№ 2970
гр. Варна, 09.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от ПР. Б. М. от гр Варна, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 1339/10.05.2022 год., постановено по гр. дело № 14954/2021 год. по описа
на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 5000 лева до
претендирания размер от 20000 лева, предявения от въззивника против Прокуратурата на
РБългария иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане сумата от 20 000 лева -
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по н. о. х. д № 793/2017 год. по описа на РС-Варна, по което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда по в. н. о. х. д. № 85/2021 год. по описа на ОС-Варна,
ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021 год. до окончателното и изплащане;
́
II. Въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу горното решение в частта му, с
която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ПР. Б. М. от гр Варна, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лева – обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по н. о. х. д № 793/2017 год.
по описа на РС-Варна, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по в. н. о. х. д. №
85/2021 год. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021 год. до
окончателното и изплащане.
́
В жалбата на ищеца ПР. Б. М. от гр. Варна са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди е изключително занижен и не съответства на принципа на справедливост,
установен в чл. 52 от ЗЗД и на събраните по делото доказателства и не е достатъчен за
компенсиране на причинените му неимуществени вреди от воденото срещу него, в продължение
на повече пет години, наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.
При правилно установена фктическа обстановка, изводът на първоинстанционния съд
относно понесените вреди и определяне на размера на паричното им обезщетяване е неправилен.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца чст и за постановяване
на друго, с което искът му да бъде уважен в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден от насрещната страна – ПРБ –
ответник по иска.
В жалбата на ответника Прокуратурата на РБ са наведени оплаквания, че решението в
1
атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че съдът е отчел спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение
„подписка“, но липсват доказателства от които да се установи, че така взетата мярка за
неотклонение е рефлектирала негативно върху правната сфера на ищеца или е ограничила
правата му. При липсата на вреди, които да са последица от мярката за процесуална принуда,
само нейното наличие не обуславя отговорност по ЗОДОВ. Не е отчетено също, че макар и
наказателното производсткво срещу ишщеца да е продължило около 5 години,
прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за целия период на въоденото
наказателно производство, тъй като след приключването на досъдебното производство и
внасяне на материалите в съда друг е бил ръководно-решаващи орган и от неговите
действия, както и от процесуалното поведение на другите участници в процеса, е зависела
неговата продължителност. Също така преди оправдателната присъда са били постановени
осъдителни присъди, които са били обжалвани от ищеца, поради което обективно от
ответника не е зависела продължителността на въззивните производства. Сочи се още, че за
описаното от свидетелите състояние на ищеца през времето, в което срещу него е водено
наказателното производство той не е потърсил своевременно специализирана помощ,
поради което не са налице доказателства като медицински документи, свидетелстващи
обективно за емоционалното и психологическо му състояние през този период Навежда, че в
случай, че в действителност ищецът е търпял неимуществени вреди в хода на наказателното
производство, логично би било за тях да е потърсил специализирана помощ с оглед
преодоляването им или намаляване на техния интензитет, каквито доказателства в случая
липсват. Твърди също, че сами по себе си показанията на свидетелите не са достатъчни да
обосноват извод, че ищецът е търпял неимуществени вреди. Не е съобразено също, че
против ищеца освен наказателното производство, за което е предявил гражданската си
претенция, е имало още две наказателни производства, едно от които за държане на
наркотични вещества, които са завършили с осъдителни присъди, поради което и не е
доказано, че именно от воденото против ищеца наказателно производство по н. о. х. д №
793/2017 год. по описа на РС-Варна (ДП № 1654/2015 год. по описа на ІІ-ро ПУ при ОД
МВР – Варна) същият е търпял неимуществени вреди.
Неправилно е кредитирано и заключението по съдебно – психологичната експертиза,
като не е съобразено, че същото е базирано върху изложените от самия ищец субективни
възприятия, като не е било отчетено нито едно обективно доказателство за настъпили вреди,
тъй като е нямало приложени каквито и да било медицински документи, липсва потърсена
от ищеца своевременна психологическа помощ докато наказателното производство е било
висящо или непосредствено след неговото приключване през месец март 2021г. Според
ответника такива липсват не поради друго, а защото очевидно не е била възникнала нужда
от търсенето на такава психологическа подкрепа – обстоятелство, което е установено и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание, което е заявило, че ищецът и понастоящем
не бил склонен да се консултира с психиатър/психолог. При обсъждане на заключението на
съдебно – психологичната експертиза не е било отчетено, че вещото лице е обсъдило
интензитета на преживяванията на ищеца в контекста на неговия темперамент, за който е
било прието, че е задълбочил преживяванията му. Но ответникът не носи отговорност за
темперамента на ищеца, който поради личностови специфики възприема събитията от
действителността по начин различен от личностите с по-малко възбудима натура. Поради
това счита, че приетите от вещото лице вреди не са в причинна връзка с действията на
ответника.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и за
постановяване на друего, с което искът в частта му за сумата от 5000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, да бъде отхвърлен.
В евентуалност е отправено искане за намаляване на размера на обезщетението, съобразно
установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден от насрещната страна –
ищецът ПР. Б. М..
2
В жалбите не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното
производство.
Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от ПР. Б. М. от гр. Варна чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 1339/10.05.2022 год., постановено по гр.
дело № 14954/2021 год. по описа на РС-Варна;
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадена от Прокуратурата на РБългария, възззивна
жалба срещу Решение № 1339/10.05.2022 год., постановено по гр. дело № 14954/2021 год. по
описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03 .10.2022 год. от
14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3