Присъда по дело №3320/2017 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 25.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.И.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. П.К.

2. В.К.

 

при участието на секретаря А.С. и в присъствието на прокурор Г. Г., като разгледа, докладваното от СЪДИЯТА, н.о.х.д. № 3320 по описа за 2017 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.К.К. – българин, български гражданин, грамотен, женен, неосъждан, роден на *** г. в гр. *, живущ ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че на 09.07.2004 г. в бензиностанция, находяща се на пътя гр. * – гр. *, до разклона за м.с. *, обл. *, в съучастие като съизвършител с К. И.К. и Д.Е.Г. с цел да принуди М.О.Ч. писмено да поеме имуществено задължение в размер на 3200 лв. в полза на И.К., го заплашил с насилие – тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, чрез думите „…ще ти отрежа топките, ще те оставя без поколение…“ и го заплашил с убийство, като деянието е извършено от повече от две лица, от въоръжено лице и в резултат на същото на пострадалия М.О.Ч. е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, което разкъсване е довело до загуба на слезката, поради което и на осн. чл. 213а, ал. 3, т. 1, предл. 2, вр. ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, НАЛАГА на подсъдимия И.К.К. наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което наказание на осн. чл. 66 ал. 1 НК, се ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в законна сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Е.Г. – българин, български гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, роден на *** г. в гр. Е, живущ *** Н. И, бл. ., ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че на 09.07.2004 г. в бензиностанция, находяща се на пътя гр. Б – гр. К, до разклона за м.с. Ч, обл. Б, в съучастие като съизвършител с К И.К. и И.К.К. с цел да принуди М.О.Ч. писмено да поеме имуществено задължение в размер на 3200 лв. в полза на И.К., е заплашен пострадалият М. Ч. с насилие – тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, чрез думите „…ще ти отрежа топките, ще те оставя без поколение…“ и с убийство, като деянието е извършено от повече от две лица, от въоръжено лице и в резултат на същото на пострадалия М.О. Ч. е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, което разкъсване е довело до загуба на слезката, поради което и на осн. чл. 213а, ал. 3, т. 1, предл. 2, вр. ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, НАЛАГА на подсъдимия Д.Е.Г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което наказание на осн. чл. 66 ал. 1 НК, се ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в законна сила.

 

На осн. чл. 189 ал. 1 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия И.К.К. с ЕГН ********** да заплати сумата от 213 лв. направени разноски по делото.

На осн. чл. 189 ал. 1 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Д.Е.Г. с ЕГН ********** да заплати сумата от 213 лв. направени разноски по делото.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АСпНС в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

2.

 

МОТИВИ към присъда №  /25.02.2020г., постановена по НОХД 3320/2017г. по описа на СпНС

         Подсъдимите И.К.К. и Д.Е.Г. са предадени на съд по внесен от СП обвинителен акт за няколко отделни престъпления против собствеността, а на подс.К. е предявено и обвинение за извършено престъпление против личността, както следва:

 

         С депозирания ОА против подс.И.К. е повдигнато обвинение за четири престъпления, а именно:

-                     за престъпление по чл.213а ал.3 т.1, пр. второ, вр. ал.2, т.1, т.4 и т.6, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 НК, а именно за това, че на 09.07.2004г. в бензиностанция, находяща се на пътя гр.Бургас-гр.Каблешково, до разклона за м.с.Черно море, обл.Бургас, при условията на реална съвкупност, в съучастие като съизвършител със сина си К.И.К. и Д.Е.Г. с цел да принуди М.О.Ч. писмено да поеме имуществено задължение в размер на 3 200лв. в полза на И.К. го заплашил с насилие – тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, чрез думите „ще ти отрежа топките, ще те оставя без поколение“, заплашил го с убийство чрез насочване на пистолет към него, като деянието е извършено от повече от две лица и две от тях са били въоръжени – И.К. и К.К., и е нанесъл множество удари с юмруци и ритници по главата и тялото на М.О.Ч. и с гаечен ключ му е нанесъл удар в коремната област; К.К. е нанесъл на пострадалия множество удари с ръце и крака по тялото и главата, а Д.Г. е държал пострадалия зад гърба, за да няма възможност да оказва съпротива, в резултат, на което му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в  разкъсване на слезката, с излив на кръв в коремната кухина, което разкъсване е довело до загуба на слезката.

-                     За престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. с чл.213а ал.2 т.1, т.2, т.4 и т.6 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.23 ал.1 НК – за това, че на 09.07.2004г. в бензиностанция, находяща се на пътя на гр.Бургас-гр. Каблешково, до разклона на м.с Черно море, обл.Бургас при условията на реална съвкупност, в съучастие като съизвършител със сина си К.И.К. и Д.Е.Г. с цел да набави за себе си и за другите извършители имотна облага, принудил П.Д.А. чрез сила, като К.К. и Д.Г. завързали ръцете и краката му, а И.К. и К.К. нанесли удари с ръце по тялото, крайниците и главата, а К.К. нанесъл удари с дръжката на боен чук в коремната област на пострадалия, като И.К. заплашил пострадалия с убийство, като изрекъл думите: „..чувал ли си за изчезнали хора?.. не ми пука, ще ви убия! Ще ви избия без да ми мигне окото!“, да извърши нещо противно на волята му, а именно писмено да поеме имуществено задължение в размер на 3000лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на 1200лв., като деянието е извършено от повече от две лица и И.К. е бил въоръжен при осъществяването му, а на П.Д.А. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на гръдния кош отпред, охлузване над пъпа, на пети пръст на лева ръка, кръвонасядания на клепача на ляво око, отоци по крайниците и тялото, разкъсно-контузна рана по долната устна, които наранявания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

-                     За престъпление по чл.213а ал.2 т.1 пр.първо и второ, т.2, т.4 и т.6, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 НК, а именно за това, че на 09.07.2004г. в бензиностанция, находяща се на пътя гр.Бургас-гр.Каблешково, до разклона за м.с.Черно море, обл.Бургас, при условията на реална съвкупност, в съучастие като съизвършител със сина си К.И.К. и Д.Е.Г. с цел да принуди Й. Г.В. писмено да поеме имуществено задължение в размер на 5000лв. го заплашил с насилие – тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на долни крайници, с думите „ще ти разбия капачките на краката“ и с убийство, като изрекъл думите „ще те убия и ще те хвърля в блатото.Ще те застрелям, ако не подпишеш, че си крал гориво“, като деянието е извършено от повече от две лица, като И.К. е бил въоръжен и същевременно е нанесъл множество удари с юмруци и ритници по тялото и главата на Й.Г.В., както и удари с боен чук в областта на гърдите, К.К. е нанесъл на пострадалия множество удари с ръце и крака по тялото и главата, а Д.Г. е държал пострадалия, за да няма възможност да оказва съпротива, в резултат, на което му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в правоъгълно охлузване на гърдите, охлузване по краката, кръвонасядания на клепача на ляво око, в горната половина на корема под ребрените дъги, по дясната ръка, по дясно коляно, които наранявания са причинили болка и страдания.

-                     За престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за това, че в условията на продължавано престъпление:

·          На 07.08.2004г., в бензиностанция, находяща се на пътя гр.Бургас-гр. Каблешково, до разклона за м.с Черно море, обл.Бургас се заканил на М.О.Ч. с престъпление против неговата личност - с убийство, като изрекъл думите „Ще те застрелям собственоръчно.“, „Ще ти отрежа и топките, за да нямаш поколение…“ и това заканване е възбудило в М.О.Ч. основателен страх за осъществяването му.

·          На 04.11.2004г. на ул.„*“ в гр.Бургас се заканил на М.О.Ч. с престъпление против неговата личност – с убийство, като изрекъл думите „Лично ще те застрелям“, „Ще ти извася бъбреците“ и това заканване възбудило в М.О.Ч. основателен страх за осъществяването му.

 

Против подс.Д.Г. е повдигнато обвинение за три отделни престъпления, а именно:

-                     За престъпление по чл.213а ал.3 т.1, пр. второ вр. с ал.2 т.1, т.4 и т.6, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 НК, а именно за това, че на 09.07.2004г. в бензиностанция, находяща се на пътя гр.Бургас - гр.Каблешково на разклона за м.с.Черно море, обл.Бургас при условията на реална съвкупност в съучастие като съизвършител с К.И.К. и И.К.К. с цел да принуди М.О.Ч. писмено да поеме имуществено задължение в размер на 3 200лв. го заплашил с насилие – тежка телесна повреда, изразяваща се в детеродна неспособност, чрез думите на И.К. „Ще ти отрежа топките, ще те оставя без поколение“  и с убийство, чрез действията на И.К. и същевременно И.К. е нанесъл множество удари с юмруци и ритници с крака по тялото и главата на М.О.Ч. и с гаечен ключ му нанесъл удар в коремната област; К.К. е нанесъл на пострадалия множество удари с ръце и крака по главата и тялото, а Д.Г. е държал пострадалия зад гърба, за да няма възможност да оказва съпротива, в резултат, на което му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, което разкъсване е довело до загуба на слезката.

-                     За престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. с ал.1 вр чл.213а ал.2 т.1, т.2, т.4 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 НК, а именно за това, че на 09.07.2004г. в бензиностанция, находяща се на пътя гр.Бургас - гр. Каблешково, до разклона за м.с.Черно море, обл.Бургас при условията на реална съвкупност, в съучастие, като съизвършител с К.И.К. и И.К.К., с цел да набави за себе си и за другите извършители имотна облага, принудил П.Д.А. чрез сила, като заедно с К.К. му завързали ръцете и краката, а И.К. и К.К. му нанесли удари с ръце по тялото, главата и крайниците, а К.К. нанесъл удари с дръжка на боен чук в коремната област на пострадалия, като И.К. заплашил пострадалия с убийство, като изрекъл думите: „Чувал ли си за изчезнали хора? Не ми пука, ще ви убия! Ще ви избия без да ми мигне окото“, да извърши нещо противно на волята му, а именно писмено да поеме имуществено задължение в размер на 3000лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на 1200лв., като деянието е извършено от повече от две лица и И.К. е бил въоръжен, и при осъществяването му и на П.Д.А. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на гръдния кош отпред, охлузване над пъпа, на пети пръст на лявата ръка, кръвонасядания на клепача на лявото око, отоци по крайниците и тялото, разкъсно-контузна рана по долната устна, които наранявания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

-                     За престъпление по чл. чл. 213а ал.2 т.1 пр.1 и пр.2 т.2, т.4 и т.6, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 НК, а именно за това, че на 09.07.2004г. в бензиностанция, находяща се на пътя гр.Бургас - гр.Каблешково, до разклона за м.с.Черно море, обл.Бургас при условията на реална съвкупност, в съучастие като съизвършител с К.И.К. и И.К.К., с цел да принуди Й.Г.В. писмено да поеме имуществено задължение в размер на 5000лв. го заплашил с насилие – тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на долни крайници с думите „Ще ти разбия капачките на краката“ и с убийство, като изрекъл думите „Ще те убия и ще те хвърля в блатото. Ще те застрелям, ако не подпишеш, че си крал гориво“, деянието е извършено от повече от две лица, като И.К. е бил въоръжен и е нанесъл множество удари с юмруци и ритници по тялото и главата на Й.Г.В., както и удари с боен чук в областта на гърдите, К.К. нанесъл на пострадалия множество удари с ръце и крака по тялото и главата, а Д.Г. е държал пострадалия, за да няма възможност да оказва съпротива, в резултат, на което му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в правоъгълно охлузване на гърдите, охлузване по краката, кръвонасядания на клепача на ляво око, в горната половина на корема под ребрените дъги, по дясна ръка, по дясно коляно, които наранявания са причинили болка и страдания.

Така депозираният обвинителен акт съдържа както фактологическо описание на конкретната престъпна деятелност, обективирана от двамата подсъдими, свързана с изнудването на пострадалите лица и насочена към постигане на специално поставената им цел, така и правни доводи в  подкрепа на повдигнатото обвинение.

Следва изрично да се посочи, че в хода на съдебното следствие с нарочен съдебен акт на осн. чл.289 ал.1 вр.чл.24 ал.1 т.3 НПК и поради изтекла абсолютна давност съгл. разп. на чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.3 НК, наказателното производство е прекратено относно част от процесните престъпления – съответно с постановено на 27.09.19г. съдебно определение е прекратено наказателното производство относно подс.Д. Г. в частта за вменените му престъпления по чл.214 ал.2 т.1 вр. чл. 213а ал.2, т.1, т.2, т.4 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и по чл.213а ал.2, т.1, пр.1 и пр.2, т.2, т.4 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК (престъпления, посочени в пункт 2 и пункт 3 от обвинителната диспозиция на ОА), а по отношение на подс.К. на 27.12.19г. е прекратено наказателното производство в частта за престъпленията по чл.214 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.1,т.2, т.4 и т.6 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, по чл.213а ал.2 т.1, т.2, т.4 и т.6 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и по чл.144 ал.3 вр. чл.26 ал.1 НК. Постановените в тази насока актове на СпНС са влезли в законна сила, респ. настоящото наказателно производство продължи единствено и само касателно престъплението против собствеността на пострадалия М.Ч..

В хода на съдебните прения обвинението за това единствено престъпление, предмет на разглеждане по делото, се поддържа от представителя на СП, според когото са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства касателно реализираната престъпна дейност от страна на подсъдимите и поради това отправя искане за постановяване на осъдителна присъда по отношение на двамата подсъдими.Досежно наказанието в своята пледоария прокурорът изразява становище за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, които обаче не са достатъчни за приложението на чл.55 НК и поради това отправя искане за налагане на двамата подсъдими на наказание, ориентирано по размер около определения в закона минимум, а именно ЛОС за срок от 5 години и ГЛОБА в размер на 5 000 лв., като моли да не се налага алтернативно предвиденото наказание „конфискация до 1/2 от имуществото на дееца“.

В хода на съдебните прения защитниците на двамата подсъдими се обединяват в искането си за постановяване на оправдателна присъда по вмененото на подсъдимите престъпление по чл.213а ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.2, т.1, т.4 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК с пострадал св.М.Ч..

Защитникът на подс.И.К. – адв.К. ангажира становище за допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, установени както от настоящия състав на СпНС, така и от състав на АСпНС (по в.н.ч.д. № 84/18г.), които нарушения се явяват достатъчно основание за удовлетворяване на горното искане за признаване на подсъдимия за невиновен по процесното обвинение. Защитата развива и доводи относно недоказаност на инкриминираното деяние, в частност излага доказателствен коментар най-вече на показанията на свидетелите Д.Ч. и А.Ч., близки родственици на пострадалото лице, като гради извод за недостоверност на тези гласни доказателства, именно поради обстоятелството на налични родствени взаимоотношения и формирана заинтересованост от изхода на делото.

В правото си на лична защита подс.К. отправя молба за постановяване на оправдателна присъда.В тази вр. изтъква доводи относно факти, свързани с настъпилата смърт на сина му К.К. и с кражби от личната му бензиностанция, осъществени по мнение на подсъдимия от лица, притежаващи качеството на свидетели по настоящото дело.

Защитникът на подс.Д.Г. – адв.Х. намира повдигнатото обвинение на подзащитния му за недоказано.Преимуществено изложените в тази насока съображения касаят недоказаност на съставомерния субективен елемент за процесното престъпление - според защитата, подсъдимият субективно не е съзнавал и не е имало как да осъзнава, че водещите инкриминирани намерения при отправянето на заплаха и реализирането на конкретни насилствени действия са насочени към постигане на изискуемия съставомерен резултат, а именно към извършване на конкретни действия по имуществено разпореждане от страна на пострадалия.Според защитата, доказателственият материал досежно обективните съставомерни елементи се изчерпа единствено с показанията на св.М.Ч., които показания са недостатъчни за направа на извод за доказаност на обвинението по изискуемия съгл.чл.303 ал.2 НПК несъмнен начин и поради това, отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

Самият подс.Д.Г. в правото си на лична защита и в предоставената му последна дума изцяло поддържа изложените от защитата доводи и моли да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди в изпълнение на чл.13 и чл.14 НПК заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.К.К. с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр.*, българин, български гражданин, грамотен, женен, неосъждан, живущ ***.

Подсъдимият Д.Е.Г. с ЕГН **********  е роден на ***г. в гр.*, българин, български гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, живущ *** *.

От преди инкриминираната дата 09.07.2004г. подс.И.К. стопанисвал бензиностанция, находяща се на разклона за м.с.„Черно море“, обл.Бургас.В тази бензиностанция работели и свидетелите М. Ч., П.А., Й.В. и А.Ж. – съответно св.М. Ч. работел там от две години на длъжност шофьор, св.П. А. работел в бензиностанцията от 2002г. и заемал длъжността пълнач, а св.Й.В. също бил назначен на длъжност пълнач, но изпълнявал и задължения на отговорник на обекта.Във връзка с работата на бензиностанцията и водената отчетност известно време преди инкриминираната дата подс.И.К. установил злоупотреби с парични средства, за което споделил и на своя син К.К. и решил да предприеме действия за възстановяване на причинените му вреди.На 08.07.2004г. при проведена среща в гр.Бургас между подс.Г., св.Д. М. и лицето К.К. бил обсъждан въпроса за извършвани кражби от персонала на бензиностанцията.

На 08./09.07.2004г. св.П.А. бил нощна смяна, след приключването на която в 07.00ч. сутринта изготвил отчет за приходите.За приемането на същия и за получаване на приходите дошъл и подс.И. К..На територията на бензиностанцията дошъл и К.К., придружаван от подс.Г. и от св.Д.М..К.К. извикал св.П.А. в находящия се на територията на бензиностанцията гараж и последният изпълнил това му нареждане.В момента на влизането си в гаража св.А. бил повален на земята от К.К. и подс. Г., които веднага го завързали, като по това време във вътрешността на гаража присъствал и св.Д.М..Тогава К.К. му казал, че „са засекли липси на гориво“ и го обвинил в осъществяването на кражби от бензиностанцията.Обвиненията били последвани от нанасянето на удари от страна на К.К. по лицето и корема на свидетеля в присъствието на подс.Г..В това време в гаража влязъл и подс.И. К., който първоначално само наблюдавал действията на своя син К. К., а в последствие предоставил лист хартия на св.П.А. и му казал, че трябва писмено да изложи „самопризнанията си“ за извършените кражби, в противен случай „ще ме пребие“.След тези си думи и след получен категоричен отказ от страна на свидетеля подс.И.К. излязъл, а в гаража останали само подс.Г., св.П.А. и К. К., който продължил да удря свидетеля.След кратко време подс.И. К. се върнал в гаража и отново поискал от свидетеля да изготви писмен документ с признание за извършени кражби, като му заявил „чувал ли си за изчезнали хора“, „размаха пистолет“ и започнал да му нанася удари по тялото, заедно с К.К..Тъй като свидетелят отново отказал да изпълни горното нареждане, побоят върху него продължил в рамките на около един час, след което той се съгласил да състави искания документ.За целта ръцете на св.П.А. били развързани и той получил конкретни указания за съдържанието на документа - „накараха ме да напиша, че главният организатор на кражбите е колегата Й.Г. В.“, като лично подс.И.К. му казал да впише сумата от 3 000лв., за открадната такава.Свидетелят се съгласил да впише горните факти и съставил декларация, с която признава факта на извършвани от 01.12.2003г. от него, заедно с лицата Й.В., М.Т., М.Ч., Ат.Ж. и Ф.Р. кражби на пари от бензиностанцията в общ размер от 3 000лв., които се задължава да върне в срок от 10 дни.След това двамата подсъдими и К.К. излезли от помещението. Междувременно на работа дошъл и св.Й.В., когото подс.И.К. извикал също да влезе в гаража и там подс.Г., заедно с К.К., го повалили на земята.Докато свидетелят бил държан от двамата подсъдими насилствено в легнало положение на земята, К.К. му завързал ръцете и краката и го завели във вътрешната стая на гаража при св.П.А., където го обвинили, че е извършвал кражба на горива от бензиностанцията и поискали от него да направи писмени самопризнания и да посочи конкретна парична сума, която ще възстанови в кратък срок. Свидетелят бил сложен да седне на един стол и започнали да му нанасят удари, като първоначално К.К. му нанесъл удари с дръжката на чук в областта на гърдите и корема, а след това подс.И.К. наредил на подс.Г. и на своя син К.К. да държат свидетеля здраво за раменете, взел един чук и започнал да го удря по тялото.Свидетелят Й. В. отрекъл да е извършвал кражба на горива и отказал да напише исканите самопризнания, поради което подс.И.К. и К.К. продължили да му нанасят удари, а подс.Г. „от време на време … ме придържаше“.Тъй като в бензиностанцията започнали да идват много клиенти, се наложило подс.И.К. да излезе и да помогне на св.Ат. Ж. за тяхното обслужване.От стаята излезли и подс.Г. и К. К., но кратко време след това тримата се върнали и подс.И. К. казал на св.Й.В., че ще му счупи капачките на коленете с чука, ще го убие и ще го хвърли в блатото, където никой няма да го намери, ако не напише самопризнание за извършените кражби.При изричането на тези думи подсъдимият носел и пистолет.Свидетелят Й. В. много се изплашил и се съгласил да напише самопризнания.След като ръцете му били развързани, под диктовката на подс.И.К. и К. К. той написал, че от 01.06.2003г., заедно със свидетелите П. А., Ат.Ж., М.Ч. и М.Т. заедно с лицето Ф. Р., започнал да краде пари от бензиностанцията, като общата открадната сума възлизала на 5 000лв., които се задължавал да върне в 10-дневен срок.

След това в същото помещение бил доведен и св.Ат.Ж.. Подсъдимият И.К. му наредил да седне на стелажа и започнал да му задава въпроси от кога извършва кражби от бензиностанцията и колко пари е откраднал, насочвайки към него пистолет и заплашвайки го, „че ще го гръмне, ако не каже“.Свидетелят Ат.Ж. бързо признал, че е извършвал кражби и се съгласил да изложи писмено самопризнанията си. Той написал, че от м.07.2003г. е започнал да извършва кражби, съвместно със свидетелите Й.В. и М.Ч., като открадната сума възлизала на 2 700лв. и се задължава да я върне в 10-дневен срок. Свидетелите Ат.Ж. и Й.В. били освободени и продължили да  изпълняват трудовите си задължения, а св.П.А., заедно с подс. Г. и К.К. се качили в л.а.Шкода Октавия и тръгнали за гр. Бургас.Отишли в дома на св.П.А., който взел от своя брат 1 200лв. и ги предал на К.К..Последният, придружаван от подс.Г. се върнали в бензиностанцията, където междувременно на работа бил дошъл и св.М.Ч., който бил докаран от своя брат св.А.Ч..Още с пристигането си св.М.Ч. забелязал подс. К., който стоял от страни на бензиностанцията и който бил поставил на кръста си пистолет.Подсъдимият извикал свидетеля в канцеларията си за разговор. Непосредствено след влизане на последния в помещението подс.К. го обвинил, че извършва кражби, като поискал от него писмено да декларира, че е откраднал определена парична сума от бензиностанцията и се задължава да възстанови тази сума.Свидетелят М.Ч. отрекъл да е извършвал кражби и категорично отказал да изготви и подпише декларация с горното съдържание.От своя страна подс.К. извикал в канцеларията и св.Ат.Ж., който пред тях потвърдил обстоятелството на вече изготвени от него такива обяснения и деклариран в писмен вид факта на извършени кражби.След това св.Ат.Ж. излязъл, а в канцеларията влезли К.К. (син на подс.И.К.) и подс.Д.Г..К.К. нанесъл два юмручни удара в лицето на пострадалия, а подс.Д.Г. хванал ръцете на св.Ч., извивайки едната му ръка зад гърба, а другата ръка държал в изправено положение, вдигната на горе.Докато подс.Д.Г. държал ръцете на пострадалия по посочения начин, подс.И.К. и синът му К. К. започнали да му нанасят удари – съответно самият подсъдим взел голям гаечен ключ и ударил с него свидетеля в областта на корема, а К.К. му нанесъл по главата и тялото множество удари с ръце и крака, като по това време притежавал в себе си и пистолет.След това К.К. и подс.Д.Г. казали на свидетеля да седне на един стол, а подс.И.К. му дал една тетрадка и започнал да му диктува какво точно да напише.В този момент св.М.Ч. вече бил много уплашен и изпитвал силна болка, поради което започнал да изпълнява дадените му указания и да пише под диктовка на К.К..Тъй като от получените наранявания свидетелят кървял, то предоставеният му от подс.И.К. лист се цапал с кръв и това наложило неколкократното започване от начало на изписване на желания от подсъдимия текст.В течение на този процес и преди свидетелят да напише исканата от подсъдимите декларация подс.И.К. извадил пистолет, насочил го към него и му казал, че трябва да напише точно каквото му диктуват, в противен случай „ще ми отреже топките, ще ме остави без поколение и ще ме хвърли, като труп някъде никой да не ме открие“.В следствие на упражненото насилие и отправените заплахи, пострадалият М.Ч. написал декларация, че от м.ноември съвместно със свидетелите П.А., Й. В. и Ат.Ж. и лице, назовано в декларацията само със собствено име Ф., е започнал да краде пари от бензиностанцията, като за целия период е откраднал сумата от 3 200лв. и се задължава да я върне в срок от 10 дена.След изготвяне на тази декларация подс.И.К. и К.К. попитали пострадалия каква сума може да им предостави още същия ден.По този повод и по изрично указание на горните лица св.М.Ч. провел няколко телефонни разговора със своя брат св.А.Ч. в опит да намери някаква сума пари.Междувременно подс.И.К. и К.К. отнели от свидетеля собствения му мобилен телефон марка „Панасоник Х-70“ на стойност 500лв. с цел продажбата му, като за целта изискали и гаранционната карта на същия и за да я вземат, К.К. му казал, че трябва да отидат до дома му и го накарал да се качи в л.а.Шкода Октавиа, насочвайки пистолет към пострадалия.В автомобила се качили св.М.Ч., подс. Г. и К.К., който управлявал превозното средство и през целия път продължавал да държи и да насочва пистолет към пострадалия. Тримата се насочили към работилницата на св. А.Ч., за да може св.М.Ч. да вземе пари и гаранционната карта на отнетия му телефон, които да им предаде. По пътя се разминали със св.А.Ч., който отивал към бензиностанцията, притеснен за своя брат.Въпреки това, пострадалият, подс.Г. и К.К. продължили пътя си и отишли в работилницата в гр.Бургас, където били само съдружникът на св.А. Ч. и техен братовчед.Пострадалият на кратко им разказал за случилото се, като съдружникът на св.А.Ч. му предоставил 100 лв., а неговият братовчед му донесъл документите за мобилния телефон и тези вещи били предадени на К.К.. Непосредствено след това последният провел телефонен разговор с подс.И. К., след което  пуснали св.М.Ч. и си тръгнали.По-късно в работилницата пристигнали майката и братът на пострадалия (свидетелите Д.Ч. и А.Ч.), които го закарали в болница.В резултат на направените медицински изследвания се установило, че св.М.Ч. е получил разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, като при извършената оперативна интервенция била отстранена слезката.

 

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Гласните доказателствени средства, които съдът кредитира са показанията на свидетелите М.Ч., П.А., Й.В., Зл. М., А.Ч., Д.Ч., Д.М., Ат.Ж., М.Т., Г.В., Г.С., Ст.Д. и Г.А., преценени за валиден доказателствен източник, доколкото всеки един от горните свидетели в условията на устност и непосредственост депозира показания пред настоящия съдебен състав, а показанията от ДП на една значителна част от тези свидетели са приобщени към доказателствената съвкупност по законово регламентирания процесуален ред.За целите на настоящото изложение, горните гласни доказателства могат да бъдат оформени в няколко отделни групи свидетели, според съдържанието на изложените от тях факти.

Според съда, в първата група следва да се включат свидетелите М.Ч., П.А. и Й.В., тъй като всеки един от тях лично присъства на инкриминираната дата и място и лично възприема реализираните от подсъдимите действия.Както се посочи по-горе в настоящите мотиви, към датата 09.07.2004г. тримата свидетели работят в стопанисваната от подс.И.К. бензиностанция и се намират в определени служебни взаимоотношения както помежду си, така и с подс.И.К..В показанията и на тримата поименно посочени свидетели се съдържа описание на идентична ситуация на отправени заплахи и упражнено физическо насилие от страна на двамата подсъдими и лицето К.К., чиито действия са продиктувани от притежавана от тях информация за присвояване на парични средства от бензиностанцията от страна на свидетелите.Въз основа на показанията на пострадалия и на свидетелите П.А. и Й.В. се установява и водещата цел в действията на подсъдимите, а именно заплахите и физическото насилие са насочени към поемане на определени имуществени задължения.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.М.Ч., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези негови показания, дадени в хода на ДП и приобщени, като годен доказателствен източник, в съдебното следствие по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2, пр.2 НПК и чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 НПК. Следва да бъде отбелязано, че въпреки отминалия период от време показанията, дадени пред органите на досъдебното производство, и тези по настоящото дело не съдържат особени противоречия, а напротив същите са последователни и съдържат изискуемата фактологическа конкретика.На тези свидетелски показания стъпва и обвинителната теза и възприетата по делото фактическа обстановка, но това не влиза в противоречие нито с материалния, нито с процесуалния закон, тъй като при този вид престъпление е възприето първостепенният и основен доказателствен източник да са именно показанията на пострадалото лице, като тези показания следва да бъдат подкрепени и напълно кореспондиращи с останалите доказателствени източници по делото.В показанията дадени от св.М.Ч. в хода на съдебното следствие, както и в тези, дадени пред органите на досъдебното производство се съдържат категорични данни относно инкриминираната дата, инкриминираното място и механизма на извършване на деянието от двамата подсъдими и от лицето К.К..В даденото от пострадалия свидетел и то в хронологическа последователност обстоятелствено изложение, се съдържат данни относно следните факти – относно начина на придвижване на свидетеля на 09.07.2004г. до работното му място, а именно около 10.00ч. същият е докаран от своя брат (св.А.Ч.); установява се и точното местонахождение на самата бензиностанция, находяща се на разклона за м.с.Черно море, обл.Бургас; установява се и конкретното местопребиваване на подс.И.К. и обективираните от него действия в този момент, изразени в притежание на огнестрелно оръжие и даване на устно указание на пострадалия за влизане в обособеното за канцелария помещение.По своята същност всички горепосочени факти се явяват второстепенни такива досежно основния факт, включен в предмета на доказване и изразен в осъществени активни принудителни действия, но въпреки това, от една страна тези съпътстващи факти се оценяват за значими такива и допринасящи за изясняване на фактическата обстановка, а от друга страна – наличието на еднопосочност в показанията на свидетеля и за тези второстепенни факти е обективен показател за достоверност и искреност на дадените показания в цялост. Второстепенни факти представляват и тези, подробно описани от св.М. Ч. и касаещи поведението на подс.Г. и лицето К. К. по отнемане на собствения на свидетеля мобилен телефон и сумата от 100лв.В тази вр. следва да се отчете, че горното поведение не е инкриминирано такова (съобразно обвинителната диспозиция) и чисто във времеви аспект е реализирано след деянието, възведено с процесното обвинение, поради което съдът само и единствено подчертава наличието на еднопосочност и пълно обстоятелствено припокрИ.е при направеното описание на тези факти в дадените по настоящото дело показания и в тези, дадени в хода на ДП и прочетени по съответния процесуален ред.На следващо място св.М.Ч. дава подробно описание и на осъществената от двамата подсъдими и от лицето К.К. деятелност, реализирана именно в канцеларията на бензиностанцията – твърди се отправено от подс.И.К. устно обвинение към свидетеля за извършена кражба и отправено искане за писмено деклариране на горното и поемане на имуществено задължение в размер на 3 200лв.; изрично се сочи и изразения от пострадалия отказ за съставяне на търсената декларация, което провокира последващото поведение на подсъдимите и лицето К.К., а именно подс.Г. хваща ръцете на свидетеля, извивайки едната му ръка зад гърба и държейки другата му ръка в изправено положение, вдигната на горе, като междувременно подс.И. К. му нанася удар с гаечен ключ в коремната област, а К.К. му нанася удари с крака и ръце по главата и тялото; показанията носят доказателствена информация и досежно употребените от подс.И.К. думи по отношение на св.М.Ч. „ще ми отреже топките, ще ме остави без поколение и ще ме хвърли, като труп някъде никой да не ме открие, ако не напиша каквото кажат“ (л.176), като изричането на тези думи е съпроводено с насочване на пистолет от страна на подс.И. К. към пострадалия; свидетелят излага и данни, че след нанесения му побой и с цел писменото съставяне на изисканата декларация подс.И. К. му предоставя тетрадка, в която под диктовка на К.К. той изписва текст, съгласно който признава факта на извършена кражба и поема задължение за предоставяне на сумата от 3 200лв. в полза на подсъдимите и на лицето К.К., като изрично уточнява „това го написах, защото ми нанесоха доста удари, но не е вярно, че съм крал от бензиностанцията“ (л.178).Касателно описаните по-горе действия на подс. Г. е необходимо да се изтъкне и наличието на известно разминаване и несъответствие в показанията на пострадалия – по ДП същият е разпитан многократно, като показанията, дадени по време на разпит от 29.11.2004г. (т.1, л.19), напълно съответстват на тези, дадени в хода на съдебното следствие, а само тези, дадени на 01.06.2006г. (т.1, л.50) съдържат различна фактология в насока „побоя над мен беше нанесен от К.и И.К. … с тях имаше още едно лице, което също ми нанесе побой“, респ. твърди се, че действията на подс.Г. се изразяват в нанесени удари, а не само в силово държане на ръце.В тази вр. обаче в с.з. свидетелят е категоричен „другият подсъдим само ме държеше, не ме е бил“ (л.182).Касателно тези несъответствия съдът преимуществено отчита датите на провеждане на самите разпити, като както се посочи по-горе, показанията по време на хронологически първия разпит се припокриват с тези, дадени по настоящото дело; отчита се и направеното от свидетеля изявление след прочита на показанията от 01.06.2006г., което изявление отново съдържа потвърждение на първоначалната фактическа информация за реализираните от подс.Г. действия.Т.е. позовавайки се количествения принцип (преобладават показанията, че подс.Г. не е нанасял удари на пострадалия) и отчитайки категоричността на свидетеля, съдът гради извод, че поведението на подс.Г. на инкриминираната дата и място се изразява само в държането на ръцете на пострадалия и то по описания от последния начин.Свидетелят дава описание и на причинените му наранявания – още на 09.07.2004г., придружаван от свидетелите Д.Ч. и А.Ч., той посещава болницата в гр. Бургас, където са му направени изследвания и е предприето незабавно оперативно лечение, в резултат на което му е отстранена слезката.Т.е. дадените от пострадалия показания съдържат редица релевантни по делото факти (за време, място, обективирано поведение и причинени телесни наранявания) и на тази доказателствена база се установява реализираната от подсъдимите деятелност и ръководещата ги цел за принудително мотивиране на свидетеля да поеме парично задължение в размер на 3 200лв., като се установява и времевия момент и място на реализиране на тази деятелност, а именно 09.07.2004г. на територията на бензиностанция, находяща се на разклона за м.с.Черно море, обл.Бургас, които времеви и териториални параметри напълно се припокриват с тези на процесното престъпление.Разбира се, необходимо е да се отчете обстоятелството на датиращо от преди инкриминираната дата познанство между св.М. Ч. и подс.И.К. и лицето К.К. и именно на това познанство се отдава и заявеното с убеденост и сигурност обстоятелство, че именно тези лица извършват гореописаните насилствени действия.В своето изложение свидетелят употребява директно имената на подс.И. К. и на лицето К.К., като по ДП не уточнява самоличността на подс.Г. и говори само за „още едно лице …“.В тази насока обаче и по настоящото дело пострадалият внася пояснение, използвайки словосъчетанието „другия подсъдим“, респ. налице са достатъчно убедителни доказателства досежно авторството на деянието.Решаващият съдебен състав дава вяра и кредитира в цялост показанията на св.М. Ч., тъй като същите са напълно еднопосочни, съдържат детайлна конкретика на реализираните събития и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включая и с писмените такива, в частност с приложената по делото декларация с посоченото от свидетеля съдържание и с представените медицински документи, удостоверяващи предприетото лечение.Именно поради тези съображения, съдът приема показанията на пострадалия за обективни такива, която обективност не е повлияна от конституирането му за частен обвинител в процеса и дори косвено този извод на съда за липса на пристрастност се подкрепя от факта на неприсъствие на свидетеля във всички съдебни заседания (дори и при прочитане на постановената присъда), което е показател за липса на заинтересованост от изхода на делото.        

За изчерпателност на настоящото изложение съдът отбелязва, че св. М.Ч. сочи и факта на лично възприемане на физическото състояние на св.Й.В. и то на инкриминираната дата и място, заявявайки „Й. видимо беше пребит също – имаше синини на главата“ (л.177), което обстоятелство съответства на показанията на св.Й.В.. Свидетелят М.Ч. навежда и подробни данни касателно събития, реализирани на 07.08.2004г. и 04.11.2004г. и свързани с осъществени от подс.И.К. действия по отправяне на словесна закана с убийство. Доколкото обаче тези гласни доказателства се съотносими към вмененото на подсъдимия първоначално обвинение, включващо и престъпление по чл.144 ал.3 вр.чл.26 ал.1 НК, и тъй като наказателното производство в тази му част е прекратено, поради изтичане на абсолютната предвидена в закона давност, то се явява безпредметно обсъждането и анализирането на свидетелските показания в тази им част.   

В хода на съдебното следствие на 29.06.18г. е разпитан и св.П.А. (л.182 и сл.), чийто показания се ползват с процесуална доказателствена годност и чийто показания съдът намира за житейски логични, последователни и спомагащи за разкриване на обективната истина по настоящото производство, поради което ги кредитира и възприема за достоверни и истинни.Следва изрично да се посочи, че в преобладаващата си част показанията на горния свидетел носят доказателствена информация касателно реализираните спрямо него и спрямо св.Й.В. принудителни действия и тъй като наказателното производство е прекратено досежно престъпленията против собствеността на тези свидетели, то наведените в тази насока фактически данни ще бъдат пресъздадени лаконично и без излишни подробности в настоящите мотиви. В своите показания св.П.А. изрично обвързва описаните от него събития с инкриминираната дата и място, респ. показанията му се ползват за доказателства касателно тези обективни съставомерни елементи, като относно същите се наблюдава пълно съответствие с останалите гласни доказателства.Свидетелят П.А. разказва както за упражнено върху него физическо насилие и отпрaвени заплахи от страна на подс.И. К., подс.Г. и К.К., така и за оказана принуда върху св.Й.В..На тази доказателствена база се установяват следните факти – свидетелят сочи заеманата от него длъжност пълнач в бензиностанция, стопанисвана от подс.И.К. и находяща се на пътя за гр.Каблешково и разклона за минно селище Черно море; заявява се и факта на полагане на труд на 08./09.07.2004г., като нощната смяна приключва сутринта в 07.00ч.; описана е и конкретната реализирана от двамата подсъдими и от лицето К.К. дейност, като в тази насока свидетелят е категоричен за извършени от подс.Г. само и единствено действия по неговото „поваляне на земята“, в които действия активно участва и К.К. и в последствие именно той завързва ръцете и краката на пострадалия, запушва му устата, нанася му удари с ръце и с дръжката на „голям боен чук“ в областта на корема и лицето, а подс.И.К. обвинява св.П. А. в извършването на кражби от бензиностанцията, отправя искане „да започвам да пиша, да си призная, че съм крал, като заплаши, че ако не го направя, ще ме пребие“, изрича и думите „чувал ли си за изчезнали хора … и ще ме убие“, държейки насочен към свидетеля пистолет, лично нанася удари върху тялото на свидетеля и след изразено от последния съгласие за изготвяне на исканите „самопризнания“ съвместно с К.К. му диктува текста на същите, определяйки размера на „открадната“ парична сума и определяйки и срока на възстановяването й.Както се посочи по-горе, показанията на св.П.А. съдържат и описание на поведението на подсъдимите лица, извършено спрямо св.Й.В. – заявява се факта на местопребиваване на св.Й.В. на инкриминираната дата и място; заявяват се и налични първоначални слухови възприятия относно връзването на св.Й.В., като в последствие са налични и зрителни такива относно горния факт, тъй като св.П.А. лично вижда св.Й. В. с вързани ръце и крака; лично присъства по време на отправеното от подс.И.К. и лицето К.К. обвинение към св.Й.В. за извършени кражби и по време на направеното в тази вр. искане за възстановяване на парична сума; лично възприема както действията на подс.И.К. и лицето К.К. по нанасяне на удари с ръце и метален чук по тялото на пострадалия, така и поведението на подс.И. К., който „го заплаши, че ще му счупи капачките на коленете с чука“; св.П.А. лично присъства и по време на изготвянето от страна на св.Й.В. и то отново под диктовката на подс.И.К. на писмен документ, съдържащ признание на факта на извършени кражби и съдържащ изрично изявление за възстановяване на сумата от 5 000лв.При преценката за достоверност на гореизложените факти, изложени от св.П. А., съдът отчита съдържащата се в тях конкретика и подробна детайлност, отчита категоричността в изказа на свидетеля и съобразява пълната корелация и съответствие между това фактическо описание и направеното такова от св.Й.В. (в частта относно извършените по отношение на този последен свидетел действия).Показанията на св.Й. В. ще бъдат анализирани по-долу в настоящите мотиви, но тук съдът само подчертава, че отчита обстоятелствената еднопосочност в коментираните гласни доказателствени източници досежно време, място и обективирано поведение от страна на двамата подсъдими и лицето К. К.. Показанията на св.П.А. се базират на неговите лични и непосредствени впечатления, респ. същите се оценяват за пряко доказателствено средство, което като такова се ползва с висока степен на доказателствена стойност относно описаните събития.При тези съображения и както вече се подчерта по-горе в настоящите мотиви, решаващият съд дава вяра и кредитира показанията на св.П.А..Този извод не се опровергава дори и от заявеното само и единствено от този свидетел обстоятелство на присъствие на инкриминираната дата и място на още едно лице с неустановена самоличност – уточнява се момента на първоначална поява на това лице, в случая 07.00ч. на 09.07.2004г., когато в бензиностанцията „влязоха К.и двама негови приятели … единият приятел беше другият подсъдим … в гаража … бях повален от тримата на земята … след което ме изправиха и … ме вкараха в една по-малка стаичка“ (л.182).Сочи се деятелност на три лица, две от които са с установена самоличност, а именно подс.Г. и лицето К.К., като при горното описание на поведението на тези три лица се ползва множествено число, респ. дейността по „поваляне на земята, изправяне и вкарване в друго помещение“ е осъществена и от трите лица.Прави впечатление, че в последствие в свидетелското изложение не се твърди реализирана друга деятелност от това неустановено лице и дори липсва изрично уточнение за неговото местонахождение в последвалите събития. Съдът намира за нужно в доказателствения анализ изрично да подчертае горния факт, тъй като присъствието на това лице с незаявена от свидетеля самоличност се твърди само от св.П.А., а не и от останалите свидетели, присъствали по това време на територията на бензиностанцията.Действително доколкото наказателното производство е прекратено относно вмененото на двамата подсъдими престъпление против собствеността на горния свидетел, то този изолиран и не потвърден от другите свидетели факт не се оценява за съотносим и решаващ такъв, но е необходимо да се обсъди в контекстта на дължимата от съда преценка за достоверност на показанията на св.П.А., в които показания не се съдържат никакви факти относно твърдяните от държавното обвинение принудителни действия, реализирани спрямо пострадалия М.Ч., но от които показания се установява една системност и идентичност в обективираното от подсъдимите поведение спрямо свидетелите П. А., Й.В. и М.Ч..В тази вр. съдът взе предвид доказаната хронологическата последователност на описаната фактология, респ. първоначално са осъществени принудителни действия спрямо св.П. А. и по думите му „това продължи близо час“ (л.183), т.е. за времето от 07.00ч. до около 08.00ч., а след това спрямо свидетелите Й.В. (отново с продължителност около един час) и М.Ч., по отношение на когото принудителните действия започват около 10.00ч.Тук е необходима една препратка към показанията на св.Й.В., който описва реализираните спрямо него принудителни действия и изрично уточнява самоличността на присъстващите по това време лица, „аз, К. К., И.К. и подс.Д..П. беше вързан на стола, друг човек нямаше вътре“ (л.291).Съобразявайки тези показания на св.Й. В. и съобразявайки детайлите, свързани с конкретния времеви момент и продължителност на реализираното от подсъдимите поведение спрямо всеки един от горните свидетели по отделно, съдът приема за възможна хипотезата на действително изначално присъствие на споменатото от св.П. А. лице с неустановена самоличност и именно поради това, този факт, описан само и единствено от него, не влияе върху извода за достоверност и правдивост на показанията му.Нещо повече – в хода на съдебното следствие се установява самоличността на това лице, а именно това и св.Д.М., който на ДП излага положителни факти в тази насока.Съдът подробно ще анализира показанията на св.Д.М. по-долу в настоящите мотиви, но тук само и единствено отбелязва, че показанията на св.П.А. относно присъствието и на още едно лице, извън двамата подсъдими и лицето К.К., се потвърждават от друг доказателствен източник.               

Необходимо е да се отбележат и твърденията на св.П.А. относно поведение на подс.И.К., осъществено през едногодишния период на неговата работа в бензиностанцията и изразяващо се в зареждане с бензин на личния му автомобил, което „не се отчиташе през касовия апарат“, като „никога преди това И.К. не ни е събирал и не сме обсъждали въпроси с липси на гориво“ (л.185).Тези показания в известна степен са противопоставими на показанията на св.М.Ч., според когото „знам, че И.К. е карал и други работници в бензиностанцията да пишат, че шофьори са крали гориво“, респ. преди инкриминираната дата е обсъждан въпроса за кражба на горива, но с оглед направеното от св.Ч. уточнение „това съм го чувал от Й и Н“ (л.179), съдът не приема горните твърдения на свидетелите П. А. и М.Ч. за такива, дискредитиращи техните показания.    

Свидетелят П.А. навежда и данни за получените от него наранявания.Той описва в подробности и други събития, отново реализирани на 09.07.2004г. и свързани със съвместното му с подс. Г. и лицето К.К. *** и предаване на сумата от 1200лв., но тези събития не са включени в очертания съгл. нормата на чл.102 НПК предмет на доказване и поради това решаващият съд приема за излишно да обсъжда и анализира същите.          

Свидетелят Й.В. е разпитан в съдебно заседание от 27.11.18г. (л.289 и сл.), като тези му показания, наред с показанията от ДП, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2 НПК и чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 НПК се ползват с доказателствена годност.Според съда, при анализа на тези показания е излишно тяхното детайлно описание, тъй като наказателното производство за престъплението против собствеността на този свидетел е прекратено.В тази вр. съвсем схематично се подчертават фактите на заявено от св.Й. В. присъствие на инкриминираната дата и място; на извършени спрямо него от двамата подсъдими и от К.К. принудителни действия, изразени във физическа и психическа принуда и целящи поемане на имуществено задължение от страна на свидетеля, в резултат на което последният съставя писмен документ, задължаващ го да възстанови сумата от 5 000лв., като идентични принудителни действия и то при напълно идентичен мотив „за установени кражби“ са реализирани от подсъдимите и досежно св.П.А..Следва обаче изрично и подробно да се отбележат  съотносимите към процесното престъпление факти, които са изключително лаконични и касаят само и единствено посоченото от св.Й. В. обстоятелство „М. дойде по-късно, към 10.00ч., него го биха в канцеларията, но не зная подробности, защото не бях там“ (л.290).Подобни факти са описани от св.Й.В. и на ДП – заявява, че пострадалият М. Ч. пристига на работа „около 10.30ч.“, като „брат му го докара с колата … и си тръгна“; след това „М. влезе в канцеларията“, а междувременно „от Бургас се върнаха К.и другото момче“, като за последвалите събития св.Й.В. разполага с лични слухови възприятия „чух, че М. започна да вика от болка … М. излезе от канцеларията след около 40-50 минути … по-късно М. ми каза, че са го били с големи тръбни ключове“ (т.1, л.43).Видно е, че тези показания носят много по-голяма конкретика в сравнение с показанията, дадени в хода на съдебното следствие, което съдът отдава на изминалия значителен времеви период.При цялостна съпоставка на дадените от св.Й.В. показания съдът установява пълно обстоятелствено съответствие, като дори относно точния времеви момент на пристигане на работа на пострадалия М. Ч. не се констатира наличие на противоречие – независимо, че в тази вр. свидетелят сочи различен час, то следва да се отчете ползвания от същия изказ, а именно по настоящото дело се твърди „към 10.00ч.“, а на ДП „около 10.30ч.“, т.е. и по време на двата разпита липсва категоричност, а употребените изрази „към“ и „около“ са показател само за определен приблизителен времеви ориентир.В същото време показанията на св.Й. В. в тази им част кореспондират с тези, дадени от пострадалия М. Ч., който също говори за пристигане на работа „около 10.00ч.“. Показанията на двамата горепосочени свидетели са еднопосочни и относно факта, че именно св.А.Ч. (брат на М.Ч.) го превозва до местоработата му, установява се еднопосочност и относно факта на влизане на пострадалия в канцеларията, където престоява около един час и където му е нанесен побой, в това число и удар с гаечен ключ, сочен за средство на принудата и от двамата свидетели.В контекста на последното съдът подчертава, че св.Й.В. не разполага с лични зрителни впечатления досежно факта на нанасяне на удари спрямо пострадалия Ч., а само със слухови такива, доколкото първоначално възприема виковете на св.М.Ч., а в последствие именно последният му споделя, „че са го били“.Доколкото обаче нито св.Й.В. лично зрително възприема поведението на подсъдимите по нанасяне на удари, нито пострадалият по време на проведения между тях разговор визира имената на извършителите, то в тази вр. съдът приема за решаващи показанията на св.Й.В., че в канцеларията по време на побоя върху пострадалия присъстват само двамата подсъдими и лицето К.К.. Дори с оглед на горното, значим се явява и заявеният от свидетеля факт на изказано лично от К.К. искане (по повод виковете на пострадалия) „донеси един парцал да му запушим устата“, което незабавно е сторено от подс.И.К..Т.е. въпреки липсата на непосредствени зрителни възприятия от страна на св.Й.В. за поведението на подсъдимите във вътрешността на ползваното за канцелария помещение, то неговите показания носят достатъчно убедителна доказателствена информация за самоличността на лицата, нанесли побой върху св.М.Ч..В същото време и тъй като тези показания съответстват на показанията на пострадалия, то по делото са налични няколко отделни и самостоятелни доказателствени източника за факта на оказана именно от страна на двамата подсъдими и на лицето К.К. физическа принуда спрямо св. М.Ч..От друга страна показанията на св.Й.В. кореспондират и с тези, дадени от св.П.А. и със представените по делото писмени доказателства, в частност с приложените писмени декларации, изготвени от всеки един от горните трима свидетели и съдържащи „самопризнания за извършени кражби“. Именно поради това, настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на св.Й.В. и приема същите за правдиви и достоверни.

Показанията на всеки един от тримата свидетели М.Ч., П.А. и Й.В., включени в тази първа група гласни доказателства, формално създадена за целите на настоящото изложение, са взаимодопълващи се, логични и последователни и поради това се кредитират с доверие.

Показанията на всеки един от горните трима свидетели се преценяват за значими такива и както вече се отбеляза по-горе, допринасят за изясняване на обективната истина.Проследявайки разказа на всеки един от тези трима свидетели, съдът установява една идентичност на ситуацията, развила се спрямо всеки един от тях по отделно – установява се идентично поведение, обективирано от двамата подсъдими и от К. К. при реализиране на принудата, като подс.Г. само и единствено извършва действия, ограничаващи възможността за оказване на съпротива от тримата свидетели (държи ръцете на св.М.Ч. и „поваля“ на земята свидетелите П.А. и Й.В.), а подс.И. К. съвместно с К.К. нанася удари върху свидетелите, отправя заплахи и лично уточнява искането си пред свидетелите, изразено в поемане на имуществено задължение в различен размер за всеки един от тримата свидетели, като дори и ползваният за това повод е идентичен такъв, а именно отправено обвинение за извършени кражби.Т.е. механизмът на действие от страна на двамата подсъдими и лицето К. К. по отношение на всеки един от свидетелите М. Ч., П. А. и Й.В. е абсолютно идентичен.Тази абсолютна идентичност в действията позволява да се изгради и извод относно субективното отношение на всеки един от подсъдимите към инкриминираното деяние спрямо пострадалия Ч., който се явява последното лице, спрямо когото е реализирана принуда.

В отделно обособена група съдът ще разгледа показанията на свидетелите А.Ч., Д.Ч. и Зл.М..В показанията, дадени от тази група свидетели, се разкриват данни относно последващите действия на св.М.Ч., получените от него наранявания и претърпяно оперативно лечение.Тези показания косвено подкрепят и изложената от св.М.Ч. фактология относно реализираните на инкриминираната дата и място събития.

Свидетелят А.Ч. (л.185) е брат на пострадалия М. Ч. и в своите показания сочи факта на превозване на пострадалия на инкриминираната дата 09.07.2004г. до бензиностанцията, стопанисвана от подс.И.К., като в този момент успява да види подсъдимия и притежавания от него пистолет.Показанията на св.А.Ч. потвърждават тези на св.М.Ч. и в частта относно няколкото проведени между тях телефонни разговора и то „малко по-късно същия ден“, по време на които разговори пострадалият отправя искане за пари и уведомява св.А.Ч., „че е бит“.Свидетелят А.Ч. описва и последващото си поведение – заявява факта на повторно посещение на бензиностанцията „същия ден … малко преди обед“, придружаван от своята майка св.Д.Ч., която разговаря лично с подс.И.К. и узнава факта, „че брат ми е обвинен в кражба“; свидетелят твърди, че в последствие при прибирането си в гр.Бургас установява пострадалия в своята месторабота и лично „видях, че има синини по лицето“, но едва в един по-късен момент лично от св.М.Ч. узнава подробности за случилото си и за нанесения му побой, а именно „във вътрешната стаичка на бензиностанцията … И.К. със сина си К.е опрял пистолет в главата му и го е карал да си признае, че е крал гориво.Каза ми, че са били и двамата – и И. и К.… имало е и трето лице там … М. ми каза, че това трето лице е приятел на К.К.“ (л.186). Изложената от св.А.Ч. фактология напълно се припокрива с описаната такава от св.Д.Ч., която също потвърждава обстоятелството на посещение на бензиностанцията; на проведен личен разговор с подс.И.К. с горното съдържание, което препредава на св.А.Ч.; на получени лично от пострадалия сведения за нанесен му побой и за извършени от подс.И.К. действия по даване на указания на „сина си и на другото момче, с когото са били“  за нанасяне на удари в областта на бъбреците, като лично подс.И.К. е „опрял пистолет в челото на М. и го е карал да подписва документи, че му дължи пари“.Т.е. и двамата горепосочени свидетели А.Ч. и Д. Ч. дават напълно еднопосочни показания относно обективираната от К.К. и от подс.И.К. деятелност, като наведените относно третото лице данни се изразяват само в охарактеризирането му за „приятел на К.К.“ и в заявено само физическо присъствие на инкриминираното място, без уточнение на извършени действия.Установява се обаче, че относно дейността на подс.И. К. показанията на св.Д.Ч. се ползват с по-широк обхват, тъй като тя обвързва действията му по насочване на пистолет към пострадалия с отправеното искане за „подписване на документ“ и то със съдържание „че му дължи пари“, което се припокрива с показанията на св. М.Ч..Прави впечатление също така, че за описаните факти и двамата свидетели А.Ч. и Д.Ч. ползват един и същ източник на информация, в случая сочените обстоятелства са узнати от тях при разговор със св.М.Ч., който е пряк участник в описаните събития.Т.е. независимо че свидетелите А.Ч. и Д.Ч. не разполагат с лични и непосредствени възприятия за съдържащите се в показанията им факти и тъй като тези факти напълно съответстват на описаните такива от св.М.Ч., то съдът дава вяра и кредитира с доверие техните показания.За изграждането на този извод допринася и констатираната от съда пълна еднопосочност в показанията на горните свидетели не само за главните факти, включени в предмета на доказване, но и за второстепенните такива.Тук се има предвид описаното и от св.М. Ч., и от св.Д.Ч. обстоятелство, че в момента на придвижване на последната свидетелка, съвместно със св.А.Ч. към бензиностанцията пострадалият се разминава по пътя с тях и успява да ги види.

При съпоставката на показанията на свидетелите А.Ч. и Д. Ч. се установява, че докато първият от тях обвързва горните събития с конкретна дата и за такава сочи с категоричност датата 09.07.2004г., то показанията на втората свидетелка не се ползват с подобна категоричност, но въпреки това е налице определен времеви ориентир - свидетелката заявява, че „инцидентът“ се е случил две седмици след смъртта на съпруга й, починал на 25.06.2004г., респ. установява се последователността на събитията и независимо от липсата на точна фиксираност на инкриминираната дата, то горното изявление се приема за времеви показател за същата.Още повече, че съдът намира датата на инкриминираното деяние за безспорно установена и подкрепена от множеството свидетелски показания и писмени доказателства.

На следващо място показанията на свидетелите А.Ч. и Д. Ч. носят доказателствена информация и касателно получените от пострадалия М.Ч. наранявания и касателно претърпяната от  него оперативна интервенция на инкриминираната дата.В тази насока всеки един от горните свидетели сочи обстоятелството на извършена на св. М.Ч. операция по спешност, тъй като се установява спукване на далака и в резултат на оперативното лечение му е отстранена слезката. Идентична фактическа информация носят и показанията на св.Зл.М., който е работодател на св.Д.Ч. и от нея узнава, че „тези здравословни проблеми са възникнали от нанесен побой“ (л.190)  

Независимо от родствената връзка на свидетелите А.Ч. и Д. Ч. с пострадалия М.Ч., съдът намира депозираните от тях показания, както и тези на св.Зл.М. за достоверни и правдиви. Важно е да се отбележи, че св.Зл.М. няма близки родствени отношения с нито една от процесните страни, което от своя страна налага извода за безпристрастност и обективност на неговите показания.Също така показанията на горните трима свидетели изцяло кореспондират с останалия надлежно приобщен по делото доказателствен материал, респ. същите не се явяват изолирани такива и съдържащите се в тях факти се подкрепят от всички останали доказателствени източници, приобщени към доказателствената съвкупност.

В заключение при доказателствения анализ на тази втора група свидетели съдът отбелязва, че в показанията на св.Зл.М. са налични и факти, времево обвързани с момента на изписване на св.М.Ч. от болницата и по същество съдържащи данни за неговото посещение на бензиностанцията с цел представяне пред работодател на болничен лист, но тъй като тези факти не касаят инкриминираната дата, то съдът приема същите за ирелевантни и несъотносими към процесния спор.  

Като следваща, условна група свидетели биха могли да се обединят показанията на свидетелите Д.М., Г.С., Ст.Д. и Г.А., като показанията на тези свидетели са обединени от общия признак, че всеки един от тях познава някое от подсъдимите лица и лицето К.К..

От свидетелите, включени в тази група, само и единствено св.Д. М. разполага с определени лични впечатления касателно събитията от инкриминираната дата, макар не и за тези, включени в предмета на доказване.Дадените от свидетеля показания в хода на съдебното следствие са изключително лаконични и съдържат само признание за „бегло“ познанство с подс.И.К. и лицето К.К. към 2004г., а подс. Г. е виждал „1-2 пъти … знам го като Е. и съм го виждал в Бургас“.Към доказателствената съвкупност и на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2, пр.2 НПК са приобщени показанията на св.Д.М. от ДП (т.1 л.46 и л.151-154), а на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК са прочетени и останалите му показания (т.1, л.45), респ. тези свидетелски показания се ползват с процесуална доказателствена годност и като такива подлежат на преценка за достоверност.В хода на ДП св.М. също излага признание за горните факти, свързани с познанството му с лицето К. К., с подс.И.К. и с подс.Г., за когото допълва „разбрах, че се казва Д. … знам, че е от Стара Загора“, но в останалата им част депозираните показания носят противоречиви данни, което налага по-детайлен подход при техния анализ.В първоначалните си показания, дадени на 10.07.2004г., свидетелят описва проведена на 08.07.2004г. среща с подс.Г. и лицето К.К., по време на която среща последният споделя съмненията си за извършвани от работниците на бензиностанцията кражби и по време на която среща се споразумяват сутринта на следващия ден свидетелят да превози подс. Г. до бензиностанцията; сочи и факта на действително осъществено на 09.07.2004г. съвестно пътуване с подс.Г. до бензиностанцията, където ги посреща К.К. и им „казва, че иска да му помогнем да притисне работниците и те да признаят колко гориво са откраднали“, с което свидетелят и подс.Г. се съгласяват; св.Д.М. разказва и за последвалите събития, изразени във влизане в прилежащия към бензиностанцията гараж, където именно по настояване на К.К. и отправено от него искане за оказване на помощ за „преместване на един двигател“ влиза и „един от работниците … и К.и Е. скочиха върху него, събаряйки го на земята и започнаха да му връзват ръцете и краката“, след което „го поведоха … към стаята в дъното на гаража“ и в този момент под предлог за предстояща работа св.Д.М. си тръгва (т.1, л.45). Последното, заявено от свидетеля по време на този разпит, обстоятелство се изразява в проведен на същия ден, вечерта около 22.00ч. телефонен разговор с К.К., който го предупреждава за възможността да бъде потърсен от полицията за даване на обяснения.Следва изрично да се подчертае, че след прочита на горните показания св.Д.М. не отрича същите, а само изразява липса на спомен и прави хипотетичното уточнение „ако съм бил свидетел на такова насилие, със сигурност щях да си спомням“ (л.265), което изявление именно поради хипотетичния си характер е лишено от доказателствена стойност.

В следващите си показания от ДП (от 26.06.2005г. и от 26.09.2008г.)  св.Д.М. потвърждава само и единствено факта на познанство с лицето К.К. и с подс.Г., когото на 09.07.2004г. действително превозва до бензиностанцията, като потвърждава и вече описания факт на проведен на същия ден кратък телефонен разговор с К.К. с горното съдържание.При съпоставка на всички, дадени от св.Д.М., показания съдът установи редица фактически противоречия и първото от тях касае придвижването на лицата до бензиностанцията на инкриминираната дата – в разпита си от 10.07.2004г. и в последния разпит от 26.09.2008г. свидетелят заявява, че превозва само подс.Г., като К. К. се намира в бензиностанцията към момента на тяхното пристигане, а в показанията си от 26.06.2005г. твърди обстоятелството на вземане и на лицето К.К. и едва след това „тримата потеглихме към бензиностанцията“ (т.1, л.46).На следващо място в този втори по ред разпит св.Д.М. сочи, че именно на територията на самата бензиностанция се провежда разговор между К.К. и Е. (подс. Г.) „за някаква кражба … от страна на персонала“, като подобен разговор се сочи и в първоначалните показания на свидетеля, но той е проведен на територията на гр.Бургас и е времево обвързан с датата 08.07.2004г., предхождаща инкриминираната такава.Във вторите си показания свидетелят не споменава нищо за развилата се в гаража ситуация, а само маркира притежавано знание за факта, „че хора от персонала са били заплашвани и бити, за да си признаят за кражбите“, което узнава едва след погребението на К.К..В третия си по ред разпит от ДП, проведен на 26.09.2008г., св.Д.М. отново сочи факта на отправено искане от К.К. към един от работниците за влизане в гаража и оказване на помощ при преместване на двигател, но отрича факта на нанасян побой върху този работник от страна на К.К. и подс. Г..След прочита на показанията от ДП св.Д.М. потвърждава тези, дадени на 26.06.2005г. и на 26.09.2008г., но отрича показанията от 10.07.2004г.Тук следва изрично да се подчертае, че в с.з. след декларативното потвърждение на показанията си от 26.06.2005г. свидетелят прави един несполучлив опит да внесе определени уточнения, заявявайки своята невъзможност да изложи подробности относно „това, което ми е казал Кирил, че има бити хора от персонала“, а непосредствено след това излага и друга версия, свързана с източника на тази информация, а именно „не помня кой ми е разказал за този случай.Не помня и къде се проведе този разговор за станалия побой“ (л.264, гръб).Т.е. свидетелят за изключително кратко време излага две различни и взаимоизключващи се версии, като съответно първо сочи лицето К.К. за източник на горната информация, а след това изразява в тази насока липса на спомен. Необходимо е да се отбележи, че нито една от тези заявени от свидетеля версии не съответства на показанията му от ДП от 26.06.2005г., в които твърди узнаване на обстоятелството за нанесен побой спрямо лица от персонала на бензиностанцията, но едва след погребението на К.К., респ. поради факта на настъпила смърт, последният не би могъл да му разкаже, „че има бити хора“.Според съда, дори само и единствено тази непоследователност, обърканост и житейска нелогичност в показанията на св.Д.М. е достатъчна за дискредитиране на показанията му от 26.06.2005г. и тъй като съдържащите се в тези показания факти са включени и в показанията от 26.09.2008г., то изводът за недостоверност на показанията се явява съотносим и към тези последни показания.Във всеки един от разпитите, проведени на горепосочените две дати, свидетелят описва обстоятелства, опровергани от останалите доказателства по делото и целящи оправдаване на собственото му неправомерно поведение.

В допълнение е нужно да се отбележи, че само и единствено първоначалните показанията на св.Д.М. от 10.07.2004г. кореспондират с тези, дадени от св.П.А., който споменава за присъствие на инкриминираната дата и място на лицето К.К. и „двама негови приятели“, единият от които е подс.Г., а другият е с неизвестна за свидетеля самоличност, като съобразно показанията на св.Д. М., съдът приема, че именно той е това лице, придружаващо К. К. и подс.Г. при влизането им в гаража.Т.е. съдът дава вяра на показанията на св.Д.М. от 10.07.2004г. – същите са лишени от вътрешна противоречивост и нелогичност; съответстват на показанията на св.П.А. (дори и досежно второстепенни факти, като описания такъв за изразена от К.К. нужда от помощ за преместване на двигател); показанията от 10.07.2004г. са дадени на дата, непосредствено следваща инкриминираната такава, което предполага наличие на ясен и точен спомен за реализираните събития; и на последно място дори и след прочита на тези показания в с.з. свидетелят не отрича категорично същите, а заявява липса на спомен и дори разпознава положения от него подпис върху съставения протокол.При тези съображения за правдивост и достоверност на показанията на св.Д.М. от 10.07.2004г. съдът приема за безспорно доказан факта на обективирано на инкриминираната дата и място от подс.Г. и от лицето К.К. насилствено поведение спрямо св.П.А., за което е постигната между тях договорка преди отпочване на насилствените действия.Свидетелят Д. М. въобще не споменава и не описва в показанията си определена деятелност на подс.И.К., но съдът приема, че той не притежава информация в тази насока, тъй като видно от неговото изложение, той напуска бензиностанцията веднага след връзването на св.П.А..    

В заключение относно доказателствения анализ на показанията на св. Д.М. се подчертава, че макар и тези показания да не изясняват факти и обстоятелства, касаещи и пряко съотносими към процесното престъпление по чл.213а ал.3 НК против собствеността на св.М. Ч., то от тях може да се изведе наличието на една предварителна нагласа у двамата подсъдими и лицето К.К. да „притиснат“ работниците от бензиностанцията и да получат от тях признание за извършени кражби.

Както вече се посочи по-горе, оформената за целите на настоящото изложение трета група свидетели включва освен св.Д.М. и свидетелите Г.С., Ст.Д. и Г.А..Показанията на всеки един от тези трима свидетели не съдържат факти, включени в предмета на доказване, но въпреки това допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като носят определена информация за поведението на подс.И.К. и лицето К.К. за период, времево отнесен към инкриминираната дата.Следва да се посочи, че св.Г.С. е родственик на подс.И.К. (негов зет), а свидетелите Ст.Д. и Г.А. са негови приятели.Всеки един от горните трима свидетели твърди факта на извършвани кражби от персонала на бензиностанцията и сочи за източник на тази информация именно подс.И.К..В тази вр. св.Г. А. заявява и обстоятелството на констатирани от счетоводителката П. още в началото на 2004г. липси на парични средства, като „разбрах от счетоводителката … че всъщност са си признали двама от служителите, че са крали горива“ (л.421) – тези показания, съпоставени с останалите гласни доказателства и с приложените по делото писмени „самопризнания“ на общо четирима свидетели, носят различна фактическа информация, но следва да се има предвид, че свидетелят пресъздава данни, получени от трето лице (в случая счетоводителката Петкова) и поради това, съдът приема същите за достоверни такива, респ. на тази доказателствена база се гради извод само и единствено относно факта на получена от свидетеля информация за установени в бензиностанцията кражби и получена информация относно направено самопризнание от двама служители.Касателно обстоятелството на извършвани кражби на горива другият свидетел, включен в тази група, а именно св.Г.С. се позовава както на данни, предадени му от подс.И.К., така и на данни, получени лично от него от работници на бензиностанцията и макар, че визира конкретни имена на работниците от персонала (Н., М. и др.), то в контекста на горния факт уточнява само името на „дядо К.“ (лицето К. К. – баща на подс.И. К.), като навежда данни и за обстоятелствата и времевия момент на узнаване на тази информация, а именно след погребението на лицето К.К. на 12.07.2004г., свидетелят започва работа в бензиностанцията и тогава работниците от персонала му споделят и разказват за „едно момче Й. … и той е разбрал някакви тънкости как да се манипулира касовия апарат и колонките … всички работници са се включили, без охраната“ (л.404). Всеки един от горните трима свидетели описват и факти относно настъпилата на 11.07.2004г. смърт на лицето К.К. и относно поведението и състоянието на подс.И.К. след тази житейска трагедия, но тъй като подобни факти не са включени в предмета на доказване по настоящото дело и поради това, същите се явяват несъотносими такива, то съдът приема за излишен техния доказателствен коментар.  

Свидетелите Г.С., Ст.Д. и Г.А. излагат и конкретни данни за получени приживе физически наранявания от лицето К.К. и данни за начина на получаване на тези наранявания. Свидетелят Г.С. заявява обстоятелството на проведен през м.07.2004г. телефонен разговор със своята сестра (майката на К.К.) и получено от нея уведомление за отправени от „бащата на един от работниците“ заплахи към К.К., като „каза … че с пистолети са ги заплашвали и са били племеника ми“; заявява и факта на посещение на бензиностанцията, където се среща с подс.И.К. и К.К., който „имаше оток на лицето от едната страна“, като едва в последствие след смъртта на К.К. и отново от „дядо К.“ узнава, че „бащата на това момче В.“ (св.Г.В.) е отправил горните заплахи, „заплашвал цялото семейство на И. К. … племенникът ми е отишъл в болницата, след този побой, да си изкара медицинско, а бащата на В. го е преследвал с оръжие в ръка“ (л.404).Горните показания на св.Г.С. са хронологически подредени, като относно конкретната дата на посещение на бензиностанцията твърди в условията на алтернативност „или девети, или десети юли“, като тази липса на категоричност се отчита от съда при изграждане на фактическите изводи по делото, но същата се отдава на изминалия значителен времеви период.В дадените от св.Г. С. показания обаче прави впечатление наличието на определено вътрешно противоречие, което се явява решаващо при преценката за тяхната достоверност – свидетелят твърди факта на лично възприемане на описаните физически травми на лицето К.К. и в тази им част съдът приема показанията за правдиви и достоверни, тъй като са резултат от неговите лични и непосредствени впечатления, но в последствие, разказвайки за начина на получаване на тези наранявания, той твърди, че същите са причинени от „бащата на един от работниците“ и то на територията на болницата в гр.Бургас, където К.К. отива, именно поради вече получени наранявания „след този побой“ и с цел „да си изкара медицинско“, респ. заключава се, че към момента на пристигане в болницата К.К. вече е имал наранявания, които обаче не са причинени от св.Г.В., с когото той се вижда едва на територията на самата болница.Нещо повече – в коментираните показания се съдържа и изявлението „бащата на В. го е преследвал … персоналът на болницата са скрили племенника ми … а той, след като не го намира, изпочупва стъклата на Аудито“.Т.е. не се описва никакъв физически контакт между К.К. и св.Г.В., при наличието само на какъвто контакт биха могли реално да се получат твърдяните наранявания.При тези съображения, настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на св.Г.С. в частта им, съдържаща описание на механизма на получаване на физически наранявания от страна на лицето К.К..

 Свидетелите Ст.Д. и Г.А. също излагат факти относно получени от лицето К.К. наранявания и относно механизма на причиняване на физическото увреждане.В тази връзка св.Ст.Д. (фелдшер по професия и с медицинско образование) описва с подробности реализирани на 10.07.2004г. факти, изразени в посещение на дома на подс. И.К.; извършен медицински преглед на К.К. и установени наранявания „отоци и подувания по лицето … в тилната област на черепа имаше оток и подуване … боли го едната ръка и му е изкълчен крака“; свидетелят узнава лично от К.К. за извършена кражба на горива в бензиностанцията, за направено в тази вр. самопризнание от работниците, за подписване от тяхна страна на „някаква декларация или разписка, че ще върнат парите“, за нанесен на 09.07.2004г. побой върху К.К. от „Й. и още един от работниците“, като подс.И.К. и лицето К. К. „са отишли … да ги разтърват“;  лично К.К. му споделя и за последващ побой, „по-късно го е нападнал и друг от работниците на име Ч., който … тренирал бойни изкуства“ и по този повод К.К. посещава болнично заведение, където „един от работниците, заедно с баща му го е заплашвал с пистолет“ (л.405).Подобна фактология, макар и неидентична такава, описва и св.Г.А. (л.421) – лично подс.И.К. му разказва, че „някои от лицата, които са крали, налетяли на сина му“, като непосредствено след това свидетелят твърди „аз се чух с бащата на И. … и баща му ми обясни, че са налетели да бият сина му, но всъщност И. и приятел на сина му са ги разтървали“, като при „тази разправия“ К.К. получава наранявания в главата; по данни от самия свидетел, именно от лицето К.К. узнава и за „някакво преследване и разправии“ при посещението му в болницата. Горните показания на св.Г.А. са изключително непрецизни и вътрешно противоречиви – проследявайки свидетелския разказ, се установява факта на проведен от свидетеля първоначален разговор с подс. И.К., от когото получава информация за нанесен побой спрямо К. К., като в последствие е проведен и разговор с „бащата на И.“ (т.е. с лицето К. К.), от когото получава различна информация, а именно информация за нанесен побой спрямо „сина му“, като този термин навежда към подс.И.К. (син на К. К.).В същото време св.Г.А. твърди и факта на намеса от страна на подс.И. К. и „приятел на сина му“ в побоя с цел да „ги разтърват“, което отново носи смисловото съдържание, че именно лицето К.К. е нападнат.Тази вътрешна противоречивост, непрецизност и нелогичност в показания на св.Г.А., не позволява на съда направата на конкретни фактически изводи.Следва също така да се посочи, че показанията на свидетелите Г.С., Ст.Д. и Г.А. почти изцяло пресъздават информация, узната от всеки един от тези свидетели от подс. И.К., от К.К. и дори от лицето К. К. (баща на подсъдимия), а не са изградени на база придобити лични впечатления. Само и единствено касателно получените от лицето К.К. наранявания показанията на свидетелите Г.С. и Ст.Д. са базирани на непосредствени лични възприятия (за разлика от тези на св.Г. А.) – всеки от горните двама свидетели лично се среща с К. К. и лично възприема неговото физическо състояние, но въпреки това, показанията им за описаните от тях наранявания се различават.В тази насока се отбелязва, че хронологически св.Г.С. е първият от тримата свидетели, който се среща с К.К. и който сочи само наличен „оток на лицето“.От своя страна св.Ст.Д., който извършва личен преглед на К.К. на следващата дата, на 10.07.2004г., описва много повече телесни увреждания (в областта на главата, ръката и единия крак). Свидетелят Г.А. не се среща лично с К.К., но пресъздавайки разказа на подс.И.К. за реализираните събития, говори само за получен от К.К. удар в главата и не споменава конкретни наранявания.Т.е. показанията на горните трима свидетели се разминават значително и съпоставяйки ги с останалите събрани по делото гласни доказателства, съдът приема същите за недостоверни такива.Приемайки за недостоверен този основен факт относно характера и степента на физическите наранявания на К.К., настоящият съдебен състав приема за недостоверни и свидетелските показания досежно всички съпътстващи го обстоятелства, свързани с начина на получаване на нараняванията.В тази насока показанията на св.Г.С. бяха подробно анализирани по-горе в настоящите мотиви и на база констатирана вътрешна нелогичност и противоречивост, съдът изгради извод за тяхната неправдоподобност.Касателно показанията на свидетелите на Ст.Д. и Г.А. в коментираната част относно начина и механизма на нараняване на К.К. се подчертава, че и двамата свидетели ползват един и същ източник на информация (подс.И.К., К.К. и лицето К. К., изявили претенция за лично присъствие и дори участие в описаните събития), но въпреки това пресъздадената фактология носи различно съдържание, изключая тази за реализираните в болницата събития, които се приемат за несъотносими такива, доколкото не касаят процесното престъпление и дори чисто времево са осъществени след инкриминираното деяние.Тук на първо място се отбелязва, че св.Ст. Д. описва данни за извършени на територията на бензиностанцията две отделни нападения върху К.К. – съответно първото нападение е осъществено от „Й. и още един от работниците“, а второто нападение е осъществено от „друг от работниците на име Ч.“, а св.Г. А. говори само за едно единствено нападение.Коментирайки извършителите на нападението, св.Ст.Д. изрично уточнява техния брой и самоличност, като прави впечатление, че описаното нападение, извършено според свидетеля, от „работника Ч.“ е самостоятелно осъществено, а св.Г.А. в своето описание и ползван изказ употребява множествено число и твърди „разбрах, че единият е тренирал бойни изкуства“, което навежда заключение за участие на повече от едно лице и веднага прави препратка към св.М.Ч., за когото подобни данни навежда и св.Ст.Д..Самият св.М.Ч. отрича факта на трениране на бойни изкуства и в тази насока липсват всякакви други доказателства, но този факт се преценява от съда за ирелевантен такъв в процесния спор.На следващо място се констатира разминаване и несъответствие в показанията на свидетелите Ст.Д. и Г.А. относно самоличността на лицата, присъстващи на това твърдяно нападение и извършили определени действия за преустановяване на същото - св.Ст.Д. сочи за такива лица подс.И.К. и лицето К. К. (за присъствието на когото на територията на бензиностанцията липсват други доказателства), а св.Г.А. въобще не споменава лицето К. К., а твърди „И.и приятел на сина му са ги разтървали“.Т.е. установяват се многобройни и съществени разминавания в показанията на свидетелите Ст.Д. и Г.А., които разминавания се приемат от съда за показател за недостоверност.В подкрепа на този извод съдът отчита също така, че изложените от горните двама свидетели факти не намират доказателствена опора в нито един друг доказателствен източник – нито един от разпитаните по делото свидетели, присъствали на инкриминираната дата и място, не описват факти за извършено над лицето К.К. нападение, а косвено навеждат данни за липса на определени здравословни проблеми, доколкото К.К. неколкократно (след нападението над св.П.А. и след нападението над св.М.Ч.) се предвижва самостоятелно (без чужда помощ) на територията на самата бензиностанция и дори съвместно с подс.Г. *** и обратно.В заключение отново следва дебело да се подчертае, че всички обстоятелства, които са изложени от свидетелите Ст. Д. и Г.А. и които се приемат за недостоверни такива, са узнати от тях от подс.И.К. и от К.К..Т.е. даването от двамата свидетели на показания, съдържащи неверни обстоятелства, се дължи на получена от тях невярна информация и тъй като същата им е предоставена от подс.И.К. и от К.К., то според съда, с тези си действия последните обективират своето желание и стремеж за създаване на една невярна представа за реално осъщественото от тях поведение.    

В следващата условно оформена група гласни доказателства се включват показанията на свидетелите А.Ж. и М.Т., които към инкриминираната дата работят в стопанисваната от подс.И. К. бензиностанция.Касателно това обстоятелство не се спори между процесните страни, които не оспорват и факта на лично познанство на двамата свидетели с подс.И.К., с К.К. и със свидетелите М.Ч., П.А. и Й.В..Съобразно доказателствата по делото, включая и съобразно показанията на обсъжданите свидетели Ат. Ж. и М.Т., на инкриминираната дата 09.07.2004г. на работа в бензиностанцията присъства само и единствено първият от тях, но не се уточнява часовия периметър на работната смяна, по време на която той изпълнява трудовите си задължения.В своите показания св.Ат.Ж. твърди „бил съм дневна смяна“, но не обвързва с категоричност това си изявление с инкриминираната дата.В тази вр. свидетелят признава факта на саморъчно съставяне на „бележка“ (идентифицира същата с тази от ДП, т.1, л.91), съгласно текстовото съдържание на която признава обстоятелството на извършвани кражби от бензиностанцията и се задължава да възстанови сумата от 1 500лв., като размерът на тази сума е съвместно изчислен с К.К., „с К.ги сметнахме“.Свидетелят Ат. Ж. изключително лаконично описва събитията, съпътстващи изготвянето на коментираната „бележка“ – твърди факта на проведен разговор с лицето К.К., който му показва „две бележки, но не си спомням от кого са били написани“ и в резултат на това, и самият свидетел съставя „бележка“ от своя име, а в последствие „върнах парите на И.К.“; за когото твърди „не си спомням да ме е карал да пиша някакви сведения“ (л.189).Тук следва да се подчертае, че с оглед показанията на свидетелите П.А. и Й.В., действително към момента на изготвяне от страна на св.Ат.Ж. на въпросната „бележка“ горните двама свидетели вече са съставили подобен документ от свое име, респ. показанията за „показани две бележки“ са подкрепени и от други доказателствени източници.В дадените от св.Ат.Ж. показания липсва описание на обстоятелството на изготвяне на „двете бележки“ в присъствие на самия свидетел, а само се твърди „допускам, че са написани в същия ден, в който аз написах моята бележка“ и доколкото тези показания имат характер на предположение, то същите не се ползват от съда за доказателство по делото.От фактическа страна е необходимо да се подчертае, че в хода на съдебното следствие на св.Ат.Ж. бе предявен приложения по делото писмен документ (т.1, л.91) и след запознаване с неговото съдържание, отразяващо направено признание за извършвани кражби, същият заяви „разпознавам моя почерк … Й.В. ми показа … по какъв начин могат да се манипулират колонките.За това, че съм вършил тези неща с М. и П., не си спомням дали е било така“ .Т.е. горните показания се ползват с определена категоричност само и единствено относно деятелността на св.Й.В. и само в тази насока са носители на доказателствена информация, потвърдена и от св.М. Т., чийто показания ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите, и отричана от свидетелите М.Ч., П.А. и Й.В..На последно място е нужно да се отбележат и показанията на св.Ат.Ж., съдържащи факти досежно пострадалия М.Ч. – свидетелят твърди „не знам М. да е бил бит на бензиностанцията“, но е категоричен, че „от момента, в който аз видях тези бележки, аз не съм виждал повече М.“. Т.е. показанията са изключително лаконични, но съпоставяйки ги с останалите събрани по делото гласни доказателства досежно момента на преустановяване от страна на пострадалия на работа в бензиностанцията, се установява пълна еднопосочност и поради това, в тази им част съдът дава вяра и кредитира с доверие същите.      

В хода на съдебното следствие и в условията на непосредственост е разпитан и св.М.Т., чийто показания са непоследователни, но въпреки това съдържат съотносими по делото факти и допринасят за изясняване на обективната истина.На първо място съдът отбелязва показанията на св.М. Т., свързани с инкриминираната дата – на 09.07.2004г. свидетелят е извикан от подс.И.К. извънредно на работа; на тази дата той провежда телефонен разговор и с пострадалия М.Ч., който го предупреждава „да не ходя на работа, защото … шефът и К. (синът на Ив.К.) са били М., П. и Й.“ (л.327); въпреки това св.М. Т. отива на работа в бензиностанцията „чак вечерта, там беше г-н К. и охраната, нямаше други колеги“.Т.е. св.М.Т. не присъства лично по време на инкриминираните събития, но въпреки това получава информация за тях и то лично от пострадалия, който е пряк участник в същите и с оглед уточнената самоличност на всички участвали лица, което напълно съвпада с показанията на свидетелите М.Ч., П.А. и Й.В. (и косвено подкрепя същите касателно обстоятелството на упражнено върху тях физическо насилие), съдът приема за достоверна така получената информация и приема за достоверни и коментираните показания в тази им част.Тук, разбира се, следва да се отбележи и направеното от св.М.Т. допълнение „яли са бой, заради кражбите, предполагам“, което допълнение носи характеристиките на предположение и като такова не представлява свидетелски показания по см. на чл.117 НПК. На следващо в своите показания св.М.Т. навежда и данни за осъществявани в бензиностанцията кражби, като той лично признава „аз взимах пари от касата“, уточнява начина на извършване на кражбите посредством „прекъсване връзката от колонката към касовия апарат“ и визира активното участието на св.Й.В. в тази дейност, „Й. прекъсва веригата … парите се деляха между целия персонал … Й. разпределяше парите“.В същото време обаче и досежно реализирано от свидетелите М.Ч. и П.А. подобно поведение показанията на св.М.Т. са вътрешно противоречиви – първоначално заявява „М. и П. съм ги виждал да взимат пари по този начин“, а в последствие твърди „не съм виждал М. и П. да взимат пари“, за което дава и логично обяснение „аз съм бил в смяна само с Й.“, респ. свидетелят притежава преки наблюдения само за действията на св.Й.В., а не и за тези на другите двама свидетели.Именно поради горното логично обяснение, решаващият съд приема за достоверни коментираните показания на св.М.Т. само във втората им част относно липса на извършвани от свидетелите М.Ч. и П.А. кражби.

         Последният разпитан по делото свидетел е св.Г.В., който в хода на съдебното следствие демонстрира видима липса на какъвто и да е спомен относно инкриминираната дата и последвалите събития, което се дължи на претърпени от него два инсулта и прекарана диабетна кома – обстоятелства, потвърдени и от представени по делото медицински документи.Поради това и на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК, към доказателствената съвкупност са приобщени дадените от свидетеля показания на ДП (т.1, л.52).Същите съдържат данни за нанесен през 2004г. от подс.И.К. и от лицето К.К. побой върху св.Й.В., за получените от последния наранявания, за срещата на св.Г.В. с К. К. на територията на болницата в гр.Бургас и възникнали между тях определени пререкания и за отправените в един последващ момент заплахи от страна на подс.И.К. към самия свидетел.Така описаните от св.Г.В. факти се явяват странични такива относно процесното престъпление и възведения, с оглед на същото, предмет на доказване. Именно поради това и само в частта им касателно нанесения на св.Й. В. побой, съдът подчертава констатираното съответствие между изложените от св.Г.В. факти и тези, описани от свидетелите Й.В. и П.А., като базирайки се на това съответствие съдебният състав приема за правдиви и достоверни коментираните показания.     

         Съдът кредитира дадените експертни заключения по назначените в ДП съдебно-медицински и съдебно-оценъчна експертиза.Същите са изготвени от лица, които притежават изискващите се специални знания и умения. Заключенията на експертизите съдът възприема за обективни и безпристрастни.

По делото са представени две съдебно-медицински експертизи, касаещи здравословното състояние на св.Й.В. и св.П.А. (т.1, л. 72-л.73 и т.1, л.76-л.77 от ДП), като и двете експертизи са извършени по писмени данни.Без да ги анализира детайлно и без да се спира в подробности относно характера и степента на телесните увреждания и относно механизма на тяхното получаване (тъй като в тази вр. наказателното производство е прекратено), съдът подчертава, че в контекста на горното дадените заключения изцяло подкрепят изложената от свидетелите Й.В. и П.А. фактология.

 По-подробен доказателствен анализ следва да се направи относно изготвената СМЕ досежно нараняванията на св.М.Ч. (т.1, л.66-л. 67 ДП).В своето заключение вещото лице се позовава на приложената медицинска документация и установява, че пострадалият е получил разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, хематом на лявата орбита и кръвонасядания по тялото в лявата гръдно коремна половина.Според заключението, получените увреждания са в резултат на удари с твърди тъпи предмети, юмруци и крака, като разкъсването на слезката е възможно да бъде получено освен при удар с ръце в областта на корема или удар с крак, също и при удар с гаечен ключ.Заключението по назначената СМЕ и наличната медицинска документация напълно подкрепят вече приетата от съда за доказана фактическа обстановка и напълно кореспондират с изложените от св.М.Ч. факти относно механизма, начина и конкретните места по тялото му на нанасяне на ударите.

Към доказателствената съвкупност е приобщена и изготвената на ДП съдебно-оценъчна експертиза (т.1, л.156 ДП), установяваща пазарната цена на собствения на св.М.Ч. мобилен телефон марка Panasonic X70. Според заключението, към инкриминираната дата пазарната цена на оценената вещ възлиза на 500лв., като същата е определена, без направата на личен оглед на вещта от страна на експерта.В тази вр. в хода на съдебното следствие от страна на защитата се наведоха определени възражения, чието преповтаряне се явява излишно, като съдът само и единствено подчертава, че така изготвената СОЕ се явява несъотносима по настоящото дело, доколкото процесното престъпление не включва определено посегателство върху тази оценена движима вещ.   

Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и приетите за безспорно установени въз основа на тях факти изцяло кореспондират с писмените такива и с писмените доказателствени средства.Последните са приобщени по делото по законово предвидения процесуален ред и в хода на съдебното следствие са предявени на процесните страни на осн. чл.283 НПК, респ. същите представляват годен доказателствен източник. В кръга на писмените доказателствени средства, ценени от съда са включени протоколи за разпознаване на лица (т.1, л.55-л. 56), протокол за оглед на местопроизшествие (т.1 л. 63-64 ДП) и протоколи за доброволно предаване (т.1, л.85 и л.86).Всяко едно от горните писмени доказателствени средства е изготвено от компетентен разследващ орган и притежава изискуемите законови реквизити, поради което се ползва с доказателствена стойност относно вписаните в него обстоятелства. Приложените по делото протоколи за разпознаване отразяват извършено процесуално-следствено действие, по време на което всеки един от свидетелите П.А. и М.Ч. по отделно не успява да разпознае подс.Г..Тук следва да се отбележи, че самото действие по разследването е извършено едва на 19.09.2007г., т.е. повече от три години след инкриминираната дата.В същото време следва да се отчете и факта, че двамата горепосочени свидетели виждат за първи и единствен път подс. Г. именно на инкриминираната дата и като се съобразят и приетите за доказани обстоятелства, съпътстващи тази първа и единствена среща (връзване, нанасяне на удари и отправяне на заплахи), то съдът приема за напълно възможно свидетелите да не успеят да разпознаят подсъдимото лице.Въпреки това, по делото са налични редица на брой и убедителни по съдържание доказателства за присъствието на подс.Г. на инкриминираната дата и място, като тук съдът има предвид не само показанията на свидетелите М.Ч., П.А. и Й.В., но и тези на св.Д.М., който се среща с подсъдимия и преди датата 09.07.2004г. и който го разпознава в съдебната зала.

В изготвения и приложен по делото Протокол от 09.07.2004г. за оглед на местопрестъпление е вписано извършеното действие по разследването по оглед на бензиностанция, находяща се на разклона на м.с.Черно море, като е вписано и действието по намиране и изземване на един брой боен чук.Това последно действие, а именно по изземване на веществено доказателство съдът приема, че не следва да бъде ценено, тъй като по ДП липсват данни за спазване на законовата процедура по НПК за даване на предварително съдебно разрешение или съответно за получаване на последващо одобрение от съответния компетентен съдебен орган (чл.135 НПК – стар текст).В останалата му част обаче относно съдържащото се описание на недвижимия имот, обект на ПСД, изготвеният протокол за оглед следва да бъде ценен – в същият изрично е описано, че основната сграда на бензиностанцията е едноетажна такава и в западната й страна е разположено гаражно помещение с находящи се в същото различни инструменти, включая и гаечен ключ (какъвто е ползван при нападението над св.М.Ч.), като в дъното на това помещение е разположено друго по-малко такова, в което е установен и един брой боен чук с дървена дръжка с дължина около 70 см.Описанието на гаражното помещение и намиращото се непосредствено до същото друго по-малко помещение, както и описанието на установения боен чук и гаечен ключ напълно кореспондира със събраните по делото гласни доказателства.

На последно място в кръга на писмените доказателствени средства съдът отбелязва и съставения Протокол от 09.07.2004г. (т.1, л.85), удостоверяващ факта на доброволно предаване от страна на подс.И. К. на 1 бр. газово-сигнален пистолет, ведно с пълнител с 6 патрона, респ. към инкриминираната дата действително подсъдимият притежава горепосоченото оръжие.

Писмените доказателства, включени в доказателствената маса, са Епикриза по ИЗ * от МБАЛ-АД ХОСС гр.Бургас на името на М.Ч. (т.1, л.70), 3 броя СМУ, справки съдимост, 4 бр. листове с ръкописно изписани от свидетелите М.Ч., П.А., Й.В. и Ат.Ж. текст (т.1 л.89-л.92 от ДП) и акт за смърт на лицето К. К. (т.1 л.133).

Горните писмени доказателства, представляващи медицински документи, се оценяват за официално издаден документ, удостоверяващ факта на получени наранявания от страна на свидетелите М.Ч., П.А. и Й.В., а представената медицинска епикриза носи и съдържание за проведеното оперативно лечение на пострадалото лице, в резултат на което е премахната слезката.Т.е. описаните в медицинските документи физически наранявания на горните трима свидетели напълно кореспондират с дадените от тях показания.

Приложените по делото и приобщени към доказателствената съвкупност 4 броя листове с изписан ръкописен текст по своята същност представляват един частен документ – всеки един от тях носи определено изявление на лицето, което го е съставило; в случая всеки един от тези документи съдържа факта на направено самопризнание от издателя му за извършена кражба, съвместно с други лица, като се поема задължение за възстановяване на определена по размер парична сума.Съдът изрично подчертава, че в хода на съдебното следствие при разпита на всеки един от свидетелите М.Ч., П.А., Й.В. и Ат.Ж. им предяви тези документи, като всеки един от свидетелите направи признание за действително лично изписване на съответния текст, а първите трима горепосочени свидетели дори уточняват факта на съставяне на документа под диктовката на подс.И.К. и К.К..Доколкото настоящото наказателно производство има за предмет разследване само и единствено на престъплението против собствеността на св.М.Ч., съдът ще отдели специално внимание само на изготвения от него документ.Съгласно съдържанието на същия, свидетелят признава факта на извършени кражби в общ размер от 3 200лв., която сума се задължава да възстанови в рамките на 10 дни.Така вписаните в документа данни съответстват на тези, изложени от самия свидетел, като следва да се отбележи, че в документа е отразена и датата на съставянето му, а именно 09.07.2004г., която дата съвпада с инкриминираната такава.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Събраните доказателства доказват по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на двамата подсъдими на процесното престъпление – налице са доказателства касателно авторството на престъплението и касателно обективните и субективни съставомерни елементи.

Съгласно разп.на чл.213а НК, субект на престъплението може да е всяко едно наказателно-отговорно лице, осъществило признаците на състава (не се изисква определено специално качество на дееца), респ. в конкретния случай реализирало действия по оказване на принуда върху пострадалия М.Ч., целяща предприемане от негова страна на определени от самия деец действия по имуществено разпореждане.Видно от доказателствата по делото, именно двамата подсъдими, съвместно с лицето К.К. реализират изпълнителното деяние по упражняване на принуда (физическа и психическа такава), ръководени от целта за постигане на имуществено облагодетелстване.Самоличността на извършителите е ясно заявена от св.М.Ч. и неговите показания, наред с останалите гласни доказателства, се приемат от съда за достатъчни при формирането на извод за доказаност на авторството на деянието.  

От обективна страна:

Изнудването по смисъла на чл. 213а НК е престъпление срещу собствеността, като непосредственият обект на изнудването има комплексен характер – засягат се отношения, които осигуряват нормалното и свободно формиране на воля у личността, както и отношенията, гарантиращи упражняване на правото на собственост.Престъплението пряко засяга и нарушава правото на свободно формиране на волята на пострадалия за разпореждане със собственото му имущество.При изнудването, засягането на личността е начин, метод и способ за увреждане на собствеността.Характерно за престъплението изнудване от обективна страна е посегателството върху физическото лице, по отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, а едва вторият предмет на престъпното посегателство е имуществото (движимо или недвижимо), с което физическото лице следва да се разпореди под въздействие на оказаната принуда.Принудата се явява средство и начин за мотивиране на пострадалото лице да извърши акт на имуществено разпореждане, поради което чисто времево предхожда и това разпоредително поведение на пострадалия, което той реално не би извършил, без принудителния акт.Принудата по своите характеристики предполага липса на доброволност у пострадалия за изпълнение на волята на дееца, насочена към постигане на имуществено облагодетелстване

Законът визира няколко отделни форми на изпълнителното деяние, като в случая съставомерното деяние се изразява в отправяне на заплахи с насилие, целящи сломяване волята на пострадалия и създаване на мотивация у него за предприемане на исканите от дееца имуществени разпоредителни действия.Т.е. следва самите търсени разпоредителни действия да са ясно и точно формулирани, да са заявени от дееца и да са възприети от пострадалото лице.В случая и съобразно доказателствата по делото изначално целените от подсъдимите разпоредителни действия се изразяват в поемане от страна на св.М.Ч. на задължението за предоставяне на сумата от 3 200лв., което задължение по своята същност представлява парично такова.В тази вр. подс.И.К. и лицето К. К. ясно заявяват искането си с горните параметри, обосновавайки тази си претенция с обстоятелството на констатирани кражби.Тук е мястото да се отбележи, че фактът на извършвани кражби от бензиностанцията (пък било то и от самия пострадал), се явява ирелевантен такъв.Единственият значим факт е този на изразено несъгласие от страна на св.М.Ч. за поемане на исканото парично задължение, което несъгласие той заявява пред подсъдимите и пред лицето К.К. и в резултат на това от последните са предприети и конкретни действия за постигане на преследваната от тях цел.Видно от събраните гласни доказателства, в частност от показанията на самия пострадал (които показания съдът кредитира с доверие), подс.Г. хваща ръцете му, извивайки едната ръка зад гърба и държейки другата му ръка в изправено положение, вдигната на горе, а междувременно подс.И.К. нанася удар с гаечен ключ в коремната област на свидетеля, а К.К. му нанася удари с крака и ръце по главата и тялото.По делото е налична и категорична доказателствена информация за употребените от подс.И. К. думи по отношение на св.М.Ч., „ще ми отреже топките, ще ме остави без поколение и ще ме хвърли, като труп някъде никой да не ме открие, ако не напиша каквото кажат“, като изричането на тези думи е съпроводено с насочване на пистолет от страна на подс.И. К. към пострадалия.Т.е. в случая упражнената принуда се изразява както в реализирани силови действия, така и в употребена вербална заплаха – изречените думи, цитирани по-горе, носят ясното и недвусмислено съдържание за възникване на определени негативни за пострадалия последици, като в същото време принудителните действия са съпроводени с искането „да напиша каквото кажат“. Действително основният доказателствен източник за обективираното от подсъдимите престъпно поведение са показанията на самия пострадал, но съобразно съдебната практика (Решение № 172/2009г. на ВКС по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о.), спецификата на престъплението „изнудване” по чл.213а НК сама по себе си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние, и за това съвсем логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на изнудвания.В конкретния случай тези твърдения не са изолирани, а се подкрепят и от останалите събрани по делото гласни доказателства и писмени доказателствени средства, като в кръга на последните съдът визира протокола за оглед, носещ описание на установените на територията на бензиностанцията инструменти, в това число гаечен ключ (с какъвто е нанесен удар в коремната област на свидетеля) и протокола от 09.07.2004г., удостоверяващ факта на доброволно предаване от страна на подс.И. К. на пистолет (каквото оръжие е ползвано при упражнената принуда).

Необходимо е да се посочи, че за съставомерността на деянието е без значение дали деецът има намерение или възможност да изпълни отправената закана (Решение на ВКС № 563/71г., ІІ н.о.), достатъчно е същата да е с такъв интензитет и от такова естество, че да възбуди страх у пострадалия, че ако не предприеме и не изпълни изискваните от него действия, ще бъде поставен в по-неблагоприятно положение, не е и необходимо психиката на жертвата да бъде парализирана (в този смисъл Решение на ВКС № 477/88г.).Достатъчно е деецът да е отправил заплаха с насилие, увреждане на имущество или други противозаконни действия.По настоящото дело заплахата е свързана с физическата неприкосновеност на пострадалия – спрямо същия са нанесени от подс.И.К. и лицето К. К. множество удари, включая и удар в коремната област с гаечен ключ и е отправена словесна заплаха с горното съдържание, съпроводена с насочване от страна на подс.И.К. на пистолет към свидетеля, което обстоятелство допълнително подсилва реалния характер на заплахата и възможността за нейното действително осъществяване.Т.е. от страна на подс.И.К. са извършени няколко отделни действия, всяко от които запълва характеристиките на съставомерното изпълнително деяние, а престъпното поведение на подс.Г., обективирано посредством държане на ръцете на пострадалия по гореописания начин, по същество се изразява в прилагане на сила и ограничаване възможността за отбрана и самозащита на същия.   

Именно в резултат на горните инкриминирани действия на двамата подсъдими и на лицето К.К., волята на св.М.Ч. е сломена и той изпълнява дадените му указания за саморъчно изготвяне на писмен документ, съдържащ изявление за изплащане в 10-дневен срок на паричната сума от 3 200лв., респ. поето е парично задължение в горепосочения размер с предстоящо бъдещо изпълнение, в 10-дневен срок от датата на съставяне на документа.В случая пострадалият не предава на подсъдимите сумата по поетото парично задължение, но за престъплението по чл.213а НК е достатъчно резултатът да бъде само целен от дееца и да е изначално дефиниран, като в тази насока е и константната съдебна практика (напр. Решение на ВКС № 13/04г. по н.д. № 631/03г. на І н.о., Решение № 172/09г. по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о. и др.).Престъплението по чл.213а НК не е от категорията на резултатните такива, законът не изисква реалното настъпване на определен имуществен резултат.Изпълнителното деяние е осъществено само и единствено с факта на заплахата и доколкото същата е реализирана съвместно от двамата подсъдими и от лицето К. К., то съдът приема за доказано и извършването на процесното престъпление в условията на съучастие при хипотезата на чл.20 ал.2 НК.

От обективна страна следва да се посочи, че реализираните от подсъдимите и лицето К.К. съвместни принудителни действия са реализирани на територията на бензиностанция, находяща се на пътя гр. Бургас – гр.Каблешково, до разклона за м.с.Черно море, обл.Бургас.В тази вр. съдът се позовава на показанията на всички разпитани по делото свидетели, които изрично уточняват местонахождението на самата бензиностанция, и на протокола за оглед, в който също е вписан точния адрес на бензиностанцията, обект на извършеното процесуално-следствено действие.

По делото са налични и несъмнени доказателства касателно инкриминираната дата – свидетелите М.Ч., Й.В. и П. А. сочат изрично датата 09.07.2004г., като дата, на която е упражнена спрямо тях определена принуда и на която поемат определено парична задължение, а останалите разпитани по делото свидетели, макар и да не визират с точност горната дата, дават определен времеви ориентир (напр. говори се за началото на м.07.2004г. или за няколко дни, преди смъртта на лицето К.К., починал на 11.07.2004г.).Касателно инкриминираната дата съдът отчита и саморъчно написания от пострадалия документ за поемане на паричното задължение от 3 200лв., в който документ е вписана именно датата 09.07.2004г.   

По настоящото дело са събрани и достатъчно убедителни доказателства касателно наличието на включените в процесното престъпление квалифициращи елементи по чл.213а ал.3 т.1 пр.2  вр. ал.2 т.1, т.4 и т.6 НК. В нормата на чл.213а ал.3 т.1 пр.2 НК е предвиден по-тежко квалифициран състав на престъплението изнудване при причинена тежка телесна повреда и при липса на предвидено по-тежко наказание за това престъпление.В случаите на причиняване на такъв резултат, а именно на тежка телесна повреда, изнудването има характеристики на субсидиарен състав, но неговото приложение не е изключено, тъй като тежката телесна повреда не е по-тежко наказуемо престъпление. В настоящия случай от съвкупността на доказателствения материал по делото безспорно се доказа, че в резултат на упражнената спрямо пострадалия физическа принуда, в частност в резултат на нанесения удар с гаечен ключ в областта на корема, е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, което разкъсване е довело до загуба на слезката на св.М. Ч..

В нормата на чл.213а ал.2 НК законодателят е обобщил други квалифицирани състави на престъплението изнудване.Съгласно чл.213а ал.2 т.1 НК деянието следва да бъде придружено с заплаха за убийство или тежка телесна повреда спрямо изнудения или друго лице, с което той се намира в близки отношения. Необходимо е отправянето на заплахата с такова съдържание да е създала у изнудения основателен страх, че същата може да бъде действително осъществена.В хода на съдебното следствие безспорно се доказа факта на отправени спрямо пострадалия заплахи, свързани с нарушаване на телесната му неприкосновеност и изразяващи се в причиняване на детеродна неспособност, чрез изречените от подс. К. думи „ще ти отрежа топките, ще те оставя без поколение“ и с убийство, чрез акта на насочване на пистолет от страна на подс.И. К. срещу св.М.Ч..Показател за предизвикания основателен страх у пострадалия се явяват неговите последващи действия – направени няколко телефонни обаждания до брат му (св.А.Ч.) с цел вземане на пари, които да предостави на подсъдимите; подписването на документ, обвързващ го с парично задължение в размер на 3 200лв.; предаване на сумата от 100лв. и на собствения си мобилен телефон.

На следващо място съставомерното изпълнително деяние е извършено от повече от две лица, в случая от двамата подсъдими и от лицето К.К. при различен интензитет на конкретното им участие, изяснен по-горе в настоящите мотиви.По време на реализиране на престъпното деяние подс.И.К. притежава пистолет и го използва, насочвайки го към пострадалия при изричане на вербалната заплаха, което запълва квалифицирания състав на чл.213а ал.2 т.6 НК. В тази вр. съдът се позовава и на константната съдебна практика, според която е без значение какво е самото оръжие (хладно или огнестрелно), достатъчно е деецът да демонстрира факта, че притежава такова оръжие, че е въоръжен.По настоящото дело всеки един от свидетелите М.Ч., св.Й.В., П.А. и дори св.А.Ч. навеждат данни за демонстративно показване на притежавания пистолет от страна на подс.И.К., който го използва и при осъществяване на принудителните действия, насочвайки го към пострадалото лице.

 

От субективна страна: За съставомерност при извършване на процесното престъпление законът изисква от субективна страна наличие на пряк умисъл по см. на чл.11 ал.2 пр.1 НК – изисква се деецът да съзнава противоправността и обществената опасност на престъпното деяние, да съзнава обществената опасност на последиците от същото и да цели настъпването на тези обществено опасни последици.В конкретния случай и в контекстта на престъплението по чл.213а НК следва деецът изначално да е определил и дефинирал преследваните цели, ръководещи цялостното му престъпно поведение.В тази насока съдът отчита обстоятелството на узнаване от страна на подсъдимите и на лицето К.К. на факта на извършвани (според тях) кражби от бензиностанцията, който факт ги мотивира да предприемат процесното престъпно посегателство.Този факт е предмет на обсъждане между К.К., подс.Г. и св.Д. М. по време на среща, проведена на 08.07.2004г., респ. преди инкриминираната дата, като съдът дебело подчертава показанията на горния свидетел, че именно К.К. „казва, че иска да му помогнем да притисне работниците и те да признаят колко гориво са откраднали“. Това изявление на К.К. по същество представлява търсене на помощ за реализиране на престъпното деяние, респ. реализирани са определени подготвителни действия, които са показател за изградения изначален умисъл.

 Съобразно доказателствата по делото,  подсъдимите К. и Г. извършват процесното деяние по престъпно мотивиране на св.М. Ч. с цел поемане от страна на последния на парично задължение в размер на 3 200лв.Прекият умисъл е наличен относно всеки един обективните съствомерни елементи – всеки един от двамата подсъдими съзнава конкретното участие на другия при реализиране на принудителните действия; всеки един от подсъдимите съзнава и принудителния характер на обективираните действия и всеки един от подсъдимите притежава знание и престъпно съзнание за преследваната цел.

В контекстта на събраните по делото доказателства относно наличието на престъпен умисъл и в хода на съдебните прения защитата на подс.Г., в лицето на адв.М.Х. изрази становище за липса от страна на подсъдимото лице на субективното съзнание, че водещите инкриминирани намерения при отправянето на заплаха и реализирането на конкретни насилствени действия са насочени към формиране на воля у пострадалия за поемане на парично задължение.Съдът не възприема това становище, доколкото от събраните по делото доказателства се установява противното.Тук отново следва да се направи една препратка към горецитираните показания на св.Д.М. за предварително проведен с подс.Г. разговор относно необходимостта от оказване на помощ на К.К. за „притискане на работниците …“.Следва също така да се съобразят и всички останали събрани по делото доказателства относно механизма на извършване на процесната престъпна деятелност – на територията на бензиностанцията последователно е реализирана принуда спрямо три лица с идентично искане (за изготвяне на самопризнания за извършени кражби и възстановяване на определена парична сума) и при ползван идентичен формален повод (а именно установени кражби). Тази абсолютна идентичност на фактическата обстановка и на действията на подсъдимите лица позволява да се изгради и извод относно субективното отношение на всеки един от тях към инкриминираното деяние спрямо пострадалия Ч., който се явява последното лице, спрямо когото е реализирана принуда.Изложената от адв.М.Х. защитна теза се опровергава именно от доказаното обстоятелство на присъствие от страна на подс.Г. както на отправените заплахи и упражнено насилие към свидетелите П.А. и Й.В., така и на акта на изготвяне на т.нар. „самопризнания“, с които горните свидетели поемат парично задължение. Т.е. съдът приема, че към момента на отпочване на принудителните действия спрямо пострадалия М.Ч., подс.Г. е съзнавал противоправността на деянието и е целял настъпването на обществено опасните последици, изразени в създаване на обективни предпоставки за сломяване волята на горния свидетел, в резултат на което последният да поеме парично задължение

 

Именно при горните съображения, настоящият съд прие за доказано от обективна и субективна страна престъплението по чл.213а ал.3 т.1, пр. второ, вр. ал.2, т.1, т.4 и т.6, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.Тук е мястото да се отбележи, че изложените от адв.К., защитник на подс.И.К., възражения за налични съществени процесуални нарушения, мотивиращи го при отправяне на искане за постановяване на оправдателна присъда, се явяват неоснователни такива.Проследявайки хронологията на развитие на наказателното производство, действително се установява, че съдебното производство по делото е прекратяване неколкократно с довод за допуснати съществени процесуални нарушения, като постановеният акт на първоинстанционният съд е потвърждаван и от АСНС при извършена въззивна проверка.Действително при депозирането на настоящия ОА и след образуване на настоящото НОХД, съдът в с.з. на 30.01.2018г. при преценка на въпросите по чл.248 ал.1 НПК отново установява наличие на съществени процесуални нарушения по см. на чл.249 ал.3 НПК и отново прекратява съдебното производство, като по повод постъпил частен протест на СП делото е разгледано от АСНС, в.н.ч.д.№ 84/2018г.С постановеното от въззивния съд определение № 38/15.03.2018г. определението на СпНС е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.Значими в случая обаче се явяват изложените доводи на въззивната съдебна инстанция, съобразно които действително констатираните процесуални нарушения преимуществено представляват съществени такива, но бездействието на органите на държавното обвинение и неотстраняването на многократно установяваните от съда процесуални нарушение се окачествява за отказ от правосъдие и поради това, АСНС преценява, че следва да бъде оставена СП „да понесе риска от евентуално оправдаване на привлечените към наказателна отговорност лица“.Т.е. наказателният процес е предвижен в стадия на съдебното производство при наличие на ОА, страдащ от определени съществени пороци.Следва обаче да се подчертае, че така установените пороци касаят само едно от вменените към този времеви момент престъпления на двамата подсъдими, но не касаят престъплението против собствеността на св.М.Ч..При това положение и тъй като наказателното производство е прекратено за всички останали престъпления, извън процесното такова, то в случая липсва допуснато нарушение на процесуалните правила и депозираният ОА се явява напълно годен акт на държавното обвинение, на базата на който се развива напълно легитимен съдебен процес.Т.е. възражението на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, предопределящи в известна степен изхода на делото, се явява неоснователно такова.

 

ПО НАКАЗАНИЯТА:

При решаване на въпроса за реализиране на наказателна отговорност на подсъдимия И.К.К. и подсъдимия Д.Е.Г. за извършено престъпление по чл.213а ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.2 т.1, т.4 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК съдебният състав определи размера на наказанието съобразно разпоредбата на чл.55 НК. Материалната норма на чл.213а ал.3 НК предвижда две кумулативни наказания – ЛОС за срок от пет до петнадесет години и ГЛОБА от пет хиляди до десет хиляди лева, като е предоставена и възможността по преценка на решаващия съдебен орган да се наложи и наказанието конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

За да намери приложение нормата на чл.55 НК съдът следва да установи наличието на две предпоставки - изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и констатация за това, че и най–лекото наказание, предвидено за съответното престъпление, се явява несъразмерно тежко.

Изключителни смекчаващи обстоятелства са тези, които  са оказали много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието, поради което съществено отличават разглеждания казус от типичните случаи.Независимо от употребеното множествено число в разп. на чл.55 НК, в съдебната практика е прието, че и само едно изключително смекчаващо обстоятелство може да даде основание за прилагане на чл.55 НК – Решение № 49/1977г. на ВКС, ІІ н. о.

По отношение на втората предпоставка за приложение на разп.на чл. 55 НК, съдът следва да констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, като реакция срещу извършеното престъпление, т.е. че когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК, законодателят е имал предвид деяния със значително по-висока степен на обществена опасност. Практиката на ВКС е категорична, че при липса на такава констатация, приложението на чл. 55 от НК е незаконосъобразно (в този смисъл Решение № 861/1969 на III н.о. и Решение № 315/1972 на I н.о.)

За да определи наказанието при условията на чл.55 НК, съдът е длъжен да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, да прецени същите и да изгради извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска от типичната степен обществена опасност за този вид престъпления.Безспорен нормата на чл.55 НК се прилага по изключение, само в случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца (Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о.)

В настоящия случай съдът прие, че по отношение на двамата подсъдими са налице материално-правните предпоставки, визирани в чл. 55 ал.1 т.1 НК.

Подсъдимите И.К. и Д.Г. са неосъждани.В същото време процесното престъпление се ползва със завишена степен на обществена опасност, изводима от размера и различния вид на законовопредвидените наказания.Налице са и данни за реализиране на процесната престъпна деятелност при наличие на няколко квалифициращи елемента.

Въпреки това, решаващият факт, отчетен от съда и предопределил извода за наличие на изключително смекчаващи вината обстоятелства по см. на чл.55 ал.1 НК се явява този на разглеждане на наказателното производство в прекомерно дълъг времеви период, което е нарушение на законовия принцип по чл.22 НПК за решаване на делата в разумен срок. Съотношението престъпление-наказание не е свързано и предопределено само и единствено от обекта на престъпно посегателство и обществената опасност на престъпното деяние, а и от момента на ангажиране на наказателната отговорност на дееца, чиято отдалеченост рефлектира на ефикасното и пълно постигане на целите на наказанието.Освен гореизложеното, съдът отчита и обективираното от двамата подсъдими добро процесуално поведение, което макар и в не толкова силна степен, също се отчете като смекчаващо вината обстоятелство

Касателно подс.Г. следва да бъде отбелязано, и то като смекчаващо вината обстоятелство, актът на доброволно възстановяване в хода на ДП на имуществените вреди в размер на 1 200лв., настъпили в патримониума на св.П.А..Касателно този подсъдими съдът съобрази и неговото конкретно участие и каузален принос в съвместната престъпна деятелност, което участие се ползва с по-малки обективни характеристики, в сравнение с тези, реализирани от подс.И.К..

Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна, и на личността на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че и най–лекото, предвидено в закона наказание би било прекалено тежко, а налагането на наказание под предвидения минимум би осъществило установените в разп. на чл.36 НК цели на наказанието, което трябва да постига справедлив баланс на принудително-предупредителните елементи, на специалната и обща превенция

При тези съображения съдът приема, че следва да наложи на двамата подсъдими различни по размер наказания – съответно на подс.И.К. наказание ЛОС за срок от 1 година, а на подс.Г. наказание ЛОС за срок от 10 месеца.

Съобразявайки конкретиката по случая и съобразявайки и размера на наказанието ЛОС, настоящият съдът приема, че по отношение и на двамата подсъдими, са налице материално-правните предпоставки по чл.66 ал.1 НК, предопределящи постановяване на отложено изпълнение на определеното наказание.В случая се касае за неосъждани лица, като съвкупната преценка на степента на обществена опасност на деянието и на личността на подсъдимите, обуславят извод, че условното осъждане би осъществило установените в чл.36 НК цели на наказанието. При това условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно би оказало едно положително мотивационно въздействие.

Именно по изложените по-горе мотиви, Съдът наложи на подс.И.К.К. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което наказание на осн.чл.66 ал.1 НК отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ, а на подс.Д.Е.Г. се наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, отново с три годишен изпитателен срок.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на делото, решаващият съдебен състав осъди, на осн. чл. 189 НПК, подсъдимите И.К.К. и Д.Е.Г. да заплатят направените по делото разноски в полза на Държавата, а именно подс. К. да заплати сумата от 213 лв. и подс. Г. също да заплати сумата от 213 лв.

 

При гореизложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: