РЕШЕНИЕ
№ 20.01.2022 г. гр.
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 07.12. 2021 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното
от
съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 1252 по
описа за 2020 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по искова молба на „С.С.“ ЕООД - в несъстоятелност, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: с. (адрес), представлявано от синдика М.Й., със
съдебен адрес за врьчване на съобщения: гр. (адрес)срещу ЕТ „Т.И.”, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: (адрес), представляван от Т.Г.И..
В исковата молба се
посочва, че с Решение № 131 от 20.04.2016 г. по Търг. д. № 349 по описа за 2015
г. на Окръжен съд — гр. Стара Загора е открито производство по несъстоятелност
на „С.С.“ ЕООД с произтичащите от това последици. Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ
воден от Агенция по вписаванията на 20.04.2016 г., под № 20160420171421. Впоследствие,
производството е спряно, но с решение № 300 от 15.06.2017г., съдът е възобновил
производството по несъстоятелност. Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ воден от
Агенция по вписванията на 15.06.2018 г., под № 20180615153415. с определение №
400/27.03.2019 г., съдът е назначил за постоянен синдик на дружеството М.Й..
Твърди се, че с молба вх. № 260305/19.08.2020 г., приложена
в делото по несъстоятелността, синдикът е уведомен от кредиторите „К.Т.“ ООД и
„К.Т.2000” ЕООД за задължение на ЕТ „Т.И.” с ЕИК *** към длъжника „С.С.“ ЕООД,
в размер на 58203,60 лв. Към молбата са представени доказателства за вземането
- съдебни решения.
След запознаване с цитираните съдебни актове и изложените
в молбата обстоятелства и факти, ищецът счита, че в хода на производството по
несъстоятелност са налице нововъзникнали факти, от които се установява, че в
полза на несъстоятелния длъжник „С.С.“ ЕООД — в несъстоятелност съществува
парично вземане от ЕТ„Т.И.”, произтичащо от тьрговска сделка - доставка и
продажба на стока /тор карбамид/.
Посочва, че фактът на съществуване на вземането се
установява от заведени и приключили с влезли в сила съдебни решения по време на
производството по несъстоятелност, а именно - търг.д. № 19/2016 г. по описа на
Старозагорският Окръжен съд, гр.д. № 157/2018 г. по описа на Старозагорски
районен съд, гр.д. № 1558/2019 г. по описа на Старозагорскн районен съд и
в.търг.д. № 1073/2020 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.
От фактическите констатации на съдилищата, въз основа на
събраните доказателства по горепосочените дела, се установявало, че „С.С.“ ООД
— в несъстоятелност е доставило и продало на ответника ЕТ „Т.И.” 74,620 тона
тор карбамид. Стоката била доставена и предадена на 05.12.2015 г., в базата на
ЕТ „Т.И.” в с. Венец, община Опан, област Стара Загора, по заявка на управителя
на „С.С.“ ООД — в несъстоятелност, който, към 05.12.2015г., е било лицето Д.А.,
чрез дружеството „К.Т.“ ООД с ЕИК *********, като стоката е била транспортирана
до базата на ответника в с. Венец от фирма „Боци 32” ЕООД, с адрес в с.
Обручище.
При доставянето и предаването на горепосочената стока
били изготвени три броя товарителници, съответно товарителница № 5701800 от
05.12.2015 г., с кантарна бележка за 24 760 кг, товарителница № 5701926 от 05.12.2015
г., с кантарна бележка за 24 820 кг. и товарителница № 5702184/05.12.2015 г., с
кантарна бележка за 25 040 кг.
Твърди се, че към датата на доставката, пазарната цена за
един тон тор карбамид е била 650 лева, без ДДС. Съответно общата стойност на
доставеното количество стока 74,620 тона тор карбамид възлиза на 48 503,00 лева
без ДДС или 58 203,60 лева с ДДС.
Посочените факти били установени и констатирани от съда
по всички горепосочени дела. Посочва се, че констатациите, направени от
съдебните състави по приложените съдебни решения, обосновават извода за
съществуването на непогасено парично вземане в полза на ищеца „С.С.“ ООД — в
несъстоятелност от ЕТ „Т.И.” за доставени и продадени 74,620 тона тор карбамид.
Поради изложеното, във връзка с правомощията на синдика
по чл. 658, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от ТЗ, ищецът моли съда осъди ЕТ „Т.И.” с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: (адрес), представляван от Т.Г.И. с ЕГН **********
да заплати на „С.С.“ ЕООД — в несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. (адрес), сумата в размер на 58 203,60 лева (петдесет и осем
хиляди двеста и три лева и шестдесет стотинки) с включен ДДС, представляваща
дължима цена за доставени и продадени 74,620 тона тор - карбамид от „С.С.“ ЕООД
- в несъстоятелност на ЕТ „Т.И.”, ведно със законната лихва за забава от датата
на завеждане на настоящия иск, до окончателното изплащане на сумата.
В законния срок ответникът е подал отговор на ИМ, с който
счита
депозираната искова молба е недопустима, неоснователна и недоказана по следните
съображения:
На първо място, заявява,
че не му е ясно основанието за завеждане на същата т.е. какъв е искът. Ако се
приеме, че от страна на синдика настоящата искова претенция е по реда на Глава
четиридесет и първа, Раздел 1, Попълване масата на несъстоятелностга от ТЗ, счита,
че е налице изтичане на предвидения с разпоредбата чл. 649, ал. 1 от ТЗ
едногодишен срок. Цитира Тьлкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тьлкувателно
дело № 2 / 20l8 г. на Върховен касационен съд, ОС ТК, съгласно което
едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е установен от закона срок за предявяване
на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност (не за
извършване на процесуални действия по вече заведен иск ), като по своя характер
този срок е преклузивен, поради което не маже да се прекъсва и спира течението
му. Спирането, на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ, на производството по несъстоятелност
не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал.1 ТЗ и чл. 694, ал. 1
- ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл.
649, ал. 1 и чл. 694, ал.1 - ал. 3 ТЗ, нито прекљсва или спира течението на едногодишния
премузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.
В този смисъл,
счита исковата молба за недопустима, а и неоснователна.
Поддържа, че твърдението
на синдика, че са налице новонастъпили обстоятелства, не отговаря на
действителността, тези обстоятелства не са новонастьпили, а и при един
обикновен прочит на посочените съдебни решения от страна на ищеца, на същия би
му станало ясно, че по посочената сделка, цената за доставения тор карбамид е
платена и не е налице „трето” лице, на което да се следва плащане.
Твърди, че посочените
съдебни производства са по депозирани именно от „К.Т.“ ООД с ЕРК *********, към
тогавашния момент със седалище и адрес на управление: (АДРЕС)и представлявано
от Н.В.В.— Управител
Относно заплащането
на получената от ЕТ„Т.И.” тор — карбамид , а именно 74 620,00 тона, заявява, че
не оспорва обстоятелството, че преди депозирането на молбата за
несъстоятелност, процесния тор „карбамид” е доставен на основание постигната
договорка с представляващата към тогаващния момент на „С.С.“ ООД ЕРК *** - Д.А.и
ЕТ „ Т.И.”, а именно - за доставка на тор — карбамид и продажба на 200 тона
маслодаен слънчоглед. Договорено било, че заплащането в парични средства по
сделките ще се извърши, след прихващане на дължимите суми до размера на по-малкото
и заплащане на оставащото задължение от „С.С.“ ООД ЕШК *** в полза на ЕТ „Т.И.”.
По постигнатата
договорка със „С.С.“ ООД, цената на тора - карбамид е заплатена от ЕТ „Т.И.”,
чрез предаване на маслодаен слънчоглед - реколта 2015 год.
Първоначалната
договорка била за предаване на 200 тона слънчоглед, с уговорката, че след
предаването на 100 тона, да се извърши прихващане по насрещно дължимите суми,
заплащане на разликата от 
,С.С.“ ООД
и предаване на останалото количество.
Твърди, че така
постигната договорка се подкрепя изцяло от издадените от ЕТ”Т.И.” документи, а
именно:
Фактура № 195 от
07.12.2015 год. от ЕТ „Т.И.” на „С.С.“ ООД за 200 тона маслодаен слънчоглед; Съставен
и подписан приемо-предавателен протокол за 97 тона 860 кг. маслодаен слънчоглед
от 06.12.2015 год; Издадени са четири броя кантарни бележки от 06.12.2015 год.
Посочва, че с
кредитно известие № 196 от 07.12.2015 год. е сторнирана фактура № 195 от 07.12.2015
год. по отношение на непредаденото количество слънчоглед. Твърди, че е изготвен
и осчетоводен протокол за прихващане на вземанията по задълженията от
11.12.2015 год., подписан от ЕТ „Т.И.”, като договорката за прихващане е
потвърдена от Д.А.в свидетелските показания, дадени по ТД № 19/2016 год. Освен
това, същата заявява, че потвърждава и договорката си с ЕТ „Т.И.” за прихващане
и не оспорва, като приема съставения приемо-предавателен протокол за
количеството тор — карбамид.
Ответникът твърди,
че към настоящият момент е налице задължение от страна на „С.С.“ ООД, да
заплати на ЕТ „Т.И.” сума в размер на 26 352.48 лева, което е и осчетоводено от
едноличния тьрговец и същото съставлява разликата от цената на доставения тор
карбамид и предаденото количество маслодаен слънчоглед.
Ответникът
посочва, че представя съставения на 05.12.2015 год. приемо-предавателен
протокол за предаването на слънчогледа от ЕТ „Т.И.” на „С.С.“ ООД в заверено копие, тъй като оригинала се намира
в ОДМВР по заведено досъдебно производство.
Твърди, че след
сторнирането на издадената от страна на ЕТ „Т.И.” фактура с получател „С.С.“
ЕООД и направеното прихващане, е налице задължение от страна на „С.С.“ ЕООД, в
полза на ЕТ”Т.И.”, за сумата в размер на 26 352.48 лева.
В този смисъл,
счита, че безспорно е установено коректно отношение и изпьлнение на
постигнатите договорки от страна на едноличния търговец и съответно заплащане
от негова страна на полученото количество тор — карбамид от „С.С.“ ЕООД.
Счита за
доказано, че полученият от ЕТ „Т.И.” тор-карбамид е заплатен, чрез предаването
на посоченото количество маслодаен слънчоглед и е налице задължение от страна
на „С.С.“ ЕООД да заплати в негова полза разликата в дължимото след направеното
прихващане. Всички тези обстоятелства са отразени коректно в счетоводството на
ответника.
Посочва, че единствената
причина ЕТ „Т.И.” да не предяви вземането си в размер на 26 352.48 лева в процеса
по несъстоятелност, е фактът, че му е известен размера на задълженията на ищеца
в настоящото производство и че за вземането си ЕТ няма привилегия.
В контекста на
всичко горе описано, моли съда да отхвърли исковата молба, депозирана от „С.С.“
ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: (АДРЕС),
представлявано от синдика М. Иовчев, като недопустима и погасена по давност,
неоснователна и недоказана, с всички последици от това.
С допълнителната искова молба, синдикът поддържа изцяло предявения осъдителен иск.
Твърденията и възраженията на ответника в отговора на исковата молба счита за неоснователни,
необосновани и недоказани.
Посочва, че представените с отговора
на исковата молба писмени доказателства представляват частни документи, които
не удостоверяват сочените факти с обвързваща материална доказателствена сила.
Счита, че същите са неистински и с
невярно съдържание и са изготвени впоследствие за целите на водените
производства по предходните дела между кредиторите и ответника.
Поради това, на основание чл. 193 от ГПК, оспорва истинността и верността на представените частни документи:
- Фактура №
**********/07.12.2015 г.;
-
Кредитно известие № **********/07.12.2015 г.
кьм Фактура № **********/07.12.2015 г.;
-
Приемо-предавателен
протокол от 06.12.2015 г.;
-
Кантарна бележка № 31/06.12.2015 г.;
-
Кантарна бележка №
32/06.12.2015 г.;
-
Кантарна бележка №
33/06.12.2015 г.;
-
Кантарна бележка №
34/06.12.2015 г.;
-
Протокол за прихващане
на вземанията и задълженията от 11.12.2015г.
-
Извлечение от главна
книга за 11.12.2015 г.
-
Извлечение от главна
книга за 07.12.2015 г.
Извлечение от Дневник на продажбите за данъчен
период 12/2015 г.
Предвид горното, оспорва и
съществуване на вземане на ответника в размер на 78 288 лв. по търговска сделка
— продажба на слънчоглед реколта 2014/2015 г. Счита, че такава сделка не е
сключвана между страните.
Отделно от горепоизложенито, счита,
че представеният Протокол за прихващане на вземанията и задълженията от 11.12.2015
г. не е произвел твърдяното от ответника прихващане на насрещни вземания, тъй като
към 11.12.2015г., ответникът не е имал изискуемо вземане (ако въобще съществува
такова) - по аргумент на разпоредбата на чл. 303а ал. 3 от ТЗ, а именно „Ако не
е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен
срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане.“
Твърди, че изискуемостта на
твърдяното вземането на ответника е настъпила след образуване на делото по
несъстоятелност на ищеца, но и към настоящия момент, ответникът не е отправял
изявление за прихващане до синдика, съгласно чл. 645, ал. 2 от ТЗ.
Посочва, че в случая, изготвения
Протокол за прихващане на вземанията и задълженията от 11.12.2015 г. (дори и да
съществува вземане на ответника) не може да бъде разглеждан и като споразумение
между страните за уреждане на търговки отношения между тях, предвид липсата на
изразено съгласие за такова споразумение от страна на управителя Д.А.—
управител на „С.С.“ ЕООД към 11.12.2015 г. – извод, който се налага предвид
липсата на подпис от нейна страна в протокола.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът заявява, че ще се ползва
от предоставените и спорени документи.
Счита, че от страна на ищеца са
направени едни общи бланкетни твърдения относно оспорените документи, че същите
са неистински, като не е уточнено какво се има предвид — подпис, съдържание,
дата или друго. Това намира, че води до невъзможност да бъде разбрано твърдението
на синдика и съответно да ответникът да предостави необходимите аргументи и
съображения за защита.
Отбелязва, че отново не му е ясно
основанието за завеждане на исковата молба и допълнителната такава т.е. какъв е
иска.
Счита, че е налице изтичане на
предвидения с разпоребата чл. 649, ал. 1 от ТЗ едногодишен срок по съображения
подробно описани в отговора на исковата молба.
Посочва се, че оспореният
приемо-предавателен протокол от 06.12.2015г. е подписан от лично Д.А., в
качеството й на управител към този момент на „С.С.“ООД, а оспорените кантарни
бележки – от служител на дружеството, за Д.А.. Заявява, че предадения от ЕТ „Т.И.”
слънчоглед, реколта 2014-2015 год., е натоварен на МПС с рег. № СТ 4634 ВТ; СТ
3807 ВМ, СТ 8341 КК и СТ 1872 ВР и доколкото му е известно, тези товарни МПС са
били собственост на ищеца „С.С.“ ООД към този момент, като това обстоятелство
би следвало да е известно на ищеца и представляващия го синдик към настоящия
момент. Също така, счита, че би следвало на ищеца да му е известно, че лицата,
подписали кантарните бележки, към момента са били служители на „С.С.“ ООД и са
изпълнявали възложена им работа от управителя на дружеството.
Посочва, че тъй като горепосочените
частни свидетелстващи документи, са подписани от ищеца и/или негов представител
към момента на предаването на слънчогледа и същия ги оспорва като неистински и
с невярно съдържание, то доказателствената тежест за установяването на това
твърдение е негова.
Въпреки това, моли съда да изиска от
ОДМВР — Стара Загора, досъдебно производство № 349 ЗМ 2020/2015 год. пр.пр. №
5420/2015 год. Счита същото за относимо по отношение на настоящото производство,
тъй като в досъдебното производство се съдържат разпити на служителите на „С.С.“
ООД, извършили превоза на слънчогледа и подписали съответните кантарни бележки.
Твърди, че от досъдебното производство е възможно да се установи тяхната
самоличност и при необходимост лицата да бъдат призовани за даване на
непосредствени свидетелски показания по настоящото производство.
Счита, че в тежест на ищеца е да
докаже твърденията си относно неосъществяването на сделката за закупуване от
страна на „С.С.“ ООД от ЕТ „Т.И.” на описания слънчоглед, като това би могло да
се осъществи и чрез даване на свидетелски показания в настоящото производство
от Д.А., в качеството и на Управител на дружеството към момента на сделката.
Посочва, че такива показания от нейна страна вече са давани по гр. дело №
157/2018 год. по описа на Старозагорския районен съд, като предоставя извадка
от съдебната система на протокол от съдебно заседание по посоченото гр. дело от
01.06.2016 год.
Във връзка с оспорените фактура №
195 от 07.12.2015 год., издадена от ЕТ „Т.И.” на С.С.“ ООД, за 200 тона маслодаен
слънчоглед, която е изпратена на управителя на „С.С.“ ООД по електронен път на
07.12. 2015 год.;
Кредитно
известие № 196 от 07.12.2015 год. за сторниране на фактура № 195 от 07.12.2015
год. по отношение на непр даденото количество слънчоглед; Извлечение от главна
книга за 11.12.2015 год; извлечение от главна книга за 07.12.2015 год.;
извлечение от Дневник продажби за данъчен период 12 месец 2015 год., прави
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с конкретно поставени
въпроси.
Относно твърдението от страна на
ищеца, че към момента на прихващане/компенсация, извършена едностранно от ЕТ „Т.И.”,
не е било налице изискуемо вземане (ако въобще такова е съществувало), посочва,
че действително, разпоредбата на 303а, ал.3 от ТЗ предвижда „ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14 дневен срок
от получаването на фактурата ли друга покана за плащане...”. В конкретния
случай, обаче, имало договорка на 07.12.2015 год. „С.С.“ ООД да заплати
предаденото количество слънчоглед, след прихващане на вземането си за
предадения тор „Карбамид“ и едва тогава от „Т.И.” да се предаде останалото
договорено количество слънчоглед.
Твърди, че в договорения срок, а именно
- 07.12.2015 год., това плащане не е осъществено от „С.С.“ ООД и на 11.12.2015
год., на основание чл. 103 от 33Д и при наличието на всички предпоставки за
това, а именно - наличието на две насрещни парични задължения, които са безспорни
за страните, същите са изискуеми и ликвидни, предвид осъществените насрещни
престации, е осъществено прихващане от страна на ЕТ„Т.И.”. След направеното
прихващане, за „Сълвър стар“ ООД е останало задължението да заплати разликата в
дължимите между страните суми в размер на 26 352.48 лева в полза на ЕТ „Т.И.”.
Отбелязва, че при наличието на законовите
предпоставки за извършването на прихващане/компенсация, не е било необходимо
дори то да е формално. Счита за съвсем нормално
компенсацията да се осъществи едностранно, като с цел защита на
кредиторите, с разпоредбата на чл. 105 от 33Д са въведени определени ограничения,
но към момента на осъществяването на компенсацията, не са били налице такива
лица.
Посочва, че е извършено коректно
отбелязване на извършените действия в счетоводните книги на ЕТ „Т.И.”, които са
оспорени от ищеца като неистински и с невярно съдържание, което е необосновано
и не отговаря на действителността.
Посочва, че е възможно от
показанията на служителите на „С.С.“ ООД, приели слънчогледа от ЕТ „Т.И.”, да
се установи и къде същия е предаден от името на дружеството „С.С.“ ООД
В този смисъл и предвид, че
депозираната молба за обявяване на дружеството „С.С.“ ООД в несъстоятелност е
от 15.12.2015 год. т.е. след осъществяването на всички описани по-горе действия
от страна на ЕТ„Т.И.”, твърденията на ищеца относно настъпването на
изискуемостта на дължимото след образуването на делото за несъстоятелност
счита, че не отговаря на действителността. Отбелязва, че решението за уважаване
на иска за несъстоятелност е от 20.04.2016 год.
В този смисъл, счита депозираната
искова молба за недопустима, несъстоятелна и неоснователна и моли съда да постанови
решение в този смисъл.
Старозагорският окръжен съд, като взе
предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата
по делото, прие следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ с предмет реализиране на
неудовлетворено парично притезание на ищеца, чрез синдика, в рамките на
правомощията му по чл.658, ал.1, т.1, т.7 и т.8 ТЗ, с цел попълване на масата
на несъстоятелността. Преклузивният срок по чл.649 ТЗ са отнася само до изрично
посочените в ал.1 искове (по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135 от ЗЗД,
свързан с производството по несъстоятелност) и не касае осъдителните исковете
за събиране вземания на длъжника с цел попълване на масата на
несъстоятелността. Ето защо, предявеният иск е допустим.
