РЕШЕНИЕ
№ 8169
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110160383 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по иск, воден от „Юробанк България“ АД
(заместило с протоколно определение от 29.01.2024 г. (на лист 227 от делото)
по реда на чл. 226, ал. 2 ГПК частния си праводател „БНП Париба пърсънъл
файненс“ С.А. чрез клона му в България), срещу Е. П. Л. (в мотивите на
актовете си съдът ще използва бащиното име на молителката, формирано по
правилата на чл. 13 ЗГР, тъй като не е обвързан от незаконосъобразните
преценки на длъжностните лица по гражданска регистрация), с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК претенции за признаване за
установено по отношение на ответницата, че последната дължи на
дружеството 1510,03 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2022 г.,
до окончателното плащане; 407,62 лева – възнаградителна лихва за периода
от 15.06.2021 г. до 15.06.2022 г., и 47,58 лева – законна лихва за забава за
плащане на главницата в периода от 15.07.2021 г. до 16.07.2022 г. – вземания
по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17466469/27.11.2019 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение № 22968/11.08.2022 г. по частно
гражданско дело № 40990/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17466469/27.11.2019 г., по
силата на който ответницата е получила от дружеството 2695,23 лева със
задължение да ги върне на месечни вноски за 24 месеца (до 15.06.2022 г.),
като всяка вноска била по 173,16 лева и покривала и договорени лихви. Освен
1
това по договора се дължала и такса ангажимент. Твърди се, че кредитът е
усвоен по сметка на ответницата. Поради ефектите на пандемията през 2020
г. било сключено споразумение за разсрочване на задължението, като вече се
дължали 30 месечни вноски по 173, 16 лева. Признава се, че са погасени 11
месечни вноски в този размер до 15.06.2021 г. Твърди се, че поради това на
15.07.2021 г. вземането било станало предсрочно изискуемо. Тъй като
ответницата била възразила на издадената заповед за изпълнение, се иска
уважаване на настоящия иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Е. П. Л., с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди
се, че искът бил недопустим, защото не бил предявен срещу длъжницата в
заповедното дело и бил предявен от името на клон. Поддържа се, че
договорът за кредит е нищожен, тъй като бил формулиран с шрифт с кегел
по-малък от 12 пункта, не бил посочен срок за издължаване на кредита, не е
посочен метод за определяне на годишен процент на разходите, не е посочено
какви части от всяко вземане обхваща всяка вноска, няма погасителен план,
не е посочена възможността за отказ. Твърди се, че не е доказано фактическо
отпускане на ответника на договорената сума. Поддържа се, че размерът на
лихвата по кредита противоречи на добрите нрави. Твърди се, че неправилно
е начислявана лихва върху премиите за застраховка „защита на плащанията“,
като олихвяването на тази сума било резултат от приложение на
неравноправни клаузи по договора. Освен това невключването на тези суми в
размера на годишния процент на разходите правело посочения процент
неправилен, поради което се нарушавало и императивно изискване за
действителност на договора и целият договор за кредит бил нищожен. Прави
се и възражение за изтекла давност. Иска се отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
В откритото заседание ищецът иска уважаване на иска и поддържа
претенцията си за разноски, като ответницата посочва, че кредитът е с
неточно посочен ГПР и поради това договорът е нищожен, докато в
писмените си бележки ищецът поддържа, че това не било проблем, защото
ответницата се била съгласила да плаща такса „ангажимент“ и щом имало
съгласие за заплащане на такава такса и премия, то същите следвало да се
включат в ГПР.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 118 – 120 от делото Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-17466469/27.11.2019 г. първоначалният
ищец е отпуснал на ответницата потребителски кредит в размер на 2300 лева,
към които е начислил премия за застраховка „Защита на плащанията“ в
размер на 395,23 лева, и е определил „общ размер на кредита“ от 2695,23
лева. От сумата 2300 лева обаче е извадена „такса ангажимент“ в размер на
80,50 лева, която съгласно т. 2 от договора за кредит се удържа от
уговорените 2300 лева и реално ответницата е получила 2219,50 лева.
2
Договорът е с посочен лихвен процент 31,30 % годишно, като е посочен и
годишен процент на разходите („ГПР“) в размер на 40,47 % годишно.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски (последната с
падеж на 15.12.2021 г.) по 154,89 лева, или общата сума за връщане е 3717,36
лева.
На лист 123 – 124 от делото е представен сертификат за застраховката
„Защита на плащанията“, съгласно който ползващо се лице по застраховката е
основно първоначалният кредитодател, а по изключение – ответницата, която
основно има права да ползва при медицински проблеми услуга – второ
мнение от специалист.
Съгласно представено на лист 139 от делото допълнително
споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 02.06.2020 г. вноските
по кредита на ответницата с падежи на 15.03.2020 г.; 15.04.2020 г.; 15.05.2020
г.; 15.06.2020 г.; 15.07.2020 г. и 15.08.2020 г. са отсрочени, с което срокът на
договора за кредит е продължен с шест месеца, като са увеличени и
месечните вноски, и общият размер на плащанията вече не е 3717,36 лева, а
4119,30 лева. Съдът няма да прави преценка доколко подобно действие е
съвместимо със забраните на чл. 3 ЗМДВИП от 2020 г., тъй като не се налага
за крайното решение по делото.
Съгласно заключението на графическата експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 11.09.2023 г. (на лист 184 от делото), а в писмен вид –
на лист 151 – 153 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изследване, шрифтът на
договора е с кегел 12 пункта.
Съгласно заключението на първоначалната счетоводна експертиза по
делото, прието в откритото заседание на 11.09.2023 г. (на лист 185 от делото),
а в писмен вид – на лист 140 – 147 от делото, което съдът кредитира в по-
голямата си част като логично, последователно и посочващо методите си на
изчисление, но не кредитира по отношение на изчисления ГПР, тъй като
вещото лице не е посочило от кои компоненти се ръководи, по сметка на
ответницата са получени 2219,50 лева по кредита, като макар че
първоначално е направен превод на 2695,23 лева, после са удържани такса и
застрахователна премия с операции веднага след превода и чистата
разполагаема сума е останала 2219,50 лева. Ответницата е платила общо
2308,26 лева по кредита (включително и 340 лева след обявяване на
предсрочната изискуемост, но преди образуване на делото на 28.07.2022 г. –
датата на последното плащане е 25.03.2022 г.).
Съгласно заключението на допълнителната счетоводна експертиза по
делото, прието в откритото заседание на 29.01.2024 г. (на лист 227 – 228 от
делото), а в писмен вид – на лист 219 – 224 от делото, което съдът кредитира
като логично, последователно и посочващо методите си на изчисление, ако
ГПР се изчислява при главница от 2695,23 лева, то той бил 40,92 %, но ако от
главницата се изключи застрахователната премия, то той би бил 65,12 %, а
ако се изключат и премията, и такса ангажимент, то ГПР би бил 63,86 %.
Съгласно служебна справка по партидата на първоначалния ищец по
3
реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ търговското предприятие на клона на същия
в България е прехвърлено на „Юробанк България“ АД на 08.06.2023 г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за връщане на
дължимите се остатък от главница и лихва по договор за потребителски
кредит с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
9 ЗПКр, както и претенция за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата възразява за нищожност на договора за кредит на множество
основания, едно от които е неточно посочване на ГПР в договора.
Поради това, доколкото действителността на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПКр е предварителен въпрос по делото, настоящият състав
намира, че следва да се занимае първо с него в решението си. ГПР не е
величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е
императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част
транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като
начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се
допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и
практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от
09.11.2016 г. по дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно цитираните от ответницата принципни положения в
практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от
21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява
разпределеното по години глобално съотношение между две величини –
„общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр
като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по
негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“,
който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което
потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и
изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че
посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не
получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на
ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по
която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора
за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от
решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
4
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
Напълно несъстоятелни са аргументите на ищеца в писмената му
защита, че това, че потребителят свободно бил избрал да сключи договор за
кредит с определени разходи означавало автоматично, че тези разходи могат
да се включат при изчисляването на ГПР не като разходи, а като получена по
договора за кредит сума, защото били свободно поето задължение. Ноторно е
от практиката на СЕС, прокламираните в Хартата на основните права на
Европейския съюз права, както и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, че
потребителят е по-слабата страна в правоотношението, която е по-зле
информирана и неговото съгласие с погазването на правата му не може да се
тълкува като отказ от тях (така, между другото и чл. 3, ал. 2 ЗЗП). Поради
това основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд
буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по
договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и
принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от СЕС във вече
цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, т. 52,
и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво се е съгласил или
не потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е
въпрос без всякаква релевантност за делото и повдигането му постига само,
единствено и едновременно две цели – да покаже търговец, който изразява
подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на потребителите и
достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни отношения, от една
страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и
същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само
онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
В случая в общата стойност на кредита, като един от първоначално
определените компоненти – главница, е включена и таксата „ангажимент“ в
размер на 80,50 лева и само това води до извод, че ГПР е определен
неправилно в договора и същият следва да се смята за нищожен. Отделно от
това, като част от „общия размер“ на кредита е посочена и застрахователна
премия по застраховка, по която основен ползващ се е не ответницата, а
първоначалният кредитор, което означава, че този разход също не следва да
се приема като нещо дадено на потребителя, а обратно – като тежест за него,
която следва да влезе в компонента на разходите за определяне на ГПР.
При това положение целият договор за кредит е нищожен и
задължението на ответницата се е свеждало само до връщане на получените
от нея 2219,50 лева. От първоначалната счетоводна експертиза обаче се
установява, че ответницата е платила по договора вече 2308,26 лева, поради
5
което искът следва да се отхвърли изцяло поради погасяване на вземането
чрез плащане.
За пълнота следва да се посочи, че макар и в договора за кредит да е
предвидена застрахователна премия 395,23 лева, същата не е предмет на
настоящия процес, доколкото ищецът иска главницата по кредита, а не
премии по застраховки. Независимо как, от кого и в чия полза са платени тези
премии, те не могат да бъдат „главница“ по договор за кредит, ако
застрахованият риск не е в сферата на ответницата. В случая обаче същата е
подлъгана, че плаща застраховка за себе си и поради това дължи лихва върху
премията, докато основната цел на застраховката е била да обезпечи риска на
кредитора, а не на ответницата.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същата претендира разноски за адвокатски хонорар при безплатна
защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по договор от 28.03.2023 г. (на лист 90 от
делото), който съдържа клауза в тази насока, поради което на адвокат И.
следва да се присъдят общо 420 лева разноски с ДДС с оглед относително
ниската правна сложност на делото и поетия риск за защита на иск с цена
около 2200 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Юробанк България“ АД (заместило частния
си праводател „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. чрез клона в България
по чл. 226, ал. 2 ГПК) с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във връзка с чл. 9 ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
спрямо Е. П. Л., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „С. С. К. и М.“ № ***, че
същата дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, ул. „Околовърстен път“ № 260, сумите от 1510,03 лева
(хиляда петстотин и десет лева и 3 стотинки) – главница; 407,62 лева
(четиристотин и седем лева и 62 ст.) – възнаградителна лихва за периода от
15.06.2021 г. до 15.06.2022 г., и 47,58 лева (четиридесет и седем лева и 58 ст.)
– законна лихва за забава за плащане на главницата в периода от 15.07.2021 г.
до 16.07.2022 г. – вземания по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-17466469/27.11.2019 г., сключен между ответницата и „БНП Париба
пърсънъл файненс“ С.А. чрез клона му в България, за които е издадена
Заповед за изпълнение № 22968/11.08.2022 г. по частно гражданско дело №
40990/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
София, ул. „Околовърстен път“ № 260, да плати на адв. Н. И. И., с код по
БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантората: С., ул. „Г.“ № **, ****, 420 лева
6
(четиристотин и двадесет лева с ДДС) – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7