РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 335
гр. Пловдив, 11.01. 2024 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Дарена Йорданова и с участието на прокурора Гинка Лазарова като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАД № 2695 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) против решение № 1501/15.08.2023 г. на
АС-Пловдив, в частта с която ГДИН e осъдена да заплати на К.Н.Г.
сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди в рамките на периода му на престой в Затвора Пловдив от
22.06.2021 г. до 24.02.2023 г. включително, в резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от
24.02.2023 г. до окончателното му изплащане. Иска се отмяна на решението в
обжалвана част и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят
исковите претенции, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда.
В съдебно
заседание касаторът не се представлява.
Ответникът
не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Пловдив, ХХVІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която съответната обжалвана част от съдебното решение е
неблагоприятна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК е частично основателна,
поради следните съображения:
Предмет на касационната проверка е решение № 1501 от
15.08.2023 г. по АД № 524 по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 г.,
в обжалваната от ГДИН част, с която дирекцията е осъдена да заплати на К.Н.Г.
сумата от 3 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени в рамките на периода му на престой в Затвора Пловдив от
22.06.20221 г. до 24.02.2023 г. вкл. в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС
ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 24.02.2023
г. до окончателното му изплащане.
С оспореното решение съдът е приел за установени и доказани оплакванията за
налична пренаселеност за част от времето на процесния престой на ищеца /общо
298 дни/, както и за нарушение, свързано с ограничена възможност за упражняване
правото му на престой на открито, предвид трудовата ангажираност на ищеца.
Настоящият касационен състав намира за правилни
изводите на първоинстанционният съд по отношение установеното нарушение, свързано
с липса на достатъчно жилищна площ за част от периода, като в същото време
намира неправилен изводът за установено нарушение във връзка с правото на
престой на открито. В показанията на св.Друндев се сочи, че не знае защо ищецът
не е ползвал правото си “на каре“, а св.Б. сочи „…нямахме каре, след работа се
прибирахме, бързахме да се изкъпем, за да хванем топла вода, след това се
прибирахме по стаите, вечеря и така.“ От тези показания не се установяват
действия/бездействия на затворническата администрация във връзка с правото на
престой на открито на ищеца.
При това положение според настоящия касационен състав присъденото
обезщетение от 3000 лв. се явява завишено. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът не се е съобразил с насоките в практиката на ЕСПЧ (макар и в
решението му да е посоченото обратното) за справедлива база за размера на
обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт
за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за
социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е
съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на
свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната
работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на
жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в
България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в
местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от
минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария,
така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. Поради това следващото се
обезщетение следва да се намали по размер на 2,4 евро на ден, а не както е
определено от първоинстанционния съд на повече от 5 евро на ден. Поради
изложеното и съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетението е следвало да
бъде определено в размер на 1 398,79 лв., която сума според настоящия състав би
възмездила напълно ответника по касация за причинените му неимуществени вреди
вследствие нарушаването изискването за минимална жилищна площ, при това само за
част от исковия период. За присъденото над тази сума обжалваното решение ще
следва да се отмени, а в останалата част следва да се остави в
сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХVІ касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1501/ 15.08.2013 г., постановено по
административно дело № 524/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, В ЧАСТТА, в която Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.София е осъдена да заплати на К.Н.Г. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в
рамките на периода му на престой в Затвора Пловдив от 22.06.2021 г. до
24.02.2023 г. включително за сумата в размер над 1398,79 лева, КАКТО И В ЧАСТТА, в която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София е осъдена да заплати на адв.В.Л.С.
*** с персонален номер ********** и адрес гр.Пловдив, ЖК „Тракия“, бл.110,
вх.Е, ап.20, адвокатско възнаграждение за сумата над 148,27 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1501/ 15.08.2013 г., постановено по адм. дело № 524/2023 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: