№ 1996
гр. Варна, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501111 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена жалба с вх. № 01931 от 7.02.2022 г. от В.
П. Б., ЕГН: **********, чрез адв. К.М. срещу разпореждане от 1.02.2022 г., постановено по
изпълнително дело № 20217180400652 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег. №
718.
Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за нищожно, доколкото в
съдържанието му е посочено, че е постановено от помощник ЧСИ, а е подписано с
електронния подпис на ЧСИ Костова-Данова. Излага и доводи за неправилност на
разпореждането, доколкото е определена такса за разноски от 5886,47 лева, от които 5726.27
лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Позовавайки се на решение по гр. д. № 3002/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Варна, счита, че разноските се дължат от взискателя, поради
осъщественото недобросъвестно упражняване на права от последния. За недопустимо
намира разпределението на получената сума от 83923,34 лева, доколкото същата е преведена
директно по банкова сметка на взискателя. Позовавайки се на определението по ч. гр. д. №
2989/2021 г. на ВКС за спиране на изпълнението на въззивното решение до размера на ½ от
вземането, счита, че именно сумата от 84105,40 лева, представлява половината от
главницата. Оспорва по изпълнителното дело да са останали непогасени суми за главница от
4872.83 лева, както и лихва за забава от 165.13 лева за периода от 13.08.2021 г. до 13.12.2021
г. Претендира разноски за настоящото производство.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от взискателя – ИВ. АНДР.
АНДР..
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.
Варненският окръжен съд, като съобрази приложените към изпълнителното
дело доказателства констатира, следното:
Изпълнително дело № 20217180400652 по описана ЧСИ Станимира Данова, рег. №
718, е образувано на 10.08.2021 г., по молба на ИВ. АНДР. АНДР., към която е приложен и
1
изпълнителен лист от 10.08.2021 г. по в. гр. д. № 255/2021 г. по описа на Апелативен съд –
Варна за осъждане на В. П. Б. да заплати на ИВ. АНДР. АНДР. сумите, както следва: 149
900,79 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 100 008 лв., считано от 25.09.2020
г. до окончателното изплащане; 18 310,98 лв., представляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от 94 711,95 лв. за периода от 31.10.2018 г. до
датата на предявяване на иска – 25.09.2020 г.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 18.08.2021 г. В
съдържанието на същата е посочено, че задължението по делото е в размер на 94 808,36 лв.,
от които 84 105,88 лв. - неолихвяеми вземания, 6049,33 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 26.08.2021 г. /л. 121 от изпълнителното дело/.
Впоследствие на 18.08.2021г. длъжникът депозира молба, към която прилага и
бордеро от 13.08.2021г. за направено плащане от 83 923,34 лв. по банковата сметка на
взискателя.
На 2.09.2021 г. ЧСИ уведомява длъжника, че е допусната неточност относно размера
на вземането, като е пропуснато посочването на размера на законната лихва за забава, върху
главница в размер на 50 004 лв., която към 26.08.2021 г. е в размер на 4 653,15 лв. В
съдържанието на същото уведомление са посочени точния размер на дълга, както и
разноските за изпълнителното производство /л. 139 от изпълнителното дело/.
В изпълнителното дело са изготвени сметки за дължимите такси за извършените
изпълнителни действия /по т. 1 за образуване на дело – 24 лв., по т. 3 – за извършване на
справка за длъжника и имуществото му – 30 лв.; по т. 5 изготвяне и връчване на
уведомления, книжа-24 лв.; за прекратяване – 48 лв.; по т.9, бележки- 18лв., налагане на
запор 3 бр.– 54 лв., по т. 10 за вписване на възбрана – 18 лв., за заличаване на възбрана -
18лв., по т. 26 - 5 724,43 лв., както и по т. 31 допълнителни разноски.
В хода на изпълнителното производство са постъпили следните суми: 11 087,06 лв.,
169,49 лв., 58,20 лв., от наложения запор върху банковата сметка на длъжника на 20.09.2021
г.
Впоследствие, на 25.10.2021г. е постъпило искане от длъжника за възстановяване на
неоснователно постъпила сума от 11 087,06 лв. и заличаване на всички обезпечителни
мерки. В становището си по същата, взискателят заявява, че полученото плащане от 83
923,34 лева на 13.08.2021 г. следва да погаси задължението по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като
моли да продължи изпълнителното дело, досежно събирането на остатъка от главницата,
лихвите за забава и разноските.
В изготвеното постановление за разноски от 10.12.2021 г., е посочено, че след
извършеното плащане, дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху размера на частично
събраното вземане от 83705.64 лева възлиза на 5375.99 лева и е определен дължимия
остатък от дълга в размер на 6525,73 лева /л. 156 от изпълнителното дело/.
След получаването на уведомление от 10.12.2021 г., на 22.12.2021 г. длъжникът внася
останалата дължима сума в размер на 1163,62 лв.
Впоследствие, след погасяването на задължението са заличени обезпечителните
мерки, наложени в хода на изпълнителното производство.
В обжалваното разпореждане от 1.02.2022 г. е извършено разпределение на
постъпилите суми, като се съдържа и посочване на разноските по изпълнителното
производство, в това число и тези по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Настоящият съдебен състав съобрази, че при изготвянето на обжалваното
разпореждане не е спазен реда на чл. 460 и следващи от ГПК. Също така, макар и в
съдържанието на акта на ЧСИ да са посочени и разноски в принудителното изпълнение,
същото по своята същност не представлява надлежен акт за вменяване на разноски в тежест
на длъжника.
На съда е служебно известно обстоятелството, че след изготвяне на обжалваното
2
разпореждане е постановено решение № 524 от 28.04.2022 г. по в. гр. д. № 235/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Варна. Предмет на соченото производство е била жалба срещу
постановлението за разноски от 10.12.2021 г. по изпълнителното дело, в частта, в която е
тежест на длъжника В.Б. са възложени разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 5375,99 лева.
С решението е уважена частично жалбата на длъжника, като е прието, че са дължими
разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 899 лева, а не определеният размер от ЧСИ от
5375,99 лева.
Ето защо, съобразно задължението по чл. 297 ГПК за зачитане на решението, следва
да се приеме, че влязлото в сила решение е задължително, освен за съда, който го е
постановил, за всички останали съдилища, учреждения и общини в Република България, в
това число и за съдебните изпълнители. Макар и решението по гр. д. № 235/2022 г. по описа
на Окръжен съд – Варна да е постановено след съставянето на обжалваното разпореждане,
следва да бъде отчетено обстоятелството, че е имало за предмет акт на ЧСИ за разноските от
10.12.2021 г., който предхожда изготвянето на разпореждането от 1.02.2022 г., предмет на
настоящото производство.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ Станимира Костова-
Данова следва да зачете влязлото в сила решение по в. гр. д. № 235/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Варна при определяне на разноските за изпълнителното производство, респ.
при направата на преценка относно размера на подлежащите на връщане надвнесените от
длъжника суми. Изготвеното разпореждане за определяне на дължимия размер за връщане
на надплатените суми на В.Б., представлява акт, който би могъл да бъде изменен от ЧСИ,
след съобразяване на даденото разрешението по в. гр. д. № 235/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Варна относно дължимостта на разноските в изпълнителното производство.
В случай, че се касае и за други разноски по изпълнителното производство,
възникнали в периода след изготвянето на постановлението за разноски от 10.12.2021 г. до
настоящия момент, т. е. които не са били обхванати от произнасянето по в. гр. д. № 235/2022
г. по описа на Окръжен съд – Варна, то следва ЧСИ да издаде надлежен акт, в който
определя същите, който би подлежал на самостоятелно обжалване от страна на длъжника по
реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
С оглед на горното, настоящото производство следва да се прекрати, като
изпълнителното дело се върне на ЧСИ за изпълнение на горните указания.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1111/2022 г. по описа на Окръжен съд
– Варна.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20217180400652 по описа на ЧСИ Станимира
Костова-Данова, рег. № 718 за съобразяване с горните указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4