Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                 30.06.2020 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К. районен съд                                                       II  граждански състав

На двадесет и втори юни                                       година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 37  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. Зл. Й. твърди, че страните по делото били в трудовоправни отношения на основание Трудов договор № ***г., като ответницата изпълнявала длъжността „***“ в обект: „“, гр.Г..

Сочи, че с уведомление от г. ответницата уведомила ищцовото дружество, че на основание чл. 326, ал. 1 от КТ прекратява трудовото си правоотношение, считано от г., като не желаела да работи срока на предизвестието и приемала да заплати обезщетение по чл. 220 КТ.

Със Заповед № г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от г.  

Твърди, че въпреки, че ответницата заявила, че приема, че поради неспазено предизвестие следва да заплати обезщетение по чл. 220 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, до настоящия момент не била платила дължимата сума.

С писмо от г., получено на г. чрез сина ѝ, ответницата била поканена да се яви в офиса на „Н.С.“ ЕООД ***, за да получи дължимото ѝ се възнаграждение за м. август и съответно да плати обезщетението по чл. 220 КТ.

Поради неявяването на лицето след отправената покана, възнаграждението било заплатено с паричен превод с ЕКОНТ на г.

Брутното трудово възнаграждение на ответницата, съгласно сключения между страните договор било в размер на 560,00 лева.

Тъй като към настоящия момент и въпреки отправената покана, ответницата не заплатила на ответното дружество  обезщетение по чл. 220 КТ, за „Н.С.“ ЕООД възниквал правен интерес да потърси правата си по съдебен ред.

Моли да бъдат призовани на съд и след като докажат твърдените по-горе обстоятелства, съдът да се произнесе със съдебно решение, като осъди С.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Н.С.“ ЕООД, ЕИК 1, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Р.И., сумата от 560,00 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва банкова сметка ***, по която може да бъде платена исковата претенция:

IBAN: ***, BIC: *** „П.“ ЕАД.

Претендира присъждане на разноски в производството. 

 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С.А.П..

 

В съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

 

С протоколно определение от 22.06.2020 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 22.06.2020 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. 

 

От определението на съда от 06.03.2020 г. (л. 17-18) и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Освен това искът се явява вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

 

Представените с исковата молба писмени доказателства: трудов договор № ***г.; уведомление от г.; заповед № г., покана от г. с известие за доставяне и разписка за паричен превод,  не са оспорени от ответника и доказват наличието на сключен между страните  трудов договор.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.    

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер  на   350,00 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горните мотиви съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Н.с.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.И., сумата от 560,00 лева, представляваща обезщетение за неспазено  от С.А.П., ЕГН ********** предизвестие по чл. 220 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.с.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.И., сумата от 350,00 лева, представляващи направени по делото разноски.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника С.А.П., ЕГН ********** по посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „П.“ ЕАД.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                      Районен съдия: