бил обозначен и ограден. След падането ищецът е
изпитала остра болка в областта на лявата китка и лявото коляно като
движенията й са били силно ограничени с наличието на оток в областта на
травмата. Няколко часа по- късно, поради нестихващата болка, е посетила
УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“. Там е констатирано, след образно изследване,
че има счупване на долния край на лъчевата кост. Извършена е мануална
репозиция и й е поставена гипсова шина. Дадени са й предписания за
щадящ режим и провеждане на рехабилитация. Ползвала е обезболяващи
лекарства. Фрактурата на горния крайник й е причинила значителни болки и
страдания, които са били с голям интензитет. Счупването на лявата китка е
средностепенна травма, което е обусловило трайно затруднение на
двигателните функции на левия горен крайник. През първия месец е била в
невъзможност да извършва елементарни движения за задоволяване на
нуждите си, за което се е налагало да ползва чужда помощ. Това я е карало да
се чувства непълноценна. Въпреки спазването на редовно провеждана
рехабилитация ищецът продължава да изпитва болки и ограничения в
движението в областта на травмата. Възстановяването протича бавно,
продължително и болезнено. Счита, че СО отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД,
тъй като не е поддържала и не е предприела мерки за поддържане на тротоара
в района на ул. „Гургулят“ № 24А. Съгласно чл.31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична общинска
3
собственост, се осъществява от общините. Съгласно чл.48, ал.1, т-.2, б. „б“ от
ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното за
движение по републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания е на съответната община. Отговорността на ответника се
основава на пар.1, т.1 и т.2 от ДР на ЗП и чл.11 от ЗОбС. Затова моли съда
осъди ответника СО да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв. в едно със законната лихва от 10.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че не са налице предпоставките на чл.49
във вр. с чл.45 от ЗЗД. Сочи, че не е изяснено мястото на настъпване на
инцидента, както и че той може да е възникнал на място, което не е общинска
собственост. Ищецът не е посетил веднага болнично заведение и е възможно
през този период да са възникнали други падания на други места. Счита
претендираното обезщетение за прекомерно по размер. Прави възражение за
съпричиняване, защото ищецът не е проявила необходимата бдителност и
съобразителност при придвижването си.
Не се спори, че на 10.09.2021г. в гр. София, ул. „Гургулят“ № 24а
ищецът А. З. е претъпяла инцидент.
Безспорно е, че същият ден е била прегледана в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ АД“ .
От представените 3бр. болнични листа се установява, че тя е била в
отпуск за временна нетрудоспособност от 13.09.2021г. до 25.11.2021г.
От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът
е получила следната травма: счупване на долния край на лъчевата кост, което
е довело до трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок
повече от 30 дни и контузия на лявото коляно. Вещото лице е описало
предприетото лечение и възстановителния период, прогнозата за в бъдеще. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е извършил личен преглед на
ищеца и е констатирал, че има ограничение в обем на движението на китката
нагоре от 20градуса при норма 50 градуса.
4
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно,
основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта.
По делото е допусната и приета техническа експертиза. Вещото лице е
посетило мястото на инцидента и е установило, че шахтата и плочника около
нея не е ремонтиран. Има голяма вероятност инцидентът да е настъпил на
това място и то е собственост на СО. На тротоарите на улицата не са
извършвани скоро ремонтни дейности и са извън експлоатационна годност.
Вещото лице е посочило недостатъците на тротоара на процесното място и
причините за настъпване на инцидента. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Б. е очевидец на инцидента, станал с ищеца. Тя е видяла
как е паднала. Твърди, че това е станало на тротоара на ул. „Гургулят“ № 24а.
Описва механизма на падането на А. З. и мястото, където е станало. Според
свидетеля около шахтата има пропукани плочки и луфтове, които играят и
подвеждат хората.
Свидетелят П. е син на А. З. и знае за инцидента, който се е случил с
нея. Баща му е отишъл да я вземе. Свидетелства за състоянието на ищеца
непосредствено след инцидента, къде е отишла на преглед, както и за начина
й на живот след това.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Намира ги за достоверни и
убедителни. Тези на свидетеля П. ги преценява при условията на чл.172 от
ГПК поради близкото родство с ищеца, но ги счита за достоверни.
СГС е уважил иска частично.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД за
присъждане на неимуществени вреди.
Въззивния съд се произнА. служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
5
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да
се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие
или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице,
на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този,
комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на
отговорността на възложителя на работата. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна. В случая се претендира ангажиране на тази на Столична
община. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че
този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод
на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./. Ищецът, сега
жалбоподател, твърди, че в резултат на бездействие на СО, изразяващо се в
неподдържане на пътя , което задължение произтича от закона, е настъпил
процесният инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за
виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е
възложено да поддържа общинските пътища, респективно тротоара и
конкретно този, на който е станало произшествието. Общинска собственост са
общинските пътища, улиците и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от
Закона за пътищата/ЗП/. Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища е задължения на общината. Тротоарът,
като част от земното платно, според пар.1, т.2 от ДР на ЗП, е собственост на
общината. Не се спори, че инцидентът с ищеца е станал на тротоара в гр.
София, на ул. „Гургулят“ в района на № 24а. Той може да се дефинира като
издигнато място от двете страни на улицата покрай сградите за движение на
пешеходци/определение в Тълковен речник/. Като част от общинската
инфраструктура той служи за безпрепятствено и безопасно преминаване на
пешеходци по него. Неговото поддържане в изправност попада в
6
задължението на собственика Столична община, за поддържането на тротоара
целогодишно във вид, в който той може да се използва по предназначение и
от всякакъв вид пешеходци, включително и такива със затруднение в
походката. Столична община има задължението, вменено й от ЗОбС да
полага грижата на добрия стопанин при поддържането на общинската
собственост- чл.11 от ЗОбС. От заключението на техническата експертиза се
установява, че тротоара на ул. „Гургулят“ в процесния участък, е извън
експлоатационна годност. Има неравности, пропадания, извадени и липсващи
плочки, счупени или напукани отделни бетонови плочки. Поради това следва
да се приеме, че има виновно и противоправно поведение, изразено чрез
бездействие на лица, на който СО е възложила поддържането на общинската
инфраструктура, респективно в района, където е станал инцидентът с ищеца.
От показанията на свидетеля Б. се установява механизма на настъпване на
инцидента, както и че той е станал поради неремонтиран, неравен и с
неукрепени плочки тротоар, собственост на СО. Т.е. установена е връзката
между противоправното поведение и вредата. Столична община чрез своя
процесуален представител, не е оспорила, че тротоарът, където е настъпил
инцидента, е общинска собственост. Осъществен е фактическият състав на
деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД и СО е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по предявения иск. Нейната отговорност е
гаранционно- обезпечителна, тъй като е за чужди виновни действия на лица,
на които е възложила определена работа, в случая поддържането на тротоара
като част от общинската инфраструктура. е възложил поддържането на
тротоара като част от пътното платно.
Пред въззивния съд се спори относно размера на присъдено
обезщетение и основателността на възражението по чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
7
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът в настоящия процес е длъжен да докаже, при пълно и главно
доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от
него болки и страдания. От заключението на медицинската експертиза се
установява, че А. З. е получила счупване на долния край на лъчевата кост и
контузия на коляното. Фрактурата е средна телесна повреда, а по своя
медикобиологичен характер е предизвикало трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за период повече от 30 дни, при ищеца
около 2 месеца. Фрактурата не е застрашила живота на пострадалата, но е
внесла значителен дискомфорт в ежедневието й, тъй като не е могла да се
обслужва нормално, нуждаела се е от чужда помощ. Счупването е в
причинна връзка с установения механизъм по делото. Предприетото лечение е
било консервативно с гипсова имобилизация. То е адекватно, необходимо и
целесъобразно. Ищецът е търпяла болки с голям интензитет през първите
45дни непосредствено след инцидента. Ищецът е провеждала и
рехабилитация, за което свидетелства синът й Х. П.. Няма настъпили
усложнения при лечението и прогнозата за в бъдеще е добра. Ползвала е
обезболяващи медикаменти. Контузията на коляното е предизвикала болка,
но няма данни за усложнения и други увреди в тази област. А. З. към
настоящия момент има ограничен обем на движението на лявата китка нагоре
от 20 градуса при норма от 50 градуса. Вещото лице е установило тази
последица от травмата при личния преглед на пострадалата. С оглед на
изложеното и като прецени общото здравословно състояние на ищеца,
възрастта й към момента на настъпване на травмата-51 г., проведеното
консервативно лечение, продължителността на лечебно-възстановителния
процес, както и трайната последица, изразяваща се в двигателен дефицит на
лявата китка, счита, че справедливото обезщетение за неимуществени
вреди е 15 000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2021г., икономическата конюктура и
минималната работна заплата за страната. Обезщетението отразява степента
на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение за
8
имуществени и неимуществени вреди представлява 23 минимални работни
заплати за страната за 2021г./650 лв. МРЗ за 2021г./ Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
Ответникът СО е направил своевременно възражение за съпричиняване
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Тази разпоредба предвижда санкция
за увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на
обезщетението, което му се дължи. Съпричиняването на вредоносния
резултат изисква поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или
бездействие, да е било противоправно или не, но фактически да е в
причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. За да е налице
съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането.
На основание чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички
допустими и относими доказателства съпричиняването на вредите от страна
на пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни
последици и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се
осъществили твърдените факти по съпричиняването на вредите. Ответникът е
заявил, че пострадалата е допринесла за увреждането си, защото не е
проявила необходимата бдителност и съобразителност при придвижването си.
Следва да се посочи, че тротоарите трябва да се поддържат в такова
състояние, че да бъдат достъпни и нормално проходими за пешеходците. Те
имат право да преминават по тях безпрепятствено и безопасно.
Бездействието на собственика на тротоара не може да изисква по- голяма
грижа от страна на пешеходеца при преминаване по тротоара от нормалната,
както и да служи за намаляване на отговорността му. Изложеното налага
извод за неоснователност на направеното възражение за съпричиняване.
Поради изложеното първоинстнационното решение следва да се
потвърди в частта, в която искът е уважен за 10 000лв. и в частта, в което е
отхвърлен над 15 000 лв. до 20 000лв. Трябва да се отмени в частта, в която
е отхвърлен искът по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над 10 000 лв. до 15 000лв.
По разноските.
Поради изхода на спора на жалбоподателят-ищец се дължат разноски, в
размер на 450лв. за САС и още 585, 25лв. за производството пред СГС.
9
На СО се дължат разноски за САС в размер на 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
СО следва да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 200
лв. и на САС в размер на 100 лв. съобразно уважената част от иска за
неимуществени вреди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1407/13.06.2022г.на СГС, ГО, 17 състав,
постановено по гр.д. № 13125/21г. в частта, в която е отхвърлен искът на А.
И. З. по чл.49 от ЗЗД за сумата над 10 000лв. до 20 000 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВЯ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 54- СО-
район „Триадица“ чрез юрисконсулт В. С. да заплати на А. И. З., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „ ***“ № *, ет.* и със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Алабин“ № 36, ет.2 чрез адв. А. В. сумата от 10000 лв./ десет хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 от ЗЗД, в едно със
законната лихва върху нея, считано от 10.09.2021г. до окончателното й
изплащане, както и 450 лв. разноски по делото пред САС и още 585, 25лв.
разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА А. И. З., ЕГН **********, гр. ***, ул. „ ***“ № *, ет.* със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет.2 чрез адв. А. В. да заплати
на Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ № 33 и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 54 - СО- район „Триадица“ чрез
юрисконсулт В. С. 100лв. / сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 33 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 88 чрез юрисконсулт П. Н. да заплати 200 лв. / двеста лева/
държавна такса по сметка на СГС и 100 лв./сто лева/ държавна такса по
сметка на САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът по чл.49 от ЗЗД е
10
уважен за сумата от 10 000лв. и е отхвърлен над 15 000лв. до 20 000лв.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът с
правно основание чл.49 от ЗЗД над 20 000лв. до 26 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11