Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 553
гр. Пловдив, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева и при участието на
прокурора Христев, като разгледа КНАХД № 34 по описа на съда за 2020 г.,
докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по постъпила касационна
жалба на А.Д.Р.,***, ЕГН ********** против Решение № 2197от 27.11.2019 г.,
постановено по АНД № 4225/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-1030-004382 от
14.05.2019г. на Началник група към ОД на МВР – гр.Пловдив, с-р Пътна полиция, с
което на касатора, за извършени административни
нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.3 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП; чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и
чл.179, ал.5 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” в размери
съответно на 100лв., 50лв. и 50лв., общо в размер 200лв.
Претендира се отмяна на съдебното решение, както и отмяна на НП.
Ответната страна по касационната жалбата не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решение е правилно. Въз основа на правилно изяснена
фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни и обосновани
изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл възраженията
на касатора са неоснователни и недоказани. Оскъдните
и общо формулирани доводи, изложени в жалбата пред РС-Пловдив, са обсъдени от въззивната инстанция, като са изложени мотиви по отношение
на тяхната несъстоятелност.
От друга страна, допълнителни аргументи и възражения
не са изтъкнати в откритото съдебно заседание по делото, в което е даден ход по
съществото му.
Подробните възражения относно основания за незаконосъобразност
на процесното НП пространно се излагат за пръв път в
касационната жалба, но по отношение на тяхната обоснованост настоящата
инстанция не следва да взема становище, доколкото е контролно–отменителна,
а не инстанция по съществото на спора. Доводите на жалбоподателя не могат да
бъдат обсъждани директно и за пръв път в настоящото производство, защото на
практика страната се лишава от една инстанция поради това, че решението на
административния съд е окончателно и не подлежи на последващо
обжалване. Страните имат право на двуинстанционен съдебен контрол върху НП,
което право би било нарушено с разрешаването на спора единствено от
касационната инстанция. Процесуалната пасивност на жалбоподателя, изразяваща се
в бланкетната жалба и липсата на конкретни доводи,
изложени в хода по същество, не би могла да бъде санирана
с решението на касационния съд, а още по-малко с необосновани твърдения за
едностранчивост и пропуски в мотивите на РС-Пловдив.
На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, изцяло се
споделят изложените мотиви на Районния съд, поради което същите не следва
отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е
постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на
събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият
касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на
Районния съд за законосъобразно, правилно и обосновано. В случая не са
допуснати нарушения на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам
и до съществено опорочаване на административнонаказателното
производство.
При субсидиарното действие
на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.
Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, в обжалваното
решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият
касационен състав изцяло споделя.
При извършената служебна касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че решението на Районния съд е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.