№ 28405
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110173299 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********
срещу К. А., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от
333,33 лв., представляваща остатък от главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 449685/12.08.2023 г. за вноска с падежна дата 11.10.2023 г., ведно със
законната лихва от 15.05.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 66 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2023 г. до 11.09.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.05.2024 г.
по ч. гр. д. № 28613/2024 г. по описа на СРС, 65-ти състав.
Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че между него и ответницата К. А.
съществувало облигационно правоотношение по силата на договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 449685 от 12.08.2023 г., сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, като
отношенията между страните се регулират от общи условия за предоставяне на кредит от
разстояние, публикувани на електронен адрес: www.minizaem.bg. Сочи, че договорът се
сключва след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което безусловно е приел същите, след което
кандидатът подлежи на одобряване. Твърди, че в хода на кандидатстване
кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, за която от ищцовото дружество
е направена справка за валидност, от която се установявало, че същата е валидна. Сочи, че за
сравнение е предоставена и снимка тип „селфи“, при която ответницата държи лицето на
личната карта до своето. Сочи, че бил извършен и видеоразговор, в който се потвърждавало
самоличността на лицето. Посочва, че по този начин кредитополучателят сключва договора
за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по
телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него
начин. Твърди, че описаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на
същия е отпуснат кредит с главница в размер на 2 000 лв., която на основание чл. 2, ал. 2 от
договора е била преведена по банкова сметка с титуляр К. А. в „Първа инвестиционна
банка“ АД. Сочи, че сумата по кредита е следвало да бъде върната чрез 6 месечни
погасителни вноски, от които първите 5 в размер на 333,33 лв., а 6-та в размер на 333,35 лв.,
падежирали в периода от 11.09.2023 г. до 08.02.2024 г., като претендира само вноската с
настъпил падеж на 11.10.2023 г. в размер на 333,33 лв. Твърди, че вноските били дължими,
ведно с договорна лихва при уговорен лихвен процент от 40,15 %, която за периода от
12.08.2023 г. до 11.09.2023 г. възлизала в размер на 66 лв. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. А., с
който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор
за кредит, както и да е получила заемната сума по същия в размер на 2 000 лева, но оспорва
основанието на което се претендират исковите суми.
Предявява насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 449685 от 12.08.2023 г. поради неточно посочено в него ГПР, за
което излага подробни аргументи. Счита, че процесният договор е нищожен, тъй като в
посочения в същия ГПР не е включена сумата, предвидена като неустойка, в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от кредитополучателя в
размер на 797,76 лв. Твърди, че размерът на ГПР е неправилно изчислен, като
действителният такъв не отговаря на изискването на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда
твърдения за нищожност на уговорената в процесния договор неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, поради противоречие с добрите нрави и
поради нарушаване принципа на справедливостта, както и че същата е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на насрещната исковата молба от
ответника по насрещния иск „Изи Финанс“ ЕООД.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с
ответницата, възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 449685 от 12.08.2023 г. с твърдяното съдържание, в т. ч. и надлежното
изпълнение на процедурата по сключване на същия; изпълнение на задълженията си по
договора чрез предоставяне на заемната сума на ответницата; клауза за връщане на същата,
заедно с възнаградителна лихва; настъпване на падежа на вземанията и техния размер.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
По насрещния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищцата К. А. е да установи обстоятелствата, които
обуславят недействителност на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 449685 от 12.08.2023 г., на заявените правни основания.
В тежест на ответника по насрещния иск „Изи Финанс“ ЕООД е да докаже, че при
сключване на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № 449685 от
12.08.2023 г. не е допуснато нарушение на императивни правни норми, както и че
оспорените клаузи от него са договорени индивидуално, като му УКАЗВА, че за последното
не сочи доказателства.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
бъдат отделени обстоятелства: че между „Изи Финанс“ ЕООД, в качеството му на
кредитодател, от една страна, и К. А. в качеството й на кредитополучател, от друга страна, е
сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 449685 от 12.08.2023 г. със
соченото в исковата молба съдържание; че кредитополучателят К. А. е получила
отпуснатата по кредита заемна сума в размер на 2 000 лв.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства, както и тези на
електронен носител (диск с видеозапис) са допустими и относими към предмета на
доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да се приложи към настоящото производство ч. гр. д. № 28613/2024 г. по
описа на СРС, 65-ти състав.
Искането на ищеца по реда на чл. 192 ГПК за задължаване на трето за спора лице
„Първа инвестиционна банка“ АД да представи справка дали по банкова сметка на
ответницата К. А. е била преведена сума в размер на 2 000 лв., искането на ищеца за
2
издаване на съдебно удостоверение със същия предмет, като и искането му за допускане на
съдебно – счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба, следва да се
оставят без уважение, тъй като обстоятелствата, чието установяване се цели с тях, са
безспорни по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, както и тези на
електронен носител.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 28613/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 65-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца „Изи
Финанс“ ЕООД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2025 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4