Решение по дело №139/2023 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК, e образувано след като с Решение № 4720/03.05.2023г. по адм.д. № 9032/2022г. Върховния административен съд е отменил влязлото в сила решение № 16 от 07.02.2022 г. по адм. дело № 600/2021 г. по описа на Административен съд Перник на основание чл.239, т.5 АПК по искането за отмяна на „Мисо строй“ ЕООД, с вх. № 13915 от 27.09.2022 г. по описа на Върховния административен съд, и е върнал делото на друг състав на Административен съд Перник във фазата на отстраняване на нередовности в подадената от „Мисо строй“ ЕООД до съда жалба срещу Ревизионен акт № Р-22002220005257-091-001 от 11.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1155 от 30.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място].

След отстраняване на констатираните нередовности на подадената жалба, с оглед изрични указания на касационната инстанция, настоящото производство е образувано по жалба подадена

ОТ: „***“ ЕООД, [ЕИК] представлявано от управителя му И. С. Г., [ЕГН] със седалище и адрес на управление: Перник, [улица];

съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: 1113 София, [улица]

СРЕЩУ: Ревизионен акт № Р-22002220005257-091-001 от 11.05.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1155 от 30.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място]

С ИСКАНЕ: Д. Б. О. Ревизионен акт № Р-22002220005257-091-001 от 11.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1155 от 30.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място].

Жалбоподателят поддържа и твърди, че поради особено съществени нарушения на административно-производствените правила, което е основание за неговата отмяна, по аргументи, които e посочил в искането си за отмяна пред Върховен административен съд, в нарушение на императивните процесуални норми на ДОПК на „МИСО СТРОИ“ ЕООД не му били връчени следните документи: - уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, поради което и дружеството не е упражнило правото си по същия текст. - ревизионния доклад, съдържащ правните и фактически основания на следващия ревизионен акт, поради което и данъчния субект бил лишен от възможност да направи възражения; - атакувания РА, което резултирало в бланкетната и лишена от същински доводи жалба срещу него.

Всяко от тези нарушения на процесуалните норми билиот толкова дълбок характер, че определяли ревизионния акт, като напълно незаконосъобразен. Дефектите при провеждането на ревизионното производство били тежки и непоправими, тъй като „***“ ЕООД след 21.12.2020 г. по същество било изключен от него. Споменатото заявление по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС, с вх. № 17-53-06-1680 от 21.12.2020 г. за промяна на електронен адрес за връчване било прието от приходната администрация без да бъде проверено и удостоверено качеството на лицето, което го е внесло и това не бил жалбоподатлея, като единствен управител на „***“ ЕООД.

В съдебните заседания жалбоподателят, чрез процесуалните си представители подържа депозираната жалба и при подробно изложени съображения в представена писмена защита моли жалбата да бъде уважена, като бъде отменен обжалвания административен акт, като неправилен и незаконосъобразен.

Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, моли да се постанови решение с което да се отхвърли, като неоснователна, при подробно изложени съображения в представена писмена защита.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, представлявана от прокурор А., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за нейното отхвърляне, като счита издадения ревизионен акт за правилен и законосъобразен.

Съдът след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след като констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – лице с право и интерес от обжалването, с оглед отстранените нередовности на подадената жалба в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, пред надлежен съд срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК решение на директора на компетентната териториална дирекция на НАП, счита същата за допустима, поради което дължи разглеждането ѝ по същество.

На основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, след като извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът за да се произнесе съобрази следното:

Настоящото производство е образувано, след като с Решение № 4720/03.05.2023г. по адм.д. № 9032/2022г. Върховния административен съд е отменил влязлото в сила решение № 16 от 07.02.2022 г. по адм. дело № 600/2021 г. по описа на Административен съд Перник на основание чл.239, т.5 АПК по искането за отмяна на „Мисо строй“ ЕООД, с вх. № 13915 от 27.09.2022 г. по описа на Върховния административен съд, и е върнал делото на друг състав на Административен съд Перник във фазата на отстраняване на нередовности в подадената от „***“ ЕООД до съда жалба срещу Ревизионен акт № Р-22002220005257-091-001 от 11.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1155 от 30.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място], приемайки, че в хода на производство жалбоподателя в качеството му на законен представител на дружеството е бил лишен от правото да надлежно участие и представляване, с оглед осъществяване на процесуално представителство по причина която не е могъл да отстрани.

Основен довод на процесуалните представителни на жалбоподателя за незаконосъобразност на проведено ревизионно производство е че ЗВР и след това издадените в хода на ревизията актове са нередовно връчени, като първоизточник на този нарушения е неавтентичния документ – заявление по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС с вх.№ 17-53-06-1680 от 21.12.2020г. с който бил подменен действителния електронен адрес за кореспонденция на ревизираното лице „Мисо строй“ ЕООД.

С оглед изясняване въпроса относно посочването от страна на данъчно задълженото лице на електронен адрес за връчване на призовки и съобщения съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК по отношение на авторството на подаденото заявление по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС с вх.№ 17-53-06-1680 от 21.12.2020г. и е задължил ответника да представи същото в оригинал. Независимо от неколкократно дадената възможност същото не бе представено по делото.

Преди да пристъпи към разглеждането на материалната законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът следва да обсъди и изследва въпроса относно редовно започване на ревизионното производство съгласно нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, която изисква заповедта за възлагане на ревизията да бъде редовно връчена на ревизираното лице. Съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК, в приложимата по време редакция, сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК.

Касателно настоящия случая заповедта за възлагане на ревизия е изпратена на декларирания от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Но на първо място следва да се има предвид, че по делото от страна на жалбоподателя в качеството му на законен представител, бе оспорено, че е подавал заявление по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС с вх.№ 17-53-06-1680 от 21.12.2020г., както и че посочения в него електронен адрес е този който той реално ползва и узнава за действията на данъчната администрация.

На следващо място не може да се приеме, че при подадено заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код за достъп до информация, подаване на искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на хартиен носител и за подаване на декларации, документи или данни посоченият вписаният в това заявление електронен адрес за кореспонденция с НАП е равнозначен на електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Както в заявлението, така и в разрешението от НАП изрично е посочено, че същите, респективно и посочения електронен адрес, се отнасят до ползването на електронни услуги, а връчването на ЗВР, инициираща ревизионно производство, в никакъв случай не може да се [жк], предоставяна от НАП. Още повече, че в разписката за получаване на ЗВР, приложена на /л. 20 от дело №600/2021/, единствено е посочено, че документът е връчен електронно, без да е конкретизиран електронният адрес, на който е изпратен. Поради това не може да се приеме, че процесната ЗВР е изпратена на електронен адрес за кореспонденция електронна поща, нито, че този електронен мейл е посочен от ревизирания като адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Ето защо, представената справка от информационните регистри на НАП за деклариран електронен адрес за кореспонденция по заявление е ирелевантна за дължимата преценка, която е обусловена от обхвата на заявените от лицето електронни услуги. За получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочвало електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, поради което същите е следвало да му бъдат връчени по местоседалището на дружеството чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК. Тъй като това не е сторено и липсват доказателства, че задълженото лице е узнало за образуването на ревизията до издаването на РД, то следва да се приеме, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който засяга началото на ревизията. Този процесуален пропуск грубо накърнява правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността същото да бъде упражнено в пълен обем. Наред с това нарушава принципите на обективност и служебно начало, прогласени с чл. 3 и чл. 5 ДОПК, в резултат на което пряко рефлектира върху действителността на обжалвания РА. Същият от страда от порок, който е толкова тежък, че обуславя извод за неговата нищожност. /така и Решение № 6863 от 08.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2509/2020 г., VIII отд., Решение № 13712 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. дело № 16463/2013 г., VIII отд. и Решение № 2380/04.03.2008 г. на ВАС по адм. дело № 10871/2007 г., I отд. /.

При липса на надлежно връчване на ЗВР, в нарушение на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, крайният акт, с който приключва ревизията – ревизионният акт се явява издаден извън рамките на ревизионното производство, което го опорочава до степен на неговата нищожност. ( В този смисъл Решение № 2645 от 22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2021 г. решение № 5181 от 23.04.2021 г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 1063/2021 г. и решение № 4748 от 14.04.2021 г. на ВАС, I отделение по адм. д. № 13484/2020 г. и посочената в мотивите му съдебна практика).

С оглед изхода от делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК ответникът дължи заплащане на жалбоподателя на сторените разноските в настоящото производство 15 498.60 и производството по адм.д. № 9032 / 2022г. по описа на ВАС в размер [рег. номер]., чието реално извършване е доказано със съответните писмени доказателства .

Водим от изложеното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

О. Н. на Ревизионен акт № Р-22002220005257-091-001 от 11.05.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1155 от 30.07.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място].

ИЗПРАЩА преписката на Н. – сектор "Ревизии" при ТД на НАП- С. със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащите се в мотивите на настоящото решение, на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите Д. З. на „***“ ЕООД, [ЕИК] представлявано от управителя му И. С. Г., [ЕГН] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]сумата в размер на 18 348.00 лв. / осемнадесет хиляди триста четиридесет и осем лева / представляващата съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 137 от АПК.