Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.-С.
Секретар:
Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 369/2019
г. по описа на Варненския районен съд, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа искова молба на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, с
която против К.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7016/21.09.2018 г. по ч.гр.д. №
14114/2018 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 216,18 лева, представляваща
главница – сбор от дължими суми по: Договор за мобилни услуги № ********* от
07.08.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* и Договор за лизинг от 29.09.2015 г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 22.03.2016
г., Заявление за смяна на номер № ********* от 22.03.2016 г., съгласно фактури
с №№ **********/10.11.2016 г., **********/10.12.2016 г., **********/10.01.2017
г., **********/10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Между страните по делото е налице
облигационна обвързаност, възникнала въз основа на сключени между Договор за
мобилни услуги № ********* от 07.08.2015г., Допълнително споразумение №
********* и Договор за лизинг от 29.09.2015г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 22.03.2016г. и Заявление за
смяна на номер № ********* от 22.03.2016г. съгласно които, на клиента е предоставен мобилен номер ********** и
мобилно устройство Sony Xperia М4 Aqua Black.
Претендират се парични задължения, които
ответникът не бил изпълнил, начислени му в четири броя фактури издадени в
периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г. Ищецът сочи, че във всяка от фактурите са начислени задължения на
потребителя за заплащане на месечни такси, услуги и лизингови вноски,
произтичащи от договорните им отношения. Въз основа на постигнатите съглашения и в съответствие с Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги, които представляват неразделна част от
сключените между страните договори, потребителят се задължил да заплаща
стойността на месечния абонамент, а операторът - да осигурява достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор, в т.ч. и разходите за
поддръжка на мрежата. В чл. 23 от Общите условия било предвидено, че освен
месечния абонамент, в дължимите от потребителя цени се включвала и месечната цена на ползвани услуги, като сбор от
стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през съответния месец. В тази цена били включени всички
изходящи разговори, в т.ч. осъществени от потребителя повиквания, кратки
текстови съобщения и др., таксувани съгласно договорените тарифни планове и
приложимата ценова листа. В чл. 23 б. „г“ ОУ било уговорено в дължимите от потребителите цени да
се включва и месечна цена за ползване на допълнителни или на „други услуги“ -
заплащана от потребителя, когато такава е предвидена за съответната услуга, по
начин, уговорен в индивидуалния договор или посочен в условията за ползване на
съответната услуга на интернет-страницата на Теленор - www.telenor.bg или
съгласно определеното в тези Общи условия.
Начислените във фактура № **********/10.11.2016г. и
фактура № **********/10.12.2016 г.
задължения са за потребени услуги в общ размер на 12,21 лв. с ДДС, като
съгласно чл. 23 б. „б“
ОУ, абонаментната такса се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. В раздел I от Допълнително споразумение №
********* от 22.03.2016г. бил уговорен стандартен месечен абонамент за мобилен
номер ********** в размер на 30,99 лв. с ДДС (абонамент Нонстоп).
Сочи, че начислената с фактура № **********/10.11.2016 г. и фактура № **********/10.12.2016г.
месечна абонаментна такса е в размер на 30,99 лв. с ДДС съгласно уговореното в
Допълнително споразумение № ********* от 22.03.2016 г. Пояснява, че отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактура № **********/10.01.2017 г. се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Така общият размер на
задължението за заплащане на абонаментни такси възлиза на 50,99 лв. с ДДС.
Общият размер на вземането на мобилния оператор за месечни абонаментни такси и
потребени услуги, начислени в трите горепосочени фактури за периода от
10.10.2016 г. до 09.01.2017 г. се претендира да е в размер на 63,20 лв. с ДДС.
Заявява, че сумата в размер на 1,24 лв. без ДДС или 1,49 лв.
с вкл. ДДС, начислена във фактура № **********/10.12.2016 г. представлява еднократна такса за
ползвана услуга „временно възстановяване на изходящ трафик“ („временно активиране“).
Основава дължимостта ѝ с разпоредбата на чл. 23 б. „г“ ОУ, като след изтичане на срока за заплащане на фактура
№ ********** от 10.11.2016 г.,
т.е. след 25.11.2016 г. и след като изходящите услуги са били спрени, потребителят е използвал услугата „временно
активиране“, която е била начислена във фактура № **********/10.12.2016 г.
Относно сумата в размер на 0,75 лв. без ДДС
или 0,90 лв. с ДДС, претендирана по фактура № ********** от 10.12.2016г.
излага, че същата представлява еднократна такса за ползвана услуга получаване
на входящ трафик при незаплатено в срок задължение. Начислявана била веднъж при
незаплатено задължение и след изтичане на срока за плащане на задължение по
издадена фактура. Активирала се автоматично за всички клиенти на абонаментни
планове на Теленор, в случай че не са заплатили в срок своите задължения. В
настоящия случай таксата била начислена поради незаплащане в срок на фактура №
**********/10.11.2016 г.
Общият размер на претендираните от ищеца
еднократни такси (временно възстановяване на изходящ трафик и получаване на
входящ трафик при незаплатено в срок задължение) е 2,39 лв. с ДДС.
Изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от изброените в исковата молба фактури е
настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ - изискуемостта на задълженията по първата фактура е настъпила на
25.11.2016 г., а по втората фактура - на
25.12.2016 г., като тези дати били изрично указани на
фактурите.
С изтичането на петнадесетдневен срок от
издаването на процесните фактури и липсата на изпълнение на начислените в тях
парични задължения за заплащане на месечни абонаментни такси, потребени услуги
и лизингови вноски, ответникът е изпаднал в забава в изпълнение на задълженията си
по сключените договори. В
съответствие с чл. 196, б. „в“ ОУ, операторът се
възползвал от правото си на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги.
В исковата молба и в уточняващата я такава
се излага, че съгласно чл. 3, aл. 1 от Договора за лизинг
от 29.09.2015 г., лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски всяка в размер на 13,69 лв. с вкл. ДДС (11,41 лв. без
ДДС), като е предвидено те да се фактурират заедно със сметките за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги. В съответствие с тази уговорка, във
фактура № ********** от 10.11.2016 г., фактура № ********** от 10.12.2016 г.
и фактура № ********** от 10.01.2017г. били
начислени три лизингови вноски за мобилен телефонен апарат Sony Xperia М4 Aqua
Black, в общ размер на 41,07 лв.
Ищецът основава правото си на обявяване предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски на предвиденото с чл.12 ОУ. Твърди, че предпоставка за упражняването му е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Позовава се
и на чл. 12, ал. 2 ОУ, а именно - месечните
лизингови вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава в
плащане на дължими съгласно тези договори суми. В допълнение излага, че към
датата на образуване на заповедното производство - 18.09.2018 г., срокът на
Договор за лизинг от 29.09.2015г. е бил изтекъл и падежът на всяка една
лизингова вноска по договора е настъпила, което обосновава изискуемостта на
остатъка от лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство, които
остават незаплатени от ответника, въпреки обстоятелството, че мобилното
устройство се държи от ответника.
Въз основа на депозирано от ищеца
заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 14114/2018 г. по описа на ВРС и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК №7016/21.09.2018 г., за
следните суми: сумата от 216,18 лева, представляваща главница – сбор от дължими
суми по: Договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2015 г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг
от 29.09.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 22.03.2016 г., Заявление за смяна на номер № ********* от
22.03.2016 г., съгласно фактури с №№ **********/10.11.2016 г.,
**********/10.12.2016 г., **********/10.01.2017 г., **********/10.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.В
полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени и сторените
разноски в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане, връчено на
заявителя на 13.01.2018 г., заповедният съд му е указал възможността да предяви
иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на
искова молба на „Т.Б.“ ЕАД е образувано настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът,
чрез назначения му особен представител, представя отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на ищцовата претенция. Намира същата за
недоказана. Оспорва наличие на облигационна обвързаност с ищеца относно
предоставяне на мобилни услуги и относно предоставяне на възмездно ползване на
вещ- мобилно устройство Sony М4 Aqua black. Оспорва изцяло твърденията, че
ищцовата страна е предоставила фактурираните услуги, включени в представените
фактури № **********/ 25.11.2016 г., № **********/25.12.2016 г.,
№**********/25.01.2017 г., №**********/25.02.2017 г. Твърди се, че ответникът
не е потребител по представените фактури. Оспорва ответникът да е потребител по
фактурите, индивидуализиран с клиентски номер *********. Оспорва съдържанието
на фактурите.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
На 07.08.2015 г., между страните по
делото е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
за срок от 24 месеца, при уговорен месечен абонамент в размер на 15,99 лева. На
ответника е предоставено приложение – ценова листа за абонаметни планове за
частни лица от дата 07.08.2015 г. Видно от декларация-съгласие, от дата
07.08.2015 г., ответникът е получил от ищеца екземпляр от Общите условия /ОУ/
на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
и/или Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
фиксирани телефонни услуги, съгласен е със същите и се задължава да ги спазва.
На дата 29.09.2015 г., между
страните по делото е сключено допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359*********, като видно от
същото, мобилният номер ще бъде ползван при променени ценови условия, а именно
– стандартен месечен абонамент в размер на 23,99 лева. При подписване на
споразумението, на ответника е предадено мобилно устройство - Sony Xperia
М4 Aqua black със сериен номер
354512070889973. Уговорено е условията по новия план да влязат в сила до 5
работни дни от подписване на споразумението.
От договор за лизинг от дата 29.09.2015
г., сключен между ищеца и ответника, се установява, че ищцовото дружество, като
лизингодател, е поело задължението да предостави на ответника -
лизингополучател, за временно и възмездно ползване горепосоченото мобилно
устройство, срещу задължението на лизингополучателя да заплати обща лизингова
цена в размер на 407,37 лева с вкл. ДДС. Тази цена следва да бъде заплатена от
ответника на 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 13,69 лева, след
заплащане на първоначална лизингова вноска в размер на 92,50 лева.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг,
лизингополучателят може да придобие правото на собственост върху мобилното
устройство, в случай че сключи с лизингодателя договор за изкупуване, в срок
най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг, както и в случай,
че условията за придобиване правото на собственост, посочени в Общите условия
са изпълнени и е заплатил допълнителна вноска в размер на
На
основание чл.1, ал.3 от договора за лизинг, ако лизингополучателят не придобие
правото на собственост върху процесното устройство, същият дължи връщането му в
едномесечен срок от изтичане срока на лизинговия договор. С подписване на
договора, лизингополучателят потвърждава, че е получил мобилното устройство
/чл.4/. По делото не са налице доказателства, а и не се твърди процесните
мобилни устройства да са били върнати на оператора.
От
представен по делото препис от допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер +359*********, се установява,
че по съгласие на страните, ценовите условия за ползване на мобилния номер
отново са променени, като цената на уговорения стандартен месечен абонамент е в
размер на 30,99 лева, а за смяна на абонаментния план, потребителят дължи
еднократна такса в размер на 10 лева.
Със
заявление от 22.03.2016 г. ответникът е поискал смяна на ползвания от него
мобилен номер, като след извършената замяна, вместо +359*********, ответникът
ползва мобилен номер +359*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия
на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги, заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя,
като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. В чл.75 ОУ е предвидена възможност за оператора
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно
индивидуален договор с потребител, в случай, че последният не изпълнява
задълженията си по индивидуалния договор и/или ОУ.
По делото са представени и Общите
условия на договор за лизинг на устройство. Съгласно чл.12, ал.2 ОУ, месечните
вноски по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, сключен/и от лизингополучателя, както и в случаите на забава в
изплащането на лизингови вноски.
Ищецът представя 4 бр. фактури с
получател К.И.Д., клиентски номер *********, от които се установява, че се
претендират следните суми: по фактура № **********/10.11.2016 г. – сумата от
44,66 лева, с падеж – 25.11.2016 г.; фактура № **********/10.12.2016 г. –
сумата от 103,96 лева, с падеж – 25.12.2016 г.; фактура № **********/10.01.2017
г. – сумата от 106,66 лева, с падеж – 25.01.2017 г. и фактура № **********/10.02.2017
г. – сумата от 600,84 лева, с падеж – 25.02.2017 г.
По искане на ищеца, по делото е
допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение,
на която се установява, че горепосочените фактури са осчетоводени при ищеца,
като към 19.09.2018 г., задължението на ответника по същите е в размер на
600,84 лева. С процесните фактури са начислени следните суми: за месечни
абонаментни такси – 61,98 лева; за СМС съобщения при цена 0,0012 – 0,19 лева;
за СМС съобщения при единична цена 0,028 лева – 1,15 лева, разговори към „Грижа
за клиента“ – 1 лев, месечна такса по план „Нонстоп ню“ – 25,825 лева, неустойка
за прекратяване – 384,66 лева и неплатени лизингови вноски – 109,52 лева.
Договор за мобилни услуги, изменен със споразумение от 22.03.2016 г. е със срок
на действие 22.03.2018 г., като същият е прекратен на 30.12.2016 г. Видно от
заключението, ответникът е заплатил по договора за лизинг 13 месечни вноски, всяка в размер на 13,69
лева. Начислени в процесните фактури са 3 месечни вноски, а неначислени са
останали 8 месечни вноски.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл. 345,
ал.1 ТЗ вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД. Същият е допустим, а разгледан по същество, той
е основателен.
За успешно провеждане на иска, в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице облигационна връзка,
възникнала със сключването на сочените от ищеца договори, по силата, на която
операторът е предоставил на абоната – ответник в производството твърдените
телекомуникационни услуги при насрещно задължение на последния да заплати
същите. Следва да бъде установено действителното предаване на лизинговата вещ,
периодът на ползването ѝ, както и наличието на действаща уговорка, която
дава право на ищеца да претендира предсрочно изпълнение на всички лизингови
вноски. В тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които
основава своите правопогасяващи и правоизключващи възражения, в т.ч. и тези за
плащане на дължимите суми.
Въз основа на заявление на ищеца
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 14114/2018
г. по описа на ВРС, като по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №7016/21.09.2018 г. В ползва на заявителя са
присъдени следните суми: 216,18 лева, представляваща главница – сбор от дължими
суми по: Договор за мобилни услуги № ********* от 07.08.2015 г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за
лизинг от 29.09.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* от 22.03.2016 г., Заявление за смяна на номер № ********* от
22.03.2016 г., съгласно фактури с №№ **********/10.11.2016 г.,
**********/10.12.2016 г., **********/10.01.2017 г., **********/10.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сторените разноски в заповедното производство.
Налице е валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по делото, произтичащо от сключен
между тях на дата 07.08.2015 г. договор за мобилни услуги, както и сключен на 29.09.2015
г. договор за лизинг на мобилно устройство. С отговора на исковата молба
ответникът оспорва ищецът да му е предоставял услуги, но не се оспорва, че
между страните е сключен договор за лизинг. Не се оспорва автентичността на
представените от ищеца документи, а само тяхното съдържание. По делото
безспорно е установено, че ищецът е предал на ответника мобилно устройство Sony
Xperia М4 Aqua black със сериен номер 354512070889973, като последният е
удостоверил получаването му с полагане на подпис. Съгласно чл.4 от договора за
лизинг, с подписване на същия, лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му е предал мобилното устройство, поради което и предвид липсата
на оспорване относно авторството на подписа, съдът приема, че ищецът е доказал
изпълнението на задължението си да предаде вещта на ответника.
Лизингодателят, в лицето на
ищцовото дружество, е предоставил на ответника, за временно и възмездно
ползване мобилно устройство, при срок на договора 23 месеца и месечна лизингова
вноска в размер на 13,69 лева. Ответникът е заплатил тринадесет от дължимите
лизингови вноски, като поради прекратяване на договора за мобилни услуги,
задължението му за заплащане на останалите вноски е трансформирано в предсрочно
изискуемо. Заявлението, въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 14114/2019
г. на ВРС е постъпило в съда на 20.09.2018 г. - далеч след изтичане срока на
договора за лизинг – 29.08.2016 г. /същият е сключен на 29.09.2015 г. и е със
срок на действие 23 месеца/. Дори да се приеме, че ищецът не е имал право
предсрочно да прекрати договора и да претендира всички незаплатени лизингови
вноски, то към датата на предявяване на иска, крайният падеж е настъпил, поради
което ответникът дължи плащането им. По делото не се представиха или ангажираха
доказателства, чрез които да се установи, че остатъкът от лизинговите вноски е
заплатен или е недължим, както и че мобилното устройство е върнато на ищеца.
Видно от представените процесни
фактури, по три от тях, ищецът претендира плащане за предходен период. Така във
фактура № **********/10.12.2016 г. е включена сумата от 44,66 лева, дължима за
предходен период; по фактура № **********/10.01.2017 г. – сумата 103,96 лева, а
по фактура № **********/10.02.2017 г. – сумата от 106,66 лева. Следва да се
посочи, че в първата от четирите процесни фактури - № **********/10.11.2016 г. не е включено вземане за предходен период,
което сочи, че към този момент, ответникът е изпълнявал точно задълженията си
по сключените договори. Извършените от ответника плащания по договорите, сочи
на признание на съществуващата обвързаност и приетите по силата на договорите
задължения. От заключението на изготвената по делото съдебна експертиза се
установява реалното предоставяне на далекосъобщителни услуги на абоната, от
страна на оператора, като не са налице данни за пълното им плащане. Вещото лице
е достигнало до извода, че неплатеното задължение на ответника по процесните
четири фактури е в общ размер на 600,84 лева, като в тази сума се включва и
сумата от 384,66 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване –
вземане, чието установяване ищецът не претендира. Съдът намира, че ищецът
проведе успешно доказване на претенцията си по отношение дължимостта на разликата
над сумата от 384,66 лева до 600,84 лева - пълен размер на вземанията по фактури
с №№ **********/10.11.2016 г., **********/10.12.2016 г., **********/10.01.2017
г., **********/10.02.2017 г., а именно - 215,34 лева, начислена за предоставени
мобилни услуги и неплатени лизингови вноски, поради което предявеният
установителен иск е основателен до този размер, като за горницата над 215,34
лева до пълния претендиран размер от 216,18 лева същият следва да бъде
отхвърлен.
С оглед обстоятелството, че искът
се явява неоснователен за сумата едва от 0,84 лева, то съдът намира, че
сторените от ищеца разноски следва да му бъдат присъдени изцяло. Предвид изхода
от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените
от него разноски общо в размер на 1015 лева, от които – 125 лева - държавна
такса, 360 лева - адвокатско възнаграждение, 350 лева – депозит за вещо лице и 180
лева – депозит за особен представител.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013
от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство. Съразмерно на уважената
част от исковете, на ищеца се следват сторените от него разноски в заповедното
производство в общ размер на 385 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК
вр. чл.415 ГПК, в отношенията между страните по делото, че К.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Младост, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №7016/21.09.2018 г. по ч.гр.д. №
14114/2018 г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 216,18 лева, представляваща
главница – сбор от дължими суми по: Договор за мобилни услуги № ********* от
07.08.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* и Договор за лизинг от 29.09.2015 г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 22.03.2016 г., Заявление
за смяна на номер № ********* от 22.03.2016 г., съгласно фактури с №№
**********/10.11.2016 г., **********/10.12.2016 г., **********/10.01.2017 г.,
**********/10.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.09.2018 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за горницата над 215,34 лева до пълния
претендиран размер от 216,18 лева.
ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Младост, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 1015 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 385
лева - разноски по ч. гр. дело № 14114/2018 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: