№ 64 / 7.12.2017 г.
МОТИВИ по НЧХД № 1195/2017г. по описа на МРС
Настоящето съдебно
производство е образувано по повод на подадена тъжба в РС - Монтана, съдържаща
обвинение от Д.М.Д. xxx против подсъдимия В.Т.М. xxx за престъпление по чл.148,
ал.2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Проверявайки въпросите
по чл.81, ал.1 – ал.3 НПК, съдът намира, че тъжбата е редовно съставена и
подадена в срока по чл.81, ал.3 от НПК.
По разбиране на съда не
е, и не бе пречка за него, сам да квалифицира престъпното деяние изхождайки от
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на тъжбата и събраните в хода
на съдебното следствие доказателства. Това съдът стори в контекста на
разбирането му, че квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение
на съда, решаващ делото и посочената квалификация на престъплението по
наказателно дело частен характер, не е задължителна за съда /В този смисъл е
Решение № 443/10.08.1970г. по н.д. № 405/70г., II н.о. ВС/. Съдът не
прекрати производството по делото приемайки, че тъжбата е съобразена с
изискванията на чл.81, ал.1 – ал.3 НПК.
Тъжителят
Д.М.Д. лично и чрез повереник поддържа предявеното обвинение за “клевета” в
хода на съдебните прения. Повереникът му излага доводи за признаване на
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение за “клевета”, като бъдат
присъдени направените разноски.
Подсъдимият
В.Т.М. в обясненията си в хода на съдебното следствие не се признава за
виновен. Отрича изцяло визираното в тъжбата, заявява, че на практика е
публикувал „истината” .
Защитникът
на подсъдимия М. моли съда да прекрати производството по делото, считайки, че
тъжбата е подадена извън срока по чл.81, ал.3 от НПК, алтернативно се пледира и
за постановяване на оправдателна присъда, изтъквайки доводи и за приложение на
чл.147, ал.2 от НК.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Приобщено е и заключение по назначена и
изготвена в рамките на съдебното производство експертиза.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
На
11.02.2017г. /скоро време след рождения ден на тъжителя, който бил на
04.02.2017г./ при проверка на пощенската си кутия тъжителят Д.М.Д. открил
фирмен указател за гр.Монтана, издаван от Информационна система „Български
домове“ за календарната 2017/2018г. Разглеждайки същия, останал изумен и
неприятно изненадан, когато отворил на 67-а страница, където най-долу на
страницата видял публикувано рекламно каре с негова снимка от лявата страна,
череп и кости - от дясната и с текст: ,,Т. ЕООД със собственик Д. Д. е
НЕКОРЕКТНА ФИРМА !!!“. Фирменият указател бил отпечатан в тираж от 19 000
/деветнадесет хиляди/ броя и е в обръщение и до настоящия момент.
Всичко
това се отразило много зле на тъжителя, както на психическото му състояние,
така и на бизнеса му, което пък от своя страна му донесло финансови загуби и се
отразило негативно на името, което е създал през годините, а именно: на
коректен човек, ползващ се с доверие и уважение от страна на клиентите и
познатите си.
Тъжителят
Д. не е собственик на фирма „Т. ЕООД. Това дружество е собственост на М. Б. Ц.
/майка на съпругата му/, която е едноличен собственик на капитала – понастоящем
починала. Той изпълнявал функциите на Управител на дружеството от 2010г. до
средата на 2015г. Докато бил управител на „Т. ЕООД, в края на 2010г. с него се
свързал подс.В.Т.М. xxx, който се представил като издател на фирмен указател и
предложил на Д. срещу определена цена да публикува реклама на магазина на
дружеството. Предложението му се видяло приемливо и се съгласил, вследствие на
което в указателя за календарната 2011/2012г. била публикувана реклама на
дружеството.
В края на
2012г. Д. отново бил потърсен от подс.М. с предложение да публикува рекламно
каре на фирмата срещу съответното заплащане от 150 лева. Д. от своя страна
поискал сключване на договор за предложената услуга, от който да е видно какви
са правата и задълженията на двете страни. Според тъжителя, от страна на
подс.М. не последвал отговор, а и обаждане.
В началото
на 2015г. тъжителя Д. получил ново обаждане от подс.В.М., който претендирал, че
трябва да му плати за публикуването на рекламно каре на фирмата. Д. отказал,
тъй като не бил поръчвал, като подс.М. не бил го питал дали да публикува
фирмата в указателя за 2013/2014г., според Д. не бил оформен и документ, въз
основа на който да бъде направена тази публикация.
След
няколко дни последвало ново обаждане, този път с ултиматум, че ако не му плати
за публикуваното в каталога за 2013/2014 г. каре с реклама на фирмата „Т. ЕООД,
щял да направи така, че не само Монтана, а целия свят да разбере, че Д. бил
некоректен търговец и да разгони клиентите му. В отговор Д. отново отказал да
плати, тъй като не бил поръчвал публикуването на рекламно каре на фирмата,
поради което считал, че не дължи никакви пари на никого. Д. считал, че е
недопустимо подс.М. самоволно, без какъвто и да е било договор или друг
документ от който да е видно, че е постигнато съгласие между страните, да
включва реклами на юридически лица в указателя и после да претендира да му се
плащат не дължими пари.
В периода
март-април 2015г. последвали още няколко обаждания с подобно съдържание. От
страна на Д., не последвало плащане. След това обажданията спрели за известно
време. На 29.11.2016г. подс.В.М. изпратил до Д. съобщение на Vibеr, в което се заканвал да
публикува позорящия
го текст. С
издаването на указателя за 2017/2018г. подс.В.М. изпълнил заканата си от преди
няколко години с публикуването на каре, съдържащо клевета по отношение на Д.,
разпространена чрез печатно произведение в многохиляден тираж, което се
разпространява безплатно, което още повече скъсява времето за разпространението
му.
Това
деяние на подс.М. е насочено срещу личността на тъжителя Д. засегнало чувството
за чест и достойнство на Д., увредил авторитета и добро му име в обществото,
професионалната му репутация. В резултат на това претърпял имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в нереализирани приходи, поради загуба на
клиенти вследствие на публикацията в указателя за 2017/2018г., както и
негативни чувства и емоции, стрес, депресия, социална изолация, вследствие от
отношението на хора и бизнес партньори, с които преди това Д. имал нормални и колегиални
отношения и които след публикацията на позорящите го факти се отдръпнали и
развалили бизнес отношенията си с него.
Предвид
факта, че снимката на Д. била публикувана в указателя за 2017/2018г., негативни
последици са налице и за дейността, която Д. развива като търговец. През 2016г.
регистрирал собствена фирма - еднолично дружество с ограничена отговорност,
чиято основна дейност е видео наблюдение, като Д. е съдружник и в дружество с
ограничена отговорност, което също се занимава с видео наблюдение и охрана,
които нямат общо с „Т. ЕООД, но обществото не обръща внимание на това кое е
юридическото лице, а приема физическото лице Д.Д. като некоректно. Вследствие
на което Д. търпи загуби, такива търпят и други физически и юридически лица,
нямащи нищо общо с казуса, но понасящи негативи от неправомерното поведение на
подс.В.М..
Подс.М.
от 17 години изготвя такива указатели. При него винаги се плаща след издаване
на самия указател. Подс.М. сключвал договор с даден човек, който казвал какво
да има в карето, издава указателя и се плаща след издаване на указателя. Според
подс.М. тъжителят Д. казал, че ще плати по банков път. Написал му фактура за
плащане по банков път. Няколко пъти го канил да плати, но не последвало
плащане. Подс.М. потърсил правна помощ, получил я, издаден бил изпълнителен
лист по ЧГД № 1711/2015г. на МРС /приложено по
настоящето дело/. С всяка една фирма преди издаване на указателя М. сключвал
договор, уточнявал колко голямо да бъде и колко да струва съответното каре.
Заради това, че не му било платено М. приел, че фирмата, чийто управител е Д. е
некоректна. За М. било задължение да предупреди всички останали, защото, ако
знаел, че е некоректна фирмата нямало да сключи договор. Подс.М. твърди, че
договорът е подписан с тъжителя, случило се до магазин до Общината, сутринта
била дъждовна. Фактурата се издава няколко месеца след това, след като се
издаде указателя, после се плаща от фирмите на М. – това посочва подс.М. в
съдебно заседание на 03.10.2017г. В съдебно заседание от 14.11.2017г. подс.М. уточнява,
че не са няколко месеца, а фактурите се издават след издаване на указателя,
което е заложено и в договорите, които подписва с рекламираните фирми. С всяка
една фирма М. се разбирал какво да има в карето, издавал указателя и после му
се плащало. Целта му била фирмите да видят това, което искат и след това да
платят. Според подс.М. писмото, което изпратил по Вайбър на Д. не е заплаха, то
е предупреждение и покана да не стигат до дело, дал му възможност да го направи
преди да има съд.
Видно от
приложените данни по ЧГД № 1711/2015г. по описа на МРС, въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът „Т.” ЕООД гр.Монтана да заплати на кредитора ЕТ „СИГМА –
В.М.”xxx представлявано от подс.В.Т.М. сумата 150 /сто и петдесет/ лева –
главница и 42.01 лева лихва за периода от 28.12.2012г. до 29.09.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2015г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско
възнаграждение.
Съгласно
заключението по назначената и изготвена в рамките на съдебното следствие
съдебно – почеркова експертиза подписът, положен на договор № 002543/18.11.2012г.,
срещу „Възложител“ е изпълнен от Д.М.Д.. Подписът от фактура № 000 000
2539/28.12.2012г., срещу „подпис на получателя” е индигово отражение на подпис
изпълнен от Д.М.Д.. Имайки предвид последното, вещото лице посочва, че това не
може да доведе до заключението, че Д. е поставил подпис върху оригинала на
фактурата.
Налице са условията на
чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението за “клевета” е доказано по
несъмнен начин, без присъдата да почива на предположения.
Описаната по–горе
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които имат отношение към обвинението за “клевета”, както и от
показанията на св.В. Н. И. С. К. Г. в т. ч. и от показанията на тъжителя. На
тези свидетелски показания съдът дава вяра, установяващи авторството на
деянието “клевета” по отношение на подсъдимия и последиците от деянието.
Св.Н. И. А. и св.В. В.
М. не съобщават важни и отнасящи се до обвинението факти и обстоятелства. По
безспорен начин е установено кога във времето тъжителя Д. е узнал за
публикуването на позорящото го каре, без да е от значение кога във времето
свидетелките А. и М. са разпространили указателя в гр.Монтана, по тяхно
твърдение в началото на 2017г. – месец януари до петнадесето число.
Възприемайки за доказано посоченото от тъжителя в тази насока, съдът не
прекрати производството съгласно чл.81, ал.3 от НПК.
Обясненията на подс.М.
са израз на възприета защитна позиция и на разбирането му, че е в „правотата
си” спрямо Д. имайки вземане спрямо фирмата, чийто управител е бил. Видно е от
доказателствата по делото, че се дължат 150 лева, ведно със законните последици
от „Т.” ЕООД гр.Монтана, но тъжителя Д. не е собственик на посоченото
дружество, освен това дължимостта на 150 лева не се равнява по степен на
еднозначност на разпространената по повод на Д. клевета с рекламно каре с
негова снимка - от лявата страна, череп и кости - от дясната страна придружена
с текст ,,Т. ЕООД със собственик Д. Д. е НЕКОРЕКТНА ФИРМА !!!“, респ. настоящия
съд не приема, че е налице хипотезата на чл.147, ал.2 НК. Съгласно цитираната
разпоредба – „Деецът не се наказва, ако се
докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните
престъпления”. С това, че „Т.” ЕООД
гр.Монтана дължи на подс.М. сумата 150 лева не се доказва, че „Т.” ЕООД
гр.Монтана със собственик Д.Д. е „некоректна фирма”, в т.ч. самият Д. да е
некоректен. Наличието на облигационно отношение и неизпълнението му, не следва
по разбиране на настоящия съд, да има за последици описаното по–горе поведение
на подс.М., което е осъществило деяние от частен характер – квалифицирана
клевета.
Разпространяването на
посоченото по–горе като изказ и изображение от подс.М. спрямо тъжителя Д.
представлява “клевета” по смисъла на чл.148, ал.2, пр.1-во вр. с чл.148, ал.1,
т.1 и т.2, пр.1-во вр. с чл.147, ал.1, пр.1-во от НК.
При този разбор на
доказателствата и това разбиране и тълкуване на закона съдът намери, че
подс.В.Т.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.148, ал.2, пр.1-во вр. с чл.148, ал.1, т.1 и т.2, пр.1-во
вр. с чл.147, ал.1 от НК:
- в периода януари
2017г. – 11.02.2017г. и до настоящия момент в гр.Монтана разгласил публично
позорно обстоятелство за Д.М.Д., разпространени
чрез печатно произведение – фирмен указател за гр.Монтана за календарната
2017/2018г., съдържащ на стр.67 – долу, каре със снимка на Д. и текст – „Т.
ЕООД със собственик Д. Д. е некоректна фирма !!!”
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл – подс.М. е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено
опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Клеветата е насочена
спрямо физическото лице – частния тъжител Д., макар и косвено да засяга „Т. ЕООД, тъй като рекламното каре съдържа снимка с
лика на тъжителя Д. и череп и кости под него. Настоящият съд приема, че
деянието е осъществено от обективна и субективна страна по повод на физическото
лице Д., а не спрямо и единствено юридическото лице „Т. ЕООД и в подкрепа на
този извод са самите обяснения на подс.М..
Причините за извършване
на престъплението са погрешно възприетия начин за защита от подс.М. и способ да
„предпази” другите.
Съдът намира, че е
налице квалифициращия признак “нанесена публично” клевета по смисъла на чл.148,
ал.1, т.1 НК защото подс.М. е разгласил позорно обстоятелство на обществено и
общодостъпно място и пред повече хора, които са могли и е възможно било да
узнаят и чуят разгласените клеветнически обстоятелства от подсъдимия и да
възприемат значението на извършеното от подс.М..
Разгласявайки позорно
обстоятелство за тъжителя Д., подс.М. го е разпространявал чрез печатно
произведение по смисъла на чл.148, ал.1, т.2, пр.1-во НК, изразяващ се в
съобщаване на повече от две лица, че „Т. ЕООД със собственик Д. е некоректна
фирма !!!”, който текст е придружен със снимка на Д. с череп и кости под него.
За извършеното и
доказано престъпление по чл.148, ал.2, пр.1-во вр. с чл.148, ал.1, т.1 и т.2,
пр.1-во вр. с чл.147, ал.1 от НК, признавайки подс.М. за виновен, съдът приложи
разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” вр. с ал.5 НК спрямо подс.М., като
го ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛОЖИ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ГЛОБА в размер на 1000 лева. Подс.М. не е осъждан, няма причинени и доказани
имуществени вреди от деянието му “клевета”, предвиденото наказание е по–леко от
три години лишаване от свобода, и не на последно място подс.М. не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, видно от служебно
изисканата и приложена по делото справка за съдимост. Размерът на глобата е
съобразен със следните обстоятелствата – чисто съдебно минало на подс.М., който
е семеен, без установени по делото по размер доходи и имущество. Предвид
горното съдът наложи минимума предвиден в чл.78а, ал.1 от НК.
Когато са налице
условията за приложението на чл.78а, ал.1 НК, съдът е длъжен да приложи тази
разпоредба, без случая да попада в приложното поле на забраната по чл.78а, ал.7
от НК.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът ОСЪЖДА подсъдимия В.Т.М. да заплати на частния тъжител
Д.М.Д. сумата 13.50 / тринадесет лева 0.50 ст. / лева разноски за
образуване на делото, сумата 400 /четиристотин/ лева платено в брой адвокатско
възнаграждение на упълномощен повереник и сумата 78.73 /седемдесет и осем лева
073 ст./ възнаграждение и разноски за изготвена експертиза.
Предвид горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: