№ 11618
гр. София, 27.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110160613 по описа за 2022 година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
Въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ,
предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО
ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и
ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете,
предявени с исковата молба, вх. № 241913/09.11.2022г., тъй като то е неприложимо за тези
искове , защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху
обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до
окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на
разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички
предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от
предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица
от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане
(иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и
според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от
ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за
законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена
претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването
й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна
лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването
на исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е
сред изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред ,
което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат
разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 –
чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма
1
предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310
и сл. ГПК.
Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени редовно на
ответника видно от приложената призовка. В установения едномесечен срок ответникът е
представил отговор на исковата молба.
СРС,68 състав следва да се произнесе по доказателствените искания на ищеца ,
предявени с исковата молба , и на ответника, предявени с отговора на исковата молба, както
и по останалите въпроси , изброени в чл. 140,ал.1 и ал.3 ГПК с определение по чл.140 ГПК ,
а не с разпореждане по чл.312 ,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.312, ал.1, т.2
ГПК :
1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146,ал.1,т.1 ГПК):
В исковата молба пълномощникът на ищцата Р. С. С. твърди , че заповед №
1001/02.08.2022г. на управителя на „Г.И с която на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ поради
дисциплинарно уволнение е прекратено трудовото й правоотношение за длъжността
„специалист ПТО” , е незаконосъобразна по следните причини : противоречие между
посоченото словом дисциплинарно нарушение (неявяваване на работа ) и вписаната в
уволнителната заповед правна квалификация на деянието (чл.187,ал.1,т.2 КТ – явяване на
служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи) , и неизвършване от ищцата на вменените й дисциплинарни нарушения , защото
през процесиня период от 04.07.2022г. до 02.08.2022г. тя не е имала задължение да се явява
на работа поради липсата на трудово правоотношение между страните , което е било
прекратено поради изтичането срока на трудовия договор № 500/30.12.2017г. между
страните , който е бил сключен до приключване на 2-годишния договор със „СОФИЙСКА
ВОДА”АД за аварийна поддръжка , изтекъл според ищцата в края на 2019г. , евентуално
трудовото правоотношение е било прекртено според ищцата с подадена от нея на
29.09.2021г. молба за напускане.
Искането на ищцата към съда е да отмени заповед № 1001/02.08.2022г. за
дисциплинарното й уволнение (чл.344,ал.1,т.1 КТ) и да осъди ответното дружество да й
заплати обезщетение за оставане без работа след уволнението през периода от
02.08.2022г. до 07.11.2022г. в размер на 1 200 лв (чл.225,ал.1 КТ), заедно със законната
лихва върху това обезщетение от датата на предявяване на исковата молба – 09.11.2022г. до
окончателното плащане.
Ответникът - „Г.И оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление
2
на управителя му в депозирания в срок отговор на исковата молба. Сочат се фактически и
логически противоречия между твърденията на ищцовата страна в исковата молба.
Аргументира се становище, според което трудовото правоотношение с ищцата не е било
прекратено нито в края на 2019г. поради изтичане на срока му , нито поради подаване на
молба на 29.09.2021г. за напускане от ищцата. Отбелязва се , че в трудовия договор между
страните не е посочен конкретен договор със „СОФИЙСКА ВОДА”АД, тъй като ответното
дружество изпълнява непрекъснато различни ВиК проекти по възлагане от „СОФИЙСКА
ВОДА”АД от 2009г. и понастоящем и такива договори са сключвани и след 2019г. като
Договор № 8284/10.06.2019г. Изтъква се , че ищцата е продължила да работи и след 2019г.,
като е получавала трудово възнаграждение и е била осигурявана. Посочва се , че молба за
напускане ищцата е подала неформално по имейл , но още на следващия ден е променила
решението си , не е подала оригинална молба в деловодството на дружеството и е
продължила да работи , както и да получава трудово възнаграждение и да бъде осигурявана
. Твърди се , че ищцата е престанала да идва на работа от 04.07.2022г., като поканата за
обяснения по чл.193 КТ и заповедта за уволнение са й били изпратени по пощата. Отбелязва
се , че ищцата няма право на обезщетение за оставане без работа от 02.08.2022г. , тъй като
заповедта за уволнение й е връчена на 05.09.2022г. , от когато би следвало да се счита
прекратено трудовото й правоотношение.
2)правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
на възраженията на ответника (чл.146, ал.1,т.2 ГПК) :
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ответникът не предявява насрещни права срещу ищеца. Възраженията му целят да
обосноват наличието и законосъобразното упражняване на правото му да наложи
дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца.
3)права и обстоятелства , които се признават (чл.146,ал.1, т.3 ГПК) :
Ответникът не оспорва сключването и съдържанието на трудовия договор с ищеца.
Никоя от страните не признава изрично по смисъла на чл.175 ГПК други
правнорелевантни факти
4)обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл.146,ал.1,т.4 ГПК във
връзка с чл.155 ГПК и чл.154,ал.2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти , които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК , нито факти , за
които да съществуват законови прумпции (чл.154,ал.2 ГПК).
5)разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл.146,ал.1, т.5 ГПК):
Ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение с ответника
и неговото съдържание (изпълнявана длъжност, размер на уговореното трудово
възнаграждение и др.), както и прекратяването на трудовото правоотношение, а също и
3
предявените с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорваната заповед за
дисципилнарно уволнение, както и оставането без работа след уволнението и размера на
това обезщетение.
Ответникът следва да установи законосъобразността на уволнението.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.140 ,АЛ.3, ИЗР.2, ПРЕДЛ.2 ГПК ДА
ИЗПОЛЗВАТ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА.
ПРИЛАГА по делото депозирания от ответника отговор на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото заседание да изрази становище с оглед
чл.143,ал.2 ГПК по твърденията и по исканията на ответника, съдържащи се в
депозирания от него отговор на исковата молба , респективно да предяви доказателствени
искания във връзка с тези твърдения, ако счита за необходимо.
При неизпълнение на указанията правото на ищеца да изрази възражения и да предяви
искания във връзка с отговора на исковата молба ще бъде преклудирано.
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба, описани в
същата.
ПРИЕМА писмените доказателства ,приложени към отговора на исковата молба,
описани в същия.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ищцовата страна с исковата молба искане за съдебно-
счетоводна експертиза , тъй като формулираните задачи не изискват специални знания, а
обстоятелствата, чието установяване се цели чрез заключението, подлежат на доказване с
документи.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ответника с отговора на исковата молба искане за
разпит на двама свидетели при довеждане , тъй като обстоятелствата , чието установяване
се цели със свидетелските показания – фактите относно проведеното дисциплинарно
производство , не са спорни по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.06.2023г. от 10.00 ч., за когато да се
призоват ищеца и ответника
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на всяка от страните по делото преписи от настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и от
приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4