РЕШЕНИЕ
№ 260007/16.03.2022
г., град Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пещерския районен съд, четвърти граждански състав,
на осемнадесети февруари, две хиляди
двадесет и втора година,
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Милуш Цветанов,
Секретар: Евгения
Млячкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Милуш Цветанов гражданско дело № 1367 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършването на съдебна
делба, след като с влязло в сила Решение № 260305/25.05.2021г.
съдът е допуснал делбата между В.П.Г. и С.П.И. на: УПИ № I-272 в кв. 31 по ПУП на с. Исперихово, общ. Брацигово, целият с площ 360
кв.м., при съседи УПИ XIII-273, УПИ II-271 и от две
страни - улици, ведно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ 88 кв.м., едноетажна масивна постройка със застроена площ 22
кв. м., и едноетажна полумасивна сграда – навес със застроена площ 60 кв. м.,
при следните квоти: 2/3 идеални части – за В.П.Г. и 1/3 идеална част – за С.П.И..
Съделителката
С.П.И. е предявила претенция за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК.
Пещерският
районен съд, след като съобрази наличния по делото доказателствен материал и
обсъди исканията на страните, намира от фактическа и правна страна следното.
От заключенията на изготвените по делото съдебно-технически експертизи (л.50
и л. 94) се установява, че делбената маса, включително и жилищната сграда, е неподеляема
на два дяла, а пазарната стойност на имота е 72720 лв.
Относно претенцията на С.П.И. за възлагане
на жилището:
Макар да не са ангажирани конкретни доказателства в тази насока – от
отговора на исковата молба (л.22) се установява, че П. В. е майка на страните, а от приложеното удостоверение за наследници (л.8) –
че наследодателят им – П. В. И. е починал като „разведен“ на 27.06.2008г. В
контекста и на размерите на приетите без възражения наследствени квоти (по 1/6 ид. ч.) за
всяка от дъщерите на П. И. се налага извод, че делбената маса явно е била СИО
между него и П. В., като след развода им е станала обикновена съсобственост на бившите
съпрузи при равни дялове – по ½ идеална
част. Следователно трите дъщери на П. В. И. са станали
съсобственички по наследство само на неговата ½ идеална част от
делбената маса. Ето защо, макар обективираната в НА №18, том II, рег. № 4378,
дело № 386/2019г. на нотариус Георги Карамитрев (л.7) покупко-продажба между
сестри да представлява „концентрация на право на собственост“ между наследничките
- то останалата ½ ид. ч. от делбената маса е
придобита от В.П.Г. чрез покупко-продажба от външно на наследяването лице
( л.6 – НА № 182, том I, рег. №1768,
дело №167/2011г. на нотариус Георги Карамитрев).
Затова - съгласно разрешението, дадено в т.8
от ТР № 1 ОТ 19.05.2004 г. ПО гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС, е налице
комбинирана (смесена) съсобственост, което препятства уважаването на
претенцията за възлагане и предопределя извършването на делбата чрез изнасяне
на имота на публична продан.
Отделно от гореизложеното – в
съдебното заседание, в което е приета за разглеждане претенцията по чл. 349,
ал.2 ГПК, на С.П.И. изрично е възложено в доказателствена тежест – да установи,
че е живяла в жилището към момента на откриване на наследството и не притежава
друго жилище (л.59). В тази насока не са направени искания за, и не са
ангажирани никакви относими доказателства, поради което претенцията
подлежи на отхвърляне и поради недоказаност.
Относно
деловодните разноски:
Съобразно
разпоредбата на чл.8 от ТДТКССГПК всеки
от съделителите, между които е допусната делбата, следва да заплати държавна
такса в размер 4% от стойността на дела им - съобразно пазарната му цена. За В.П.Г.
тази такса възлиза на 1939,20 лв. (4%(2/3 от 72720лв.)), но с входирането на
исковата молба са преждевременно внесени 150 лв., след приспадането на които
съответната страна остава да доплати 1789,20 лв. За С.П.И.
дължимата държавна такса по самата делба е в размер на 969,60 лв. (4%(1/3 от
72720лв.)), а по предявената претенция за възлагане – 50 лв. и така общият
размер става – 1019,60лв.
По служебно допуснатата
съдебно-техническа експертиза (за поделяемост и средна пазарна цена на
делбената маса) – всяка от страните е внесла депозит съразмерно на квотата си. Втората
назначена по делото съдебно-техническа експертиза (за възможността за реално
поделяне само на жилищната сграда) е допусната по повод възражение от страна на
С.П.И. срещу част от заключението на първата, и доколкото не го е опровергала -
внесеният по нея депозит следва да остане изцяло за сметка на поискалият я
съделител.
Съгласно чл.
355 ГПК - Страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78. Доколкото
претенцията за възлагане представлява такъв иск, който се явява отхвърлен – то
съобразно чл. 78, ал.3 ГПК В.П.Г. принципно би имала право да иска заплащане на
направените от нея разноски по защита срещу него. По делото обаче, нито от списък,
нито от доказателства се установяват нейни разноски във връзка с този иск. Следва
да се отбележи, че приложеният договор за правна защита и съдействие (л.13)
доказващ заплатен адвокатски хонорар, е представен значително преди изобщо да
се знае дали ще има присъединени претенции – и затова не се обосновава връзка
на конкретните разноски с претенцията за възлагане.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявената от С.П.И. с ЕГН
********** претенция с правно основание чл. 349, ал.2 ГПК.
ИЗНАСЯ на публична продан следните недвижими имоти,
съсобствени на В.П.Г. с ЕГН ********** и С.П.И. с
ЕГН **********, а именно: УПИ № I-272 в кв. 31 по ПУП на с. Исперихово, общ. Брацигово, целият с площ 360 кв.м.,
при съседи УПИ XIII-273, УПИ II-271 и от две страни - улици, ведно с построените в имота: двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 88 кв.м., едноетажна масивна постройка със
застроена площ 22 кв.м., и едноетажна полумасивна сграда – навес със застроена
площ 60 кв.м., всичко - с
пазарна стойност 72720 лева, като получената при продажбата сума се разпредели
между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността, както следва: 2/3 - за В.П.Г.,
и 1/3 - за С.П.И..
ОСЪЖДА В.П.Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Пещера сумата от 1789,20
лв. – държавна такса за делбата.
ОСЪЖДА С.П.И. с ЕГН ********** да заплаи по
сметка на РС-Пещера сумата от 1019,60 лв. – държавни такси по делото, от
които 969,60 лв. – за делбата и 50 лв. – за претенцията за възлагане.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
СЪДИЯ:
/Милуш
Цветанов/