№ 234
гр. Варна, 21.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600308 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Съдебното производството е по реда на чл.270, ал.4 от НПК и е
образувано по частна жалба на защитника на подсъдимия А. А. срещу
протоколно определение от 05.10.2022г. по НОХД № 150/2022г. на
Разградския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимия и неговите защитници мярката за неотклонение „домашен арест“
да бъде изменена в „гаранция“. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и определяне
на по-лека мярката за неотклонение.
Съставът въззивният съд, след като взе предвид изложените доводи в
частната жалба, материА.те по делото и стадия на наказателното
производство, съобразявайки процесуалните разпоредби, уреждащи
производството в хипотезата на чл.270 от НПК, след като извърши собствена
проверка и анА.з на доказателствата по делото, намери, че жалбата е подадена
в предвидения от закона срок и от процесуално легитимирана страна в
1
процеса, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
С протоколно определение от 05.10.2022 г., постановено в открито
съдебно заседание по НОХД №150/2022г. Разградският окръжен съд, в
процедура по чл.270, ал.1 от НПК не е уважил искането на подсъдимия А. А.
мярката за неотклонение „домашен арест“ да бъде изменена в „гаранция“.
Въззивният съд, след като прецени всички факти, отнасящи се към
законността на задържането на подсъдимия намира, че на настоящия етап от
провеждане на наказателното производство, не са нА.чни нови обстоятелства,
налагащи изменение на взетата мярка за неотклонение. Този извод се
извежда, включително и по отношение доводите за разглеждане на делото в
неразумен срок с оглед задържането на подсъдимия, презумпцията за
невинност и правото на справедлив процес.
Подсъдимият А. А. е обвинен в извършването тежко умишлено
престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1 във вр. ал.1 и чл.343б, ал.3 НК. Заедно с
това в обвинението е включено и второ престъпление това по член 343б от
Наказателния кодекс. Обвинението за държане на наркотични вещества с цел
разпространение, обхваща голямо количество наркотично вещество, а именно
– почти 2 кг амфетамин на стойност 59903 лв. Откритото в дома на
подсъдимия наркотично вещество, разпределено в дози, нА.чието на
електронна везна, заедно с голямото количество амфетамин обосновава
извода, че съществува основателна опасност, ако мярката за неотклонение
бъде изменена подсъдимият А. А. да извърши престъпление, свързано с
разпространението на наркотични вещества. Към това следва да се добави
липсата на трудова ангажираност на подсъдимия. От материА.те по делото се
2
изяснява, че в последните години подсъдимият А. е пребивавал в чужбина по-
дълго време, отколкото в България. Това обстоятелство от твоя страна
навежда на извода, че ако мярката за неотклонение бъде изменена съществува
основателна опасност подсъдимият да се укрие.
В частната жалба се навеждат доводи, че мярката за неотклонение e
несъответна на съдебното минало на подсъдимия, невъзможността
подсъдимият да издържа себе си и жената, с която живее на семейни начала.
Твърди се също, че жената, с която е във фактическо съжителство страда от
заболяване и мярката за неотклонение e пречка да я придружава на всички
прегледи и лъчетерапии. Сочи се, че мярката за неотклонение - първоначално
задържане под стража, а след това домашен арест продължава една
календарна година.
Въззивният съд не споделя аргументите на защитата. Липсата на
предишни осъждания не е единствен аргумент, който да обоснове изменение
на мярката за неотклонение. Заболяването на жената, с която живее на
семейни начала не се установява да е от такова естество, че към настоящия
момент същата да е в невъзможност да се придвижва сама. Това не
единственият близък, на когото тя може да разчита. Невъзможността
подсъдимият да започне работа също не е основателен аргумент, тъй като към
момента на извършване на деянието също е бил безработен.
Изложеното еднозначно сочи на реална опасност от извършване на
престъпление и опасност подсъдимият да се укрие.
Разпоредбата на А.нея първа на чл. 270 от НПК изисква при решаване
на въпроса за мярката за неотклонение да са настъпили нови обстоятелства.
От доказателствата по делото е видно, че такива няма.
3
Въззивният съд прецени, че срокът на задържане е в рамките на
разумния, предвид тежестта на обвинението и обема на делото, както и
актуалната фаза от провеждане на наказателното производство. Същият не
противоречи и на практиката по приложение на ЕСПЧ - деянието, предмет на
обвинението е извършено на 20.10.2021г и досъдебното производство е
приключило през месец май 2022 г.; обвинителния акт е внесен в съда на
26.05.2022г.; производството в съдебната му фаза се движи с нормални
темпове и в рамките на предвидените от НПК срокове за разглеждане.
Следователно, с оглед вида и характера на обвинението и естеството на
доказателствената основа, която следва да бъде събрана и проверена от съда,
продължителността на задържане не е неадекватна на темповете на движение
на наказателното производство.
По изложените съображения Варненският апелативен съд на основание
чл.270, ал.4 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.10.2022г. по НОХД
№150/2022г. на Разградски окръжен съд, с което е оставено без уважение
искането на подсъдимия А. А. и неговия защитник мярката за неотклонение
„домашен арест“ да бъде изменена в „гаранция“.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4