РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. В. 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20241300500139 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 37 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 2153/2022 г. на Районен
съд -В. е осъден ответникът ЗЕАД „ Б. В. И. Г.“ЕАД, ЕИК .. със
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Д. А. Т. от гр.
В.,ЕГН ********** сумата от 5 000.00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на
30.04.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва,
считано от 03.08.2022 г. до окончателното плащане, като исковата претенция
над присъдената сума до пълния претендиран размер от 7000.00 лева е
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Осъден е ответникът ЗЕАД „ Б. В. и. г.“ ЕАД, ЕИК .,със
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Д. А. Т. от гр.
В.,ЕГН ********** сумата в размер от 1042.86 лв.,представляваща разноски
при компенсация.
1
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ЗЕАД “Б. В. И. Г.”, гр. С.,ЕИК . представлявано от Изпълнителните
директори Н. Ч. и И. Г., чрез Н. З. – юрисконсулт в частта, с която ЗЕАД „Б.
В. И. Г. е осъдено да заплати на Д. А. Т. обезщетение за неимуществени вреди
в размер над 2 000 лева до пълния присъден размер от 5 000 лева, както и в
частта на решението, с което са присъдени в полза на ищеца сторените
съдебни разноски в първоинстанционното производство .
Твърди се ,че първоинстанционният съд неправилно е преценил
събраните по делото доказателства и че е достигнал до неправилни изводи
вследствие на което е постановил решението си в нарушение на материалния
закон.
На следващо място се поддържа ,че неправилно и необосновано в
мотивите на първоинстанционното решение било определено прекомерно
обезщетение за претърпените от страна на въззиваемия неимуществени вреди,
като се поддържа ,че същото не е съобразено с критерия за „справедливост”.
Сочи се,че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценявали вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интезитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, като в настоящия случай се поддържа,че не са се доказали от
страна на въззиваемия претърпените от него неимуществени вреди, поради
което първоинстанционното решение било неправилно и необосновано.
Поддържа се ,че при определяне на размера на обезщетението
необосновано първоинстанционния съд не бил взел предвид датата на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, икономическите
условия в страната към настъпването му, възрастта на въззиваемия, поради
което се счита,че определеното обезщетение е завишено, като в този смисъл
следва да бъде отменен постановеният съдебен акт. От страна на
първоинстанционния съд необосновано бил определен размера на
обезщетение за неимуществени вреди като от страна на съда била присъдена
2
сума в размер на 5 000 лева, която се равнявала на размера на минималната
работна заплата за страната към датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие за почти една година. В тази връзка следвало да се има
предвид, че при търпени от страна на въззиваемия неимуществени вреди за
срок до 3 седмици съдът бил присъдил обезщетение, равняващо се на почти
едногодишната минимална работна заплата за страната, който размер се счита
,че е прекалено завишен . Съгласно мотивите на съдебният акт, а и от
отговорите на вещото лице по приетата съдебно медицинска експертиза при
въззиваемия възстановителният период бил протекъл с продължителност
около 3 седмици , поради което се иска да се отмени решението в
обжалваемата му част.
С оглед на горното се иска да се постанови решение, с което да се
отмени Решение № 37 от 15.01.2024 г. на Районен съд -В., Гражданско
отделение, 1 състав по гр. д. № 2153/2022 г., в частта му, в която ЗЕАД „Б. В.
И. Г.” е осъден да заплати на Д. А. Т. обезщетение за неимуществени вреди в
размер над 2 000 лева до пълния присъден размер от 5 000 лева, както и в
частта на решението, с което са присъдени в полза на ищеца сторените
съдебни разноски в първоинстанционното производство, и вместо него да се
постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове за
разликата от 2 000 лева до присъденият размер от 5 000 лева, като се присъдят
в полза на ЗЕАД „Б. В. И. Г.” направените в настоящото производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, за които ще бъде
представен списък съгласно чл. 80 от ГПК, както и съдебните разноски в
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част.
Въззиваемата страна не е депозирала становище.В с.з. нейният
процесуален представител адв.Л.М. поддържа,че въззивната жалба е
неоснователна.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Пред Районен съд-В. е предявен иск от Д. А. Т. от гр. В. ,ЕГН
********** против ЗЕАД „ Б. В. и. г.“ЕАД, ЕИК ..,със седалище и адрес на
управление: С.,с правно основание ч.432 ал.1 КЗ.
Твърди се от ищеца, че на 30.04.2022 г. като водач на МПС „Тойота
3
Корола“, при движение по републикански път II-11 от гр. М. към гр. В., в с. С.
претърпял ПТП, като управляваното от него МПС в спряно състояние било
блъснато отзад от товарен автомобил.
Излага се, че в следствие на горното ПТП получил травми от удари от
отворените въздушни възглавници на автомобила по главата и крайниците,
както и охлузвания и насинявания в гръдна и коремна област и по
крайниците. Отделно от физическите наранявания, преживял силен стрес от
внезапния удар, който не е очаквал. На място бил прегледан от медици от
ЦСМП -Л.
Посочва се, че виновен за причиняването на ПТП бил Р. П. Н., който
управлявал товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН,
собственост на „Х. Г. ЕООД,който имал сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД
„Б. В. И. Г.“ ЕАД по Застрахователна полица № ВО/03/121003028316, която
към датата на ПТП била валидна.
Поддържа се, че на 30.05.2022 г. ищецът предявил претенция с вх.
№1540/30.05.2022 г. към ответника за заплащане на застрахователно
обезщетени,както и че представител на ответника от отдел“ Правен“ му
предложил по телефона обезщетение в размер на 2000.00 лева,което не го
удовлетворявало.Излага,че във връзка с това подал и писмено възражение от
23.06.2022 г.,като ответникът с писмо с изх. № П 00674/03.08.2022 г. отказал
изплащането на обезщетение по претенцията.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответникът
ЗЕАД „Б. В. И. Г. ЕАД, с ЕИК да му заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на претърпяно ПТП, като пострадал, в
размер на 7000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането - 30.04.2022 г.
Претендират се и направените разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер.Подържа се, че не е
доказан механизма на пътнотранспортното произшествие,виновното
поведение на водача,причинил същото,както и валидността на
застрахователното правоотношение. Сочи се , че претенцията е прекомерна и
не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от
4
ЗЗД,както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, тъй като е бил без поставен предпазен колан.
Оспорва се и акцесорният спрямо претенцията за неимуществени вреди
иск за присъждане на лихва,с оглед посочената в исковата молба начална
дата.
От представените по делото НП №22-0294-000473/10.05.2022 г. на ОД-
МВР-М./влязло в законна сила/,АУАН № 611469 от 30.04.2022 г.на МВР и
констативен протокол за ПТП от 30.04.2022 г. се установява безспорно, че на
30.04.2022 г. ищецът е претърпял пътно - транспортно произшествие, като
водач на МПС „Тойота Корола“ ,рег.№ СВ 2948 ТЕ, в с. С., . с посока на
движение от гр. М. към гр. В., като управляваното от него МПС е било
блъснато отзад от товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67
КН, собственост на „Х. Г.“ ЕООД, управляван от Р. П. Н. от гр.П.,при което
автомобилът на ищеца ускорил скоростта си и блъснал намиращо се пред
него МПС,което от своя страна блъснало друго МПС.
В посочените НП и АУАН ,съставени на Р. П. Н.,е отразено,че е
нарушил виновно чл.23 ал.1 от ЗДвП/ водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко/.
Видно от съставения констативен протокол за ПТП е че управляваният
от Р. П. Н. товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН е
имал сключена валидна Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД по
Застрахователна полица № В0/03/121003028316,приложена по делото,както и
че същия не е спазил дистанция и е блъснал движещото се пред него
МПС,намаляващо скоростта си,което е управлявано от ищеца.
От застрахователна полица № ВG/03/121003028316 е видно ,че същата е
със срок на действие от 16.11.2011 г. до 15.11.2022 г.,при което е безспорно
,че произшествието е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
ПТП и отправил заявление за изплащане на настъпилите от ПТП
неимуществени вреди, входено в ответното дружество с № 1540/30.05.2022
г.,в което е посочено ,че е налице болка в гърдите и шийната област.
В депозирано по делото възражение на ищеца до ответника ,входено с
5
номер 1863/30.06.2022 г. е посочено,че на ищеца е предложено обезщетение в
размер на 2000 лв.,което е недостатъчно и се прави предложение за
преразглеждане.
В писмо до ищеца ,изх.№ 00674/03.08.2022 г. ,е отразено от
ответника,че се отказва да бъде изплатено застрахователно обезщетение на
ищеца.
По делото е приложено съдебно-медицинско свидетелство
№20/09.05.22 г.,ангажирано от ищеца във връзка с ПТП,в чието заключение е
посочено ,че се установява кръвонасядане на дясна част на коремната стена
,охлузвания по лява предмишница и дясна подбедрица.
По делото е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. От
заключението по същата и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че на ищеца вследствие на ПТП на 30.04.2022 г. е причинено
временно разстройство на здравето ,неопасно за живота,болки и
страдания.Отразено е и че след произшествието е прегледан на място в
ЦСМЕ гр.Л.като в 21.45ч. е постъпил в ЦСМП при МБАЛ гр.В. с оплаквания
от болки в гърдите и шийната област,както и че на 10.05.2022 г. е регистриран
преглед при психиатър,който е дал заключение за остра стресова реакция.
Посочено е, че не е хоспитализиран и не е оставен за наблюдение.
По делото е разпитана като свидетел съпругата на ищеца Л. М.
В.,която излага данни за настъпилото ПТП и претърпените от пострадалия
болки и страдания в резултат на същото.Свидетелката сочи ,че „...от удара се
ударих в предното стъкло и счупих стъклото с глава, Д. се удари в гръдния
кош,коленете също, ръцете бяха охлузени, освен нараняванията и аз и той
преживяхме стрес от изживяното. Освен всичко това, в колата беше и детето
ни, както казах по-горе. катастрофата се отрази на всички нас - на мен, мъжа
ми и детето. За известен период след катастрофата, около месец - два, мъжът
ми не смееше да се качи в кола, изпитваше страх, имаше кошмари, сънят му
стана неспокоен, загуби си съня, това продължи 2-3 месеца. Определено
имаше кошмари - ставаше посред нощ и сънуваше катастрофата. От тези
наранявания, които получи имаше болки и синини в областта на гърдите и по
краката. Ходихме по доктори, важното е, че сме се оправили, но преживяното
си остава и се сещаме.. .Тримата бяхме с колани“
Показанията на свидетеля Л. М. В. са
6
последователни,непротиворечиви,кореспондиращи с останалите
доказателства,поради което следва да бъдат кредитирани .
По делото е назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза
от която се установява механизма на произшествието,като е посочено и
обстоятелството,че Р. П. Н. е подписал без възражение протокола за ПТП като
виновен за ПТП .
По селото е приложено и НП №22-0294-000473/10.05.2022 г. на ОДМВР
–Монтоно ,РУ Л.,с което на Р. П. Н. е наложено адм.наказание в размер на
100 лв. като виновен за описаното по-горе ПТП.
Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните пред Районен съд-В. писмени и гласни доказателства и не
се оспорва от въззивника във въззивната жалба ,поради което не подлежи на
въззивен контрол с оглед на разпоредбата на Чл.269 изр.2 ГПК .
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
7
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове.
По делото е установено, че преди подаване на ИМ на 30.05.2022 г.
ищецът е предявил претенция вх.№1540/30.05.2022 г. към ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение,като на 03.08.2022 г. е получил
отказ от изплащане на обезщетението .
8
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния
вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че
лекият автомобил ,в който се е движел ищецът , е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ , като наличието и и валидността към
датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по
делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана
страна по прекия иск.
Не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд
9
относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца ,като няма данни за образувано досъдебно производство
,поради което всички факти и обстоятелства по делото следва да се
установят по реда и при условията на ГПК.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице
е основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с
претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица
от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между
деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма,
при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП
водач при ответника - застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът по силата на
застрахователното правоотношение е поел задължение да обезщети вредите,
причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищеца значителни
морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД
Видинският окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от
него неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е
присъденият 5 000 лв.,като този размер на обезщетение е от естество да
репарира негативните емоционални преживявания и физически страдания на
ищеца .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
10
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми;
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това; съобразявайки детската възраст на
пострадалия; продължителността и степента на претърпените болки и
страдания ,при съобразяване с конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС,
формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г.
на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012
г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът
намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в
размер на присъдените от районния съд 5 000 00 лв. Съдът конкретно отчете
,че в резултат на процесното ПТП е причинило на ищеца тежка душевна
травма –ищецът няколко месеца след инцидента не смеел да се качи в лек
автомобил ,на 5 май 2022 г.при преглед при психиатър била констатирана
остра стресова реакция .Около 2-3 месеца след катастрофата ищецът имал
неспокоен съд,сънувал кошмари ,свързани с катастрофата .От заключението
на медицинската експертиза се установява ,че по тялото на ищеца са
констатирани жълто-зеленикаво петно на корема,охлузване на лявата
предмишница и две охлузвания по предната повърхност на дясната
11
подбедрица.Горните наранявания съставляват лека телесна повреда по
смисъла на Чл.130 НК и са причинили болки и страдания ,както и остра
стресова реакция в продължение на 2-3 месеца .С оглед на гореизложеното
съдът намира ,че районният съд е присъдил справедливо обезщетение по
смисъла на Чл.52 ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на дължимото
обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в
т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т.
2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика-
решение по т. д. № 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т.
д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема
,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно
дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде намалено обезщетението
за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам
по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила,
участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за
12
допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за
настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава
автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане.
Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Доказателствената тежест за наличие на съпричиняване лежи върху
ответната страна ,която обаче не е ангажирала каквито и да било
доказателства в тази насока,поради което възражението за съпричиняване
следва да бъде оставено без уважение.
В отговора на исковата молба (л.26 от гр.д.2153/2022 г.на Районен съд-
В. ) е направено възражение от страна на ищеца за съпричиняване поради
това ,че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан..
Районният съд не е уважил направеното възражение ,като е приел ,че то
е недоказано.Във въззивната жалба не се оспорва правният извод на районния
съд ,поради което решението в тази му част е влязло в сила и въззивният съд
не може да преразглежда наличието на съпричиняване .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на Чл. 497. (1) от Кодекса за застраховането застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не може да е по-дълъг от три
месеца от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 пред
застрахователя)освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай застрахователната претенция е предявена на
30.05.2022 г. ,а постановеният отказ е от 03.08.2022 г., следователно
законната лихва върху главницата започва да тече от 03.08.2022 г.
13
Липсват жалби от страните относно началния момент на законната
лихва ,поради което на основание Чл.269 изр.2 ГПК този въпрос не следва да
се разглежда от въззивната инстанция .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Страните не претендират разноски пред въззивната инстанция,поради
което такива не следва да се присъждат .
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2019 г.,
ОСГТК ,тъй като цената на иска пред въззивната инстанция е 5000 лв. –
решението на районния съд не е обжалвано от ищеца в частта ,в която искът е
отхвърлен над сумата от 5000 лв.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 2153/2022
г. на Районен съд -В.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14