№ 19252
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. А.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110133003 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на посочените от него суми
за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за лихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба, е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави и
възражение за погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства М. И. Г., наследодател на ответницата
/л. 108 от делото/ е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабедн имот
въз основа на договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните
имоти/л.91 от делото/, в период, предшестващ процесния, а именно още през 2003г., ,
1
поради което ответницата по правилата на наследственото правоприемство се явява
потребител на процесната услуга, респективно и носител на задължението за заплащане на
нейната цена за спорния период.
По делото с проекта на доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. от
23.01.2023г., е обявено за за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
през процесния период до описания в исковата молба топлоснаден имот е доставяно
твърдяното от ищеца количество топлинна енергия на цена, възлизаща като размер на този,
посочен от ищеца.
От ответника е направено възражение за погасителна давност и поради
необходимостта от специални знания за изследване на това каква е стойността на топлинна
енергия, доставяна до обекта през непокрития по давност период, съдът е допуснал ССЕ,
която да даде заключение в тази насока.
Съгласно заключението от ССЕ цената на топлинната енергия, доставяна от ищеца
през периода м.2.2019г. г. до м.04.2020г. възлиза на сумата от 394.64 лв.
Съдът намира именно периода - м.2.2019г. г. до м.04.2020г. за релевантен при
определяне на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради
следното, а именно:
От ответниците е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност".
Заявлението е подадено на 06.04.2022 г.. поради което в този момент е прекъснато
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 02.2019г. г.. този срок е изтекъл на 14.04.2019г. г.., т.е. вземането
за цена на топлинна енергия за м.02.2019г. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.2.2019г. г. до
м.04.2020г. възлиза на сумата от 394.64 лв., поради което искът следва да се уважи за тази
сума и да се отхвърли за разликата до целия претендиран размер от 521.87лв. и за периода м.
05.2018г. до м.01.2019г , вкл..
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
2
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.2.2019г. г. до
м.04.2020г.За вземането за м.02.2019г. г.. този срок е изтекъл на 14.04.2019.г., т.е, от
15.04.2019г. ответникът е изпаднал в забава.
С оглед принципа на диспозитивното начало и заключението от ССЕ, съгласно което
лихвата, текла за процесния период възлиза на сумата от.69.98 лв., то този иск следва да се
уважи за сумата от 69.98лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
100.04 лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от ССЕ стойността на таксата за дялово разпределение,
начислена за процесния период възлиза на сумата от 22.04лв.
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото е депозиран договор от 18.06.2017г. сключен между ищеца и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение за срок от една година с клауза за
автоматично подновяване.0
Съгласно договора /чл.3.2/ стойността на обслужване и отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и водомери се определя с констативен протокол след края на
изравнителния период.
Изравнителната вноска се определя с предявяване на изравнителните сметки и
подписан констативен протокол за извършения обем работа, коригирана съобрзно данните
от констативения протокол.
По делото няма данни изравнителните сметки да се предявени по реда на раздел IV,
т. 4, няма данни да е изготвен и констативен протокол за извършения обем работа,
коригирана съобрзно данните от констативения протокол.
Ето защо този иск и акцесорният му такъв по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
3
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
общ размер от 465 лв. в двете производства.
В полза на процесуалния представител на ответника – адв. И. Н. следва да си
присъдят разноски за адвокат вобщ размер на 171 лв. за двете производства./ в исковото
рлоизводство възнаграждението е определено в размер на 400 лв., а в заповедното в размер
на 200 лв. .
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между странити, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ... има вземания към Е. М. Н. с ЕГН:
********** и адрес: адрес, общ. Столична, обл. София (столица),, за сумата от 394.64 лв, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.2.2019г. г. до м.04.2020г.
ведно със законна лихва за период от 06.04.2022 г.. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до целия претендиран размер от 521.87лв. и за периода м. 05.2018г. до м.01.2019г
, вкл..; вземане за сумата от 69.98 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
25.03.2022 като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от 100,04 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ..., срещу Е. М. Н. с ЕГН:
**********, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 22,04лева (двадесет и два лева
и 04 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., о, сумата 4,65 лева (четири лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.05.2019 г. до 25.03.2022 г.
ОСЪЖДА Е. М. Н. с ЕГН: **********да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ... сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
4
общ размер от 465 лв. в двете производства.
ОСЪЖДА , „Т. С.” ЕАД, ЕИК ... да заплати на адв. И. Н. разноски за адвокат в общ
размер на 171 лв. за двете производства.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – Т. ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5