Определение по дело №571/2017 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 848                                            27.09.2018 год.                                     Бургас

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Окръжен съдия : Десислава Динкова

 

              като разгледа  докладваното от съдията търговско дело № 571 по описа за 2017 година, за да се произнесе  по реда на чл.374 от ГПК, взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по искова молба, подадена  от  Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2, ет.4, представляван заедно от Изпълнителния директор Борислав И. Михайлов, със съдебен адрес:***, чрез адв. П.Ч.- БАК, против Е.С.Д., ЕГН *********; Д.С.С., ЕГН ********** и  Х.И.С., за осъждане на всеки от ответниците да заплати сумата от 33333.33лв.(тридесет и три хиляди триста и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща главница, която е една трета от доброволно  изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение в размер на 100000лева, представляващи част от главница(400 000лв.) от заплатеното обезщетение в общ размер  на 561302.82лв. по щета №210183/23.08.2012 год, от които: главница в размер на 400 000лв, лихва в размер на 145795.56лв. и разноски в размер на 15507.26лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

            След отстраняване на нередовностите по исковата молба, последната отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127 и 128 от ГПК.

  Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

   С определение №365 от 26.04.2018г., на основание чл.48 ал.2 от ГПК, съдът е назначил особен представител на всеки от ответниците.

   Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

             До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.

    С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на  делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

 Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника.

 Проект за доклад:

 Ищецът твърди, че на основание чл.288 ал.1 т.2, б.“а“ от КЗ (отм.), сега- чл.557,ал.1,т.2,б.,,а“ от КЗ, изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 561 302.82лв. на Тодорка С. Йорданова, ЕГН *********, пострадала при ПТП в гр.Берлин, като пътник в л.а. ,,Рено 19“, ДКН ВР8086АМ, управляван от починалия водач И.Х.С..

 Посочва, че съгласно влезли в сила решения, постановени по гр.д.№183 по описа за 2013г. на Софийски градски съд и в.гр.д.№3969 по описа за 2015г. на САС, виновен за катастрофата е И.Х.С., който на 17.11.2010г., в 17.20ч. в гр.Берлин, ул.,,Мюлерщрасе“№87, при управление на л.а.,,Рено 19“, ДКН ВР8086АМ, поради несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол върху управлението на автомобила и излизайки отдясно на платното за движение, се блъснал в улична лампа№233, като така причинил процесното ПТП. Вследствие на произшествието Тодорка С. Йорданова(пасажер) понесла тежки травматични увреждания, а на 18.11.2010г., починал водачът на автомобила.

  Заявява, че в нарушение на чл.260 от КЗ(отм.), към датата на настъпване на ПТП, И.Х.С. управлявал автомобила си без действаща задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ .

  По-нататък се излага, че на 23.08.2012г., Тодорка С. Йорданова предявила претенция  към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от КЗ(отм). УС на ГФ определил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, изплатени на 12.12.2012г. (щета№210183/2012г.) .

  Тъй като молителката не се съгласила с размера на обезщетението, същата завела гр.д.№183 по описа за 2013г. на Софийски градски съд и в.гр.д.№3969/2015г.на Софийски апелативен съд, по които дела, двама от ответниците в настоящото производство- Е.С.Д. и Д.С.С. участвали като трети лица- помагачи. По силата на постановените решения по горецитираните дела, ищецът бил осъден  да  заплати на  Тодорка  С.  Йорданова, допълнително  сума  от  300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.01.2013г. Въз основа на посочените решения, Тодорка Йорданова се снабдила с изпълнителен лист и впоследствие било образувано изпълнително дело№2017810400600 по описа на ЧСИ Николай Ников, рег.№810, район на действие- ОС- Добрич .

 Твърди се, че на 18.10.2017г., след получена покана за доброволно изпълнение, изх.№18492/12.10.2017г., Гаранционен фонд изплатил сума в размер на 461302.82лв., представляваща главница в размер на сумата от 300 000лева, законна лихва  в размер на 145795.56лева, считано от 17.11.2010г., сума в размер на 840лв.- адвокатски хонорар в изпълнителното производство, както и сумата в размер на 14 661.2лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 26.10.2017.

    Посочва се, че  с регресни покани №251/21.04.2017г.; №252/21.04.2017г.; 253/21.04.2017г., ответниците били поканени да възстановят платеното от Гаранционен фонд, но до настоящия момент, последните не предприели действия за погасяване на посочените задължения.

    В срока по чл.367 от ГПК  е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв.С.- БАК- особен представител на ответницата Д.С.С., с който се излагат съображения във връзка с наведените от ищеца доводи. Намира частично предявеният иск в размер на 33 333.33лева,   за основателен, с оглед представените по делото доказателства.

   В законовия срок е постъпил  писмен отговор от адв. Ж.Б.- особен представител на ответницата Е.Д., с който се навеждат  доводи за неоснователност на предявените искови претенции.

   Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че към настоящия момент, ответницата се явява наследница на И.Х.С.. Твърди се нарушение на процедурните правила при вземане на решенията на  УС на Гаранционен фонд.  Излагат се аргументи за неправилно  възприета фактическата обстановка относно пътното произшествие, поради което   постановените съдебни решения били неправилни. Заявява се, че неплащането на част от застрахователната премия не води до невалидност на сключената застраховка ,,Гражданска отговорност“. Развиват се съображения във връзка с разпоредбата на чл.202,ал.1 и от КЗ(отм.). Твърди се, че по делото липсват доказателства за упражнено право на застрахователя да прекрати застрахователния договор, поради което обезщетението е изплатено неоснователно от ГФ, вместо от застрахователя.

    С депозирания по делото отговор на искова молба от адв. Л.А.- БАК-особен представител на ответника Х.И.С., се изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като се навеждат доводи относно представените доказателства (вкл. експертиза за техническо изпитание) и извършената автотехническа експертиза по гр.д.№183/2013г. на СРС.

   Развиват се подробни съображения относно механизма на настъпване на пътно- транспортното произшествие и техническото състояние на автомобила, като ответникът възразява срещу констатациите на вещото лице и установената причина за ПТП.

    Излага становище относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.45 във вр.с чл.51 и чл.52 от ЗЗД, на обезщетение подлежат всички вреди- пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочва, че не била извършена медицинска експертиза относно физическото състояние на пострадалата Тодорка Йорданова, за която се твърди, че претърпяла тежка съчетана травма (гръбначномозъчна, гръдна, черепномозъчна, лицево- челюстна, фрактура- луксация на трети гръден прешлен, пълно напречно прекъсване на твърдата гръбначно- мозъчна обвивка и на гръбначния мозък на ниво Тх3, пълно обездвижване на долни крайници, нарушена телесна чувствителност с ниво гръбначно- мозъчен елемент ДЗ; нарушен контрол на тазовите резервоари; дислоцирани фрактури на ребра от 2-ро до 7-мо двустранно; двустранен хемопневмоторакс; фрактура на носни кости; фрактура на дистална ставна повърхност на дясна голямопищялна кост; лекостепенна черепно- мозъчна травма, както и остра стресова реакция, тежък дистрес, продължил дълъг период, довел до трайна промяна на личността, характеризираща се с промяна на емоционално и  личностно ниво). 

   Постъпила е допълнителна искова молба, подадена от Гаранционен фонд.

  На основание чл.372 ал.2, изр.второ,  от ГПК и предвид оспорването на иска по основание и размер, ищецът прави искане за конституиране на трето лице – помагач, а именно: Тодорка С.  Йорданова, с постоянен адрес:***.

  Навеждат се доводи, че горепосоченото лице пострадало при процесното ПТП и получило от Гаранционен фонд парични суми, обезщетения по административен ред по щета №210183/12г., както и по изпълнително дело№20178100400600 на ЧСИ Н. Ников- рег.№810, район на действие- ОС- Добрич. Предвид изложеното, според ищеца пострадалото лице има правен интерес от постановяване на решение в полза на ГФ.

   Във връзка с възражението, направено с писмения отговор от особения представител на ответницата Е.Д., че увреждащият автомобил нямал действаща застраховка ,,Гражданска отговорност“  към датата на процесното ПТП, ищецът пояснява че застраховката  била сключена със срок на действие от 28.11.2009г. до 29.11.2010г., с  договорено разсрочено плащане на премията(на вноски), както следва: 27.11.2009г.; 27.02.2010г.; 27.05.2010г. и на 27.08.2010г. Посочва, че съгласно чл.202, ал.2, вр.чл.260, ал.2 от КЗ(отм.), с изтичане на 15-тия ден от датата на падежа на втората вноска, договорът за застраховка  се счита за прекратен (14.03.2010г). В конкретния случай, била заплатена само първата вноска от премията. Процесното пътно произшествие настъпило на 17.11.2010г., към която дата увреждащото МПС нямало действаща застраховка ,,ГО“, покриваща отговорността на водача.

  Твърди се от ищеца, че по гр.д№183/2013г. на СГС, ответницата Е.Д. участвала в делото като подпомагаща Гаранционния фонд страна, поради което е обвързана с мотивите на решението съгласно чл.223,ал.1 от ГПК.

  Правят се доказателствени искания.

 

  Предявената искова претенция е с правно основание в  чл.288, ал.1,т.2,б.,,а“ от КЗ(отм.) във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за реализиране на регресните права на Гаранционния фонд против наследниците на виновния водач, причинил неимуществени  вреди при управление на МПС в държава-членка на ЕС, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

 Налице са предпоставките за привличане на трето лице- помагач на страната на ищеца – пострадалото лице Тодорка С.  Йорданова,   получила обезщетението.

 Привличането и конституирането на трето лице- помагач  е допустимо, когато за това лице съществува интерес от постановяване на решение в полза на привляклата го страна, респ. когато привличащата главна страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите към решението за целите на бъдещ съдебен процес. В случай на отхвърляне на претенцията, за Гаранционен фонд би възникнало вземане против увреденото лице, ето защо последното има интерес да встъпи, за да му помага.

 

 

 

 

По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

 Страните не спорят, че на 17.11.2010 год. в Берлин, Германия е настъпило пътно- транспортно произшествие с л.а. ,,Рено 19“, ДКН ВР8086АМ, управляван от починалия водач И.Х.С., от което е пострадала Тодорка С. Йорданова.

Спори се дали за  увреждащото превозно средство е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, оспорва се наследственото правоприемство като предпоставка за реализиране на регресните права на ГФ, оспорва се механизма на ПТП и вината на водача, както и вида на неимуществените вреди.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка от тях е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

При въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да установи, че е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в твърдения размер на пострадалото лице, причинно- следствената връзка между уврежданията и настъпилото ПТП, размера на вредите и спазването на административната процедура по вземане на решение за изплащане на обезщетение по щета №210183/23.08.2012 год,  . 

В тежест на ответниците е да докажат своите възражения.

Двама от ответниците са участвали в съдебното производство – били са привлечени от ГФ като трети лица. На основание чл.223 ал.2 от ГПК, установеното в мотивите на решенията е задължително за третите лица в отношенията им със страната, която ги е привлякла. Те не могат да оспорват установеното в аргументи за зле воден процес. Това означава, че за Е.С. и Д.С. е преклудирана възможността да навеждат възражения, които е можело да бъдат направени в производството по тгр.д.№183/2013 год. на СГС и гр.д.№3969/15 год. на САС, включително възражението им за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ с ДЗИ АД.

Ответниците носят тежестта да докажат твърденията си за формален отказ от наследството на И.С..   

Представените от ищеца с исковата молба,  писмени доказателства са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети.

 С допълнителната искова молба, във връзка с направеното от особения представител на ответника Х.И.С.  оспорване,  ищецът е направил доказателствено  искане за назначаване на съдебно- техническа експертиза.  Предвид разпределената  доказателствена тежест,  съдът намира горното искане за относимо и допустимо.

 Доказателственото искане от особения представител на ответника Е.Д. за задължаване на ищеца да представи доказателства от Районен съд- Добрич, че в регистъра на съда не са регистрирани молби за отказ от наследството на И.Х.С., следва да бъде оставено без уважение. С исковата молба е представена справка, изх.№816/27.11.217г., издадена от горепосочения съд. В тежест на ответната страна е да докаже своите възражения, а ищецът не носи доказателствена тежест за отрицателни факти.

 С отговора на исковата молба, депозиран от особения представител на ответницата Е.Д., е направено оспорване на представените от ищеца писмени доказателства, които нямат легализиран превод на български език, но не са конкретизирани кои точно, поради което съдът ще се произнесе по горното в насроченото открито съдебно заседание след изслушване на страната.

 Следва да се отбележи, че приетите по делото относими писмени доказателства на немски език, представени с исковата молба от ищеца, са преведени на български език. Легализиран превод със заверка от Министерство на външните работи се изисква в изрично предвидени от закона случаи, предвиждащи и изискване за ,,Апостил“ (Хагска конвенция от 1961г.) на издадения от държавен орган на съответната държава документ.

Мотивиран от горното, на основание чл.374 ал.1 и чл.219 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане предявения от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Граф Игнатиев“№2,ет.4, със съдебен адрес:***, против Е.С.Д., ЕГН *********; Д.С.С., ЕГН ********** и  Х.И.С., за осъждане на всеки от ответниците да заплати сумата от 33333.33лв.(тридесет и три хиляди триста и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща главница, която е една трета от доброволно  изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение в размер на 100000лева, представляващи част от главница(400 000лв.) от заплатеното обезщетение в общ размер  на 561302.82лв. по щета №210183/23.08.2012 год, от които: главница в размер на 400 000лв, лихва в размер на 145795.56лв. и разноски в размер на 15507.26лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

         КОНСТИТУИРА Тодорка С.  Йорданова, ЕГН *********, с адрес:с***, като трето лице – помагач на Гаранционен фонд.

        ДОКЛАДВА на страните т.дело №571/2017 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.

         ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

        НАЗНАЧАВА съдебно- техническа експертиза по писмени данни, която да отговори на поставените от ищеца с допълнителната искова молба  въпроси относно механизма на протичане  на  пътно- транспортното произшествие и причините за възникването му.

        НАЗНАЧАВА за вещо лице Веселин Гяуров.

        ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца  в седмичен срок от съобщението.

ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания на ответницата Д.С. за задължаване на ищеца да представи удостоверения за това, че в регистъра на Районен съд Добрич не са регистрирани молби за отказ от наследството на И.С..

ОБЯВЯВА че по оспорванията на документи от ответницата Е.Д. ще се произнесе в съдебното заседание.

         НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2018 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

       Определението да се връчи на страните.

       Определението не подлежи на обжалване. 

 

     

                                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: