Мотиви към
присъда по НОХД № 510/2009г. на НПРС, 5 състав
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен
акт по досъдебно производство № 382/2012г. по описа на РУ на МВР –
гр. Н., ПП № 491/2012г. на НПРП, срещу Д.С.Б. с ЕГН **********, роден на ***г***
с постоянен адрес с. К., обл. Ш., ром, български гражданин, без
образование, женен, безработен, осъждан за това, че на неустановена дата през
м. април 2012г. и на 21.08.2012г. в с. К., обл. Ш., при условията на
продължавано престъпление отнел от владението на лицата А.М.М. *** и Т. А.С. ***,
чужди движими вещи 1 200 бр. Цигли на обща стойност 300 лева, собственост
на А.М.М. и 1бр. Задна част на конска каруца на стойност 120 лева, собственост
на Т. А.С., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като
сумарната стойност на предмета на посегателството възлиза на 420 лева –
престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Делото бе разгледано по реда на Глава Двадесет и седма „Съкратено
съдебно следствие” от НПК, като подсъдимият призна всички факти и обстоятелства
в обвинителния акт, като не е провеждан разпит на подсъдимите, свидетелите и
вещите лица, за обстоятелствата, изложени в обстоятелствената му част.
В хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа обвинението.
Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват от всички
материали по делото, както и от направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие признания на подсъдимия. Предлага с оглед на факта, че производството
се развива по реда на Глава 27 от НПК на подсъдимия да се наложи наказание при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, а именно “лишаване от свобода” със срокове,
предвидени от закон, което да бъде намалено с 1/3. обръща внимание на съда, че
към датата на извършване на деянието, лицето следва да се счита реабилитирано,
което говори за една по-ниска обществена опасност на дееца. Твърди, че предвид
ниската стойност на отнетите вещи, обществената опасност на деянието като цяло
е изключително ниска, което може да обуслови дори подвеждането на деянието под
фактическия състав на чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, а именно
привилегирования състав на кражба, когато случаят е маловажен. Предвид
наличието на още едно осъждане към датата на постановяване на настоящата
присъда, счита, че следва да бъде извършена кумулация на наказанията по двете
присъди.
Граждански искове не са предявявани. Не е правено искане за
конституиране на пострадалите като частни обвинители.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излагат се аргументи, че към
датата на извършване на деянието подсъдимия е бил с чисто съдебно минало. Моли
на подзащитния й да бъде наложено наказание за деяние по чл. 194, ал. 3, ал. 1
от НК като се приложи чл. 58а, ал. 1 от НК, доколкото делото се разглежда по
реда на Глава 27 от НПК.
Подсъдимият се признава за виновен. Признава всички описани в
обвинителния акт факти. Съжалява за стореното и моли за минимална присъда.
Съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл. 372, ал. 4, вр.
чл. 371, т. 2 от НПК и на доказателствата събрани в досъдебното производство,
които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимите. Всички доказателства са
събрано по предвидения в НПК ред и са точни, ясни и безпротиворечиви.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. С.Б. е роден на ***г***. Има постоянен адрес с. К.,
обл. Ш.. Той е български гражданин от ромски, без образование, женен. Б. е
трайно безработен. Той е осъждан неколкократно, но към средата на 2012г. е
настъпила реабилитация за влезлите в сила присъди. По НОХД № 486/2012г. на НПРС
на подс. Б. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв
До средата на 2003г. е имало грешка в документите за самоличност на
лицето, поради което същият е известен на органите на досъдебното производство
с имената Д. С. Б..
На
неустановена с точност дата през месец април 2012г. в с. К., обл. Ш., подс. Б.
проникнал в двора на къща, собственост на св. А.М.М., който живеел
преимуществено в гр. В. и рядко посещавал имота си в с. К.. Подс. Б. бил
придружаван от св. Д.С.И., на когото казал, че има съгласието на собственика да
свали от покрива на жилищната постройка керемиди. Свалил 1200бр керемиди от
покрива на къщата, които по-късно закарал с каруца в съседното с. Снежина, обл.
В. и ги продал на св. М.Р.А..
На
21.08.2012г. вечерта подс. Б. *** се намира конска каруца, временно оставена
без надзор от собственика св. Т.А.С. ***. Подсъдимият демонтирал с ръце задната
част на каруцата, отнесъл въпросната вещ в дома си и я скрил под навеса.
По-късно св. С. потърсил липсващата част от каруцата си в дома на подс. Б. и си
я прибрал.
В
хода на разследването е назначена съдебно-оценителна експертиза, досежно
определяне стойността на горепосочените вещи, като от заключението й е видно,
че паричната стойност на 1200бр. цигли е 300 лв, а стойността на откраднатата
задна част на каруца е 120 лева. /л. 45/. Общата стойност на отнетите вещи е
420 лв, от които 120 лв са възстановени, тъй като св. С. е намерил откраднатата
вещ в дома на подс. Б. и си я е прибрал.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
И двете описани по-горе деяния осъществят фактическият състав на
престъплението кражба по НК.
Те са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината – подс. Б. е бил безработен, страдал от
трайна липса на средства, които решил да си набави чрез кражба. По този начин
второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Деянието през месец април е извършено само от подс. Б., тъй като по
делото се установи, че макар да е присъствал на мястото на извършване на
престъплението, свв. Д.С.И. е бил въведен в заблуждение, че Б. действа със
съгласието на собственика, т.е. за него липсва субективната страна, която
обуславя наличието на престъпление и съучастие.
Съдът намира още, че предмета на посегателство възлиза на по-малко от
две минимални работни заплати за инкриминирания период. Съгласно ПМС № 180 от
30.06.2011г. минималната работна заплата за страната до 30.04.2012г. е била 270
лв, а от 01.05.2012г. до 31.12.2012г. – 290 лв. Това обстоятелство, ведно с
факта, че част от вредата е възстановена (макар и не доброволно от подсъдимия),
както и с оглед на това, че към момента на осъществяване на престъпната дейност
е изтекъл предвидения в закона срок за реабилитация, показва една изключително
ниска обществена опасност, както на дееца, така и на деянието като цяло. Това
дава основание на съда да квалифицира извършеното от подс. Б. деяние като
маловажен случай.
Така съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че от обективна страна подсъдимия сам на неустановена дата през м.
април 2012г. и на 21.08.2012г. в с. К., обл. Ш., при условията на продължавано
престъпление отнел от владението на лицата А.М.М. *** и Т. А.С. ***, чужди
движими вещи 1 200 бр. Цигли на обща стойност 300 лева, собственост на А.М.М.
и 1бр. Задна част на конска каруца на стойност 120 лева, собственост на Т. А.С.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като сумарната
стойност на предмета на посегателството възлиза на 420 лева, като случая е
маловажен.
От субективна страна, гореописаното деяние е извършено при условията
на пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е целял настъпването
им.
Съдът намира, че наказанието на двамата подсъдимия
следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, където
законодателят изрично предвижда, че при признаване от страна на обвиняемия на
всички обстоятелства по обвинението и при провеждане на съкратено съдебно
следствие, съдът определя наказание при условията на чл. 58а от НК. Последният
в ал. 1 от своя страна предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една
трета. В конкретния случай за състава на чл. 194, ал. 3 от НК, законодателят е
определил наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба
от сто до триста лева. Съдът, за да определи конкретния вид и размер на
наказанието на подсъдимия, съблюдавайки принципите на индивидуализация и
конкретизация на наказанието, отчете обществена опасност на деянието и
обществената опасност на самия деец. Обществената опасност на деянието, с оглед
неговото отрицателно въздействие върху обществото и върху засегнатите
обществени отношения, може да се характеризира като по-лека в сравнение с
обикновените случаи от този вид. Степента на обществена опасност на подсъдимия
следва да се разгледа през призмата на извършеното престъпление, неговата
тежест, поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на престъплението.
Следва да се отчете и неговото съдебно минало – той е бил неосъждан
(реабилитиран) към момента на извършване на деянието. В настоящия случай съдът
намира, че справедливото наказание е „глоба”,
а конкретният размер съдът намира, че следва да определи на 200 лв.
Съдът счита, че това наказание е справедливо и в
най-точно ще изпълни целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК. Това наказание не следва да се намалява с 1/3, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК на намаляване с 1/3 подлежи
единствено наказанието лишаване от свобода.
Съдът констатира, че освен настоящата присъда
лицето е осъждано и по НОХД № 486/2012г. по описа на НПРС, В.З.С. на
29.11.2012г. за деяние извършено през есента на 2011г., като му е наложено
наказание 200 лв. Тъй като деянията по двете присъди са извършени преди влизане
в сила на присъда, за което и да е от тях, двете наказания следва да се
кумулират на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като му
наложи най-тежкото от тях. С оглед на това съдът определя подс. Б. да изтърпи
общо наказание по двете присъди „глоба” в размер на 200 лв
Съдът намира, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК двамата подсъдимия
следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 70
лв, които следва да се платят по сметката на МВР.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на 12.02.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова