Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
гр.Горна Оряховица, 14.07.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховски
районен съд, втори състав в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател:Еманоел Вардаров
при секретаря M.Първанова и в присъствието на прокурора . . .
. . , като разгледа докладваното от
съдията Вардаров гр.дело№244/2020г. по
описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Обективно съединени искове по чл.55 ал.1 предл.III oт ЗЗД ввр.
чл.270 ал.2 от КТ; чл.86
от ЗЗД.
Ищецът “****“ООД
с ЕИК:*******(чрез адв.М. Т.Т. от САК), твърди в исковата си молба, че на 26.06.2019
г. между “****“ООД(работодател) и Б.С.Б.(работник) е сключен Трудов договор№35/26.06.2019г.,
по силата на който ответникът е следвало да се яви на работа на длъжността
„кофражист“ считано от 01.07.2019г., като ответникът е получил сумата от 300€ -
аванс, съгласно разписка от 26.06.2019, при левовата равностойност на 300€ по
фиксинга на БНБ(1.95583) е в размер на 586.75лв. На 01.07.2019г., както и след
тази дата, ответникът Б. не се явил на работа, нито се свързал с работодателя,
поради което трудовото правоотношение помежду им не било възникнало. Счита, че
полученият от ответника аванс в размер на 300€ се явявал получен на отпаднало
правно основание, поради което той е следвало да го възстанови на дружеството.
С Покана за доброволно изпълнение, изпратена чрез куриер, ответникът бил
поканен(лично на 09.10.2019г. - обратна разписка по пратка№*********) в срок от
три работни дни от получаването и да преведе сумата 300€ по посочената в
поканата банкова сметка ***. В тридневния срок от поканата за доброволно
изпълнение, на 11.10.2019г. ответникът
превел сума в размер на 100.00лв. След превеждането на сумата от
100.00лв. ответникът не бил превеждал и/или
заплащал на място в дружеството други суми, поради което дължи на
дружеството 248.87€, равняващи се на
486.75лв. Предявени обективно съединени искове по чл.55 ал.1 предл.III oт ЗЗД ввр. чл.270 ал.2 от КТ;
чл.86 от ЗЗД, съответно за: сумата
248.87€ или левовата и равностойност в размер на 486.75лв., представляваща
получена на 26.06.2019г. авансово сума и дължима поради отпаднало правно
основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното и изплащане; сумата
8.92€ или левовата и равностойност в размер на 17.44лв., представляваща лихва
за забава върху сумата 248.87€ или левовата и равностойност в размер на
486.75лв. за периода: 09.10.2019г.-14.02.2020г. Претендират се направените
разноски.
Ответниkът Б.С.Б., редовно призован не депозира отговор на
исковата молба, не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема
за установено следното:
Не се спори, че между “****“ООД(работодател) и
Б.С.Б.(работник) е сключен Трудов договор№35/26.06.2019г., по силата на който
ответникът е следвало да се яви на работа на длъжността „кофражист“ считано от
01.07.2019г., като ответникът е получил сумата от 300€ - аванс, съгласно
разписка от 26.06.2019, при левовата равностойност на 300€ по фиксинга на
БНБ(1.95583) е в размер на 586.75лв.(приложена разписка, удостоверяваща
получената сума-„аванс по трудов договор от 26.06.2019г.” и с положен подпис от Б.С.Б.).
С Покана
за доброволно изпълнение, изпратена чрез куриер, ответникът бил поканен(лично
на 09.10.2019г. - обратна разписка по пратка№*********) в срок от три работни
дни от получаването и да преведе сумата 300€ по посочената в поканата банкова
сметка ***. Не се спори, че на 11.10.2019г. ответникът Б. превел в полза на дружеството-работодател
сума в размер на 100.00лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието
на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
Правната
уредба на фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена от
общата идея за изравняване на едно неоправдано имуществено разместване, за
отстраняване на състоянието, до което то е довело, тъй като запазването му би
противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и
добросъвестността. Характерно за първата хипотеза, уредена от разпоредбата на
чл.55 от ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото
разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Към момента на
получаването между даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част
от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез
даването, или, както е определено в ППВС№1/1979г.: „при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото
на друго“. Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл.154 ал.1
от ГПК -
всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения.
Съгласно
нормата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Задължението по чл.55 от ЗЗД произтича от един
от основните принципи на гражданското право - принципът за недопустимост на
неоснователното обогатяване. Фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване
в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД
включва три кумулативни елемента: 1.даване на определена вещ, парична сума или
друго имуществено благо от едно лице; 2.получаване на престацията
от друго лице и 3.липса на основание за разместване на блага в правната сфера
на даващия и на получаващия. За да бъде уважен искът, в тежест на ищеца е да
докаже, че е дал имущественото благо(в случая, че е извършил плащане на паричната
сума), а в тежест на ответника е да установи, че даването и получаването на
имущественото благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правно
призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да
задържи полученото, в т.ч. и обстоятелства, препятстващи отговорността му за
връщането и, респ. други правоизключващи/правопогасяващи възражения. Обедняването по смисъла на
чл.55 от ЗЗД предпоставя намаляване на имуществения патримониум
на лицето, от което изхожда престацията.
Установи се, че между “****“ООД(работодател)
и Б.С.Б.(работник) е сключен Трудов договор№35/26.06.2019г., по силата на който
ответникът е следвало да се яви на работа на длъжността „кофражист“ считано от
01.07.2019г. ищецът-работодател е превел, а ответникът е получил по „аванс по
трудов договор от 26.06.2019г.” в размер на 300€, за което е била издадена
разписка, удостоверяваща получената сума - „аванс по трудов договор от
26.06.2019г.” и с положен подпис от Б.С.Б..
По аргумент от чл.270 ал.2 от КТ под „получен аванс” по смисъла на чл.272 ал.1
т.1 от КТ следва да се има предвид авансово изплатена част от възнаграждението
на работника за съответния месец, за който се дължи съответното трудово
възнаграждение, т.е. платеният аванс от трудовото възнаграждение следва да се
удържи при изплащането на трудовото възнаграждение. Съобразно разпоредбата на
чл.270 ал.3 от КТ изпълнението на произтичащото от трудов договор парично
задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с
подписа на работника или посочено от него лице във ведомост, разписка, както и
в документ за банков превод по влог на работника. Разписката е нарочно съставен
свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора,
че е получил нещо от посоченото в разписката лице. Когато законът урежда
изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, не се
изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен
документ, какъвто в случая е издадената разписка.
Съгласно
чл.271 ал.1 от КТ работникът/служителят не е длъжен да връща сумите за трудово
възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил
добросъвестно. Понятието за добросъвестност е изяснено с актуалното Тълкувателно
решение№79/1965г. на ОСГК ВС(за преценката за това дали работникът/служителят
следва да върне сумите релевантно е единствено субективното му отношение към
основанието за получаване на сумите, като е без значение дали грешката на
получателя се дължи на неправилна преценка на факти или на право). За да
отпадне задължението му за връщане на сумите - достатъчно е той да е имал
съзнанието,че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този
работник/служител,който не е знаел за липсата на правно основание за получаване
на съответните суми. Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно
начало, което изисква точно и честно отношение,взаимно уважение и изпълнение на
правата и задълженията,в съответствие със законовите разпоредби. Относно
разпределението на доказателствената тежест-важи общия принцип,че всеки доказва
твърденията си. Съгласно Тълкувателно решение№135/01.12.1965г. на ОСГК ВС
плащането на недължимо възнаграждение е плащане на нещо при начална липса на
основание. Това плащане се осъществява при ненастъпил падеж на вземането за
трудово възнаграждение, а в случая се твърди плащането да касае бъдещо
вземане за трудово възнаграждение. На основание сключен Трудов
договор№35/26.06.2019г. ответникът е следвало да се яви на работа на длъжността
„кофражист“ считано от 01.07.2019г. като
на тази дата и след това ответникът не се явил на работа. Ето защо
полученият от ответника аванс в размер на 300€ се явява получен на отпаднало
правно основание, поради което той е следвало да го възстанови на дружеството-работодател.
Фактът на частично погасяване на задължението от страна на ответника Б.(превод
от 11.10.2019г. в размер на 100.00лв.), обосновава допълнително основателността
на ищцовата претенция.
Както е разяснено в Тълкувателно
решение№2/1997г. на ОСГК ВКС, парите имат номинална и курсова стойност.
Номиналната е тази, която е отбелязана върху самите тях, а курсова – която те
имат в съотношение с друга монетна единица. Първата е абсолютна величина,
докато курсовата зависи от валутния пазар и е различна във времето.
Следователно, в зависимост от датата на плащането, е възможно несъответствие в
стойностите на съответните монетни единици. Длъжникът може да погаси, както в
определената според договора, така и в друга парична единица, но по курса към
уговорената, определен от БНБ за деня на изпълнението.
В случая, задължението е за престиране на евро и тази
уговорка не е противна на закона.
Тогава, дължи се връщане на парична сума в уговорената валута – евро.
Забавата в изпълнението не променя вида на дължимата монетна единица.
Според Тълкувателно решение№4/29.04.2015г. по тълк.дело№4/2014г.
- ОСГТК ВКС, съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена
в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи.
Настоящият казус не попада в предвиден от закона случай, поради което следва да
се процедира съобразно удобно предложения алгоритъм в мотивите на
тълкувателното решение, а именно: „в случаите, при които е предявен иск за
присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута,
съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с
иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът
служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното
начало/чл.6 ал.2 от ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се
присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца.”. Съдът следва
да присъди заплащане на паричното задължение в дължимата валута, независимо от
търсеното според исковата молба – това не се отразява на съдържанието на
спорното право, тъй като се претендира паричен еквивалент за стойност.
Както се
посочи по-горе, за ответника е
възникнало задължение за връщането на посочената сума. Простата изискуемост на
вземането обаче не поставя автоматично длъжника в забава. Вземането става
изискуемо само след изтичане на срока за изпълнение, съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД, а ако няма уговорен срок -
след покана, предвид чл.84 ал.2 от ЗЗД. Вземането на ищеца за връщане на
получените от ответника на отпаднало основание суми като обезщетения не е
срочно. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора. Поканата, като условие за изпадане на длъжника в забава,
е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. От деня на
поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото
изпълнение на задължението. Установи се, че ищецът да е изпратил покана до
ответника(получена лично от него на 09.10.2019г.), поради което съдът приема, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на ищеца от датата на получаване на поканата –
09.10.2019г. С оглед на изложеното съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъди и законната
лихва върху сумите 248.87€(или левовата и равностойност в размер на 486.75лв.),
считано от датата на завеждане на
исковата молба – 18.02.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата
8.92€(или левовата и равностойност в размер на 17.44лв.), представляваща лихва
за забава върху сумата 248.87€ или левовата и равностойност в размер на
486.75лв. за периода: 09.10.2019г.-14.02.2020г.
Съдът,
след като взе предвид направеното от ищцовата страна
искане по реда на чл.238 ал.1 от ГПК и като прецени изискванията на закона за
постановяване на неприсъствено решение, счита, че са налице предпоставките да
бъде постановено такова решение. Видно от материалите по делото, на ответницата
по надлежен ред е извършено връчване препис от исковата молба на нейния
постоянен и настоящ адрес:***, но писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е
депозиран. Ответникът е призован за съдебното заседание на 30.06.2020г. според
изискванията на ГПК(чл.40, чл.41 от ГПК), но
същата не се явява, не е направил искане делото да бъде разглеждано в негово
отсъствие, като с оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че следва да
пристъпи към постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира също така, че
са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а именно: на ответника с
разпореждането от 26.02.2019г. са указани какви са последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и
възможността при тези условия ищцата да поиска постановяване на неприсъствено
решение. От друга страна, налице е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК
предпоставка, а именно, от представените по делото писмени доказателства може
да се направи извод за вероятната основателност на предявения от ищцата иск. По
делото са представени и приети достатъчно писмени доказателства, установяващи
основанието и размера на претенцията на ищцата. Не се съдържат изрични
доказателства, които да опровергават соченото от ищцата неизпълнение от страна
на ответната страна. Твърдението за неизпълнение е за отрицателен факт, който обръща тежестта
на доказване и в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнил договорното
си задължение, каквито доказателства по делото не са събрани. Ето защо, съдът
следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на
чл.238 и чл.239 от ГПК. Предявеният иск следва да се уважи, като Б.С.Б. бъде
осъден да заплати на “****“ООД: сумата 248.87€, или левовата и равностойност в
размер на 486.75лв., представляваща получена на 26.06.2019г. авансово сума и
дължима поради отпаднало правно основание, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.02.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 8.92€ или левовата и равностойност в размер
на 17.44лв., представляваща лихва за забава върху сумата 248.87€ или левовата и
равностойност в размер на 486.75лв. за периода: 09.10.2019г.-14.02.2020г.;
сумата 460.00лв., представляваща направените по делото разноски.
При този изход на делото и на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата
страна сумата 460.00лв., представляваща направените по делото разноски/ДТ по
Тарифата за ДТССГПК – 100.00лв., адвокатско възнаграждение – 360.00лв./.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.С.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:
***, да заплати на “****“ООД с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:
гр.С. Район „****“ ул.“*******“№2 офис№4, представлявано от Управител Б.М.Р.:
сумата 248.87€/двеста четиридесет и осем евро
и осемдесет и седем евроцента/, или левовата и
равностойност в размер на 486.75лв., представляваща получена на 26.06.2019г.
авансово сума и дължима поради отпаднало правно основание, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
18.02.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 8.92€/осем евро и
деветдесет и два евроцента/ или левовата и
равностойност в размер на 17.44лв., представляваща лихва за забава върху сумата
248.87€ или левовата и равностойност в размер
на 486.75лв. за периода: 09.10.2019г.-14.02.2020г.; сумата 460.00лв./четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направените
по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните
Районен съдия: