№ 297
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Олег И.ов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно
административно наказателно дело № 20211100603865 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 14.06.2021 г. по НАХД № 5190/2021 г., СРС, НО, 109
състав е признал обвиняемия В.Г.В. за виновен по повдигнатото му обвинение
за извършено от него престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като е възложил на
подсъдимия и направените по делото разноски на ДП, както и сумата от 5 лв.
за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба от
упълномощения защитник на обвиняемия - адв.Р.С. и от него самия, както и
допълнение към жалбата на обвиняемия, в които се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Обвиняемият в допълнението към жалбата
излага подробни съображения, като твърди, че първостепенният съд
неправилно е установил фактическата обстановка по делото като е дал вяра на
показанията на полицейските служители. Изразява съжаление, че по съвет на
бившия си вече защитник - адв. С. не е дал обяснения пред съда за случилото
се, за да може да разкаже и своята версия за инцидента и съдът да има по-
ясна представа какво точно е станало, което според обвиняемия опорочава
1
решението на съда.
В жалбите се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния
съд и да постанови ново, с което да признае обвиняемия за невиновен.
В жалбите не се правят изрични искания по доказателствата.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и
вещи лица, както и събирането на нови писмени и/или веществени
доказателства по делото.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на
обвиняемия – адв. А., поддържа жалбите. Счита, че районният съд не е взел
под внимание крехката възраст на обвиняемия, прекалено респективното
поведение на полицейските служители и предизвикания от него стрес у В..
Пледира, че действията на последния са възприети неправилно и моли съда да
ревизира решението на СРС.
Представителят на СГП изтъква обстоятелството, че се касае не за
присъда, а за решение, с което е наложена административна глоба на
подсъдимото лице. Пледира, че действията на обвиняемия осъществяват
състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК и на същия правилно е
наложено наказание по реда на чл. 78а от НК.
Обвиняемият В., в лична защита, намира присъдата за несправедлива,
тъй като е пречка за кариерното му развитие и не е проявявал насилие срещу
полицейски служител. В предоставеното му право на последна дума заявява,
че по време на инцидента полицаите не са се легитимирали надлежно, към
момента, в който са го обградили, не е нарушавал забраната за каране на
велосипед по бул. „Витоша“ и отрича да е удрял служител на реда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за
установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 28
от НПК. За да постанови решението си, съдът се е позовал на доказателствата,
събрани и проверени по време на съдебното следствие: показанията на
свидетелите Ц.Г.С., И.Н.Б., Д.П.К., Б.Г.А., В.М.В., Е.Г.Д., М.М.И., Н.С.И.;
изготвените 2 бр. комплексни съдебно психиатрични и психологични
експертизи, допълнителна комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, съдебно психологична и психиатрична експертиза; писмо от
дирекция „Национална система 112” от 09.07.2019г., удостоверения от СДВР,
длъжностни характеристики, страница от студентска книжка на обвиняемия,
етапна епикриза, акт за установяване на административно нарушение от
20.06.2019 г., наказателно постановление № 30/02.07.2019 г. справката за
съдимост на обвиняемия и др.
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото
2
въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка,
идентична с изведената от първостепенния:
Обвиняемият В.Г.В. е роден на **** г. в гр.София, живее в гр.Банкя, ул.
****, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
образование, студент, ЕГН **********.
На 20.06.2019 г., около 14:40 часа в град София обвиняемият В.Г.В. се
движил, управлявайки велосипед, неустановена марка и модел, по бул.
„Витоша”, с посока на движение от ул. „Солунска” към бул. „Патриарх
Евтимий”,. Движението на велосипеди по бул. „Витоша” било забранено,
което било обозначено и със съответни знаци В9, съгласно действащите
правила на закона за движение по пътищата и правилника по прилагането му.
В това време по булеварда се намирали множество преминаващи граждани.
На същото място и по същото време в изпълнение на служебните си
задължения по охрана на обществения ред се намирали членовете на
автопатрул „Охрана на обществения ред” в състав свидетелите Ц.Г.С., И.Н.Б.
и Д.П.К., и тримата назначени на длъжност полицейски инпектор при Сектор
„Общинска полиция”, отдел „Охранителна полиция” при СДВР.
Полицейските органи били облечени в специалното служебно облекло -
униформа в син цвят, със съответни пагони и обозначителни знаци
„Полиция”.
Около 14:40 часа свидетелят А. възприел В.В., непознат му до този
момент, който управлявал велосипед в рамките на пешеходното пространство
на бул. „Витоша”. Поради това предприел действия за спирането му като
подал ясен и отчетлив сигнал в този смисъл. Обвиняемият В. възприел
подадения от униформен полицейски орган сигнал и спрял в близост до
кръстовището на споменатия булевард и ул. „Уилям Гладстон”. Свидетелите
К. и Б. възприели, че колегата им извършва проверка, но останали на страна
от А.. Той от своя страна се легитимирал пред непознатия му В. като помолил
лицето да представи документ за самоличност за извършване на проверка,
тъй като извършил административно нарушение, управлявайки велосипед в
рамките на пешеходна зона. В отговор обаче обвиняемият В. заявил: „Нищо
няма да ви дам. Тръгвам, защото закъснявам за работа!”. След така дадения
отговор опитал да приведе велосипеда в движение и да напусне мястото на
проверка. Предугадил намерението на велосипедиста, свидетелят А. хванал
седалката. Дал му повторно устно разпореждане да остане на място на
проверката и да предостави документ за самоличност. Обвиняемият обаче
отново не взел предвид даденото му разпореждане. След второ устно
разпореждане в този смисъл, на висок тон В. започнал да вика като казал:
„Пуснете ме! Мафия! Искате да ми откраднете колелото! Платил съм за него
650 лева!”, така че деянието му станало известно на неустановен брой лица.
Свидетелят А. не пускал седалката на велосипеда и след като обвиняемият,
въпреки виковете се убедил, че няма да може да напусне мястото, слязъл от
велосипеда. Хванал го здраво и със сила се опитал да го изтръгне от захвата
3
на свидетеля А.. Последният не очаквал подобна реакция, дал трето по ред
устно разпореждане на проверяваното лице да прекрати своите действия, да
остане на място, да окаже съдействие за извършване на проверка като
предостави документ за самоличност. Обвиняемият не само, че не изпълнил
нито едно от дадените му последователни разпореждания, а като държал
велосипеда с двете си ръце, започнал да го бута в посока тялото на свидетеля
А., в опит да го повали на земята. Обвиняемият пуснал едната си ръка от
велосипеда и с отворена длан започнал да блъска свидетеля А. в областта на
лявото рамо и гърдите, като междувременно не спирал да говори на висок тон
като използвал думите: „Пуснете ме! Мафия! Искате да ми откраднете
колелото!”. В този момент в помощ на А. се притекъл свидетелят И. Б., който
също дал устно разпореждане на велосипедиста да преустанови действията
си, извършени в разрез с няколкократно дадените му разпореждания от А., но
обвиняемият В. не сторил и това. Той продължавал да извършва активни
действия, изразили се в дърпане и бутане, в опит да освободи велосипеда си
от полицейския служител А., като продължавал да говори на висок тон:
„Пуснете ме! Мафия! Искате да ми откраднете колелото!”. След като
проверяваното лице не оказало необходимото на полицейските органи
съдействие, свидетелят Б. го хванал за лявата ръка в опит да прекъсне
дърпането на колелото, което продължавало между А. и В.. Последният
обаче, след като Б. хванал ръката му, се обърнал към него, продължавайки да
крещи: „Пуснете ме! Мафия! Искате да ми откраднете колелото!” и с дясната
си ръка, с отворена длан нанесъл удар в областта на рамото и на свидетеля Б..
Поради тази причина и след предупреждение, че предстои задържането му,
свидетелят Б. чрез използване на техника „ключ” повалил велосипедиста с
очи към терена, след което на последния били поставени помощни средства
белезници. Едва след поставянето на техническите средства обвиняемият
преустановил буйството си, като спрял да крещи. Бил обаче видимо крайно
превъзбуден, дишал тежко. Междувременно на мястото пристигнал и друг
полицейски автомобил. Поведението на обвиняемия възприели лицата,
преминаващи по това време по булеварда, между които и свидетелите В.В. и
Б.А., която се опитала да успокои обвиняемия, приближавайки се до него.
След това обвиняемият бил задържан. На същия е съставен акт за
установяване на административно нарушение от 20.06.2019 г. за това, че на
въпросната дата и място отказал да изпълни устно разпореждане да
представи документ за самоличност, за което е издадено наказателно
постановление № 30/02.07.2019 г. за нарушение на чл. 64 от ЗМВР.
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата
инстанция. За изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна
преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е
възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване
по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите
към решението подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
4
взетото решение. Противно на възраженията на защитника, не са нарушени
онези правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на
доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които
първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира
само тези, които се оспорват /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС,
Н.К., ІІІ Н.О/.
Правилно в основата на фактическите си изводи за поведението на
обвиняемия при инцидента районният съд е поставил показанията на
свидетелите А., Б. и К., които са обективни, последователни, логични и
взаимнодопълващи се. Въззивният състав, подобно на първостепенния, отчете
характера на изпълняваните от тези свидетели служебни задължения по
опазване на обществения ред, липсата на противоречия между заявеното
между тях и в различните фази на процеса, отсъствието на тенденция за
преувеличаване, поради което прие, че вярно отразяват възприетите от
свидетелите факти, съобразно индивидуалните им възможности за възприятие
на ситуацията.
Подобно на първата инстанция, този състав кредитира показанията на
свидетелите А. и В., които са незаинтересовани, кореспондиращи с другите
доказателства и имат важно значение за изсняване на обстоятелствата от
значение за делото и проверка на останалите гласни доказателствени
средства. Така от показанията на свидетеля В. се потвърждава, че
обвиняемият е управлявал, а не е бутал колелото си по бул. „Витоша“, както и
че той е провокирал скандала с полицейските служители, като е започнал да
ги обижда и да налита на бой. Независимо от обстоятелството, че
свидетелката А. е дошла на мястото в по-късен момент, същата потвърждава,
че вниманието е било привлечено от викове, че полицаите са говорили с
нормален тон, а обвиняемият е викал и ръкомахал. В същото време
свидетелката е категорична, че в нейно присъствие велосипедистът не е бил
провокиран от служителите на реда, поради което не може да бъде споделена
позицията на обвиняемия за грубо отношение към него, съотв. неправилност
на приетата от първоинстанционния съд фактология.
Неоснователни са и възраженията на обвиняемия, за липсата на надлежна
легитимация на полицейските служители. И тримата полицаи са категорични,
че по време на дежурството са били облечени с униформи, че свидетелят А. е
предприел действия по подаване на сигнал към велосипедиста да спре и се е
легитимирал със служебна карта. Информация за участие на полицейски
служители се съдържа в показанията на останалите свидетели очевидци - Б.А.
и В.В. и не се отрича от самия обвиняем, като не може да се приеме, че
последният не е знаел за това, че срещу него стоят органи на реда и че не би
предприел такова поведение спрямо тях. Не намира опора в доказателствения
материал и твърдението му, че е бил обграден от органите на реда, доколото
5
от показанията на свидетелите очевидци се установи, че първонячално
свидетелят А. е направил опит да извърши проверка, а намесата на колегите
му е била наложена заради поведението на В..
Подобно на първата инстанция, настоящият състав не се довери на
показанията на свидетелката Е.Д., тъй като са депозирани от лице, за което
съществува съмнения за заинтересованост от изхода на делото, предвид
близките му отношения с обвиняемия и се опровергават от заявеното от
непосредствено присъствалите на инцидента лица. Поради това въззивният
съд също ги прие като опит за изграждане на защитна версия, която не намира
опора в останалите доказателства.
Резонно показанията на свидетелите М. И.ов и Н.С. са кредитирани
единствено в частта, касаеща характеристиката за психологическия аспект на
личността на обвиняемия, но не и относно оценките за състоянието му в
процесния случай, тъй като същите не са направени по правилата на НПК.
Правилно съдът е кредитирал назначените по делото експертизи, като
обосновани, компетентни и пълни, като ги е съобразил при формиране на
вътрешното си убеждение относно личностовите характеристики и
психичното състояние на обвиняемия към момента на деянието, както и за
възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Както основателно е посочила първата инстанция,
обвиняемият е лице с висок интелект, при което не би могло да се обсъжда
наличие на интелектуален дефицит, включително относно оценката на
поведението си и отражението му в обществото. Вещите лица не са
установили данни към момента на извършване на процесното деяние
освидетелстваният да се е намирал в ситуация с нарушено социално
функциониране, поведенческите му особености не са оценени като психоза
или психотично поведение, които да засегнат волевата страна на деянието,
поради което обвиняемият е могъл да ръководи постъпките си и съзнателно е
поставил своите интереси над интереса на обществото, нарушавайки го.
Настоящият състав кредитира и представените по делото писмени
доказателства, които допринасят за изясняването на обективната истина.
Изводите си за съдебното минало на обвиняемия настоящият състав направи
от приложената по делото справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд
намира, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен един
несъмнен извод, че обвиняемият В.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
От обективна страна на посочените в прокурорското постановление
време и място обвиняемият е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото: В. отказал да изпълни полицейско разпореждане да представи
документ за самоличност, крещял обидни изрази към полицейските
служители, нарушил физическата неприкосновеност на органите на реда,
6
нанасяйки леки удари и бутайки в гърдите и рамото полицейските служители;
буйствал с велосипеда си, създавайки опасност за здравето на полицейския
служител, контролиращ движенията на обвиняемия с велосипеда.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния състав, че
осъществените от обвиняемия действия са непристойни и нарушават особено
съществено и грубо обществения ред, изразяват явно неуважение към
личността на органите на реда, останалите очевидци на ситуацията и към
обществото като цяло.
Безспорно доказан по делото е и фактът, че хулиганските действия са
станали достояние и на други лица, освен полицейаките служители, адресати
на поведението на обвиняемия: случайни минувачи по пешеходната зона на
бул. „Витоша“ и клиенти на намиращите се в близост до инцидента
заведения, разпространени снимки от същия в социалните медии.
От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на
пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и настъпването на общественоопасните му последици, като е
искал и целял тяхното конкретно настъпване. Обвиняемият ясно е съзнавал,
че действията, които извършва, са непристойни и по съществото си изразяват
явно неуважение към обществото. В същото време В. е разбирал
задължението си да спазва установените правила за поведение и да изпълнява
полицейските разпореждания, но въпреки това ги е нарушил, като е извършил
действия, демонстриращи, че не счита себе си за обвързан от установения в
страната правов ред. Налице е също изискуемият за деянието хулигански
мотив, като обвиняемият по никакъв начин не е бил провокиран от органите
на реда.
С оглед гореизложеното, правилно обвиняемият В.В. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието на обвиняемия първоинстанционният съд
законосъобразно е преценил, че са налице кумулативните условия на чл. 78а
от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание: за извършеното престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, раздел IV НК; не са причинени съставомерни имуществени вреди от
престъплението и не е налице някое от посочените в ал. 7 на същия член
изключения.
При определяне размера на наказанието „глоба“ правилно са съобразени
степента на обществена опасност на дееца на деянието, както и
имущественото състояние на обвиняемия. Резонно като смекчаващи
отговорността обстоятелства са приети наличието на обстоятелство,
улесняващо формирането на умисъла – закъснението за работа, както и
особеностите на личността на обвиняемия, с оглед заболяванията му - по-
7
лесна раздразнимост и неадаптивност в социални ситуации, и не е
констатирал отегчаващи такива. За разлика от първостепнния съд, този състав
не цени като смекчаващо обстоятлство чистото съдебно минало на овиняемия,
доколкото е една от материалноправните предпоставки за приложението на
чл. 78а от НК. При това съотношение правилно районният съд е наложил на
обвиняемия В. „глоба“ в минималния размер от 1000 лв., който настоящият
състав приема, че е достатъчен за оказване на необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху В..
Законосъобразно на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил
обвиняемия да заплати сторените по делото разноски в полза на държавата,
както и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания за неговото изменение или отмяна.
Така мотивиран съдът на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 334, т.3
НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 14.06.2021 г., постановено по
НАХД № 5190/2021 г. по описа на СРС, НО, 109 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8