С доклада по
делото, неоспорен от страните, следните факти са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване:
С Решение № 131 от 20.04.2016 г. по Търг. д. № 349 по
описа за 2015 г. на Окръжен съд — гр. Стара Загора е открито производство по
несъстоятелност на „С.С.“ ЕООД с произтичащите от това последици. Решението е
вписано в ТРРЮЛНЦ воден от Агенция по вписаванията на 20.04.2016 г., под №
20160420171421. Впоследствие, производството е спряно, но с решение № 300 от
15.06.2017г., съдът е възобновил производството по несъстоятелност. Решението е
вписано в ТРРЮЛНЦ воден от Агенция по вписванията на 15.06.2018 г., под №
20180615153415. с Определение № 400/27.03.2019 г., съдът е назначил за
постоянен синдик на дружеството М.Й..
Преди депозирането на молбата за несъстоятелност, „С.С.“ООД
е продало и доставило на
ответника ЕТ „Т.И.” процесните 74,620 тона тор карбамид.
Предвид признатите за безспорни факти, следва да се приеме за установено
по делото, че „С.С.“ ООД — в несъстоятелност е продало на ответника ЕТ „Т.И.”
74,620 тона тор карбамид, която стока е била доставена и предадена на ответника
на 05.12.2015 г., в базата на ЕТ „Т.И.” в с. Венец, община Опан, област Стара
Загора.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза, средната пазарна цена на тон тор-карбамид към 05.12.2015 г., на
която дата са предадени процесните 74 620 кг. тор карбамид от ищцовото
дружество на ответния едноличен търговец, е в размер на 635 лв. на тон без ДДС.
На база на така приетата средна пазарна цена, според СОЕ, стойността на процесните
74 620 кг. тор карбамид, предадени от ищцовото дружество на ответния едноличен
търговец, е в общ размер на 47 383.70 лв без ДДС или 56860,44 лв с ДДС.
По делото не се твърди от ищеца, а и от ответника, че за доставката на
процесното количество карбамид, между страните е била уговорена конкретна
продажна цена. Съгласно чл.326, ал.1 ТЗ, цената се
определя от страните при сключването на договора. Според ал.2, ако цената не е
определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се
съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на
продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. С оглед изложеното,
предвид липсата на уговорка между страните за продажната цена на процесния
карбамид, както и как ще бъде определена, приложение намира презумпцията по
чл.326, ал.2 ТЗ, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се
плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни
обстоятелства.
Ето защо, съдът приема, че продажната цена по процесната сделка е
установената от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) средната
пазарна цена на тон тор-карбамид към 05.12.2015 г., на която дата са предадени
процесните 74 620 кг. тор карбамид от ищцовото дружество на ответния едноличен
търговец, в размер на 635 лв. на тон без ДДС.
С оглед горното, съдът намира, че дължимата от купувача ЕТ „Т.И.” цена за
доставените му от „С.С.“ ООД — в несъстоятелност 74,620 тона тор карбамид е 47
383.70 лв без ДДС или 56860,44 лв с ДДС.
Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. Ответникът не е твърдял и не е представил
доказателства, че е погасил задължението за цената на доставеното му количество
карбамид чрез плащане на пазарната стойност на същото към датата на доставката.
В тази връзка с твърденията на в отговора на ИМ за друга уговорката между
страните относно плащането на цената, съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, ответникът следваше да докаже твърденията си, че по
повод доставката на процесните 74,620 тона тор карбамид, между него и ищеца е
била направена уговорка за плащането на цената по същата чрез извършване на
насрещна доставка от ответника на 200 тона маслодаен слънчоглед, след предаване
на половината от което количество, да се извърши прихващане между страните по
насрещно дължимите суми и заплащане на разликата от „С.С.“ ООД на ЕТ „Т.И.”. В
позицията си по делото, ищецът оспорва изцяло тези твърдения.
Съдът намира, на първо място, че по делото не се събраха достатъчно
доказателства, за да се приеме за безспорно установено твърдението на
ответника, че по повод доставката на процесните 74,620 тона тор карбамид, между
него и ищеца е била направена такава уговорка относно плащането на цената по
същата, чрез извършване на насрещна доставка от ответника на 200 тона маслодаен
слънчоглед, след предаване на половината от което количество, да се извърши
прихващане между страните по насрещно дължимите суми и заплащане на разликата
от „С.С.“ ООД на ЕТ „Т.И.”.
В тази връзка, съдът взе предвид, че представеният от ответника протокол
за прихващане на вземанията и задълженията, с дата 11.12.2015г., който се
твърди, че обективира споразумението между страните за прихващане на насрещните
им задължения по двете сделки (за доставка на карбамид и за доставка на
слънчоглед), е подписан само от ЕТ, респ. не носи подпис за „С.С.“ЕООД.
Въпросният документ е частен диспозитивен и има само формална доказателствена
сила, а именно, че изявления в същия, изхождат само от страната, която е
посочена като техен автор. Този документ няма задължителна за съда материална
доказателствена сила да ги приеме за установени фактите, за които се отнасят
обективираните в документа изявления на ответника, нито пък може същите да се
противопоставят на ищцовата страна, доколкото документът не е подписан от нея.
Освен това, по делото не се ангажираха доказателства твърдяното
извънсъдебно прихващане да е осчетоводено и от „С.С.“ЕООД, поради което
осчетоводяването му само от ЕТ, за което сочи заключението на приетата ССЕ, не
може да мотивира извод, както за признаване от страна на „С.С.“ЕООД на
съществуването на задължение към ЕТ „Т.И.” в размер на 78288 лв по ф-ра
№195/07.12.2015г. и кр. известие №196/08.12.20215г., така и за настъпило
прихващане между горепосоченото вземане на ЕТ „Т.И.“ в размер на 78288 лв, с
вземане на „С.С.“ЕООД към ЕТ „Т.И.“ в размер на 51935,52 лв за стойността на
74620 тона слънчоглед по 3 бр. товарителници от 05.12.2016г..
Действително, по делото са представени от ответника Фактура №
**********/07.12.2015 г., с доставчик ЕТ „Т.И.“ с ЕИК *** и получател „С.С.“
ООД с ЕИК ***, с предмет на доставката - слънчоглед реколта 2014/2015а за 200
т. х 800 лв./т. на обща стойност 160000 лв, както и Кредитно известие № **********/07.12.2015
г. към Фактура №**********/07.12.2015 г., с доставчик ЕТ „Т.И.“ с ЕИК *** и
получател „С.С.“ ЕООД с ЕИК ***, с предмет на доставката - слънчоглед реколта
2014/2015а за (-102,14 т.) х 800 лв./т., на обща стойност - 81712,00 лв.,
които, според заключението на приетата ССЕ, са намерили
отражение в счетоводството на ЕТ „Т.И.“. От заключението обаче може да се направи единствено извод, че сделка
по доставка на слънчоглед е отразена в счетоводството на ответника ЕТ „Т.И.“ и
е включена в справките до НАП за съответния данъчен период. Констатациите в ССЕ
обаче не обосновават извод, че въпросната сделка относно доставка на слънчоглед
има връзка със сделката по доставка на карбамид, предмет на предявения иск,
вкл. че между страните е имало уговорка за доставка на слънчоглед от ответника
вместо плащане на цената по сделката за доставка на карбамид. Този извод не се
опровергава и от представените от ответника приемо-предавателен протокол с дата
06.12.2015г., неоспорен от ищцовата страна, подписан за ЕТ“Т.И.“, като продавач
и „С.С.“ЕООД, като купувач, според който продавачът предава на купувача на
06.12.2015г. общо 97860 кг. слънчоглед, както и 4 бр. кантарни бележки за
посочените количества слънчоглед, също от дата 06.12.2015г., подписани за ЕТ“Т.И.“,
като предавач, тъй като същите са само индиция за други търговски отношение
между страните, които не се доказа да имат връзка с процесната сделка за
доставка на карбамид.
В тази връзка, съдът съобрази, че съгласно чл.103 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. Според чл.104 ЗЗД, прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до
другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под
условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че
за да настъпи т.нар материалноправно (извънсъдебно) прихващане между насрещните
вземания на две лица, вземанията, освен да са еднородни и изискуеми, трябва и
да са ликвидни, т.е. установени по основание и размер. В практиката си, ВКС
приема, че фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания/ задължения/ ;
вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни
и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща / активното вземане/ да
е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните
по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно
решение вземане.
В настоящия случай, вземането на ответника (за
стойността на доставеното количество слънчоглед), с което твърди, че е
прихванал задължението си към ищеца (за цената на доставения карбамид), не
ликвидно, тъй като е нито безспорно, нито е установено влязло в сила решение. Дори
хипотетично да се приеме, че съставяйки процесния протокол за прихващане от
11.12.2016г., ответникът е отправил до другата страна изявление за прихващане
на вземането си за цената на доставения слънчоглед със задължението си към
ищцовото дружество за цената на доставения му от последното карбамид и дори да
се приеме, че същото е достигнало до адресата му, вкл. по време на настоящия
процес, след връчване на книжата на ищеца с отговора на ИМ, при липса на влязло
в сила решение относно вземането на ЕТ „Т.И.“ към „С.С.“ЕООД или на признание
от страна на „С.С.“ЕООД относно съществуването и размера му, очевидно не е
налице безспорност (ликвидност) на това вземане, поради което и извънсъдебно (материалноправно)
прихващане по см. на чл.103 ЗЗД не е настъпило. Съгласно чл.104, ал.2 ЗЗД, двете
насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши, а в случая, с оглед неликвидността на
вземането на ответника, моментът, в който прихващането може да се извърши,
изобщо не е настъпил.
Същевременно, следва да се има предвид, че
ответникът не е направил (предявил) в рамките на настоящото производство
възражение за прихващане на вземането си за цената на доставените на ищеца
количества слънчоглед, с вземането на ищеца за цената на доставения карбамид,
предмет на предавения по делото иск. При това положение, съдът не е сезиран
надлежно с разглеждане, под формата на процесуалноправно възражение срещу иска,
на въпроса относно съществуването на вземането на ответника, с което се твърди,
че е извършено прихващането и възможността да се извърши съдебно прихващане
между него и вземането на ищеца. Ето защо, извън въпроса относно
осъществяването на предпоставките за извършване на извънсъдебно
(материалноправно) прихващане, повдигнат от ответника с изложените в отговора
твърдения, съдът не е длъжен и няма право да изследва в рамките на настоящото
производство дали може да се извърши съдебно прихващане между вземането на
ответника и вземането на ищеца, предмет на иска.
В заключение, съдът приема за недоказани
възраженията на ответника, че е платил дължимата се на ищеца цена да
доставените количества тор – карбамид, вкл. че това е направено чрез извънсъдебно
прихващане между това задължение на ответника към ищеца с вземането на
ответника за дължимата му се цена по доставка на слънчоглед, за което са
издадени Фактура № **********/07.12.2015 г., с доставчик ЕТ „Т.И.“ с ЕИК *** и
получател „С.С.“ ООД с ЕИК ***, с предмет на доставката - слънчоглед реколта
2014/2015а за 200 т. х 800 лв./т. на обща стойност 160000 лв, както и Кредитно
известие № **********/07.12.2015 г. към Фактура №**********/07.12.2015 г.
Предвид изложеното и доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на
иска си по основание и размер, а ответникът не доказа да е платил цената на
доставената му стока, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан и
следва да се уважи в предявения, след допуснатото намаление по реда на чл.214 ГПК, размер от 56860,44 лв с ДДС, представляваща
дължима цена за доставени и продадени 74,620 тона тор - карбамид от „С.С.“ ЕООД
- в несъстоятелност на ЕТ „Т.И.”, ведно със законната лихва за забава от датата
на завеждане на настоящия иск – 16.10.2020г., до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца разноските по делото от 320 лв депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ„Т.И.” с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: (адрес),
представляван от Т.Г.И. с ЕГН ********** да заплати на „С.С.“ЕООД — в
несъстоятелност, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. (адрес),
сумата в размер на 56860,44 лв с ДДС, представляваща дължима от ЕТ„Т.И.” с ЕИК ***
цена за доставени на 05.12.2015г. и продадени 74,620 тона тор - карбамид от „С.С.“
ЕООД - в несъстоятелност на ЕТ „Т.И.”, ведно със законната лихва за забава от
датата на завеждане на настоящия иск – 16.10.2020г., до окончателното изплащане
на сумата, както и разноските по делото от 320 лв депозит
за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: